EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CN0671

Дело C-671/13: Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Lithuania) на 17 декември 2013 г. — VĮ „Indėlių ir investicijų draudimas“ и Nemaniūnas

OB C 71, 8.3.2014, p. 9–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

8.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/9


Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Lithuania) на 17 декември 2013 г. — VĮ „Indėlių ir investicijų draudimas“ и Nemaniūnas

(Дело C-671/13)

(2014/C 71/16)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели: VĮ „Indėlių ir investicijų draudimas“ и Virgilijus Vidutis Nemaniūnas

Други страни по делото: Vitoldas Guliavičius и банка „Snoras“, акционерно дружество в производство по несъстоятелност

Преюдициални въпроси

1.

Разпоредбите на член 7, параграф 2 и на приложение I, точка 12 от Директива 94/19 (1), разглеждани във връзка една с друга, следва ли да се разбират и тълкуват в смисъл, че изключването от държава членка на възможността за ползване на гаранция от вложителите в кредитна институция, притежаващи емитирани от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), е приложимо единствено в случаите когато депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (2) (предвид също и на други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), търгуем на вторичния пазар?

2.

Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 (3) в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), разпоредбите на член 7, параграф 2 и на приложение I, точка 12 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9 следва ли с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9 да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?

3.

С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, емитирани от кредитна институция:

а)

разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?

б)

член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?

в)

при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?

4.

Разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) следва ли да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетение на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, емитирани от кредитна институция, поради типа на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие? Фактът, че емитентът — кредитната институция, емитирала дълговите ценни книжа, е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на горепосочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед защитата на инвеститорите?


(1)  Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163)

(2)  Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, p. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247)

(3)  Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 година относно схемите за обезщетение на инвеститорите (ОВ L 84, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 222)


Top