5.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 297/17

—

да се обяви жалбата за допустима и основателна,

—

съответно с това, да се отмени изцяло Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. по дело T-219/07,

—

ако Съдът постанови отмяна, да реши сам настоящия спор, като

отмени Решението на Комисията на Европейските общности от 24 април 2007 година относно молбата на Кралство Белгия, нотифицирано под номер REC 05/02, C (2007) 1776, с което се определя, че вносните мита в размер на 168 004,65 EUR, които са предмет на молбата на Кралство Белгия от 12 август 2002 г., трябва да бъдат възстановени и че липсва основание за опрощаването им,

—

осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.

1.

По отношение на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс (1)

Първо правно основание: При прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс Първоинстанционният съд не бил взел предвид тълкуването на този член от Съда в Решение от 9 март 2006 г. (2), по-специално по отношение на съдържанието на тежестта за доказване на това, че изготвянето на неверните удостоверения се основава на невярното представяне на фактите от износителя; според това съдебно решение тежестта на доказване не само безспорно се носела от митническите органи, които искат възстановяване, но и доказателството трябвало да бъде представено последством обективни оригинални документи.

По този начин Първоинстанционният съд не спазил член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и с това приложил неправилно, т.е. нарушил, общностното право. Поради това Съдът имал право да отстрани тази грешка в прилагането на правото.

Второ правно основание: При преценката на представеното му доказателство Първоинстанционният съд следвал погрешно във всички отношения схващане, тъй като спорното доказателство не отговаряло на изискванията на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, както са изтълкувани и обяснени от Съда в неговото решение от 9 март 2006 г. (3)

По този начин Първоинстанционният съд допуснал грешка при правната преценка на представеното доказателство и така нарушил общностното право (4).

Освен това при проверката на доказателството Първоинстанционният съд не се произнесъл последователно и поради това постановил противоречиво решение, като от една страна счел за достатъчен представения доказателствен материал в изпълнение на задължението за доказване на Комисията, че изготвянето на неверните удостоверения се основава на невярното представяне на фактите от износителя, а от друга страна въз основа на същите правила го отхвърлил като недостатъчен с оглед на подлежащото на представяне от жалбоподателя доказателство, че тайландските митнически власти са знаели или поне е трябвало да знаят, че стоките не са отговаряли на условията за преференциално третиране.

Съдът трябвало да санкционира като представляващи липса на мотиви грешките на Първоинстанционния съд при разглеждането и преценката на представените като доказателства документи от преписката (5).

2.

По отношение на член 239 от Митническия кодекс

Единствено правно основание: Въз основа на погрешното приложение на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, респ. на грешката при преценката на представените като доказателства документи от преписката, Първоинстанционният съд погрешно решил, че положението, в което се намира жалбоподателят, не представлява особен случай по смисъл на член 239 от Митническия кодекс.