—

Жалбоподателят твърди, че апелативният съвет нарушава съществено процесуално правило, тъй като свежда ролята си до извършване на ограничен контрол за законосъобразност вместо да осъществи пълен административен контрол върху Решението Триклозан. Според жалбоподателя апелативният съвет освен това нарушава две съществени процесуални права, тъй като пренебрегва редица представени от жалбоподателя ключови доводи и научни доказателства без да ги обсъди по същество. Жалбоподателят счита, че по този начин апелативният съвет не само не упражнява правомощието си за извършване на административен контрол, но нарушава и правото на жалбоподателя на защита.

—

Що се отнася до теста с плъхове, жалбоподателят твърди, че макар ECHA и апелативният съвет да признават различията между системите на щитовидната жлеза при плъховете и хората, те същевременно използват основно данните от проучвания върху плъхове, за да определят възможните последици за човешкия тироксин (при положение, че според проведени върху хора изследвания такива последици няма). Жалбоподателят съответно твърди, че Решението Триклозан (i) не отчита цялата налична релевантна информация, (ii) съдържа противоречия, (iii) се основава на противоречиви доказателства, и поради тези причини е опорочено от явна грешка в преценката на необходимостта от теста с плъхове, доколкото в това решение се изразява загриженост за предполагаема невротоксичост, засягаща човешкия растеж. Що се отнася до заключенията от изследването с плъхове относно токсичността за половата репродукция, жалбоподателят също така счита, че ECHA и апелативният съвет не вземат предвид цялата налична релевантна информация и се позовават на противоречиви доказателства. Според жалбоподателя, по този начин ECHA и апелативния съвет допускат явна грешка при преценката на необходимостта от теста с плъхове за извеждането на заключения относно токсичността за репродукцията. Според жалбоподателя тестът с плъхове е явно неподходящ и поради това, че резултатите от него не могат да помогнат на ECHA да даде отговор на загрижеността относно твърдените ендокринни смущения при хората. На последно място, жалбоподателят твърди, че Решението Триклозан е незаконосъобразно, тъй като апелативният съвет потвърждава необходимостта от теста с плъхове без да проверява дали са изпълнени изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност; по-специално апелативният съвет не проверява дали на загрижеността относно твърдените ендокринни смущения във връзка с триклозана може да се даде отговор с по-малко ограничителни мерки.

—

Що се отнася до теста с риби, жалбоподателя твърди, че (i) апелативният съвет на практика не упражнява правото си на преценка и не определя дали предвид наличните научни доказателства съществува „потенциален риск“, който може да обоснове искането за допълнителни тестове; (ii) ECHA и апелативният съвет не доказват, че предвид наличните научни доказателства съществува потенциален риск от настъпване на ендокринни смущения, който може да обоснове извършването на допълнителни тестове с риби; и (iii) ECHA и апелативния съвет обръщат тежестта на доказване и нарушават член 25, параграф 1 от Регламента REACH, тъй като изискват от жалбоподателя да докаже отсъствието на такъв риск.

—

Що се отнася до теста за устойчивост, жалбоподателят твърди, че ECHA и апелативният съвет не отчитат надлежно доказателствената тежест относно устойчивостта на триклозана и изискването за отчитане на подходящите от гледна точка на околната среда условия съгласно приложение XIII, тъй като изкисват от жалбоподателя да извърши теста за устойчивост в сладка и в морска вода, за да можел да се изясни потенциалният риск от устойчивост на триклозана в околната среща. Жалбоподателят също така твърди, че ECHA и апелативният съвет не спазват и ясното изискване в приложение XIII от Регламента REACH, а именно да се анализират доказателствата, които отразяват „подходящи“ от гледна точка на околната среда условия, тъй като искат от жалбоподателя да извърши теста за устойчивост във вода в открито море (тоест в чиста вода без утайка). Жалбоподателят също така твърди, че след като решават, че симулиращият [разграждане] тест трябва да отразява „подходящи“ от гледна точка на околната среда условия, ECHA и апелативният съвет не дават правилна експертна преценка при определянето на съответните условия за провеждане на теста.