(1)

На 14 октомври 2004 г. Европейската общност одобри Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (наричана по-нататък „Конвенцията“) с Решение 2006/507/ЕО на Съвета (1).

(2)

Като страна по Конвенцията Съюзът може да внася предложения за изменението на приложенията към Конвенцията. В приложение А към Конвенцията се изброяват химикалите, подлежащи на елиминиране.

(3)

Според наличната научна информация и докладите за преглед, както и предвид критериите за проверка от приложение Г към Конвенцията, хлорпирифосът проявява характеристики на устойчив органичен замърсител.

(4)

Хлорпирифосът не е одобрен като активно вещество в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2) и поради това не може да бъде пускан на пазара или използван в Съюза в продукти за растителна защита. Хлорпирифосът не е одобрен и като активно вещество в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3) и поради това не може да бъде пускан на пазара или използван в Съюза в биоциди. Освен това хлорпирифосът не е регистриран за никакъв друг вид употреба в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4) и следователно не е разрешено да се произвежда или пуска на пазара в Съюза в количества от един тон или повече на година за един производител или вносител.

(5)

Въпреки че употребата на хлорпирифос беше преустановена в Съюза, той все още се използва като пестицид и бива разпръскван в околната среда извън Съюза. Предвид потенциала на хлорпирифоса за разпространение на далечни разстояния в околната среда мерките, взети на национално равнище, и мерките на равнището на Съюза не са достатъчни за гарантиране на високо ниво на защита на околната среда и здравето на човека. Поради това са необходими действия в по-широк международен аспект.

(6)

Поради това Съюзът следва да представи на Секретариата на Конвенцията предложение за включване на веществото хлорпирифос в приложение А към Конвенцията,