9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/103

1.1.1

Зависимостта от грижи е един от рисковете на живота, с чието въздействие отделният човек трудно може да се справи сам и поради това изисква основана на солидарност между поколенията съвместна отговорност (1).

1.1.2

По какъв начин да бъде реализирана тази съвместна отговорност, е въпрос, който трябва да бъде регламентиран най-вече на национално и регионално ниво, като се вземат предвид съответните семейни структури и данъчни системи, ситуацията по отношение на заетостта, мобилността, жилищният фонд, гъстотата на населението, установените традиции и нагласи.

1.1.3

Тъй като, обаче, в тази област съществуват не само сходни проблеми в отделните държави-членки, но и въпроси от трансгранично естество, изглежда целесъобразно и необходимо тази тема да бъде разгледана в рамките на институциите на Европейския съюз. В тази връзка обменът на опит например в рамките на открития метод на координация (ОМК) има особено значение, а в някои случаи са необходими и законодателни мерки.

1.1.4

Както и в системата на здравеопазването, една голяма част от разходите в областта на дългосрочните грижи възникват през последните години от живота на човека. От проектирането на сегашните системи на социално осигуряване (системата на здравеопазването и пенсионната система) насам продължителността на живота значително се увеличи. Посрещането на произтичащите от това нови нужди поставя трудни въпроси за справедливостта и солидарността между поколенията, които изискват съответна дейност за повишаване на информираността, обучение и предоставяне на информация, както и политически мерки (2).

1.1.5

Целта трябва да бъде възрастните хора и възрастните в напреднала възраст в Европа да могат да остаряват достойно и в условия на сигурност, включително и ако са зависими от грижи, и едновременно с това, в контекста на солидарността между поколенията, да се обръща внимание върху това за бъдещите поколения да не произтича бреме, което те да не могат да поемат.

1.2.1

Европейският икономически и социален комитет призовава Европейския Съвет и Комисията да разгледат спешно заедно с държавите-членки проблемите, свързани със застаряването на населението, за да се гарантира, че всички възрастни хора ще получат подкрепа и качество на грижите, от които се нуждаят.

1.2.2

За да се отговори на предизвикателствата, свързани с дългосрочните грижи, са необходими редица мерки. В тази връзка са важни следните аспекти:

2.1

Словенското председателство на Съвета на ЕС желае да продължи дебата в цяла Европа относно справянето с демографските промени и ще насочи вниманието си особено върху солидарността между поколенията. Процентното съотношение между младите, поколенията на средна възраст и възрастните поколения се променя. Делът на възрастните хора продължава да се увеличава. На някои места сегашното младото поколение представлява само половината от броя на хората, родени след Втората световна война. Тези факти пораждат редица въпроси по отношение на солидарността и съвместното съществуване на поколенията. Поради сегашния начин на живот и разделение на труда (особено в градовете) отношенията между поколенията се нарушават, а връзките между тях отслабват и се променят значително. Различните поколения все повече биват разглеждани отделно и от гледна точка на придобитите от тях права. В тази връзка една погрешна реакция може да доведе дори и до конфликт между поколенията.

2.2

Словенското председателство планира да организира конференция по въпроса на солидарността и съвместното съществуване на поколенията (28-29 април 2008 г.), която ще се концентрира върху следните теми:

2.3

Във връзка с това словенското председателство на Съвета на ЕС се обърна към Европейския икономически и социален комитет с искане да изготви проучвателно становище относно „Гарантиране на общия достъп до дългосрочни грижи и устойчиво финансиране на системите за предоставяне на дългосрочни грижи за възрастни хора“.

3.1

Темата за дългосрочните грижи за възрастни хора представлява едно от основните социални и социалнополитически предизвикателства, пред което са изправени всички държави в Европейския съюз. Поради това тази тема трябва да бъде съответно взета предвид в дневния ред на европейските институции.

3.2

Въпреки националните правомощия в тази област, европейските институции разгледаха тази тема в рамките на многобройни инициативи (5) и насърчиха най-вече взаимния обмен на опит чрез открития метод на координация (6). Тези усилия следва да бъдат продължени и засилени, като в рамките на този метод ЕИСК придава най-голямо значение на включването на социалните партньори и участниците от гражданското общество.

3.3

Изготвените в тази връзка доклади от отделните държави показват, че въпреки различните изходна позиция и рамкови условия, в повечето държави много от предизвикателствата са от подобно естество. Поради това е целесъобразно също така да се работи съвместно в посока на търсене на решения.

3.4

Договорените на ниво ЕС цели, свързани с универсалния достъп до услуги, по-високо качество на услугите и устойчиво финансиране на системите, бяха също потвърдени в тези доклади. Тези цели са също и в основата на настоящото становище.

4.1

Нарастващите предизвикателства в областта на дългосрочните грижи за възрастни хора са резултат на тенденции, които изострят проблема по няколко начина.

4.2

Поради постоянно увеличаващата се продължителност на живота в нашите общества силно се увеличава броят на много старите хора (на възраст над 80 години) — според прогнозите техният брой ще нарасне с 17,1 % между 2005 г. и 2010 г. и 57 % между 2010 и 2030 г. Така през 2030 г. в Европа ще живеят почти 34,7 милиона души на възраст над 80 години в сравнение с около 18,8 милиона днес. Докато през 1975 г. делът на хората на възраст над 80 години от общото население на държавите-членки на ЕС беше само 2,0 %, през 2050 г. този дял ще представлява 11,8 % (7).

4.3

Въпреки общите тенденции, в рамките на държавите-членки, а и между тях, съществуват поразително големи различия. Така например продължителността на живота в държавите-членки на ЕС е между 65,4 и 77,9 години за мъжете и 75,4 и 83,8 години за жените.

4.4

Едновременно с това обаче, все повече възрастни хора живеят сами, тъй като са овдовели или членовете на семейството им са се преместили да живеят на друго място. Насърчаваната и в други области на европейската и националната политика мобилност, която е също и от трансграничен характер, изправя сектора за предоставяне на грижи пред допълнителни предизвикателства.

4.5

Поради ниската раждаемост (през 1960 г. в почти всички държави на ЕС тя беше над необходимия коефициент на плодовитост от 2,1 %, докато през 2003 г. във всички държави от ЕС без изключение този коефициент е под тази стойност) ще се намали не само потенциалът за подкрепа между поколенията (съотношението между лицата, нуждаещи се от грижи, и потенциалните полагащи грижи лица), а по този начин и потенциалът за грижи в рамките на семейството, но ще става все по-трудно да се отговори на търсенето на пазара на труда на професионален персонал, специализиран в полагането на грижи. Това развитие изостря допълнително проблема за финансирането в областта на дългосрочните грижи за възрастни хора.

4.6

Поради един допълнителен аспект на демографските и социални промени, а именно промените в структурите на семействата и по-високата заетост на жените, много услуги, свързани с предоставянето на грижи, които преди са били извършвани от семейството и особено от жените, в бъдеще няма да могат да бъдат извършвани или поне не в такава степен (8).

4.7

Подобрените възможности на медицината са фактор със съществено значение за увеличаването на продължителността на живота и подобряването на качеството на живот. Често пъти медицинското лечение може да увеличи значително продължителността на живота, без обаче да гарантира излекуване. По този начин се увеличава броят на хроничните и съответно дълготрайни заболявания, при които се изискват интензивни грижи.

4.8

Във връзка с това възниква особено предизвикателство поради увеличаващия се брой на случаите на деменция, при които е необходимо значително отделяне на време за грижи за пациентите и високи разходи за грижи, както и на депресия при възрастни хора, която често е свързана с деменцията и съответно изправя полагащите грижи пред подобни предизвикателства. За тази цел са необходими специализирани услуги и институции, в които за тези хора могат да се полагат грижи при зачитане на тяхното достойнство. Това е още по-важно, тъй като рискът да се заболее от деменция нараства пропорционално с по-високата продължителност на живота. Във връзка с това предизвиква загриженост и проблемът, свързан с увеличаващия се брой самоубийства сред възрастните хора.

4.9

Освен общите обществени условия, променят се и нагласите, изискванията и способностите на нуждаещите се от грижи лица, поради факта, че нови поколения допълват броя на хората, които се нуждаят от грижи. Разработването на насочени към бъдещето концепции трябва да се съобрази с тази динамика.

5.1

Дългосрочните грижи се състоят в подпомагането на лица, които не са в състояние да живеят самостоятелно, и поради това са зависими в ежедневието си от помощта на други. Нуждата им от помощ варира от улесняване на тяхната мобилност и помощ чрез социален патронаж под формата на пазаруване, готвене и друга домашна работа до помощ при измиване и хранене. За предоставянето на подобни дългосрочни грижи не е необходима непременно медицинска квалификация. Поради това в много държави-членки те често са възложени на роднини — обикновено брачния партньор или наследниците, които, както и досега, полагат най-голямата част от дългосрочните грижи.

5.2

Поради посочените вече причини в бъдеще вече няма да може да се очаква от роднините да бъдат на разположение за предоставяне на грижи в същата степен, както досега. Поради тази причина все по-голям брой немощни възрастни хора зависят от професионален персонал, който трябва да предоставя услугите си в дома на лицето, нуждаещо се от грижи, или в специализираните заведения, и следва в бъдеще да получава подходящо обучение.

5.3

Дългосрочните грижи могат да се предоставят по няколко начина. Освен грижите в рамките на семейството, професионалните грижи могат да бъдат полагани в дома, в дневни центрове, в рамките на група лица, живеещи в общност, в специализираните заведения или болници. За нуждаещите се от грижи лица обикновено са необходими няколко форми на медицинска и немедицинска грижа, което предполага добро сътрудничество между семействата, професионалния и медицинския персонал. Затова координацията на тези услуги (управление на интерфейс, управление на отделни случаи) играе важна роля.

5.4

В областта на дългосрочните грижи не съществува само една единствена целесъобразна стратегия по отношение на предлаганите грижи. Различните нужди на засегнатите лица обуславят диференцираното предлагане на грижи. Още по-важно е да се използва опитът на други държави по отношение на естеството, организацията и ефекта на предлаганите грижи.

5.5

Що се отнася до формата на предоставяне на грижи и избора на доставчик на услугите, целта трябва бъде възможно най-голямата свобода на избор. Това изисква не само предлагането на разнообразни услуги, но и създаване на подходящи условия за дейността на многобройни частни доставчици на услуги, доставчици на услуги с нестопанска цел и обществени доставчици на услуги, както и насърчаването на конкуренция между тези организации, с цел постоянното подобряване на предлагането. За да не бъде в ущърб на нуждаещите се от грижи лица, конкуренцията следва да се ръководи от дефинирани стандарти за качество, които трябва и да бъдат съответно контролирани, като при тези услуги от общ интерес отговорността за определяне на спецификацията на задачите, на целите и на оценката на резултатите се възлага на съответния законодател.

5.6

Съответните механизми за социална защита в отделните държави оказват влияние върху начина на предоставяне на грижите. В случай, че например се предоставят повече средства за специализираните заведения, отколкото за грижи в дома, то тогава повече хора биха живели в подобни заведения.

5.7

По принцип съществуват много основания да бъдат предпочетени грижите в собствения дом. Много хора желаят да продължат да живеят у дома си, въпреки че са възрастни и болни. Грижите в дома, когато те се предоставят от членове на семейството, водят до по-малко разходи в сравнение със стационарните грижи. Това обаче не трябва да води до положение, при което роднините, и особено жените, биват поставяни под натиск да понасят това бреме сами.

5.8

Целта следва да бъде във всяка отделна ситуация да се намери най-добрата форма на грижи, като бъдат взети предвид интересите на всички заинтересовани. В някои случаи обаче не съществува никаква алтернатива на настаняването в стационарно заведение.

6.1

Понастоящем начинът на финансиране на системите за предоставяне на грижи се различава в значителна степен в отделните държави-членки, а понякога и вътре в тях. Причината за това е, че дългосрочните грижи за възрастни хора често са разпределени между различни публични структури и бюджети, че често биват предоставяни на местно ниво и че съществуват различни системи в областта на социалното осигуряване и данъчната система, както и на частното осигуряване.

6.2

Поради зависимостта им от националните и регионалните рамкови условия и политически стратегии, системите за финансиране при предоставянето на дългосрочни грижи ще продължат да се различават и в близко бъдеще. Тъй като те понастоящем са поставени под въпрос в много държави, обмяната на опит относно организацията и функционирането на отделни инструменти за финансиране (например осигурителните системи, данъчните стимули), както и на системите за предоставяне на услуги (например личен бюджет за заплащане на услугите, парични трансфери или в натура) е полезен и важен.

6.3

Ключов въпрос, свързан с дългосрочното финансиране на грижите, би трябвало да бъде по какъв начин да бъде ограничено допълнителното нарастване на разходите в тази област. Мерките и стратегии, насочени към тази цел, са следните:

7.1

Хората, нуждаещи се от помощ, също имат право на качество на грижите. В този контекст Европейският съюз си постави за цел да гарантира достъпа до качествени и устойчиви грижи (9).

7.2

Според докладите на отделните държави-членки понастоящем съществуват големи различия по отношение на прилагането на стандарти за качество в областта на предоставянето на грижи, тяхната правна обвързаност или въпроса дали тези стандарти важат на национално или регионално ниво. Като цяло повечето държави посочват, че съществуват твърде малко подобни стандарти и недостатъчно регламентиране.

7.3

Подобно на ситуацията в областта на финансирането и тук ще продължи да съществува регламентиране на национално и регионално ниво. Именно в тази област обаче обменът в рамките на целия ЕС би могъл да предложи на отделните държави-членки ценни идеи и стандарти за регламентирането на национално и регионално ниво. Поради това ЕИСК предлага, в рамките на общ проект на ниво ЕС, да се разработят критерии за качество на дългосрочните грижи, които биха могли да служат на отделните държави като насока за изготвяне на техни собствени стандарти и да вземат предвид засилената мобилност на нуждаещите се от грижи и на лицата, полагащи грижи.

8.1

Секторът на здравеопазването и дългосрочните грижи съставлява значителен процентен дял от общата заетост в Европейския съюз (9,7 % от общата заетост в Европейския съюз през 2001 г.) и в периода 1997-2007 г. доведе до създаването на 1,7 милиона работни места в ЕС-15. В областта на грижите съществува значителен европейски пазар на труда — отчасти законен, но в някои области той попада в сферата на недекларираната трудова дейност.

8.2

Секторът за предоставяне на грижи предлага възможности за работа също така и на групи, които често изпитват трудности на пазара на труда (например лица, които се връщат на пазара на труда, жени-имигранти). ЕИСК предлага това обстоятелство да бъде взето предвид, както в съответните програми на националните агенции за заетост, така и в европейските програми за заетост (преквалификация, придобиване на квалификация).

8.3

Личните услуги в домакинствата са също пазар, който отбелязва растеж. В едно общество, основано на разделението на труда, те могат да улеснят някои лица да се възползват от свободата на избор по отношение на упражняването на професия и съчетаването на професионалния и семейния живот. Заетостта в домакинствата е форма на заетост, която до известна степен попада извън класическите отношения работодател-работник. В този случай е необходимо да се премахне недекларирания труд и да се създадат подходящи рамкови условия за законни трудови правоотношения.

8.4

Що се отнася до мерките за обучение, ЕИСК подкрепя използването на Европейския социален фонд включително и за дългосрочно повишаване на качеството на работните места в областта на здравеопазването и дългосрочните грижи, за предотвратяване на по-ранното напускане на пазара на труда и за подобряване на качеството, гъвкавостта и по този начин на ефективността на верига за предоставяне на грижи. В тези усилия за обучение трябва да бъдат включени и доброволци.

8.5

В контекста на европейския пазар на труда следва да се цели възможно най-бързо, небюрократично взаимно признаване на съответното обучение.

8.6

Работата в областта както на медицинските, така и на немедицинските грижи е физически и психически натоварваща и поради това облекчаването и подкрепата на лицата, полагащи грижи, трябва да играе важна роля, за да се гарантира не само качеството на грижите, но и да се насърчи персоналът да продължи да работи в сектора. В този сектор съществува твърде голяма опасност от претоварване. Дейността по предоставяне на грижи е отговорна работа, която изисква оптимални условия на труд, справедливо възнаграждение и обществено признание.

8.7

Работата по предоставяне на грижи се извършва най-вече от жени и поради това трябва да бъде включена в съответните усилия на ЕС за насърчаване на жените и за създаване на равни възможности за мъжете и жените.

9.1

В становището си относно „Семейството и демографското развитие“ (10) ЕИСК обърна подробно внимание върху демографските промени в Европейския съюз и техните последствия за семействата. Демографското развитие ще доведе и до това, че в бъдеще все повече хора освен професионалната си дейност ще трябва да се грижат за възрастните си близки. Поради това развитието на услуги в областта на грижите следва да бъде разгледано от гледна точка на облекчаване на членове на семейството, които полагат грижи и да се осигури възможност за по-добро съчетаване на професионалните задължения и задължението за предоставяне на грижи.

9.2

Задачата на социалните партньори в този случай може да бъде насърчаването на обмена на информация за вече доказали се в практиката мерки за облекчаване на работещи членове на семейството, които полагат грижи (11).

10.1

В дебата за застаряващото общество не бива да бъде подминаван въпросът за края на живота. В съответствие с принципите на ООН относно възрастните хора, всички хора следва да имат право на възможно най-достоен край на живота, който да отговаря на съответната система от културни ценности.

10.2

ЕИСК разгледа този въпрос в становището си относно „Работата на хосписите като пример за доброволческата дейност в Европа“ (12). Тук се обръща внимание на направените по тази тема предложения (13).

11.1

Едва наскоро ЕИСК разгледа проблема за насилието във връзка с домашните и институционални грижи в становище относно „Малтретиране на възрастните хора“ (14) и изготви различни предложения, на които се обръща внимание и тук.

12.1

С оглед на факта, че не е възможна политика на Общността в областта на дългосрочните грижи, ЕИСК подчертава, че откритият метод на координация (ОМК) представлява изключително важно средство в подкрепа на целите за модернизацията и развитието на качествени, достъпни за всички и устойчиви дългосрочни грижи.

12.2

ЕИСК вече посочи в свое предходно становище (15) кои теми следва да бъдат в центъра на анализа и обмена на опит.

12.3

ЕИСК посочи в рамките на своето становище относно „нуждата от научни изследвания в областта на демографските промени — качество на живота на възрастните хора и технологически нужди“ (16) всеобщата нужда от научни изследвания в областта на превенцията и възможностите за лечение, квалификацията в професиите, свързани с предоставяне на грижи, предлагането на грижи, техническите решения, както и подпомагането на членовете на семейството. Споменатите във връзка с това въпроси, свързани с научните изследвания, са толкова актуални, колкото и изразеното там искане за определяне на общоевропейски координирани дефиниции на понятията в областта на предоставянето на грижи.

12.4

Освен това е необходимо да се организират работни семинари, конференции и други подобни прояви, за да се насърчи обменът на опит и разработването на стратегии за действие.

12.5

Заедно с това трябва да се насърчава сътрудничеството с международни организации като ОИСР и СЗО.

13.1

Въпреки че областта на дългосрочните грижи не спада пряко към компетенциите на европейското законодателство, то оказва съществено влияние върху нея чрез други области на законодателството. От една страна не са ясни последствията от директивата за услугите на вътрешния пазар и по-специално за социалните услуги от общ интерес, а от друга страна Съдът на Европейските общности в Люксембург тълкува stricto sensu свободното предоставяне на услуги (17). Доставчиците на услуги, свързани с предоставянето на грижи, техните служители и лицата, за които се полагат дългосрочни грижи, могат да се окажат в положение на правна несигурност, а същевременно нуждата от такива грижи ще нараства във всички държави-членки на ЕС. Предлагането ще се различава много както в различните държави-членки, така и по цени и това създава риск, най-малкото в граничните райони, да се засили медицинският туризъм, който вече съществува и създава сериозни проблеми на засегнатите местни общности. Поради това ефектът върху дългосрочните грижи трябва да бъде взет предвид при развитието на тези области на законодателството.

13.2

В сектора за предоставяне на грижи до известна степен съществува конфликт на интереси между конкуренцията и гаранцията за предлагане на грижи. Поради това той трябва да бъде съответно взет под внимание при обсъждането на трансграничните услуги, трудовото право, публичните услуги и услугите от обществен интерес.