—

да приеме, че искането е допустимо и основателно,

—

отмени частично Делегиран регламент (EС) 2018/212 на Комисията от 13 декември 2017 г. в частта, която се отнася до включването на Тунис в списъка на високорисковите трети държави, които според нейната декларация имат стратегически слабости в националните си уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма,

—

осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първото основание е изведено от липсата на компетентност на Комисията и нарушение на съществени процесуални изисквания, тъй като Комисията превишила правомощията си от гледна точка на Споразумението за асоцииране между Тунис и Европейския съюз, според които тя трябвало да постави въпроса пред съвета за асоцииране, за да може той да разреши спора или евентуално да даде възможност на страните да вземат необходимите мерки, за да защитят интересите си.

2.

Второто основание е изведено от явна грешка в преценката, от една страна, по отношение на приетата от Европейския съюз оценка на Тунис и от друга страна, по отношение на оценката на Тунис, приета от Специалната група за финансови действия. Във връзка с това жалбоподателят смята, че Комисията не е взела мерките, подходящи за справяне със засилването на опасността за процеса на икономическото развитие в Тунис, до която води делегираният регламент.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на Договора за Европейския съюз, по-конкретно на член 216, параграф 2, на Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда, че международните договори са задължителни за институциите.