EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62017CN0056

Дело C-56/17: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 3 февруари 2017 година — Бахтияр Фатхи/Председател на Държавна агенция за бежанците

OB C 112, 10.4.2017, p. 26–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

10.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/26


Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 3 февруари 2017 година — Бахтияр Фатхи/Председател на Държавна агенция за бежанците

(Дело C-56/17)

(2017/C 112/36)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Бахтияр Фатхи

Ответник: Председател на Държавна агенция за бежанците

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли чл.3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 (1), тълкуван във връзка със съображение 12 и чл.17 от същия регламент, че допускат държава членка да постанови решение, което представлява разглеждане на молба за международна закрила по смисъла на чл. 2, буква г) от същия регламент, подадена до тази държава-членка, без да е постановено изрично решение за компетентността на същата държава членка на основание критериите по регламента и няма данни за приложението на дерогациите, предвидени в чл.17 от същия регламент в този случай?

2.

Следва ли от чл. 3, параграф 1, второ изречение от Регламент 204/2013, тълкуван във връзка със съображение 54 от Директива 2013/32 (2), че при условията на главното производство, по молба за международна закрила по смисъла на чл.2, буква б) от същия регламент, когато не се прилага дерогация съгласно чл.17, параграф 1 от същия регламент, се изисква да бъде взето решение, с което държава-членка поема отговорността за разглеждането на молбата по критериите на регламента, и което решение се основава на извода, че по отношение на подалото молбата лице се прилагат нормите на регламента?

3.

Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, съдът следва да извърши преценката по съображение 54 от същата директива за това дали по отношение на молителя се прилагат нормите на Регламент (ЕС) № 604/2013, когато не е взето изрично решение от държавата членка за компетентността ѝ да разгледа молбата за международна закрила по критериите на регламента? Следва ли на основание съображение 54 от Директива 2013/32 да се приеме, че когато няма данни за приложението на чл.17 от Регламент 604/2013г. и молбата за международна закрила е разгледана на основание Директива 211/95 (3) от държавата членка, до която е подадена, то правното положение на лицето попада в приложното поле на регламента дори и да няма изрично решение за компетентността на държавата членка по критериите на регламента?

4.

Следва ли от чл.10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, че са налице мотиви за преследване на основание „религия“ при условията на главното производство, когато молителят не е представил декларации и документи за всички елементи, включени в определението на понятието религия по същата разпоредба, от съществено значение за принадлежността лицето към конкретната религия?

5.

Следва ли от чл.10, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, че съществуват мотиви на преследване, основани на религия по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато при условията на главното производство, молителят претендира, че е преследван на основание религиозната си принадлежност, но не е представил декларации и доказателства за обстоятелства, характерни за принадлежността на едно лице към конкретна религия, които биха съставлявали основание субектът на преследването да приеме, че лицето принадлежи към тази религия, в това число свързани с извършване или въздържание от извършване на религиозни актове, с изразяване на религиозни убеждения, за форми на лично и обществено поведение, основани на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания?

5.

Следва ли от чл.9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкувани във връзка с членове 18 и 10 от Хартата за основните права на ЕС и понятието религия по смисъла на чл.10, параграф 1, буква б) от същата директива, че при условията на главното производство:

а)

Понятието религия по смисъла на правото на ЕС изключва деяния, обявени за престъпления от вътрешното законодателство на държавите членки? Такива деяния, обявени в страната на произход на молителя за наказуеми, могат ли да съставляват действия на преследване?

б)

В контекста на забраната за прозелитизъм и забраната за действия, противни на религията, на която се основават законите и разпоредбите в страната по произход на молителя, следва ли да се считат за допустими ограничения, установени в защита на правата и свободите на другите и за защита на обществения ред в тази страна? При условие, че нарушението на посочените забрани се наказва със смърт, то самото им съществуване съставлява ли действие на преследване по смисъла на цитираните разпоредби на директивата, в това число когато законодателството не е насочено изрично към конкретна религия?

6.

Следва ли от чл.4, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкуван във връзка с параграф 5, буква б) от същата разпоредба, с чл.10 от Хартата за основните права на ЕС и чл.46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС, че при условията на главното производство, оценяването на фактите и обстоятелствата следва да се извърши само въз основа на декларациите и документите, представени от молителя, но се допуска да бъде изискано потвърждение на тези липсващи елементи, включени в понятието религия по смисъла на чл.10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато:

без такива данни молбата за международна закрила следва да бъде преценена като неоснователна по смисъла на чл.32 вр. чл. 31, ал.8, буква д) от Директива 2013/32/ЕС , и

по националното право е предвидено задължение компетентният орган да установи всички относими факти към разглеждането на молбата за международна закрила, а при обжалването на решението за отказ — задължение за съда да даде указания, че лицето не сочи и не представя доказателства?


(1)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство

OB 2013, L 180, стр. 31

(2)  Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила

OB 2013, L 180, стр. 60

(3)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

OB 2011, L 337, стр. 9


Top