4.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 295/35

А.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС, признат от Договора за създаване на Европейската общност и от Хартата на основните права на Европейския съюз, като има предвид, че независимо от постигнатия значителен напредък в тази област, все още продължават да съществуват много неравенства между жените и мъжете;

Б.

като има предвид, че насилието срещу жените е основна пречка за равенството между жените и мъжете и е едно от най-широко разпространените нарушения на правата на човека, което не познава никакви географски, икономически или социални граници; като има предвид, че броят на жените, станали жертви на насилие, предизвиква тревога;

В.

като име предвид, че терминът „насилие срещу жените“ трябва да се разбира като всеки акт на насилие въз основа на пола, който води до нанасяне на физическа, сексуална или психологическа вреда или причиняване на страдание на жени, включително и заплахи за подобен акт, принуждаване или своеволно лишаване от свобода, независимо дали се проявява в обществения или в личния живот;

Г.

като има предвид, че трафикът на човешки същества за сексуална експлоатация е неприемливо нарушение на правата на човека, и представлява съвременна разновидност на робство, тясно свързан е с други форми на криминална дейност и сериозно подкопава всички усилия за постигане на равенство между мъжете и жените;

Д.

като има предвид, че насърчаването на гъвкава предприемаческа политика на пазара на труда не трябва да бъде насочено на първо място към нуждите на предприятията и публичната администрация, а трябва преди всичко да има за цел предоставяне на времето, което е необходимо на жената и мъжа, за да се отдадат сериозно на съответните задължения, които изпълняват в рамките на своето семейство;

Е.

като има предвид, че в европейската стратегия по заетостта не са оставени нито конкретни насоки по отношение на половете, нито стълбът, свързан с равните възможности;

Ж.

като има предвид, че различията в сферата на заетостта, предизвикани от половата принадлежност, са показатели за устойчивото присъствие на качествените и количествените различия между жените и мъжете;

З.

като има предвид, че разликата в заплащането от 15 % не се е променяла от 2003 г. насам и единствено е отбелязала спад от един процентов пункт след 2000 г.;

И.

като има предвид, че секторната и професионалната сегрегация между жени и мъже не намалява и дори бележи растеж в някои държави;

Й.

като има предвид, че участието на жените в процеса на вземане на решения е категоричен показател за равенство между жените и мъжете; като има предвид, че наличието на жени на ръководни длъжности в дружествата и университетите остава слабо, а броят жени политици или изследователи едва отбелязва растеж;

К.

като има предвид, че стереотипите, които все още съществуват по отношение на възможностите за образование и заетост, достъпни за жените, спомагат за продължаване на това неравенство;

Л.

като има предвид, че целите от Лисабон за генериране на растеж и насърчаване на пазарната икономика могат да бъдат постигнати единствено чрез пълноценното използване на значителния потенциал на жените на пазара на труда;

М.

като има предвид, че съществува риск от „принудителна“ заетост на непълно работно време, особено при жените — избор, който те са принудени да направят поради липса на заведения за детски грижи на достъпни цени;

Н.

като има предвид, че в по-голяма степен спрямо мъжете, жените са изправени пред значителен брой предизвикателства и трудности, а именно качеството на заетостта, ситуацията, в която те помагат на съпрузите си в области като селско стопанство, рибарство или в рамките на малките семейни предприятия, здравето и трудовата безопасност, защитата на майчинството, както и тяхната изложеност на по-високия риск от обедняване;

О.

като има предвид, че както за мъжете, така и за жените, равнището на заетост е по-ниско в селските райони и че, освен това, много жени не участват никога в официалния пазар на труда и във връзка с това нито са регистрирани като безработни, нито се включват в статистиката на безработицата, което води до особени финансови и правни проблеми по отношение на правото на отпуск по майчинство и болест, придобиването на пенсионни права и достъпа до социална сигурност, както и проблеми в случай на развод; като има предвид, че селските райони са тежко засегнати от липсата на възможности за заетост с високо качество;

П.

като има предвид, че условията на някои групи жени, често изправени пред комбинация от трудности и рискови ситуации, както и двойната дискриминация — по-специално жените с увреждания, жените, които имат ангажимент към зависещи от тях лица, възрастните жени, жените от малцинствата и жените имигрантки и жените затворници- проявяват белези на влошаване;

Р.

като има предвид, че все още съществуват различия между жените и мъжете във всички други аспекти на качеството на труда, например във връзка със съчетаването на професионалния и личния живот, приемането на видове работа, които не използват напълно уменията на работника, и здравословните и безопасни условия на труд; като има предвид, че процентът на заетост при жените, които отглеждат деца, е само 62,4 % срещу 91,4 % при мъжете; като има предвид, че участието на жените на пазара на труда все още се характеризира главно с голям и растящ дял на заетост на непълно работно време — 31,4 % за жените в ЕС през 2007 г. в сравнение със само 7,8 % при мъжете — и че 76,5 % от всички работещи на непълно работно време са жени; а сключването на временни трудови договори е също по-често срещано при жените (15,1 %, т.е. с един процентов пункт повече, отколкото при мъжете); и като има предвид, че трайната безработица остава значително по-честа при жените (4,5 %), отколкото при мъжете (3,5 %);

С.

като има предвид, че рискът от попадане в бедност е по-висок при жените отколкото при мъжете, особено за лицата над 65 години (21 %, с 5 процентови пункта повече от мъжете);

Т.

като има предвид, че съчетаването на професионален, семеен и личен живот е въпрос, който все още не е намерил разрешение както при жените, така и при мъжете;

У.

като има предвид, че социалните партньори играят важна роля при определянето и ефикасното осъществяване на действията за постигане на равенство между мъжете и жените на европейско, национално, регионално, секторно и корпоративно равнище;

Ф.

като има предвид, че споделянето на семейните и домашни отговорности между мъжете и жените, по-специално посредством придаването на по-голямо значение на използването на родителския отпуск и отпуска по бащинство, е необходимо условие за насърчаването и осъществяването на равенството между жените и мъжете, и като има предвид, че невключването на отпуска по майчинство и за гледане на дете към общото прослужено време е израз на дискриминация и поставя жените в по-неизгодно положение на пазара на труда;

Х.

като има предвид, че достъпът до услуги за грижа за децата, възрастните лица и други зависими лица от семейството е от съществено значение за равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, в образованието и в обучението;

Ц.

като има предвид, че нормативните актове относно Структурните фондове посочват, че държавите-членки и Комисията са тези, които гарантират, че равенството между жените и мъжете и интегрирането на перспективата за равенство между половете се насърчават в хода на различните етапи на усвояване на средствата;

1.

Приветства гореспоменатия доклад на Комисията относно равенството и отново изтъква двойствената природа на политиката за равните възможности за жените и мъжете на равнището на ЕС: от една страна като се гарантира равенство между жените и мъжете във всички области на политиките (насърчаване на равенството между половете), а от друга чрез целенасочени мерки за превъзмогване на дискриминацията срещу жените, в това число посредством кампании за повишаване на осведомеността, обмен на най-добри практики, провеждане на диалог с гражданите и инициативи за партньорство между публичния и частния сектор;

2.

Подчертава значението на борбата срещу насилието, упражнявано над жените, за постигане на равенство между жените и мъжете; призовава държавите-членки и Комисията за съгласувани действия в тази област; настоятелно приканва Комисията да разгледа възможностите за нови мерки за борба срещу насилието, упражнявано над жените;

3.

Призовава Комисията и държавите-членки да комбинират усилията си за борба срещу организираната престъпност и мрежите за трафик и да приемат и засилят законодателните, административни, образователни, социални и културни мерки за възпиране на търсенето на проституцията;

4.

Призовава държавите-членки спешно да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора;

5.

Счита, че цялостното участие на жените в процеса на вземане на решение на местно, национално равнище и на равнището на ЕС е недостатъчно; приканва Комисията, държавите-членки и политическите партии да обмислят възможността за положителни действия за подобряване на ситуацията; в тази връзка посочва, че прилагането на изборни квоти има положителни последици за присъствието на жените;

6.

Изтъква взаимовръзката между участието на жените в политиката и вземането на решения и тяхната ангажираност в дейностите на НПО и гражданското общество; следователно, приканва настоятелно Комисията и държавите-членки да подкрепят действията, насърчаващи тази ангажираност;

7.

Подчертава значението на активното ангажиране на жени в профсъюзните организации със задачи, насочени към защита на жените на работното място и предоставяне на правата, които им се полагат;

8.

Отбелязва значението на контрола на жените върху техните права, свързани с пола и възпроизводството, при участието им в политическия и икономическия живот; поради това подкрепя мерките и действията, които да подобрят достъпа на жени до здравни услуги, свързани с пола и възпроизводството, и да повишат осведомеността им за техните права и предлаганите услуги;

9.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки за прилагане на равнопоставеността по отношение на половете във всички социални политики и политики, свързани с трудовата заетост и социалната сигурност, по-специално по отношение на стратегията за съчетаване на гъвкавост и сигурност, както и да се борят с всички форми на дискриминация;

10.

Подкрепя мерките, предвидени в Европейския социален фонд и програмата ПРОГРЕС за 2007—2013 г., които подобряват положението на жените на пазара на трудовата заетост и спомагат за премахването на дискриминацията;

11.

Изразява загриженост за липсата на напредък през последните няколко години по отношение на разликите в заплащането на жените и мъжете; следователно, призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да извършат оценка на стратегиите и действията в тази област и, ако е необходимо, да установят със съдействието на социалните партньори нови мерки или нови подходи в прилагането на съществуващите мерки, за да подобрят положението; в тази връзка подкрепя предложението на асоциираната комисия относно равните възможности, което цели да укрепи приложимото по въпроса европейско законодателство като наложи на работодателите задължение да извършват одит на заплатите и да разработват собствени планове за действие с цел премахване на разликата в заплащането; подчертава необходимостта от съгласувани действия, по-специално в контекста на новия цикъл на Европейската стратегия за растеж и заетост и за общи принципи на гъвкава сигурност;

12.

Изразява загриженост поради неблагоприятното положение на пазара на труда за жените, което предполага, че това води до натрупване за тях на по-малко права за пенсия и други социални плащания, особено при системи, в които правото е основано предимно на регистрираните трудови вноски или заплащане на индивида; поради това призовава държавите-членки да предприемат ефективни действия за прилагане на социалните стандарти и за работни места с гарантирани права в различните браншове, като гарантират на работниците, по-специално на жените, достойни доходи и право на здраве и безопасност при работа, на социална защита и на синдикална свобода, като допринесат по този начин за премахването на дискриминацията между мъжете и жените относно правото на работа;

13.

Призовава държавите-членки да подкрепят действията на Комисията за контрол на прилагането на националните мерки, чиято цел е оценка на съблюдаването на принципа на равенство, особено по отношение на юридическите права, пенсионните схеми и схемите за социална сигурност;

14.

Призовава институциите на Общността и държавите-членки да обявят 22 февруари за „Международен ден на равенството в заплащането“;

15.

Изразява загриженост по повод на продължаващото несъответствие между образователното равнище на жените и мъжете, от една страна, и положението на пазара на труда, от друга страна, където жените получават по-ниско възнаграждение, по-краткотрайни договори и професионалното им развитие е по-бавно от това на мъжете, а същевременно жените имат по-добри образователни постижения от мъжете; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да проучат причините за това и да намерят решения на това положение;

16.

Препоръчва на държавите-членки да насърчават настоятелно равното третиране на всички ученици и да предприемат мерки срещу професионалната сегрегация, все още съществуваща в образователната сфера, в която процентът на преподаватели жени в предучилищното и началното образование рязко надвишава процента в средното образование, където мъжете са мнозинство и което носи по-голямо признание, по-високо финансово възнаграждение и по-висок социален статус;

17.

Предлага на Комисията да разгледа приемането на мерки за насърчаване на избора на научни и технологични академични профили сред жените и мъжете, за да се увеличи предлагането на специалисти в тази област и да се отговори на съществуващото търсене;

18.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат по-нататъшни мерки за подобряване на достъпа и участието на жените на пазара на труда, по-специално в секторите, в които те не са представени в достатъчна степен като високите технологии, изследователската, научната и инженерната дейност, както и да се подобри качеството на трудовата заетост на жените, по-конкретно чрез програми за обучение и образование на всички равнища през целия живот; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да използват европейските структурни фондове за постигане на това;

19.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат внимание на положението на съпрузи, които помагат в области като селско стопанство, рибарство или в рамките на малките семейни предприятия, както от гледна точка на равенството между половете, така и като се вземе предвид обстоятелството, че жените се намират в по-уязвимо положение от мъжете; призовава Комисията незабавно да представи предложение за изменение на Директива 86/613/ЕИО за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (12), с цел да се премахне на непряката дискриминация, да се създаде положително задължение за равно третиране и да е подобри юридическото положение на помагащите съпрузи;

20.

Призовава държавите-членки да развият правния институт на дялова собственост, за да се гарантира пълно признаване на правата на жените в селскостопанския отрасъл, подходяща закрила в областта на социалното осигуряване и признаване на техния труд;

21.

Насърчава държавите-членки да стимулират предприемачеството от страна на жените в промишления отрасъл и да оказват финансова подкрепа и структури за професионална консултация на жени, които учредяват търговски дружества, както и подходящо обучение;

22.

Призовава държавите-членки да обърнат особено внимание на наличието на заведения, свързани с майчинството на самостоятелно заетите жени;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат особено внимание на положението на увеличаващия се брой работници, които официално са самостоятелно заети лица, но в действителност биха могли да се определят като „икономически зависими работници“;

24.

Призовава държавите-членки да признават фирми, които предприемат действия за насърчаване на равенството между жените и мъжете и улесняват постигането на равновесие между професионалния и личния живот, с цел насърчаване на разпространението на добри практики в тази област;

25.

Призовава Комисията и държавите-членки да отдадат предимство и да обърнат особено внимание на по-уязвимите групи жени, по-конкретно жени с увреждания, жени с лица на тяхна издръжка, възрастни жени, жени от малцинствени и имигрантски групи, жени, лишени от свобода и да разработят целеви мерки, целящи да отговорят на техните потребности;

26.

Призовава Комисията и държавите-членки да приемат и въведат необходимите мерки за стимулиране на напредъка на жените с увреждания в онези области на социалния и трудов живот, културата и политиката, в които тяхното присъствие е все още недостатъчно;

27.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават достъпа до образование и трудова заетост на жените-имигранти, и да гарантират подходящо професионално обучение, като приемат положителни мерки за борба с двустранната дискриминация, от която страдат жените-имигрантки на пазара на труда и като им създават благоприятни условия за достъп до пазара на труда и за уравновесяване на професионалния и личния им живот;

28.

Приветства консултациите между Комисията и социалните партньори, целящи усъвършенстване на нормативните и ненормативни уредби за съвместяване на професионален, семеен и личен живот; очаква да получи анализ на тези консултации и предложения въз основа на тях, по-конкретно предложения във връзка с отпуска по майчинство и включването му към общото прослужено време, родителския отпуск, отпуска по бащинство, отпуска за осиновяване и отпуска за полагане на грижи за зависими лица; смята също така, че рамковото споразумение относно родителския отпуск може да бъде подобрено по отношение на следните въпроси: въвеждане на насърчителни мерки за окуражаване на бащите да ползват родителски отпуск, укрепване на правата на работещите, ползващи родителски отпуск и придаване на гъвкавост на схемата на отпуските, увеличаване на продължителността на родителския отпуск;

29.

Припомня, че политиката в областта на съчетаването на професионалния и семейния живот трябва да се основава на принципа за свободен избор на личността и да бъде пригодена към различните етапи от живота;

30.

Призовава държавите-членки да предложат конкретни мерки за борба срещу неравенствата между жените и мъжете, породени от прекъсване на трудовата заетост вследствие, по-конкретно, на отпуск по майчинство или отпуск за полагане на грижи за зависими лица, и за намаляване на техните отрицателни последици върху професионалното развитие, възнагражденията и пенсионните права;

31.

Отбелязва, че съвместяването на трудов, личен и семеен живот е един от ключовите фактори за повишаване на трудовата заетост и призовава Комисията да събере и разпространи най-добрите практики, позволяващи ефективно равновесие между работа и личен живот и по-голямо участие на мъжете в семейния живот;

32.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да поощряват участието на мъжете в прилагането на политиките за равенство между половете, по-специално в областта на съвместяването на личния, професионалния и семейния живот;

33.

Изисква от държавите-членки и регионалните и местни органи да повишат наличието, качеството и достъпността на услугите по полагане на грижи за деца и зависими лица в съответствие с целите от Барселона, както и да гарантират, че наличието на такива услуги е съвместимо с графика на трудова заетост на пълен работен ден на жените и мъжете, носещи отговорност за деца и зависими лица;

34.

Призовава отговорните лица в стопанските предприятия да включат мерки за гъвкава семейна политика в своите планове за управление на работната сила, с цел да се улеснява връщането на работа на служителите след прекъсване на трудовата дейност;

35.

Обръща внимание на Комисията и на държавите-членки относно феминизирането на бедността, по времето когато жените, особено възрастни жени и самотни майки, са изложени на риск от социално изключване и бедност, и настоятелно ги призовава да разработят мерки за предотвратяване на тази тенденция;

36.

Изисква от Комисията и държавите-членки да разработят инструменти за обучение и прилагане, които да позволяват на всички заинтересовани лица да включат гледна точка, основавана на равни възможности за жените и мъжете, в своите съответни области на компетентност, включително оценка на конкретното въздействие на политиките върху жените и мъжете;

37.

Настоятелно призовава държавите-членки и регионалните и местни органи да гарантират ефективното използване на съществуващи инструменти, като например изготвените от Комисията ръководства за равни възможности за жените и мъжете в политиките на трудова заетост;

38.

Настоятелно приканва държавите-членки да гарантират съответно обучение за отчитане на измерението на равенство между мъжете и жените за служителите, натоварени с изпълнението на общностните програми на национално, регионално и местно равнище;

39.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят набор от качествени показатели, които да бъдат използвани при проследяване на прилагането на Лисабонската стратегия за икономически растеж и заетост, вземаща под внимание свързаното с пола измерение и за гарантиране на подходящо прилагане и проследяване на политиките;

40.

Приветства създаването на Европейския институт за равенство между половете и назначаването на членовете на управителния съвет, което осигури на института орган с правомощия за вземане на решения; въпреки това изразява загриженост относно закъснението при назначаването на директор на института и настоятелно призовава Комисията да коригира положението;

41.

Изисква от Комисията, подпомогната от Европейския институт за равенство между половете, да включи данни и статистики от присъединилите се страни и страните — кандидатки за членство, в бъдещите годишни доклади по въпроса на равенството между жените и мъжете;

42.

Призовава държавите-членки да насърчават спортуването и здравословния начин на живот сред цялото население, като се отчита фактът, че жените участват по-малко в спортните дейности;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, и на правителствата и парламентите на държавите-членки.