1)

Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 (1) да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като член 371, параграф 1, точка 4 от естонския Граждански процесуален кодекс (съгласно който съдът не допуска до разглеждане иск, по-специално когато определението на естонски съд, с което приключва производството, е влязло в сила, постановено е по спор между същите страни със същия предмет и на същото основание и изключва предявяването на нов съдебен иск по същия въпрос) е пречка да се разгледа иск относно вземане, за което съд на държава членка е издал европейска заповед за плащане и е обявил същата за подлежаща на изпълнение?

2)

Ако на първия въпрос принципно трябва да се отговори утвърдително в смисъл, че е налице пречка, ще бъде ли различен отговорът, ако след обявяването на европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение се окаже, че тя не е връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от Регламент № 1896/2006?

3)

Ако на втория въпрос трябва да се отговори утвърдително в смисъл, че е налице пречка: може ли съдът, който е издал европейската заповед за плащане и е обявил същата за подлежаща на изпълнение, служебно или по искане на ищеца да постанови, че обявяването ѝ за изпълнима е недействително, ако след това обявяване се окаже, че тя не е връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от Регламент № 1896/2006?

4)

При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли съдът, който е издал европейската заповед за плащане и е обявил същата за подлежаща на изпълнение, да се произнесе по недействителността на обявяването ѝ за изпълнима независимо от хода, приключването или резултата от производството за принудително изпълнение пред съда на държавата членка на изпълнение?