06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

33

L 166/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като имат предвид, че докладът Lamfalussy от 1990 г. до Управителите на Централните банки от Г-10, който разкрива значителен системен риск, съдържащ се в разплащателните системи, действащи на базата на няколко законни начина за нетиране на плащанията, и по-специално многостранното нетиране; като имат предвид, че намаляването на правните рискове, свързани с участието в системи за сетълмент в реално време, е от първостепенно значение с оглед тяхното постоянно развитие;

(2)

като имат предвид, че е от изключителна важност намаляването на риска, свързан с участието в системи за сетълмент на ценни книжа, особено в случаите, когато е налице тясна връзка между тези системи и разплащателните системи;

(3)

като имат предвид, че тази директива има за цел да допринесе за ефективното и рентабилно действие на условията за презграничните плащания и за сетълмента на ценни книжа в Общността, което усилва свободното движение на капитали на вътрешния пазар. Като имат предвид, че тази директива отразява напредъка, постигнат по пътя към изграждане на вътрешния пазар, и по-специално към свободното предоставяне на услуги и движение на капитали с оглед осъществяването на Икономическия и паричен съюз.

(4)

като имат предвид, че е желателно законите на държавите-членки да бъдат насочени към намаляването на сривовете в системата, причинени от процедури по несъстоятелност срещу участник в нея;

(5)

като имат предвид, че предложение за директива относно преобразуването и прекратяването на кредитни институции, представено през 1985 г. и изменено на 8 февруари 1988 г., все още предстои да бъде разгледано от Съвета; като имат предвид, че Конвенцията за процедурите по несъстоятелност, чийто проект, изготвен на 23 ноември 1995 г. от държавите-членки на среща към Съвета, изрично изключва застрахователни дружества, кредитни институции и инвестиционни фирми;

(6)

като имат предвид, че тази директива има за цел да обхване системите за плащане и за сетълмент на ценни книжа както с вътрешен, така и с презграничен характер; като имат предвид, че директивата е приложима към системи на Общността и към обезпечение, учредено от техните участници (били те участници от Общността или от трети страни) във връзка с участието в тези системи;

(7)

като имат предвид, че държавите-членки могат да прилагат разпоредбите на тази директива към своите вътрешни институции, участващи пряко в системите на трети страни, както и към обезпечението, предоставено във връзка с участието в такива системи;

(8)

като имат предвид, че на държавите-членки трябва да бъде позволено да определят като система, регулирана от тази директива, система, чиято основна дейност е сетълмент на ценни книжа, дори ако системата в известна степен оперира с деривативни инструменти;

(9)

като имат предвид, че намаляването на системния риск изисква по-специално окончателност на сетълмента и приложимост на обезпечението; като имат предвид, че обезпечението има за цел да обхване всички средства, предоставени от един участник на другите участници в системите за плащане и/или за сетълмент на ценни книжа, за да се гарантират права и задължения във връзка с тази система, включително споразуменията за репо сделки, установените със закон права върху чуждо имущество и фидуциарните прехвърляния; като имат предвид, че уредбата в националното законодателство на вида обезпечение, който може да се използва, не бива да се засяга от дефиницията за обезпечение в настоящата директива;

(10)

като имат предвид, че настоящата директива, регулирайки обезпечението, предоставено във връзка с операциите на централните банки на държавите-членки, функциониращи като централни банки, включително операции по паричната политика, подпомага Европейския паричен институт в задачите му по насърчаване ефективността на презграничните плащания с оглед подготовката на третия стадий на Икономическия и паричен съюз и допринася за разработване на необходимата правна рамка, в която бъдещата Европейска централна банка може да провежда своята политика;

(11)

като имат предвид, че нарежданията за превод и тяхното нетиране трябва да произвеждат правно действие по юрисдикциите на всички държави-членки и задължителни за трети страни;

(12)

като имат предвид, че правилата за окончателност на нетирането не трябва да пречат на проверката на системите преди осъществяване на нетирането дали нарежданията, влезли в системата, съответстват на правилата на тази система и позволяват сетълмента на тази система да се осъществи;

(13)

като имат предвид, че нищо в тази директива не трябва да възпрепятства участник или трета страна да упражни право или претенция, произтичащи от дадена сделка, които те могат да имат по закон, за обезщетяване или реституция във връзка с нареждане за превод, влязло в системата, например в случай на измама или техническа грешка, доколкото това не води нито до анулиране на нетирането, нито до отменимост на нареждането за превод в системата;

(14)

като имат предвид, че е необходимо да се гарантира, че нарежданията за превод не могат да бъдат отменени след даден момент, определен от правилата на системата;

(15)

като имат предвид, че е необходимо държава-членка незабавно да уведомява другите държави-членки за откриването на процедура по несъстоятелност срещу участник в системата;

(16)

като имат предвид, че процедурите по несъстоятелност не трябва да имат обратно действие върху правата и задълженията на участниците в системата;

(17)

като имат предвид, че в случай на процедура по несъстоятелност срещу участник в системата настоящата директива има за цел да определи кой закон за несъстоятелността е приложим към правата и задълженията на този участник във връзка с участието му в системата;

(18)

като имат предвид, че обезпечението трябва да бъде изолирано от ефектите на закона за несъстоятелност, приложим спрямо несъстоятелния участник в системата;

(19)

като имат предвид, че разпоредбите на член 9, параграф 2 се прилагат единствено спрямо регистър, сметка или централизирана депозитарна система, което доказва съществуването на права на собственост върху или за предоставяне или прехвърляне на съответните ценни книжа;

(20)

като имат предвид, че разпоредбите на член 9, параграф 2 имат за цел да гарантират, че ако участник централна банка на държава-членка или бъдещата Европейска централна банка има валидно и ефективно обезпечение, определено по закона на държавата-членка, където се намират съответният регистър, сметка или централизирана депозитарна система, тогава валидността и приложимостта на това обезпечение по отношение на системата (както и на нейния оператор) и по отношение на всяко друго лице, претендиращо го пряко или косвено (чрез нея), трябва да се определят единствено според закона на тази държава-членка;

(21)

като имат предвид, че разпоредбите на член 9, параграф 2 нямат за цел да възпрепятстват действието на закона на държавата-членка, по който са издадени ценните книжа, или закона на държавата-членка, където ценните книжа могат да се намират (включително, без ограничения, закона за създаването, притежаването или прехвърлянето на такива ценни книжа или относно правата върху такива), и не бива да се тълкуват в смисъл, че обезпечението е пряко приложимо или може да бъде признато във всяка държава-членка по друг начин освен в съответствие със законодателството на тази държава-членка;

(22)

като имат предвид, че е желателно държавите-членки да се стремят да създадат достатъчно връзки между всички системи за сетълмент на ценни книжа, регулирани от тази директива с оглед насърчаване на максималната прозрачност и правната сигурност на сделките, свързани с ценни книжа;

(23)

като имат предвид, че приемането на настоящата директива представлява най-подходящият начин за осъществяване на горепосочените цели и не надхвърля рамките, необходими за постигането им,

а)

всяка система, както е дефинирана в член 2, буква а), регулирана от правото на всяка държава-членка, оперираща с всякаква валута, екю или с различни валути, които системата конвертира една в друга;

б)

всеки участник в тази система;

в)

обезпечение, предоставено във връзка с:

а)

„система“ означава официално споразумение:

Според условията в първата алинея, държава-членка може да определи като система такова официално споразумение, чиято дейност включва изпълнението на нареждания за превод съгласно второто тире на буква i) и която до ограничена степен изпълнява нареждания, отнасящи се до други финансови инструменти, когато тази държава-членка счита, че такова определяне е гарантирано срещу системен риск.

Държава-членка може също в зависимост от случая да определи за система такова официално споразумение между двама участници (без да се взема предвид евентуален посредник по сетълмента, евентуален основен контрагент, клирингова къща или непряк участник), когато тази държава-членка счита, че такова определяне е гарантирано срещу системен риск;

б)

„институция“ означава:

които участват в система, и които са отговорни за изпълнение на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на системата.

Ако върху системата се упражнява надзор в съответствие с националното законодателство и тя изпълнява само нареждания за превод, според дефиницията във второто тире на буква i), както и плащания, произтичащи от тези нареждания, държава-членка може да реши, че предприятията, които участват в такава система и са отговорни за изплащане на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на системата, могат да бъдат считани за институции, при условие че поне трима участници в тази система са обхванати от категориите по първата алинея и че такова решение е гарантирано на основата на системен риск;

в)

„основен контрагент“ означава лице, разположено между институциите в системата, действащо като изключителен контрагент на тези институции във връзка с нарежданията им за превод;

г)

„посредник в сетълмента“ означава лице, предоставящо на институциите и/или на основния контрагент, участващи в системите, сетълмент сметки, чрез които се уреждат нарежданията за превод в тези системи, и предоставящо в зависимост от случая кредит на тези институции и/или на основния контрагент за целите на сетълмента;

д)

„клирингова къща“ означава субект, който отговоря за изчисляването на нетните позиции на институциите, евентуален основен контрагент и/или евентуален посредник в сетълмента;

е)

„участник“ означава институция, основен контрагент, посредник в сетълмент или клирингова къща.

Според правилата на системата същият участник може да действа в качеството на основен контрагент, посредник в сетълмента или клирингова къща, или да изпълнява част от техните задачи;

Държава-членка може да реши, че за целите на тази директива непряк участник може да бъде смятан участник, ако това е напълно гарантирано срещу системен риск и при условие че непрекият участник е познат за системата;

ж)

„непряк участник“ означава кредитна институция според дефиницията на първото тире на буква б), която се намира в договорни отношения с институция, участваща в системата, изпълняваща на свой ред нареждания за превод според дефиницията на първото тире на буква i), която позволява на горепосочената кредитна институция да извършва нареждания за превод чрез системата;

з)

„ценни книжа“ означава всички инструменти съгласно раздел Б от приложението към Директива № 93/22/ЕИО;

и)

„нареждане за превод“ означава:

й)

„процедура по несъстоятелност“ означава колективна мярка, предвидена в законодателството на държава-членка или на трета страна, за прекратяване или за преобразуване на участника, когато такава мярка включва спиране или налагане на ограничения върху прехвърлянията или плащанията;

к)

„нетиране“ означава преобразуване на всички вземания и задължения, произтичащи от нареждания за превод, които участник или участници издават или получават от един или повече други участници, така че само едно нетно вземане може да се иска или едно нетно задължение се дължи;

л)

„сметка за сетълмент“ означава сметка в централна банка, посредник в сетълмента или основен контрагент, използвана за съхраняване на парични средства и ценни книжа и за разплащане по сделки между участници в системата;

м)

„гаранция“ означава всички реализуеми активи, предоставени като залог (включително пари, предоставени като залог), по репо или подобно споразумение или по друг начин, с цел гарантиране на права и задължения, евентуално произтичащи във връзка със система, или предоставени на централните банки на държавите-членки или на бъдещата Европейска централна банка.

—

участник върху обезпечение, предоставено му във връзка със системата, и

—

централните банки на държавите-членки или Европейската централна банка върху обезпечението,