03/ 51

BG

Официален вестник на Европейския съюз

208

L 324/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Горите изпълняват множество функции в обществото. Освен тяхната значима роля за развитието на селските райони, те са изключително ценни за съхранението на природата. Те също така са много важни за опазването на околната среда, представляват ключов елемент за осъществяване на въглеродния кръговрат и кладенци от въглерод, които не са за подценяване, и накрая, те са ключов контролен фактор за хидроложкия кръговрат.

(2)

Състоянието на горите може да бъде силно повлияно от естествени фактори, като екстремни климатични условия, нападения от паразити и болести или антропогенни феномени, като изменение на климата, пожари и замърсяване на въздуха. Подобни заплахи могат сериозно да засегнат горите, дори да ги унищожат. Повечето естествени и човешки фактори, засягащи горите, могат да имат и трансграничен ефект.

(3)

Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно стратегия на горите за Европейския съюз подчертава необходимостта от защита на естествената околна среда и на горското наследство, от осигуряване на трайно управление на горите, от подкрепа на международното и паневропейското сътрудничество по въпросите на защитата на горите, като се прави позоваване на наблюдението на горите и засилване на функциите им за понижаване на нивото на въглерода в атмосферата. В резолюцията си от 15 декември 1998 г. относно стратегията за горите на Европейския съюз (5), Съветът прикани Комисията да оценява и непрекъснато да подобрява ефективността на европейската мониторингова система за здравния статус на горите, като отчита всички възможни въздействия върху горските екосистеми. Той прикани Комисията също така да обърне специално внимание на развитието на горската противопожарна информационна система на Общността, което прави възможно по-добрата оценка на ефективността на защитните мерки срещу пожари.

(4)

Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на шестата програма за действие на Общността по отношение на околната среда (6) подчертава необходимостта от приемане на основан на познаването подход за изготвянето, прилагането и по-специално набляга на провеждането на наблюдение на многофункционалността на горите в съответствие с препоръките на институции като Конференцията на министрите по въпросите на защита на горите в Европа, Форумът на ООН по горите или Конвенцията за биологичното разнообразие.

(5)

Общността и държавите-членки се ангажират да прилагат одобрените в международните кръгове дейности, свързани с опазването и съхранението на горите, и по-специално предложенията за действия на междуправителствената група по горите и на междуправителствения форум по горите, разширената работна програма за горското биологично разнообразие на конвенцията за биологичното разнообразие, както и рамковата конвенция на ООН относно измененията на климата и протокола от Киото.

(6)

Общността, в рамките на Регламент (ЕИО) № 3528/86 на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно опазване на горите в Общността от атмосферно замърсяване (7) и Регламент (ЕИО) № 2158/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. за опазване на горите в Общността от пожар (8), вече разглежда поставените от двата фактора проблеми, които имат вредни последствия върху горските екосистеми.

(7)

Срокът на действие на тези два регламента е изтекъл на 31 декември 2002 г. и от общ интерес на Общността е да продължи по-нататък да развива дейностите по наблюдение на горите, установени с тези два регламента, като ги обедини в нов план под името „Forest Focus“.

(8)

Планът би трябвало да се съгласува със съществуващите национални, европейски и международни системи, като отчита надлежно компетентността на Общността по отношение на горите, в съответствие със стратегията за горите и като съблюдава принципа на субсидиарност.

(9)

Мерките, предвидени с този план в областта на надзора на горските пожари, би трябвало да допълват предприетите планове, по-специално в прилагане на Решение 1999/847/ЕО на Съвета от 9 декември 1999 г. за установяване на програма за действие на Общността в областта на гражданската защита (9), Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (10) и Регламент (ЕИО) № 1615/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за създаване на Европейска информационна и комуникационна система за горите (EFICS) (11).

(10)

Планът би трябвало да насърчава обмена на информация относно състоянието на горите и факторите с вредни последствия за горите в Общността и да способства за оценката на текущите мерки за съхранение и защита на горите с цел устойчиво развитие, и по-специално взетите мерки за намаляване на негативните въздействия върху горите.

(11)

Опазването на горите от пожари е въпрос от особена важност и спешност по-специално с оглед борбата срещу опустяването и за избягване на неговото отрицателно въздействие върху изменението на климата. От особено значение е да се избегне всякакво прекъсване на действията, провеждани от държавите-членки в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2158/92, чийто срок на действие изтече. Следователно настоящият регламент би трябвало да обхване превантивните мерки, които не се финансират от Регламент (ЕО) № 1257/99 и които не са включени в национални или регионални програми за развитието на селските райони.

(12)

За да се насърчава цялостното разбиране за взаимоотношенията между горите и околната среда, планът също би трябвало да предвиди наблюдението на други важни фактори, като биологичното разнообразие, улавянето на въглерода, измененията на климата, почвите и защитната функция на горите. Този план следователно би трябвало да включва мерки, позволяващи разширяването обхвата на целите и гарантиране на гъвкавото прилагане като се основават на резултатите, получени в рамките на Регламент (ЕИО) № 3528/86 и Регламент (ЕИО) № 2158/92. Планът би трябвало да предвиди подходящо и ефикасно по отношение на разходите наблюдение на взаимодействието на горите и околната среда.

(13)

Държавите-членки следва да разработят и прилагат този план чрез национални програми, които да бъдат одобрени от Комисията, следвайки процедура, която трябва да бъде установена.

(14)

В сътрудничество с държавите-членки Комисията следва да осигури координация, мониторинг и развитие на плана и да докладва за това на Постоянния комитет по горите, създаден с Решение 89/367/ЕИО на Съвета (12).

(15)

Наблюдението на взаимодействието на горите и на околната среда ще предостави надеждна и съпоставима информация, полезна за опазването на горите на Общността само ако данните се събират въз основа на хармонизирани методи. Наличността на съпоставима информация на общоностно равнище би могла да създаде платформа, съдържаща пространствени данни, извлечени от най-различни източници на една обща информационна система за околната среда. Следователно е подходящо да се изготвят наръчници, установяващи методите, които да се прилагат при наблюдението на състоянието на горите, модел за формат на данните и правилата за тяхната обработка.

(16)

Комисията би трябвало да използва събраните за този план данни във връзка с улавянето на въглерода, изменението на климата, влиянието върху биологичното разнообразие, за да допринесе за изпълнението на задълженията си за съставяне на доклади по съответните конвенции и протоколи в съответствие с техните разпоредби. Ако възникнат проблеми от естество на несъгласуваност, Комисията ще трябва да предприеме всички възможни действия, които да позволят да се постигне позитивно разрешение.

(17)

Комисията и държавите-членки би трябвало да си сътрудничат и с други международни органи, действащи в областта на наблюдението на горите на международно и на паневропейско ниво и, по-специално, с програмата за международно сътрудничество за оценката и наблюдението на въздействието от замърсяването на въздуха върху горите (по-долу наричана „ПМС — Гори“), така че да насърчи съхранението и опазването на горите в полза на тяхното устойчиво развитие.

(18)

Настоящият регламент установява, за цялостната продължителност на програмата, финансова рамка, която съставлява първостепенно позоваване, по смисъла на точка 33 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията по бюджетна дисциплина и подобряване на бюджетната процедура (13), за бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура.

(19)

Следва да се определи размерът на приноса на Общността към дейностите, финансирани по плана.

(20)

За да се осигури непрекъснатост на дейностите по наблюдението, по изключение, се налага да се разреши допустимостта за съфинансиране на направените разходи от държавата-членка, ако последните се отнасят до действия, които са предприети след 1 януари 2003 г. и преди влизането в сила на настоящия регламент, доколкото тези действия не са завършени при одобряването от Комисията на съответната национална програма.

(21)

Държавите-членки следва да уведомят съответните инстанции и агенции, отговорни за обработката и предаването на данни, както и за управлението на приноса на Общността.

(22)

Уместно е също така държавите-членки да изготвят доклади за различните и дейности по наблюдението, които да представят на Комисията.

(23)

Данните би трябвало да се разпространяват съгласно Конвенцията ООН/ИКЕ от 1998 г. за достъпа до информация, общественото участие в процеса на вземане на решения, достъп до правосъдие в сферата на околната среда (Конвенция от Аархус) и необходимите общностни разпоредби относно достъпа до информация за околната среда.

(24)

Следва да се приемат мерки от общ характер, необходими за изпълнението на настоящия регламент в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени от Комисията (14).

(25)

Постоянният комитет по горите следва да подпомага Комисията при прилагането на регулаторните процедури, в съответствие с критериите, дадени в член 2, точка б) от посоченото решение.

(26)

Важно е планът постоянно да се следи и да се оценява неговата ефикасност, за да се откроят нуждите, на които да се отговори. Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на този план и, по-специално, с оглед на неговото продължаване след определения в настоящия регламент период.

(27)

Тъй като целите на предвиденото действие, по-специално наблюдението на горите, на тяхното състояние и взаимодействието с околната среда, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и съответно могат да бъдат по-успешни на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, както е постановено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е постановен в същия член от Договора, настоящият регламент не се разпростира по-далеч от това, което е необходимо за постигането на тези цели.

(28)

Европейските споразумения между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и страните кандидатки от Централна и Източна Европа, от друга страна, предвиждат участието на тези страни в програмите на Общността, по-специално в областта на околната среда. Планът трябва да бъде отворен за участието и на други европейски страни.

(29)

Срокът на действие на Регламенти (ЕИО) № 3528/86 и (ЕИО) № 2158/92 е изтекъл, би било целесъобразно, за да се избегне припокриване или прекъсване, настоящият регламент да се прилага от 1 януари 2003 година,

а)

продължаване и по-нататъшно развитие на:

б)

оценка на изискванията и развитие на наблюдението на почвите, на улавянето на въглерода, въздействието на промяната на климата, биологичното разнообразие и на защитните функции на горите;

в)

постоянно оценяване на ефикасността на дейностите по наблюдение по отношение на оценка на условията на горите и по-нататъшно развитие на дейностите по наблюдението.

a)

да насърчават хармонизираното събиране, обработка и оценка на данни;

б)

да подобряват оценката на данните и да спомагат за интегрираната оценка на данните на равнище на Общността;

в)

да подобряват качеството на данните и информацията, събирана съгласно плана;

г)

да продължат да развиват установените в плана дейности по наблюдението;

д)

да повишават познанията за горите и по-специално, влиянието на природните и антропогенните ограничения;

е)

да изучават динамиката на горските пожари, техните причини и въздействие върху горите;

ж)

да разработват показатели, както и методология за оценка на рисковете, съответно многобройните ограничения върху горите във времево и пространствено измерение.

а)

„гора“ означава земя, покрита от дървесна корона (или съответен залесителен материал) на повече от 10 % и с площ повече от 0,5 хектара. Дърветата би трябвало да могат да достигнат височина от минимум 5 метра в зряла фаза in situ. Могат да бъдат включени или затворени горски образувания, където дърветата са на различни етажи и растителността под тях покрива големи части от земята, или отворени горски образувания с продължително вегетационно покритие, при което короната на дърветата покрива над 10 %. Младите естествени насаждения и всички насаждения, създадени за целите на гората, които още трябва да достигнат гъстота на короната на дърветата от 10 % или височината от 5 метра, се включват в понятието, тъй като са площи, които обикновено принадлежат на гората и са временно обезлесени в резултат на човешка намеса или по естествени причини, но за които се очаква да се превърнат отново в горски масиви. Определението на понятието „гора“ включва: горски разсадници или семепроизводствени градини, които съставляват неразделна част от гората, горски пътища, разчистени просеки, противопожарни отсеци и други малки открити площи в гората, горите в националните паркове, природните резервати и други защитени зони, като специални за околната среда, научни, исторически, за културни и духовни интереси; ветрозащитни валове и подобни от дървета с площ над 0,5 хектара и ширина от над 20 метра. Включват се и насаждения с каучукови дървета и с корков дъб. Въпреки това, определението на понятието „гора“ изключва: земите, използвани предимно за земеделски дейности;

б)

„други залесени земи“ означава земите, покрити или с дървесна корона (или съответен залесителен материал) от 5 % до 10 % и дървета, които в зряла фаза могат да достигнат височина от 5 метра, или земя, покрита с дървесна корона (или съответен залесителен материал) повече от 10 % но с дървета, които в зряла фаза не могат да достигнат височина от 5 метра (т.е. джуджета или закърнели), и покрити с храсти и шубрак. Определението на понятията „други залесени земи“ не включва: области с покритие от дървета, храсти и шубрак, както са описани по-горе, но с площ под 0,5 хектара и ширина под 20 метра, които се класифицират като „други земи“; земите, използвани предимно за земеделски дейности;

в)

„други земи“ означават земи, които не попадат в класификацията на „гора“ и „други залесени земи“ съгласно определенията от настоящия регламент, но които въпреки това се включват по силата на националния закон в статистиката за горските пожари. Такава земя може да включва горска пустош, пустеещи земи или земеделска земя, прилежаща до или оградена от горски площи;

г)

„горски пожар“ означава пожар, който избухва и се разпространява в горите и други залесени земи. Определението на понятието „горски пожар“ изключва: предписани или контролирани изгаряния, обикновено с цел намаляване и отстраняване на количеството натрупан горивен материал по тези земи;

д)

„геообоснован“ означава съотнасяне към специфичен географски регион, в рамките на който се събират данни и информация. Зоната, за която се отнася определението, може да бъде по-голяма от региона, от който се добиват данните/информацията, например за да се осигури анонимност по отношение на източниците на събраните данни/информация.

a)

да поддържа систематичната мрежа на наблюдаваните точки, която позволява да провежда периодични изследвания за събиране на представителна информация за състоянието на горите и да продължи нейното развитие;

б)

да поддържа мрежата, съставена от участъци за наблюдение, на които се извършват интензивни и непрекъснати наблюдения на горите и да следва нейното развитие.

a)

повишава познаването на състоянието на горите и на другите залесени земи, както и взаимодействията между това състояние и естествените и антропогенните ограничителни фактори;

б)

оценява последствията от измененията на климата върху горите и други залесени земи, включително и техните последствия за биологичното разнообразие и връзката с улавянето на въглерода и с почвите;

в)

вземе под внимание, предвид съответните съществуващи показатели, структурните и функционалните компоненти на екосистемата, които да се ползват като показатели за оценка на състоянието и тенденциите при изменението на биологичното разнообразие на горите, както и на защитната им функция.

a)

засилва хармонизираното събиране, обработване и оценяване на данните на общностно равнище;

б)

подобрява оценката на данните на общностно равнище;

в)

подобрява качеството на данните и информацията, събирани в рамките на настоящия план.

а)

установяване на подходящи връзки към научния координиращ орган;

б)

проучвания и оценка на данни.

a)

дейности за извършване в изпълнение на член 4: 50 %;

б)

дейности за извършване в изпълнение на член 5: 50 %;

в)

дейности за извършване в изпълнение на член 6, параграф 2: 75 %;

г)

дейности за извършване в изпълнение на член 6, параграф 3: 50 %;

д)

дейности за извършвани в изпълнение на член 7, параграф 2: 50 %;

a)

следят финансираните от Общността дейности действително да се извършват, да се осъществяват правилно, като се приемат необходимите мерки за осигуряване на прозрачност на предоставените от Общността средства;

б)

предотвратяват всяка нередност;

в)

възстановяват загубените суми, извършени в резултат на констатирани нередности или пропуски;

г)

следят за това, посочените в параграф 1 органи разполагат с подходящи вътрешни системи за управление и контрол;

д)

следят за това, когато предвидените в параграф 1 органи не са от публичния сектор, държавите-членки да предоставят финансова гаранция за тях.

а)

страните кандидатки от Централна и Източна Европа, в съответствие с условията, установени в Европейските споразумения, в допълнителните протоколи към тях и в решенията на съответните съвети по асоцииране;

б)

Кипър, Малта и Турция, на базата на двустранните споразумения, които следва да се сключат с тези страни;

в)

други европейски страни, по избор и за тяхна сметка.