15.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/2

—

да се отмени решението на Общия съд (втори състав) от 15 септември 2015 г. (T-483/12) и да се отхвърли жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 3 септември 2012 г. по преписка R 2103/2010-4,

—

при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение на Общия съд и да се върне делото на последния,

—

да се осъди жалбоподателят в производството пред Общия съд (Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH) да заплати съдебните разноски.

1.

Жалбоподателят в производството по обжалване се позовава на използването на погрешни критерии за преценката допустимо ли е съгласно член 15, параграф 1, буква а) от Регламента отклонение в конкретното използване на марката, изтъкната в подкрепа на възражението. В това отношение той изтъква, че Общият съд неправилно е определил отличителните елементи на марката, изтъкната в подкрепа на възражението, като е приложил критериите за установяване на вероятност от объркване. Отличаването съответно доминирането на определени елементи в марката, което играело релевантна роля при установяването на вероятност от объркване, не можело да се вземе предвид по същия начин по отношение на преценката допустимо ли е отклоняващо се използване. В този смисъл не ставало въпрос да се установи вероятност от объркване. По-скоро ставало въпрос за това дали използваната форма се отклонява толкова незначително от регистрираната марка, че и двата знака биха могли да се приемат за равностойни в тяхната цялост.

2.

Освен това Общият съд пропуснал да вземе предвид всички релевантни обстоятелства при определяне на отличителния характер на елементите на марката, изтъкната в подкрепа на възражението. Общият съд неправилно възприел критериите на апелативния състав, без да разгледа отделните и многобройни елементи на комбинираната марка, изтъкната в подкрепа на възражението.

3.

Според жалбоподателя в производството по обжалване Общият съд е допуснал противоречия и логически грешки в мотивите си във връзка с определянето на формата на използване. Всъщност Общият съд посочил, че използваният знак може да се отклони само в „незначителни елементи“ от формата, в която е регистриран, и че използваният знак и вписаната марка следва да се разглеждат като „равностойни в тяхната цялост“, за да може да се потвърди правомерно използване. При използването на тези критерии за преценка обаче Общият съд допуснал противоречия и логически грешки. Освен това Общият съд извършил строга проверка дали възприетите от него за отличителни елементи се срещат в използваната форма. Като приложил тези критерии Общият съд направил извода за правомерно използване, без да вземе предвид, че в използваната форма били прибавени много нови елементи, така че използваният знак и регистрираната марка не биха могли повече да се считат за „равностойни в тяхната цялост“.