04/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

85

L 156/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Общността е била договаряща страна по Международната конвенция за опазването на атлантическите видове риба тон, подписана в Рио де Жанейро на 14 май 1966 г., с внесените изменения с протокола, приложен към Заключителния акт от Конференцията на пълномощниците на държавите страни по Конвенцията, подписана в Париж на 10 юли 1984 г. (Конвенцията за ICCAT), от 14 ноември 1997 г., вследствие от приемането на Решение 86/238/ЕИО на Съвета (1).

(2)

Конвенцията за ICCAT предвижда рамка за регионално сътрудничество при опазването и управлението на видовете риби от рода тон и тоноподобни в Атлантическия океан и принадлежащите му морета, чрез създаването на Международна комисия за опазването на атлантическите видове риба тон (ICCAT) и чрез приемането от страна на последната на мерки за опазване и управление, които автоматично обвързват договарящите страни.

(3)

През 1998 г. ICCAT прие резолюция 98-18 относно недокладваните и нерегламентираните улови на риба тон от риболовни съдове с голям капацитет за улов на дълго влакно в района, обхванат от Конвенцията. Тази резолюция въведе процедури за идентифициране на страните, чиито плавателни съдове са ловили риба тон и тоноподобни видове по начин, който намалява ефективността на мерките на ICCAT за опазване и управление. Тя също така посочи мерките, които трябва да бъдат предприети, включващи, ако е необходимо, ограничителни мерки за не-дискриминационна търговия, с цел риболовните съдове на тези държави да бъдат възпрепятствани да продължават подобни риболовни практики.

(4)

След приемането на резолюция 98-18, ICCAT е идентифицирала Боливия, Камбоджа, Екваториална Гвинея, Грузия и Сиера Леоне като държави, чиито плавателни съдове извършват улов на атлантически черноперест (големоок) тон (Thunnus obesus) по начин, който намалява ефективността на приетите от нея мерки за опазване и управление, като е подкрепила заключенията си с данни относно улова, търговията и дейностите на плавателните съдове.

(5)

ICCAT също така е идентифицирала Екваториална Гвинея и Сиера Леоне като държави, чиито плавателни съдове извършват риболов на атлантически синьоперест тон (Thunnus thynnus) по начин, който намалява ефективността на нейните мерки за опазване и управление.

(6)

Освен това, ICCAT е идентифицирала Сиера Леоне като държава, чиито плавателни съдове извършват риболов на атлантическа риба меч (Xiphias gladius) по начин, който намалява ефективността на нейните мерки за опазване и управление.

(7)

Вносът на атлантически черноперест (големоок) тон с произход от Боливия, Камбоджа, Екваториална Гвинея, Грузия и Сиера Леоне понастоящем е забранен по силата на Регламент (ЕО) № 827/2004 (2).

(8)

Вносът на атлантически синьоперест тон с произход от Екваториална Гвинея и Сиера Леоне понастящем е забранен по силата на Регламент (ЕО) № 826/2004 (3).

(9)

Вносът на атлантическа риба меч с произход от Сиера Леоне понастоящем е забранен по силата на Регламент (ЕО) № 828/2004 (4).

(10)

По време на 14-то си Специално заседание през 2004 г., ICCAT призна положените усилия от Камбоджа, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне за справяне с посочените проблеми и прие препоръки за преустановяване на мерките за ограничаване на търговията спрямо тези три страни.

(11)

Следователно в Регламент (ЕО) № 827/2004 би трябвало да бъдат внесени съответните изменения.

(12)

Регламенти (ЕО) № 826/2004 и (ЕО) № 828/2004 би следвало в тази връзка да бъдат отменени,

1.

В член 2, параграф 1 отпадат думите „Камбоджа, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне“;

2.

В член 3 „Боливия, Грузия и Сиера Леоне“ се заменят с „Боливия и Грузия“.