1.

Може ли да се говори за „предлагане на работници за наемане на работа“ по смисъла на правото на Съюза, и в частност на дефиницията, съдържаща се в Решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-307/09—C-309/09 (1), когато изпълнителят се задължава да обработва, със свои работници, половин трупове от говеда в кланицата на възложителя, в предоставените му от същия под наем помещения, и да ги разфасова в готови за продажба опаковки месо, като се има предвид, че уговореното в полза на изпълнителя възнаграждение зависи от обработените килограми месо и подлежи на намаление, ако същото е некачествено, както и че в приемащата държава членка изпълнителят предоставя услуги само на въпросния възложител и последният проверява качеството на работата по месообработка?

2.

Посоченият в Решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-307/09—C-309/09 основен принцип, че в периода на прилагане на преходните разпоредби относно свободното движение на работници, съдържащи се в присъединителните договори на държавите членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., са възможни ограничения във връзка с предлагането на работници за наемане на работа, приложим ли е и по отношение на командироването на работници — в рамките на предлагането на работници за наемане на работа — които са изпратени в Австрия от дружество със седалище в държава членка, присъединила се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., при положение че командироването не се извършва в защитен съгласно присъединителните договори сектор?