1.

Разпоредбите на член 7, параграф 2 и на приложение I, точка 12 от Директива 94/19 (1), разглеждани във връзка една с друга, следва ли да се разбират и тълкуват в смисъл, че изключването от държава членка на възможността за ползване на гаранция от вложителите в кредитна институция, притежаващи емитирани от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), е приложимо единствено в случаите когато депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (2) (предвид също и на други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), търгуем на вторичния пазар?

2.

Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 (3) в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), разпоредбите на член 7, параграф 2 и на приложение I, точка 12 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9 следва ли с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9 да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?

3.

С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, емитирани от кредитна институция:

4.

Разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) следва ли да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетение на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, емитирани от кредитна институция, поради типа на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие? Фактът, че емитентът — кредитната институция, емитирала дълговите ценни книжа, е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на горепосочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед защитата на инвеститорите?