Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62015CN0586

    Дело C-586/15 P: Жалба, подадена на 12 ноември 2015 г. от Lotte Co. Ltd срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 септември 2015 г. по дело T-483/12 — Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

    OB C 59, 15.2.2016, p. 2–3 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.2.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 59/2


    Жалба, подадена на 12 ноември 2015 г. от Lotte Co. Ltd срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 септември 2015 г. по дело T-483/12 — Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

    (Дело C-586/15 P)

    (2016/C 059/02)

    Език на производството: немски

    Страни

    Жалбоподател: Lotte Co. Ltd (представител: M. Knitter, Rechtsanwältin)

    Друга страна в производството: Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH, Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят в производството по обжалване иска:

    да се отмени решението на Общия съд (втори състав) от 15 септември 2015 г. (T-483/12) и да се отхвърли жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 3 септември 2012 г. по преписка R 2103/2010-4,

    при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение на Общия съд и да се върне делото на последния,

    да се осъди жалбоподателят в производството пред Общия съд (Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH) да заплати съдебните разноски.

    Основания и основни доводи

    Жалбоподателят в производството по обжалване твърди, че е нарушен член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (наричан по-нататък „Регламентът“). По-конкретно се изтъкват три грешки при прилагане на правото:

    1.

    Жалбоподателят в производството по обжалване се позовава на използването на погрешни критерии за преценката допустимо ли е съгласно член 15, параграф 1, буква а) от Регламента отклонение в конкретното използване на марката, изтъкната в подкрепа на възражението. В това отношение той изтъква, че Общият съд неправилно е определил отличителните елементи на марката, изтъкната в подкрепа на възражението, като е приложил критериите за установяване на вероятност от объркване. Отличаването съответно доминирането на определени елементи в марката, което играело релевантна роля при установяването на вероятност от объркване, не можело да се вземе предвид по същия начин по отношение на преценката допустимо ли е отклоняващо се използване. В този смисъл не ставало въпрос да се установи вероятност от объркване. По-скоро ставало въпрос за това дали използваната форма се отклонява толкова незначително от регистрираната марка, че и двата знака биха могли да се приемат за равностойни в тяхната цялост.

    2.

    Освен това Общият съд пропуснал да вземе предвид всички релевантни обстоятелства при определяне на отличителния характер на елементите на марката, изтъкната в подкрепа на възражението. Общият съд неправилно възприел критериите на апелативния състав, без да разгледа отделните и многобройни елементи на комбинираната марка, изтъкната в подкрепа на възражението.

    3.

    Според жалбоподателя в производството по обжалване Общият съд е допуснал противоречия и логически грешки в мотивите си във връзка с определянето на формата на използване. Всъщност Общият съд посочил, че използваният знак може да се отклони само в „незначителни елементи“ от формата, в която е регистриран, и че използваният знак и вписаната марка следва да се разглеждат като „равностойни в тяхната цялост“, за да може да се потвърди правомерно използване. При използването на тези критерии за преценка обаче Общият съд допуснал противоречия и логически грешки. Освен това Общият съд извършил строга проверка дали възприетите от него за отличителни елементи се срещат в използваната форма. Като приложил тези критерии Общият съд направил извода за правомерно използване, без да вземе предвид, че в използваната форма били прибавени много нови елементи, така че използваният знак и регистрираната марка не биха могли повече да се считат за „равностойни в тяхната цялост“.


    Top