EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CA0391

Дело C-391/09: Решение на Съда (втори състав) от 12 май 2011 г. (преюдициално запитване от Vilniaus miesto 1 apylinkės teismas — Република Литва) — Malgožata Runevič-Vardyn, Łukasz Wardyn/Vilniaus miesto savivaldybės administracija, Lietuvos Respublikos teisingumo ministerija, Valstybinė lietuvių kalbos komisija, Vilniaus miesto savivaldybės administracijos Teisės departamento Civilinės metrikacijos skyrius (Гражданство на Съюза — Свобода на движение и на пребиваване в държавите членки — Принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданство — Членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС — Принцип на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход — Директива 2000/43/ЕО — Национална правна уредба, предписваща личните и фамилните имена на физическите лица да се изписват в актовете за гражданско състояние при спазване на правилата за писане на официалния национален език)

OB C 194, 2.7.2011, p. 4–4 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

2.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 194/4


Решение на Съда (втори състав) от 12 май 2011 г. (преюдициално запитване от Vilniaus miesto 1 apylinkės teismas — Република Литва) — Malgožata Runevič-Vardyn, Łukasz Wardyn/Vilniaus miesto savivaldybės administracija, Lietuvos Respublikos teisingumo ministerija, Valstybinė lietuvių kalbos komisija, Vilniaus miesto savivaldybės administracijos Teisės departamento Civilinės metrikacijos skyrius

(Дело C-391/09) (1)

(Гражданство на Съюза - Свобода на движение и на пребиваване в държавите членки - Принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданство - Членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС - Принцип на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход - Директива 2000/43/ЕО - Национална правна уредба, предписваща личните и фамилните имена на физическите лица да се изписват в актовете за гражданско състояние при спазване на правилата за писане на официалния национален език)

2011/C 194/04

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus miesto 1 apylinkės teismas

Страни в главното производство

Ищци: Malgožata Runevič-Vardyn, Łukasz Wardyn

Ответници: Vilniaus miesto savivaldybės administracija, Lietuvos Respublikos teisingumo ministerija, Valstybinė lietuvių kalbos komisija, Vilniaus miesto savivaldybės administracijos Teisės departamento Civilinės metrikacijos skyrius

Предмет

Преюдициално запитване — Тълкуване на член 12, параграф 1 ЕО и член 18, параграф 1 ЕО, както и на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19) — Национална правна уредба, предписваща личните и фамилните имена на лицата с друго гражданство да се изписват с буквите на официалния език на държавата в актовете за гражданско състояние, издадени от тази държава.

Диспозитив

1.

Национална правна уредба, която предвижда, че личното и фамилното име на едно лице могат да бъдат изписвани в актовете за гражданско състояние на тази държава само във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език, засяга положение, което не попада в приложното поле на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход.

2.

Член 21 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че:

допуска компетентните органи на една държава членка да откажат, в изпълнение на национална правна уредба, която предвижда, че личните и фамилните имена на едно лице могат да се изписват в актовете за гражданско състояние на тази държава само във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език, да изменят в удостоверенията за раждане и за брак на свой гражданин личното и фамилното име на същия според правилата за писане на друга държава членка,

допуска компетентните органи на една държава членка да откажат, при обстоятелства като разглежданите по главното производство и в изпълнение на същата тази правна уредба, да изменят общото фамилно име на брачна двойка от граждани на Съюза, както фигурира в актовете за гражданско състояние, издадени от държавата членка по произход на един от тези граждани, във вид, който спазва правилата за писане на последната държава, при условие че този отказ не поражда за посочените граждани на Съюза сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер, което трябва да се определи от запитващата юрисдикция. Ако случаят е такъв, тази юрисдикция трябва да провери и дали отказът за изменение е необходим за защита на интересите, които националната правна уредба цели да гарантира и е пропорционален на легитимно преследваната цел,

допуска компетентните органи на една държава членка да откажат, при обстоятелства като разглежданите по главното производство и в изпълнение на същата тази правна уредба, да изменят удостоверението за брак на гражданин на Съюза, гражданин на друга държава членка, с цел личните имена на посочения гражданин да бъдат изписани в това удостоверение с диакритични знаци, както са били изписани в актовете за гражданско състояние, издадени от неговата държава членка по произход, и във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език на последната държава.


(1)  ОВ C 312, 19.12.2009 г.


Top