This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62011CN0230
Case C-230/11: Reference for a preliminary ruling from the Arbeitsgericht Passau (Germany) lodged on 16 May 2011 — Konstantin Toltschin v Kaiser GmbH
Дело C-230/11: Преюдициално запитване, отправено от Arbeitsgericht Passau (Германия) на 16 май 2011 г. — Konstantin Toltschin/Kaiser GmbH
Дело C-230/11: Преюдициално запитване, отправено от Arbeitsgericht Passau (Германия) на 16 май 2011 г. — Konstantin Toltschin/Kaiser GmbH
OB C 269, 10.9.2011, p. 21–21
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
10.9.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 269/21 |
Преюдициално запитване, отправено от Arbeitsgericht Passau (Германия) на 16 май 2011 г. — Konstantin Toltschin/Kaiser GmbH
(Дело C-230/11)
2011/C 269/39
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Arbeitsgericht Passau
Страни в главното производство
Жалбоподател: Konstantin Toltschin
Ответник: Kaiser GmbH
Преюдициални въпроси
1. |
Следва ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 12 декември 2007 г., съответно член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национални правни разпоредби или практики, съгласно които при намаляване на дължимите работни дни през седмицата в резултат на законосъобразно разпореждане относно намаленото работно време правото на частично безработното лице на платен годишен отпуск се коригира на pro rata основа, така че да отразява съотношението между броя на работните дни в седмицата през намаленото работно време и броя на работните дни в седмицата на работник на пълно работно време, като в резултат на това през намаленото работно време частично безработното лице получава само съответстващо намалено право на отпуск? |
2. |
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: Следва ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 12 декември 2007 г., съответно член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национални правни разпоредби или практики, съгласно които при свеждане на дължимите работни дни през седмицата до нула в резултат на законосъобразно разпореждане относно намаленото работно време правото на частично безработното лице на платен годишен отпуск се коригира на pro rata до нула, като в резултат на това през „намаленото до нула работно време“ частично безработното лице не получава никакво право на отпуск? |
(1) ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3.