—

Законодателството на Европейския съюз не съдържа никаква разпоредба, която дава на Комисията компетентност да налага в тежест на държава членка задължение за плащане на парична сума, която да съответства на загубата на собствени ресурси на Европейския съюз, загуба, възникнала в резултат на прехвърлянето на митнически задължения, за които е взето решение от друга държава членка, която е отговаряла за оценяването, събирането и превода на митническите задължения в бюджета на Европейския съюз като традиционни собствени ресурси.

—

Обжалваното решение не е достатъчно и подходящо мотивирано, както предвижда член 296 ДФЕС, тъй като, от една страна, обжалваното решение не съдържа правното основание, въз основа на което е прието, като последното не може дори да бъде изведено дори и от другите елементи на писмото, и от друга страна, Комисията не излага в съдържанието на оспорваното решение, правните мотиви, които са довели до установяването на платежното задължение в тежест на Румъния.

—

Ако при условията на евентуалност Общият съд реши, че институцията на Европейския съюз е действала в рамките на предоставената й от договорите компетентност, Румъния счита, че тя е упражнила своята компетентност по неподходящ начин, в нарушение на принципа на добра администрация и на правото на защита на румънската държава.

—

Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа и за добра администрация, като не е разгледала внимателно всички релевантни информации, с които е разполагала или не е поискала необходимата информация преди да приеме обжалваното решение. Комисията не доказвала пряка причинно-следствена връзка между действията, в които упреква Румъния, и загубата на собствени ресурси на Европейския съюз. Също така Комисията не обосновала исканата от Румъния сума от гледна точка на размера на митата, съответстващ на стойността на съответните транзитни операции, а се основавала на стойността, която й е предадена от Германия.

—

Действието на Комисията е лишено от предвидимост и не позволява на Румъния да упражни правото си на защита.

—

Правните норми, въз основа на които Комисията е определила задължението за плащане, не се установяват и уточняват в него, а тяхното прилагане не е било предвидимо за Румъния. Румънската държава не е могла да предвиди и не е могла също така да знае преди получаването на писмото на Комисията за задължението си да предостави на разположение на бюджета на Съюза исканата парична сума. Също така Румъния счита, че с издаването на обжалваното решение и с определянето на платежното задължение в тежест на Румъния пет години след настъпване на събитията, и въпреки изводите, направени от Комисията в диалога й през този период от време с румънските власти, институцията на Европейския съюз е нарушила оправданите правни очаквания на румънската държава по отношение на отсъствието на нейно задължение за плащане на митата за разглежданите транзитни операции.