Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32007R1559

Регламент (ЕО) № 1559/2007 на Съвета от 17 декември 2007 година за установяване на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за изменение на Регламент (ЕО) № 520/2007

OB L 340, 22.12.2007, p. 8–24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 18/04/2009; отменен от 32009R0302

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2007/1559/oj

22.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/8


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1559/2007 НА СЪВЕТА

от 17 декември 2007 година

за установяване на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за изменение на Регламент (ЕО) № 520/2007

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

От 14 ноември 1997 г. Общността е страна по Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (2).

(2)

На годишното си заседание през ноември 2006 г. Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) прие Препоръка 2006[05] за установяване на 15-годишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

(3)

За да се възстановят ресурсите, планът на ICCAT за възстановяване предвижда постепенно намаляване на равнището на общия допустим улов (ТАС) от 2007 до 2010 г., ограничения върху риболова в определени зони и периоди, нов минимален размер за червения тон, мерки относно спортните и любителски риболовни дейности, както и контролни мерки и изпълнение на схемата на ICCAT за съвместна международна инспекция, с цел да се гарантира ефективността на плана за възстановяване.

(4)

За да бъдат спазени произтичащите от препоръката на IССАТ международни задължения, планът на IССАТ за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море бе въведен временно с Регламент (ЕО) № 643/2007 на Съвета от 11 юни 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 41/2007 във връзка с плана за възстановяване на ресурсите от червен тон по препоръка на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (3), докато бъде приет регламент за прилагане на многогодишни мерки за възстановяване на ресурсите от червен тон през 2007 г.

(5)

Необходимо е, следователно, планът на IССАТ за възстановяване да бъде въведен постоянно, посредством регламент относно установяване на план за възстановяване, както е предвидено в член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (4), който ще се прилага от 1 януари 2008 г.

(6)

Някои технически мерки, приети от IССАТ по отношение на червения тон, са вече включени в правото на Общността, като Регламент (ЕО) № 520/2007 от 7 май 2007 г. за определяне на технически мерки за опазването на определени запаси от далекомигриращи видове риба (5).

(7)

Единствено с цел тяхното финансиране до 31 декември 2014 г. мерките за изпълнение на плана на ICCAT за възстановяване, приети с настоящия регламент, както и временно приетите с Регламент (ЕО) № 643/2007, следва да се смятат за план за възстановяване по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 643/2007.

(8)

Приемането на новите технически мерки, приети от IССАТ по отношение на червения тон, и актуализирането на онези, които са в сила от приемането на посочения по-горе регламент, изискват заличаване на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 520/2007 и замяната им с настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

Настоящият регламент определя общите правила за прилагане от Общността на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон (Thunnus thynnus) по препоръка на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT). Регламентът се прилага за червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

Целта на плана за възстановяване е да се постигне биомаса, която да отговаря на максималния устойчив добив (Бмуд) с повече от 50 %-на вероятност.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„ДС“ означава договарящи страни по Международната конвенция за опазване на риба тон в Атлантическия океан, както и сътрудничещи страни, които не са договарящи страни по Конвенцията, а също така и институции или риболовни институции;

б)

„риболовен кораб“ означава всеки кораб, използван или предназначен за търговска експлоатация на ресурсите от риба тон, включително корабите за преработка на риба, корабите за транспорт, влекачите и корабите, извършващи претоварване;

в)

„съвместна риболовна операция“ е всяка операция, извършвана между два или повече кораба, плаващи под флага на различни ДС или на различни държави-членки, при която уловът на един кораб се приписва отчасти или изцяло на един или повече други кораби;

г)

„дейности по прехвърляне“ означава всяко прехвърляне на червен тон:

i)

от риболовния кораб до крайното угоително стопанство за червен тон, включително умрялата или изпуснатата при транспортирането риба;

ii)

от рибно стопанство за червен тон или капан за риба тон до кораб за преработка, кораб за транспортиране или до сушата.

д)

„капан за риба тон“ означава неподвижен, закотвен за дъното уред, обикновено снабден с направляваща мрежа, която насочва рибата към заградено място;

е)

„поставяне в садки“ означава, че живият червен тон не се качва на борда, и включва както угояването, така и отглеждането;

ж)

„угояване“ означава отглеждане в садки на червен тон за кратък период (обикновено 2—6 месеца), с цел най-вече увеличаване на съдържанието на мазнини на рибата;

з)

„отглеждане“ означава поставяне в садки на червен тон за повече от година с цел увеличаване на общата биомаса;

и)

„претоварване“ означава разтоварване на цялото или част от количеството червен тон, което е на борда на риболовен кораб, на друг риболовен кораб;

й)

„кораб за преработка“ означава кораб, на борда на който рибните продукти подлежат на една или повече от следните операции преди пакетирането им: филетиране или нарязване, замразяване и/или обработка;

к)

„спортен риболов“ означава риболов с нетърговска цел, практикуван от членове на национална спортна организация или от лица, които притежават национален спортен лиценз;

л)

„любителски риболов“ означава риболов с нетърговска цел, чиито участници не членуват в национална спортна организация, нито притежават национален спортен лиценз;

м)

„задача II“ означава задача II, определена от ICCAT в „Оперативно ръководство за статистика и изследване на рибата тон и подобните ѝ видове в Атлантическия океан“ (Трето издание, ICCAT, 1990 г.);

н)

„кораб за транспорт“ означава кораб, който получава диви екземпляри и ги транспортира до стопанства за угояване или отглеждане.

ГЛАВА II

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ

Член 3

Общ допустим улов (ОДУ)

Общият допустим улов, определен от IССАТ по отношение на договарящите страни за запасите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, е както следва:

през 2008 г.: 28 500 тона;

през 2009 г.: 27 500 тона;

през 2010 г.: 25 500 тона.

Когато обаче в рамките на IССАТ са договорени нови равнища на ТАС, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, адаптира съответно предвидения в първия параграф ТАС.

Член 4

1.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки риболовното усилие на нейните кораби и капани да бъде съразмерно на възможностите за улов на червен тон, с които държавата-членка разполага в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

2.   Всяка държава-членка съставя годишен риболовен план за риболовните кораби и капани за улов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море. Държавите-членки, чиито квоти за червен тон са по-малко от 5 % от квотата на Общността, могат да приемат в своя риболовен план специфичен метод за управление на своята квота, при което разпоредбите на параграф 3 не се прилагат.

3.   Годишният риболовен план определя:

а)

inter alia, риболовните кораби над 24 м, включени в списъка, посочен в член 12 и отпуснатата им индивидуална квота.

б)

по отношение на корабите под 24 м и капаните — поне квотата, отпусната на организации на производителите или на групи кораби, ловящи с подобен риболовен уред.

4.   Годишният риболовен план се предава на Комисията не по-късно от 31 януари всяка година. Всяка последваща промяна в годишния риболовен план или в специфичния метод на управление на тяхната квота се предава на Комисията най-малко 10 дни преди да се пристъпи към дейността, съответстваща на промяната.

5.   Държавата-членка на флага предприема действия по този параграф, когато кораб, плаващ под нейния флаг:

а)

не е спазил изискването за доклад, посочено в член 17, параграф 3;

б)

е извършил нарушение, посочено в член 26.

Държавата-членка на флага взема мерки да бъде извършена физическа инспекция под нейно ръководство в нейните пристанища или от друго лице, определено от държавата-членка на флага, когато корабът не е в пристанище на Общността.

Държавата-членка на флага може да изисква от кораба да се отправи незабавно към определено от нея пристанище, когато индивидуалната квота бъде счетена за изчерпана.

6.   Не по-късно от 31 януари държавите-членки докладват на Комисията за изпълнението на годишните си риболовни планове за предходната година. Тези доклади включват:

а)

броя на корабите, действително извършващи риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море;

б)

улова на всеки кораб; и

в)

общия брой дни, през които всеки кораб е извършвал риболов в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

7.   Частни търговски споразумения между граждани на държава-членка и ДС с цел използване на риболовен кораб, плаващ под флага на тази държава-членка, за риболовна дейност в рамките на квота за риба тон на ДС, се сключват само с разрешението на заинтересованата държава-членка, която информира за това Комисията, както и с разрешението на Комисията на ICCAT.

8.   Преди 1 март всяка година държавите-членки изпращат на Комисията информация за всяко едно частно търговско споразумение между техните граждани и ДС.

9.   Информацията, посочена в параграф 8, съдържа следните елементи:

а)

Списък на всички риболовни кораби, плаващи под флага на държавата-членка, която има разрешение да извършва активен улов на червен тон съгласно частно търговско споразумение;

б)

вътрешен номер на кораба съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004 на Комисията от 30 декември 2003 г. относно регистъра на риболовния флот на Общността (6);

в)

срок на частните търговски споразумения;

г)

съгласие на държавата-членка за частното споразумение;

д)

наименованието на съответната ДС.

10.   Комисията изпраща незабавно информацията, посочена в параграф 9, на Изпълнителния секретариат на ICCAT.

11.   Комисията гарантира, че процентът от квотата на всяка ДС за червен тон, който може да се използва за наемане на риболовни кораби на Общността съгласно член 8б от Регламент (ЕО) № 1936/2001 на Съвета (7), не надхвърля 60 %, 40 % и 20 % от общата квота съответно за 2007, 2008 и 2009 г.

12.   Наемането на риболовни кораби на Общността за червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море се забранява през 2010 и следващите години.

13.   Всяка държава-членка гарантира, че броят на наетите от нея риболовни кораби за червен тон и продължителността на периода на наемане е съвместим с квотата, отпусната на държавата по наемане.

ГЛАВА III

ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Член 5

Затворени сезони за риболов

1.   Риболовът на червен тон се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за големи риболовни кораби с въже майка с пелагичен уред, които са над 24 m, през периода от 1 юни до 31 декември, с изключение на зоната, ограничена от следните координати: на запад 10° W и на север 42° N.

2.   Риболовът на червен тон с гъргъри се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за периода от 1 юли до 31 декември.

3.   Риболовът на червен тон с кораби с подхранка се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за периода от 15 ноември до 15 май.

4.   Риболовът на червен тон с пелагични траулери се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за периода от 15 ноември до 15 май.

Член 6

Използване на самолети

Използването на самолети и хеликоптери за търсене на червен тон в зоната, обхваната от конвенцията, се забранява.

Член 7

Минимални размери

1.   Минималният размер за червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море се определя на 30 kg или 115 cm.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засягат разпоредбите на член 9, минималният размер за червен тон (Thunnus thynnus) 8 kg или 75 cm се прилага за червен тон, както следва:

а)

червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан с кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери;

б)

червен тон, уловен в Адриатическо море с цел отглеждане.

3.   За целите на параграф 2, буква а) Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, определя максималния брой кораби с подхранка и кораби за тралене, на които се разрешава да ловят червен тон, и пелагични траулери, на които се разрешава да ловят червен тон като съпътстващ улов. Броят на корабите с подхранка и на корабите за тралене се определя на броя кораби на Общността, участващи в пряк риболов на червен тон през 2006 г. Броят на пелагичните траулери се определя на броя кораби на Общността, на които се разрешава да ловят червен тон като съпътстващ улов през 2006 г.

4.   За целите на параграф 2, буква а) Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, разпределя между държавите-членки броя кораби, определени съгласно параграф 3.

5.   За целите на параграф 2, буква а) не повече от 10 % от квотата на Общността за червен тон между 8 kg или 75 cm, и 30 kg или 115 cm, се разпределя между корабите с разрешение за риболов, посочени в параграфи 3 и 4, с до максимум 200 тона червен тон с тегло не по-малко от 6,4 kg или с дължина 70 cm, уловен от кораби с подхранка с обща дължина по-малко от 17 m. Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, взема решение за разпределянето на квотата на Общността между държавите-членки.

6.   Не повече от 2 % от квотата на Общността за червен тон между 8 и 30 kg може да бъде разпределена между нейния крайбрежен занаятчийски риболов на прясна риба в източната част на Атлантическия океан. Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, взема решение за разпределянето на квотата на Общността между държавите-членки.

7.   Допълнителните конкретни условия за червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан от кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери, са изложени в приложение I.

Член 8

План за пробовземане по отношение на червения тон

1.   Всяка държава-членка съставя програма за пробовземане с цел оценка на броя с необходим размер от уловения червен тон.

2.   Пробовземането по размер при садките се извършва с една проба от 100 образеца на 100 тона жива риба или с една проба от 10 % от общия брой на рибата в садки. Пробовземането за размер въз основа на дължина или тегло се извършва по време на прибирането на улова в рибното стопанство, както и от рибата, умряла по време на транспортирането, в съответствие с методиката на ICCAT за докладване в рамките на задача II.

3.   За риба, отглеждана повече от една година, се разработват допълнителни методи и пробовземания.

4.   Пробовземането се извършва при прибирането на улова на случаен принцип и обхваща всички садки. Данните за извършените всяка година проби се съобщават на Комисията до 31 май следващата година.

Член 9

Съпътстващ улов

1.   Съпътстващ улов от максимум 8 % червен тон, който тежи под 30 kg и не по-малко от 10 kg, се разрешава за всички риболовни кораби, които, активно или не, ловят червен тон, без да се засягат разпоредбите на член 7, параграф 2.

2.   Посоченият в параграф 1 процент се изчислява или въз основа на общия съпътстващ улов в брой риби, които се разтоварват на сушата, от общия улов на червен тон на тези кораби, или въз основа на изразената в проценти тегловна еквивалентност.

3.   Съпътстващият улов трябва да се извади от квотата на държавата-членка на флага. Изхвърлянето на умрялата риба от посочения в параграф 1 съпътстващ улов се забранява по времето, през което се извършва риболов на червен тон, и се изважда от квотата на държавата-членка на флага.

4.   Разтоварването на суша на съпътстващ улов от червен тон става съгласно разпоредбите на член 14 и член 18, параграф 1.

Член 10

Риболов за забавление

1.   В рамките на любителските риболовни дейности се забраняват уловът, съхраняването на борда, претоварването и разтоварването на сушата на повече от един екземпляр червен тон за всеки риболовен курс.

2.   Продажбата на червен тон, уловен при любителски риболов, се забранява, с изключение на случаите с благотворителна цел.

3.   Всяка държава-членка записва данни за улова от любителски риболов и ги предава на Комисията. Комисията изпраща тази информация на Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

4.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира във възможно най-голяма степен освобождаването на уловения в рамките на любителския риболов жив червен тон, особено на младите екземпляри.

Член 11

Спортен риболов

1.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки за регламентиране на спортния риболов, по-конкретно посредством разрешения за риболов.

2.   Продажбата на червен тон, уловен при състезания по спортен риболов, се забранява, с изключение на случаите с благотворителна цел.

3.   Всяка държава-членка записва данни за улова при спортен риболов и ги съобщава на Комисията. Комисията изпраща тази информация на Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

4.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки да осигури във възможно най-голяма степен освобождаването на уловения в рамките на спортния риболов жив червен тон, особено на младите екземпляри.

ГЛАВА IV

КОНТРОЛНИ МЕРКИ

Член 12

Регистър на корабите с разрешение за активен риболов на червен тон

1.   До 31 януари 2008 г. всяка държава-членка изпраща на Комисията по електронен път списък на всички риболовни кораби, плаващи под нейния флаг, на които е разрешено да извършват активен риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море посредством издаване на специално разрешение за риболов.

2.   Комисията изпраща тази информация на Изпълнителния секретариат на ICCAT, за да може тези кораби да бъдат вписани в регистъра на ICCAT за кораби с разрешение за риболов на червен тон.

3.   Риболовните кораби на Общността, засегнати от този член и невписани в регистъра на ICCAT, не могат да извършват риболов, да съхраняват на борда, да претоварват, транспортират, прехвърлят или разтоварват на сушата червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

4.   Правилата относно разрешенията за риболов в член 8a, параграфи 2, 4, 6, 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 1936/2001 се прилагат mutatis mutandis.

Член 13

Регистриране на капани за риба тон, чрез които е разрешено да се извършва риболов на червен тон

1.   До 31 януари 2008 г. всяка държава-членка изпраща на Комисията по електронен път списък на всички капани за риба тон, чрез които е разрешено да се извършва риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море посредством издаване на специален лиценз за риболов. Списъкът включва името на капаните и регистрационния им номер.

2.   Комисията изпраща списъка на Изпълнителния секретариат на ICCAT, за да може тези капани за риба тон да бъдат вписани в регистъра на ICCAT за капани за риба тон, с които е разрешено да се извършва риболов на червен тон.

3.   С капаните за риба тон на Общността, невписани в регистрите на ICCAT, не може да се извършва риболов, да се съхранява, претоварва или разтоварва на сушата червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

4.   Член 8a, параграфи 2, 4, 6, 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 1936/2001 се прилагат mutatis mutandis.

Член 14

Определени пристанища

1.   Държавите-членки определят място, което да се използва за разтоварване на суша, или място близо до брега (определени пристанища), където се разрешават операции по разтоварване на суша или претоварване на червен тон.

2.   Държавите-членки предават на Комисията най-късно до 1 април всяка година списък на определените пристанища. Комисията изпраща тази информация на Изпълнителния секретариат на ICCAT преди 15 април всяка година. Всякакви последващи промени в списъка се съобщават на Комисията, за да бъдат предадени на Изпълнителния секретариат на ICCAT, най-малко 15 дни преди промяната да влезе в сила.

3.   Забраняват се разтоварването на суша и претоварването от корабите, посочени в член 12, на каквото и да е количество червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, на всяко място, различно от пристанищата, определени от ДС и от държавите-членки съгласно параграфи 1 и 2.

4.   Настоящата разпоредба се прилага за операции по разтоварване на суша или прехвърляне, извършвани от кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери, които са уловили червен тон в източната част на Атлантическия океан, в съответствие с конкретните условия, посочени в приложение I.

Член 15

Изисквания към документацията

1.   Освен че трябва да спази условията от членове 6 и 8 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (8), капитанът на риболовен кораб на Общността, посочен в член 12, вписва в бордовия дневник, ако е приложимо, информацията, посочена в приложение II.

2.   Капитанът на кораб на Общността, посочен в член 12, който участва в съвместна риболовна операция, вписва в бордовия си дневник следната допълнителна информация:

а)

къде уловът е качен на борда или е прехвърлен в садки:

датата и часа на улова при съвместната риболовна операция;

мястото (географска дължина/ширина) на улова при съвместна риболовна операция;

количеството на качения на борда или прехвърления в садки улов на червен тон;

името и международните радиопозивни на риболовния кораб.

б)

за корабите, които участват в съвместна риболовна операция, но не са ангажирани в прехвърлянето на рибата:

датата и часа на съвместната риболовна операция;

мястото (географската дължина/ширина) на съвместната риболовна операция;

заявление, че на борда не е качван улов, нито е преместван в садки от този кораб;

името(имената) и международната(ите) радиопозивна(и) на риболовния(ите) кораб(и) за улов.

3.   Когато кораб за улов, включен в съвместна риболовна операция, декларира количеството червен тон, уловено с неговите риболовни уреди, за всеки улов капитанът посочва квотата, по която се отчита уловът за всеки(всички) кораб(и) и държава(и) на флага.

Член 16

Съвместни риболовни операции

1.   Всякакви съвместни риболовни операции за червен тон, в които участват кораби, плаващи под флага на една или повече държава(и)-членка(и), се разрешават само със съгласието на заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и) на флага.

2.   При кандидатстване за разрешение всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да получи от своите риболовни кораби, участващи в съвместната риболовна операция, подробна информация относно продължителността на съвместната операция, идентичността на ангажираните оператори и схемата на разпределение между корабите за съответния улов.

3.   Всяка държава-членка предоставя посочената в параграф 2 информация на Комисията. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT.

Член 17

Доклади за улова

1.   Капитанът на посочения в член 12 риболовен кораб изпраща на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плава, доклад за улова, в който посочва количествата червен тон, уловен от кораба, включително и при липса на улов.

2.   Докладът за улова се предава за пръв път най-късно в края на десетия ден след навлизането в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море или след началото на риболовния курс. В случай на съвместни риболовни операции капитанът на кораба за улов посочва за всеки улов към кой кораб или кораби се причислява уловът според квотата на държавата(ите) на флага.

3.   От 1 юни всяка година капитанът на риболовен кораб предава доклада за количеството улов на червен тон, включително и при липса на улов, на всеки пет дни.

4.   При получаване на докладите за улов всяка държава-членка ги изпраща по електронен път или по друг начин на Комисията. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT.

5.   Преди петнадесето число на всеки месец държавите-членки информират Комисията, посредством компютърночетим формуляр, за количествата улов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, които през предходния месец са разтоварени на суша, претоварени, уловени в капан или поставени в садки от кораба, плаващ под техен флаг. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT.

Член 18

Разтоварване

1.   Чрез дерогация от член 7 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 най-малко четири часа преди очаквания час на пристигане в пристанището капитанът на кораб на Общността, посочен в член 12 от настоящия регламент, или негов представител съобщават на компетентния орган на държавата-членка (включително държавата-членка, под чийто флаг плава) или на ДС, чиито пристанища или съоръжение за разтоварване на сушата желаят да използват, следната информация:

а)

очакван час на пристигане;

б)

оценка на количеството съхраняван на борда червен тон;

в)

информация за зоната, където е извършен уловът.

2.   При разтоварване на сушата в определено пристанище на държава-членка, различна от държавата-членка по флаг, съответният орган на тази държава-членка в срок от 48 часа след приключване на разтоварването изпраща протокол за разтоварването на сушата на органа на държавата, под чийто флаг плава риболовният кораб.

3.   Настоящата разпоредба не се прилага по отношение на разтоварвания на суша от кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери, уловили червения тон в източната част на Атлантическия океан.

Член 19

Прехвърляне

1.   Чрез дерогация от член 11 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 се забранява претоварването в морето на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, с изключение на големи риболовни кораби с въже-майка, които оперират в съответствие с Препоръка 2005[06] за установяване на програма за претоварване за големи риболовни кораби на ICCAT, със съответните изменения.

2.   Преди влизането в пристанище капитанът на приемащия кораб (кораба за улов или кораба за преработка) или негов представител най-малко 48 часа преди очаквания час на пристигане предоставя на компетентните органи на държавата-членка, чието пристанище иска да използва, следната информация:

а)

очакван час на пристигане;

б)

оценка на количеството съхраняван на борда червен тон;

в)

информация за географските области, откъдето са уловите на червен тон, които ще бъдат претоварени;

г)

името на кораба за улов, който доставя рибата червен тон, и номера му в регистъра на ICCAT за риболовни кораби с разрешително за риболов на червен тон;

д)

името на приемащия кораб и номера му в регистъра на ICCAT за риболовни кораби с разрешение за риболов на червен тон;

е)

тонажа на червения тон, който ще бъде претоварен.

3.   На риболовните кораби за улов не се разрешава претоварване, освен ако не са получили предварително разрешение от държавата, под чийто флаг плават.

4.   Преди началото на претоварването капитанът на кораба за улов уведомява държавата, под чийто флаг плава, за следното:

а)

количествата червен тон, които предстои да бъдат претоварени;

б)

датата и пристанището на прехвърляне;

в)

името, регистрационния номер и флага на приемащия кораб и номера му в регистъра на ICCAT за риболовни кораби с разрешително за риболов на червен тон;

г)

географската зона, където е извършен уловът.

5.   Компетентният орган на държавата-членка, в чието пристанище се извършва претоварването:

а)

инспектира приемащия кораб при пристигането и проверява товара и документацията, свързана с операцията по претоварване;

б)

изпраща на органа на държавата, под чийто флаг плава корабът за улов, протокол от претоварването до 48 часа след приключване на претоварването.

6.   Капитанът на кораб на Общността, посочен в член 12, попълва декларацията на ICCAT за претоварване и я предава на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плават корабите. Декларацията се предава не по-късно от 15 дни след датата на претоварване в пристанището в съответствие с формата, определен в приложение III.

Член 20

Операции по поставяне в клетки

1.   В рамките на една седмица от извършването на операцията по поставяне в садки държавата-членка, под чиято юрисдикция е рибното стопанство за угояване или отглеждане на червен тон, представя утвърден от наблюдател доклад за поставяне в садки на държавата-членка или на ДС, под чийто флаг плава корабът, уловил червения тон, и на Комисията. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT. Докладът съдържа информацията, включена в декларацията за поставяне в садки, съгласно член 4б от Регламент (ЕО) № 1936/2001.

2.   Когато стопанствата за угояване или отглеждане се намират в открито море, разпоредбите на параграф 1 се прилагат, mutatis mutandis, към държавите-членки, където са установени физическите или юридическите лица, отговорни за стопанствата за угояване или отглеждане.

3.   Преди всяко прехвърляне в садки държавата-членка или ДС, под чийто флаг плава корабът за улов, бива информиран от компетентния орган на държавата-членка, отговорна за рибното стопанство за угояване или отглеждане, относно прехвърлянето в садки на количествата, уловени от риболовни кораби, които плават под нейния флаг.

Държавата-членка, под чийто флаг плава корабът за улов, изисква от компетентния орган на държавата-членка, отговорна за рибното стопанство за угояване или отглеждане, да предприеме действия за конфискуване на улова и за връщане на рибата в морето, ако при получаването на тази информация прецени, че:

а)

риболовният кораб, декларирал, че е уловил рибата, няма достатъчно индивидуална квота за червен тон, който да се поставя в садки, или

б)

количеството риба не е надлежно докладвано и не е отчетено при изчисляването на която и да е приложима квота или

в)

риболовният кораб, декларирал, че е уловил рибата, няма разрешение за улов на червен тон.

4.   Капитанът на риболовен кораб на Общността попълва и предава на държавата-членка по флаг или на ДС по флаг декларацията на ICCAT за прехвърляне не по-късно от 15 дни след датата на прехвърлянето във влекачи или в садки, в съответствие с формата, посочен в приложение III. Декларацията за прехвърляне придружава прехвърлената риба при транспортирането ѝ до садката.

Член 21

Дейности, свързани с капани за риба тон

1.   Уловът с капан се регистрира след приключването на всяка риболовна операция с капани за риба тон и, в срок от 48 часа след приключването на всяка риболовна операция, се съобщава по електронен път или по друг начин на компетентния орган на държавата-членка, където се намира капанът.

2.   При получаване на протокола за улов всяка държава-членка го изпраща по електронен път на Комисията. Комисията незабавно изпраща информацията на Секретариата на ICCAT.

Член 22

Контрол на пристанището или в рибното стопанство

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че всички посочени в регистъра на ICCAT кораби с разрешение за риболов на червен тон, влизащи в определено пристанище, за да разтоварят на сушата и/или да претоварят червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, преминават през пристанищна инспекция.

2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за контролиране на всяка операция по поставяне в садки в стопанствата за угояване или отглеждане, които са под тяхна юрисдикция.

3.   Когато стопанствата за угояване или отглеждане се намират в открито море, разпоредбите на параграф 2 се прилагат, mutatis mutandis, към държавите-членки, където са установени физическите или юридическите лица, отговорни за стопанството за угояване или отглеждане.

Член 23

Насрещна проверка

1.   Държавите-членки проверяват, включително чрез данните от VMS (Система за сателитно наблюдение на риболовни кораби), представянето на бордовите дневници и съответната информация, вписвана в бордовите дневници на корабите, в документа за прехвърлянето/претоварването и в документите за улова.

2.   Държавите-членки извършват административни насрещни проверки при всяко разтоварване на сушата, всяко претоварване или поставяне в садки, като сравняват количествата по видове, вписани в бордовия дневник на корабите, или количествата по видове, вписани в декларацията за претоварване, и количествата, вписани в декларацията за разтоварване на сушата или в декларацията за поставяне в садки, както и всеки друг имащ отношение документ като фактура и/или документи за продажба.

Член 24

Схема на ICCAT за Съвместна международна инспекция

1.   В Общността се прилага схемата на ICCAT за съвместна международна инспекция, приета от ICCAT на четвъртото ѝ редовно заседание (Мадрид, ноември 1975 г.) и посочена в приложение IV към настоящия регламент.

2.   Държавите-членки, чиито риболовни кораби имат разрешение за улов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, назначават инспектори и извършват инспекции по море в съответствие със схемата.

3.   Комисията или определен от нея орган може да назначи инспектори на Общността по схемата.

4.   Комисията или определен от нея орган координира дейностите по наблюдение и инспекция за Общността. Тя може да изготви, съгласувано със заинтересованите държави-членки, програми за съвместна инспекция за тази цел, което ще позволи на Общността да изпълни задължението си по схемата. Държавите-членки, чиито кораби участват в риболовни дейности за червен тон, приемат необходимите мерки, за да улеснят изпълнението на тези програми, особено с оглед на необходимите човешки и материални ресурси, както и на периодите и зоните, където тези ресурси трябва да се използват.

5.   Държавите-членки съобщават на Комисията до 1 април всяка година имената на инспекторите и корабите за инспекция, които възнамеряват да включат в схемата през следващата година. Въз основа на тази информация Комисията изготвя, в сътрудничество с държавите-членки, прогнозен план за участието на Общността в схемата всяка година, който изпраща на секретариата на ICCAT и на държавите-членки.

Член 25

Програма за наблюдение

1.   Всяка държава-членка гарантира обезпечаването на наблюдение на своите риболовни кораби с дължина над 15 м най-малко за:

а)

20 % от активните си кораби за риболов със сейнери с кош. При съвместни риболовни операции по време на изпълнението им присъства наблюдател;

б)

20 % от активните си пелагични траулери;

в)

20 % от активните си риболовни кораби с въже майка;

г)

20 % от активните си кораби с подхранка;

д)

100 % по време на прибиране на улова на риба от капаните за риба тон.

Задачите на наблюдателя са по-конкретно следните:

а)

да следи дали корабът отговаря на условията от настоящия регламент;

б)

да протоколира и докладва по риболовната дейност;

в)

да наблюдава и изчислява улова, както и да проверява вписаното в бордовия дневник;

г)

да следи и записва кораби, които може да извършват риболовни дейности в нарушение на мерките на ICCAT за опазване на рибата тон.

Освен това наблюдателят извършва научна работа, като събиране на данни по задача II, както е определено от ICCAT, когато това се изисква от ICCAT, въз основа на инструкциите от Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

2.   Всяка държава-членка, под чиято юрисдикция е рибното стопанство за угояване или отглеждане на червен тон, осигурява присъствието на наблюдател по време на всяко прехвърляне на червен тон в садките и прибирането на улова на риба от стопанството.

Задачите на наблюдателя са по-конкретно следните:

а)

да наблюдава и контролира съответствието на операциите в стопанството съгласно членове 4a, 4б и 4в от Регламент (ЕО) № 1936/2001;

б)

да утвърждава посочения в член 20 от настоящия регламент доклад за поставяне в садки;

в)

да извършва научна дейност, например да събира проби, съгласно изискванията на ICCAT, основаващи се на указанията от Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

Член 26

Изпълнение

1.   Държавите-членки вземат мерки за изпълнение по отношение на риболовен кораб, който плава под техен флаг, когато се установи в съответствие със законодателството им, че корабът не съответства на разпоредбите на членове 4, 5, 7, 14, 15, 16, 17 и 19. В зависимост от сериозността на нарушението и в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство мерките могат да включват по-конкретно:

а)

глоби;

б)

конфискация на незаконния риболовен уред и на незаконния улов;

в)

запориране на съда;

г)

временно прекратяване или отнемане на разрешението за риболов;

д)

намаление или отнемане на квотата за риболов, ако е целесъобразно.

2.   Всяка държава-членка, под чиято юрисдикция се намира рибното стопанство за червен тон, взема мерки за изпълнение по отношение на това рибно стопанство, когато съгласно законодателството ѝ се установи, че стопанството не съответства на разпоредбите на член 20 и член 25, параграф 2 от настоящия регламент и на членове 4a, 4б и 4в от Регламент (ЕО) № 1936/2001. В зависимост от сериозността на нарушението и в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство мерките могат да включват по-конкретно:

а)

глоби;

б)

временно изваждане или заличаване от регистъра на рибните стопанства за угояване;

в)

забрана за поставяне в садки или за продажба на определени количества червен тон.

Член 27

Пазарни мерки

1.   Забраняват се търговията в Общността, разтоварването на суша, вносът, износът, поставянето в садки за угояване или отглеждане, реекспортът и претоварването на червен тон (Thunnus thynnus) от източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, за който няма точна, пълна и утвърдена документация, изисквана съгласно настоящия регламент.

2.   Забраняват се търговията в Общността, вносът, разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане, преработката, износът, реекспортът и претоварването на червен тон (Thunnus thynnus) от източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, уловен от риболовни кораби, плаващи под флага на държава, която или няма квота, ограничение за улов или разпределен дял от риболовното усилие за червен тон от източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, в съответствие с мерките на ICCAT за управление и опазване на червения тон, или риболовните ѝ възможности са изчерпани. Въз основа на информацията, получена от Секретариата на ICCAT, Комисията уведомява всички държави-членки, че квотата на ДС е изчерпана.

3.   Забраняват се търговията в Общността, вносът, разтоварването на суша, преработката, износът на червен тон от рибни стопанства за угояване или отглеждане, които не отговарят на Препоръка 2006[07] на ICCAT за отглеждане на червен тон.

Член 28

Коефициенти за превръщане

Коефициентите за превръщане, приети от Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT, се прилагат за изчисляване на еквивалентното закръглено тегло на преработения червен тон.

Член 29

Финансиране

За целите на член 21, буква а), i) от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. на Европейския фонд за рибарство (9) и до 31 декември 2014 г. многогодишният план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море се смята за план за възстановяване по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Изменения на Регламент (ЕО) № 520/2007

Регламент (ЕО) № 520/2007 се изменя, както следва:

1.

Членове 6 и 11 се заличават;

2.

В приложение IV вписаното относно червения тон се заличава.

Член 31

Влизане в сила и приложение

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2008 година.

Въпреки това член 29 се прилага от 13 юни 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.

За Съвета

Председател

J. SILVA


(1)  Становище от 15 ноември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 162, 18.6.1986 г., стр. 33.

(3)  ОВ L 151, 13.6.2007 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 865/2007 (ОВ L 192, 24.7.2007 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 123, 12.5.2007 г., стр. 3.

(6)  ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 25. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1799/2006 (ОВ L 341, 7.12.2006 г., стр. 26).

(7)  ОВ L 263, 3.10.2001 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 869/2004 (ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 8).

(8)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1098/2007 (ОВ L 248, 22.9.2007 г., стр. 1).

(9)  ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Конкретни условия, приложими за риболова с кораб с подхранка, кораб за тралене и пелагичен траулер в източната част на Атлантическия океан

1.

а)

Всяка държава-членка прави необходимото корабите, на които е издадено специално разрешение за риболов, да бъдат включени в списък, съдържащ тяхното име и номер от регистъра на флота на Общността (CFR), както се посочено в приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004 на Комисията. Държавите-членки издават специалното разрешение за риболов само когато корабът е вписан в регистъра на ICCAT за кораби с разрешение за риболов на червен тон.

б)

До 1 април 2008 г. всяка държава-членка изпраща на Комисията посочения в буква а) списък и всички последващи изменения в компютърночетима форма.

в)

Посочените в буква a) изменения в списъка се предават на Комисията най-малко пет дни преди датата, на която нововъведеният в този списък кораб навлезе в източната част на Атлантическия океан. Комисията незабавно изпраща измененията до Секретариата на ICCAT.

2.

а)

Забранява се разтоварването на суша или претоварването от корабите, посочени в параграф 1 от настоящото приложение, каквото и да е количество червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан, на място, различно от определените от държавите-членки или от ДС пристанища.

б)

Държавите-членки определят място, което да се използва за разтоварване на суша, или място близо до брега (определени пристанища), където се разрешават операции по разтоварване на суша или по претоварване на червен тон.

в)

Държавите-членки предават на Комисията най-късно до 1 април всяка година списък на определените пристанища. Комисията изпраща тази информация на Изпълнителния секретариат на ICCAT преди 15 април всяка година. Всякакви последващи промени в списъка се съобщават на Комисията, за да бъдат предадени на Изпълнителния секретариат на ICCAT, най-малко 15 дни преди промяната да влезе в сила.

3.

Чрез дерогация от разпоредбата на член 7 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 капитанът на кораб на Общността, посочен в параграфи 1 и 2 от този член, или негов представител трябва да съобщи на компетентния орган на държавата-членка (включително на компетентния орган на държавата по флаг) или на ДС, чиито пристанища или съоръжение за разтоварване желае да използва, най-малко 4 часа преди очаквания час на пристигане в пристанището, следното:

а)

очакван час на пристигане;

б)

оценка на количеството съхраняван на борда червен тон;

в)

информация за зоната, където е извършен уловът.

4.

Всяка държава-членка въвежда режим за докладване на улова, който да гарантира ефективното наблюдение на използването на квотата за всеки кораб.

5.

Уловът на червен тон не може да се предлага за продажба на дребно на крайния потребител, независимо от метода на продажба, освен ако няма съответна маркировка или етикет с указание за:

а)

вида, използваните риболовни уреди,

б)

зоната на улов и датата.

6.

Държавите-членки, чиито кораби с подхранка имат разрешение за риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан, въвеждат изисквания за маркировка на опашката, както следва:

а)

Маркировката на опашката трябва да бъде поставена на всеки екземпляр червен тон веднага след разтоварването.

б)

Всяка маркировка на опашката има уникален идентификационен номер, включена е в статистическите документи за червен тон и се изписва от външната страна на всяка опаковка, съдържаща риба тон.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Спецификации за дневниците

Минимални спецификации за бордовите дневници:

1.

Бордовият дневник трябва да е с номерирани страници.

2.

Бордовият дневник трябва да се попълва всеки ден (до полунощ) или преди пристигането на пристанище.

3.

В бордовия дневник трябва да се вписват инспекциите по море.

4.

Копие от всяка страница остава приложено към бордовия дневник.

5.

Бордовите дневници трябва да се съхраняват на борда за период от една година на експлоатация.

Минимална стандартна информация за бордовите дневници:

1.

Име и адрес на капитана

2.

Дати и пристанища на заминаване; дати и пристанища на пристигане

3.

Име на кораба, регистрационен номер, номер по ICCAT и номер от IMO (Международната морска организация) (ако има такъв). При съвместни риболовни операции — имената на корабите, регистрационните номера, номерата по ICCAT и номерата от IMO (ако има такива) на всички кораби, които участват в операцията.

4.

Риболовни уреди:

а)

вид код на ФАО

б)

размери (дължина, големина на мрежите, брой куки …)

5.

Операции по море с една въдица (минимум) на ден от риболовен курс, като се упоменава:

а)

Дейност (риболов, плаване …);

б)

Разположение: точни позиции през деня (в градуси и минути), записани за всяка риболовна операция или в 12 ч. на обяд, когато през този ден не е имало риболовна операция;

в)

размер на улова.

6.

Идентификация на видовете:

а)

с кода на ФАО

б)

закръглена стойност на теглото (RWT) в килограми на ден.

7.

Подпис на капитана

8.

Подпис на наблюдателя (ако е приложимо)

9.

Средства за претегляне: оценка, претегляне на борда.

10.

В бордовия дневник се вписва еквивалентното живо тегло на рибата и се посочват използваните при изчисленията коефициенти за превръщане.

Минимална информация при разтоварване на сушата, претоварване/прехвърляне:

1.

Дати и пристанище на разтоварване на суша/претоварване/прехвърляне

2.

Продукти

а)

представяне

б)

брой риби или кутии и количество в кг

3.

Подпис на капитана или агента на кораба


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ДЕКЛАРАЦИЯ ICCAT ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ/ПРЕХВЪРЛЯНЕ

Image

При преместване на жива риба посочете номера на единицата и живото тегло

Image

Задължения при преместване/прехвърляне:

1.

Оригиналът на декларацията за преместване/прехвърляне трябва да се предостави на приемащия влекач/кораб за преработка/кораб за транспортиране).

2.

Копието от декларацията за преместване/прехвърляне трябва да се съхранява от съответния риболовен кораб.

3.

По-нататъшни операции по преместване или прехвърляне се разрешават от съответната ДС, дала разрешение за риболовни операции на кораба.

4.

Оригиналът на декларацията за преместване/прехвърляне трябва да се съхранява от приемащия кораб, който съхранява рибата, до пристигане в рибното стопанство или мястото на разтоварване на сушата.

5.

Операцията по прехвърляне или претоварване се вписва в бордовия дневник на всеки кораб, участващ в операцията.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Схема на ICCAT за съвместна международна инспекция

На четвъртото си редовно заседание (Мадрид, ноември 1975 г.) комисията ICCAT прие, че:

Съгласно член IX, параграф 3 от конвенцията комисията ICCAT препоръчва установяването на следните договорености за международен контрол извън водите под национална юрисдикция, с цел да се гарантира прилагането на конвенцията и на произтичащите от нея мерки:

1.

Контролът се извършва от инспектори на службите за риболовен контрол на договарящите се правителства. Имената на инспекторите, назначени за тази цел от съответните си правителства, се съобщават на комисията ICCAT.

2.

Корабите, на които има инспектори, плават със специален флаг или вимпел, одобрен от комисията ICCAT, за да се обозначи, че инспекторът изпълнява задължения по международна инспекция. Имената на корабите, използвани в момента за тази цел, които могат да бъдат както специални кораби за инспекция, така и риболовни кораби, се съобщават на комисията ICCAT при първа практическа възможност.

3.

Всеки инспектор носи документ за самоличност, осигурен от органите на държавата на флага, във формат, одобрен от комисията ICCAT, предоставен при назначаването му, за да удостовери, че е оправомощен да действа съгласно приетите от ICCAT договорености.

4.

Съгласно постигнатите договорености по параграф 9 кораб, който в момента извършва риболов на риба тон или подобни на нея риби в обхванатата от конвенцията зона, извън водите под национална юрисдикция, спира при подаване на съответният сигнал от Международния кодекс за сигнали от кораб с инспектор на борда, освен ако в момента извършва риболовни операции, като в този случай спира веднага след приключването на тези операции. Капитанът (1) на кораба разрешава на инспектора, който може да бъде придружен от свидетел, да се качи на борда. Капитанът дава възможност на инспектора да направи такава проверка на улова или на риболовния уред, както и на всички съответни документи, каквато намери за необходимо, за да провери спазването на приложимите препоръки на комисията ICCAT по отношение на държавата на флага или на въпросния кораб, като инспекторът може да поиска всякакви обяснения, които смята за необходими.

5.

При качването си на борда инспекторът представя документа, описан в точка 3 по-горе. Инспекциите се извършват по такъв начин, че във възможно най-малка степен да се наруши дейността или да се причини неудобство на кораба, както и да се избегне влошаване на качеството на рибата. Инспекторът свежда въпросите си до необходимото, за да установи дали се спазват приложимите препоръки на комисията ICCAT по отношение на държавата на флага на въпросния кораб. При извършване на проверката инспекторът може да поиска от капитана всяка необходима подкрепа. Той изготвя доклад за инспекцията си в одобрен от комисията ICCAT формат. Инспекторът подписва доклада в присъствието на капитана на кораба, който има право да добавя или да е добавил към доклада всякакви констатации, които той смята за уместни и под които трябва да се подпише. Копия от доклада се предоставят на капитана на кораба и на правителството на инспектора, което предава копия на съответните органи на държавата, под чийто флаг плава корабът, както и на комисията ICCAT. При констатиране на нарушение на препоръките инспекторът следва, където е възможно, да информира и компетентните органи на държавата на флага, нотифицирани пред комисията ICCAT, а също и всеки кораб за инспекция, плаващ под флага на тази държава, за който е известно, че се намира в близост.

6.

Противопоставянето на инспектор или неспазването на указания, дадени от инспектор, се третира от държавата, под чийто флаг плава корабът, както се третира противопоставяне на който и да е инспектор на тази държава или неспазване на указанията му.

7.

Инспекторите изпълняват задълженията си по настоящите договорености съгласно правилата, определени в тази препоръка, но те остават под оперативния контрол на националните си органи и са отговорни пред тях.

8.

При докладване от чуждестранни инспектори съгласно настоящите договорености договарящите се правителства обсъждат и действат, в съответствие с националното си законодателство, по подобен начин, както по доклади от национални инспектори. Разпоредбите на настоящия параграф не налагат на договарящото се правителство задължение да придава на доклада на чуждестранен инспектор по-висока доказателствена стойност, отколкото докладът би имал в собствената страна на инспектора. Договарящите се правителства си сътрудничат с цел да улеснят правните или други процедури, произтичащи от доклад на инспектор по настоящите договорености.

9.

а)

Договарящите се правителства информират комисията ICCAT до 1 март всяка година за временните си планове за участие в настоящите договорености през следващата година, като Комисията може да отправи предложения към договарящите се правителства за координирането на национални операции в тази област, включително и по отношение на броя на инспекторите и превозващите инспектори кораби.

б)

Определените в настоящата препоръка договорености и планове за участие се прилагат между договарящите се правителства, освен ако между тях не е договорено друго; и такова договаряне се съобщава на комисията ICCAT.

При условие обаче, че прилагането на схемата се прекратява временно между които и да е две договарящи се правителства, ако някое от тях съобщи на комисията ICCAT за това, до постигането на споразумение.

10.

а)

Риболовните уреди се инспектират в съответствие с приложимите регламенти за подзоната, в която се извършва инспекцията. Инспекторът посочва естеството на това нарушение в този доклад.

б)

Инспекторите са упълномощени да инспектират всички риболовни уреди, които се използват, или риболовния уред на палубата, подготвен за използване.

11.

Инспекторът поставя идентификационен знак, одобрен от комисията ICCAT, на всеки инспектиран риболовен уред, за който се окаже, че е в нарушение на приложимите препоръки на комисията ICCAT по отношение на държавата, под чийто флаг плава въпросният кораб, и записва тази констатация в доклада си.

12.

Инспекторът може да фотографира риболовния уред по начин, показващ тези характеристики, които според него не съответстват на приложимия регламент, като в такъв случай фотографираните обекти следва да се посочат в доклада и към копието на доклада за държавата, под чийто флаг плава корабът, да се приложат копия на фотографиите.

13.

Инспекторът е оправомощен, при спазване на наложените от комисията ICCAT ограничения, да проверява характеристиките на улова, за да установи дали се спазват препоръките на комисията ICCAT. Инспекторът докладва констатациите си на органите на държавата, под чийто флаг плава инспектираният кораб, възможно най-скоро. (Двегодишен доклад 1974—75 г., част II).

Флаг на ICCAT:

Image


(1)  „Капитан“ означава лицето, което отговаря за кораба.


Top