11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/18

Докладчик:

Peter SCHMIDT

1.1.

Комитетът отново призовава за разработване на всеобхватна продоволствена политика в ЕС с цел осигуряване на здравословни режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с прехраната и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички прослойки на европейското общество. Всеобхватната продоволствена политика на ЕС следва да подобри съгласуваността между свързаните с прехраната области на политиката, да възстанови стойността на храните и да насърчи прехода в дългосрочен план от производството и консуматорството на храни към гражданско самосъзнание за храните.

1.2.

Настоящата рамка за политиката на ЕС не е пригодена за извършване на прехода към по-устойчиви продоволствени системи, за да се гарантира ефективното изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН и на правото на прехрана и другите права на човека. Макар и настоящите рамки за политиката да са били успешни при решаването на отделни проблеми, те не осигуряват общата съгласуваност, необходима за справяне с кръга от предизвикателства, с които се очаква да се сблъскват в бъдеще световната продоволствена система и тази на ЕС. ЕИСК подчертава, че съществуващите политически инструменти на ЕС трябва отново да се съгласуват и хармонизират, за да се осигурят устойчиви продоволствени системи в екологично, икономическо и социално-културно отношение. ЕИСК посочва отново, че всеобхватната продоволствена политика следва да допълва преструктурираната ОСП (1), а не да я заменя.

1.3.

ЕИСК подчертава необходимостта от запазване на култура, която цени продоволственото и културното значение на храните, както и тяхното социално и екологично въздействие. В това отношение богатият спектър от храни и регионални/местни специалитети, налични в ЕС, са един истински актив и като такъв следва допълнително да бъдат оценени. Всеобхватната продоволствена политика следва да насърчава по-голямо оценяване на храните от потребителите, да допринася за предотвратяването и намаляването на разхищението на храни и да спомага за повторното интегриране и съгласуване на цената на храните с други стойности. По-специално тя трябва да гарантира справедливи цени за производителите, за да остане земеделието жизнеспособно.

1.4.

ЕИСК подчертава, че всички заинтересовани страни във веригата за доставки на храни трябва да изпълняват роля в разработването на всеобхватна рамка, за да се постигне справедливо разпределение по веригата. Нито един отделен сектор не може самостоятелно да постигне това. Всеобхватната продоволствена политика следва да впрегне промишлеността и възможностите на пазара на дребно с цел ускоряване на прехода на потребителите към устойчивост. Преходът към устойчиви продоволствени системи изисква също така ангажираните потребители да придобият активно гражданско самосъзнание за храните. Това също така означава, че една всеобхватна продоволствена политика трябва да гарантира, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор е в състояние да продава на нива на качеството, които запазват позицията му на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите.

1.5.

ЕИСК отчита нарастващия брой инициативи, които се изпълняват на регионално и местно равнище в подкрепа на алтернативни продоволствени системи. Тези инициативи установяват по-тесни връзки между производителите и потребителите, създават възможности за местните предприятия и нови работни места, и свързват повторно общностите с тяхната храна. ЕИСК също така подчертава ролята на градовете в разработването на интегрирани политики в областта на храните. Всеобхватната продоволствена политика следва да се основава на общо управление, да го стимулира и развива на всички равнища — местно, регионално, национално и европейско. Това би създало благоприятна рамка за успешното развитие на тези инициативи независимо от мащаба им.

1.6.

ЕИСК призовава за нова интелигентна система за етикетиране на устойчивите храни. Политиките бяха насочени към хранителни и други здравни искания, но Комитетът отбелязва нарастващите опасения относно липсата на информация за потребителите във връзка с екологичното и социалното въздействие на храните. Хранителната промишленост е наясно, че може да се справя с екологичните въздействия до известна степен, но в крайна сметка е необходимо да се ангажират потребителите и да се предоставя информация.

1.7.

С цел подпомагане на създаването на всеобхватна рамка, която обединява свързаните с храните политики на ЕС, ЕИСК предлага в краткосрочен/средносрочен план да се създаде междусекторна и междуинституционална работна група, в която да участват различни генерални дирекции на Комисията и други институции на ЕС. Тази работна група ще отговаря за разработването на план за действие относно устойчивостта на храните с цел подпомагане на ЕС при изпълнението на ЦУР, свързани с храните. Планът за действие следва да се разработи чрез приобщаващ процес, в който участват заинтересовани страни от веригата за доставки на храни, гражданското общество и изследователи. ЕИСК предлага организирането и разработването на пространство за привличане и активно участие на гражданското общество в този процес.

1.8.

По-специално ЕИСК препоръчва разработването на набор от показатели за устойчиви храни на ЕС, което ще позволи справяне с предизвикателствата пред продоволствените системи чрез многогодишен подход, като по този начин се насърчава съгласуване на политиките на различни равнища на управление. По този начин ще се осигурят показатели, с което ще се насърчи напредъкът и ще се следи за постигането на поставените цели.

1.9.

В по-дългосрочен план и в зависимост от заключенията на работната група ЕИСК насърчава Комисията да проучи осъществимостта на създаването на специализирана генерална дирекция за храните, която ще осигури ясен център за отговорностите на ЕС относно всички свързани с храните политики и ще бъде източникът на регулирането, законодателството и правоприлагането според случая. Подобна структура би могла да бъде създадена във всички държави — членки на ЕС, със специализирани министерства на храните.

2.1.

В своето проучвателно становище относно „По-устойчиви продоволствени системи“, изготвено по искане на нидерландското председателство на ЕС през 2016 г., ЕИСК призова за всеобхватна продоволствена политика за насърчаване на преход към по-устойчиви продоволствени системи и гарантиране на по-добра съгласуваност между свързаните с храните цели на политиката (например устойчиво селскостопанско производство, здравословно хранене, опазване на околната среда, по-справедливи търговски отношения и др.). Настоящото становище се основава на неговите препоръки за доразвиване на обосновката и визията за всеобхватна рамка.

2.2.

Междувременно импулсът за един по-цялостен подход към продоволствената политика също се засили. ООН обяви този период за Десетилетие на действия за изхранването, потвърждавайки необходимостта от преструктуриране на продоволствените системи, за да се постигне по-здравословен хранителен режим и по-добро хранене. Експертната група на високо равнище (HLPE) на Комитета по световната продоволствена сигурност допълнително подчерта този императив в своя доклад от септември 2017 г. (2). На равнище ЕС Комитетът на регионите наскоро прие становище, в което призовава за всеобхватна, устойчива политика на ЕС в областта на храните, която свързва различните области на политиката по въпросите на храните. Международната експертна група за устойчиви продоволствени системи (IPES Food) започна тригодишен приобщаващ процес с цел разработване на визия за обща продоволствена политика до 2018 г. с участието на научни групи, заинтересовани страни, организации на гражданското общество и автори на политики. С активното участие на гражданското общество разнообразни междусекторни инициативи на национално, регионално и местно равнище вече променят европейските продоволствени системи.

2.3.

ЕИСК счита, че изпълнението на ЦУР в Европа е от съществено значение в стремежа към всеобхватен подход, който обхваща различни области на политиката (селско стопанство, здравеопазване, околна среда, търговия, развитие, иновации и т.н.) и равнища на управление (ЕС, национално, местно), и към постигането на по-устойчиви модели на производство на храни и на потребление. Текущият дебат за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. е също добра възможност за гарантиране на съгласуваност между преструктурирането на селскостопанската политика и други свързани с храните цели на политиката (3).

2.4.

Някои държави членки (напр. Германия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция) стават все по-активни по отношение на здравето, околната среда и устойчивостта в свързаните с храните политики. ЕИСК предупреждава за положение, при което различен подход в отделните държави членки става вреден за потребителите и предприятията. Комитетът счита това за още една причина за призив за всеобхватна рамка на равнището на ЕС.

3.1.

Появиха се повече научни доказателства относно въздействието на храните върху здравето, околната среда и обществото като цяло. „Светът на храната“, за който беше създадена ОСП, стана по-сложен. Европа не изпитва недостиг — успех, който се дължи на ОСП и растящите доходи, както и на подобрените методи на производство в селскостопанския сектор. Заетостта и добавянето на стойност в сферата на храните се премести от земята и морето към фабриките, сектора на продажбите на дребно и услугите в областта на храните. Програмата за здравеопазване не включва само недостатъчното потребление — днес неподходящите хранителни режими поради социалните неравенства и „новата“ хранителна бедност все още съществуват, но са надминати от масови незаразни заболявания. Те включват сърдечни заболявания, инсулти, диабет и затлъстяване. Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са причина за 1,8 милиона смъртни случая в ЕС всяка година, 37 % от всички смъртни случаи в Съюза (4). През 2015 г. почти 49 милиона души в ЕС живеят със ССЗ.

3.2.

Социалните тенденции в Европа доведоха и до голяма промяна в храните, вкусовете и кухните. Моделите на потребление и начините на живот се промениха след създаването на ОСП. Кулинарният преход засегна предимно жените, тъй като исторически те поемат отговорността за храната в семейството и все още често правят това. Промените в хранителните технологии имаха както положителни, така и отрицателни социални последици. Изборът може и да се е подобрил, но разнообразното и богато европейско културно наследство понякога е отслабено. Големите бюджети за маркетинг на предприятията, произвеждащи хранителни продукти, като цяло насърчиха потребителите да се хранят със „свръхпреработени“ храни. Данните от бранша показват например, че белгийците потребяват две трети от своите калории от предварително обработени, пакетирани храни — повече дори от британците (5). Агенциите за обществено здравеопазване са загрижени заради прекомерното потребление на преработени храни с голямо съдържание на сол, захар и мазнини. Те може да са евтини, което действа като стимул за хората с ниски доходи, чието здраве вече е по-лошо от средното. Така режимът на хранене допринася за социалните неравенства в Европа (6). По време на голямата депресия и след нея в Европа се наблюдава увеличаване на благотворителните дарения на храна. Предоставянето на такава спешна хранителна помощ не трябва да заменя ролята на Европа в борбата със социалните неравенства, които водят до свързано с режима на хранене влошено здраве.

3.3.

Въздействието на храните върху околната среда е документирано и признато. Изменението на климата е призната заплаха и ЕС решително подкрепи Рамковата конвенция по изменение на климата, договорена през 2015 г. в Париж. ЕС също така гарантира по-добро регулиране в областта на околната среда и предотвратяването на вредите, например чрез Рамковата директива за водите. Въпреки това европейските хранителни вкусове стимулират модели на потребление, които включват високи нива на скрито или „включено“ използване на вода, създаващо заплахи за държавите членки (7) и изискващо по-интегриран подход към земята, земеделието и водите (8). Фактът, че почвите в Европа са уязвими също поражда опасения. Моделирането на Съвместния изследователски център на ЕС предполага, че ерозията на почвата от водата е засегнала 130 милиона хектара от повърхността на ЕС-27; при почти 20 % от повърхността се наблюдава загуба на почви над 10 тона/хектара/годишно (9). Отбелязва се загуба на биологично разнообразие както на земята, така и в морето, за което има данни, че разнообразието на запасите е под натиск (10). Независимо от това държавите членки продължават да съветват потребителите да ядат риба по хранителни причини, без да осъзнават последиците за околната среда.

3.4.

В икономическо отношение последните 60 години се считат за успешни. Храната е вездесъща. Средният дял от разходите на домакинствата, който се изразходва за храна, е спаднал от 30 % на 15 %. С появата на огромни вериги за продажба на храни на дребно намаляха потребителските цени. В момента обаче икономистите се питат, дали цените на храните отразяват реалните производствени разходи, или дали те не успяват да отразят изцяло някои разходи. ЕИСК отбелязва с интерес текущата работа на ФАО относно осчетоводяването на всички селскостопански разходи (11). Увеличиха се и неравновесията на силите във веригата на доставки на храни, което доведе до нелоялни търговски практики и свързани с това последици, и намаля делът от потребителската цена за земеделските стопани (12).

3.5.

Тенденцията за свръхпроизводство намали цените, но също така институционализира разхищението на храни. Докато потребителите в държавите с ниски доходи по света разхищават около 8 % от храните, потребителите в ЕС разхищават около една трета от това, което купуват. Според финансирания от ЕС проект FUSIONS годишно в ЕС се разхищават 88 милиона тона храни на стойност 143 милиарда евро (13). Това културно измерение на разхищението на храни не е разгледано в достатъчна степен от подхода на кръговата икономика или Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, които са ценни за разглеждането на храните като материален субект, но не вземат предвид тяхната потребителска и културна стойност. Предизвикателство за Европа е как да се изгради нова концепция за гражданско самосъзнание за храните спрямо храненето с оглед на устойчивостта.

3.6.

Данните и проучванията от страна на академичните среди и хранителната промишленост подобриха разбирането ни за това как европейските продоволствени системи въздействат върху обществото, околната среда и здравните резултати. Взети заедно те предполагат необходимостта от по-интегриран подход. Макар и настоящите рамки за политиката да са били успешни при решаването на отделни проблеми, те не осигуряват общата съгласуваност, необходима за справяне с кръга от предизвикателства, с които се очаква да се сблъскват в бъдеще световната продоволствена система и тази на ЕС. Свързаните с храните политики до голяма степен се разработват изолирано една от друга и често им липсва съгласуваност. Политиките на различни равнища на управление също не са свързани помежду си. Един пример, който илюстрира необходимостта от по-интегриран подход, е антимикробната резистентност, която се разпространи чрез използването на антибиотици в животновъдството и сега застрашава човешкото здраве. Наскоро членът на Комисията Андрюкайтис подчерта в свое изказване значението на интегрираната политика в областта на храните по отношение на този проблем. Друг пример е противоречието между земеползването за производство на храни и земеползването за производство на енергия, жилища и друг натиск. Разхищението на храните отчасти също е резултат от повишаване на ефективността на производството; съществува непрекъснат и масов поток на храни през системата. Призивите за рационално поведение на потребителите с цел разрешаването на този проблем не са ефективни.

3.7.

Ако можеше ЕС „да се прероди“ днес, той би създал всеобхватна продоволствена политика с цел създаване на устойчиви режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селскостопанското производство с прехраната и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички прослойки на европейското общество (14). Политическото предизвикателство е как да се предизвика необходимата промяна. От историческа гледна точка политиката на ЕС се развива чрез процес на демократична промяна, като по-внезапните промени стават заради кризи, както се случи с безопасността на храните през 2000 г. и скандала с конското месо в периода 2013-2015 г.

4.1.

ЕИСК отбелязва, че широки слоеве от европейското общество признават новите структурни предизвикателства пред управлението на храните в ЕС. ЕС би могъл да премине от политика на адаптиране и реагиране на ситуации към проактивен подход. В последното си становище КР установи важни прецеденти. Появата на нов интерес към създаването на по-добра продоволствена политика за градовете в ЕС сега следва да отчита опасенията в селските райони. Много европейски градове са ангажирани с действия чрез съвети по продоволствена политика, градски мрежи за устойчивост и/или действия в областта на климата, и програмата на СЗО „Здравословни градове“. Подписването на Пакта за градската продоволствена политика от Милано през 2015 г. отразява този интерес.

4.2.

Неотдавна се извършиха различни видове реорганизация на веригата за доставки на храни, която има за цел възстановяване на връзката между производителите и потребителите, както и преместване на мястото на земеделското производство и производството на храни. Тази реорганизация включва подкрепяна от общността селскостопанска дейност, къси вериги за доставка, алтернативни хранителни мрежи, местни земеделски системи и преки продажби. Потребителските кооперации също могат да играят основна роля, като гарантират силна връзка с общността, както и социална, образователна и екологична насоченост. Публичните институции имат схеми, които също са част от този процес, например чрез програми за обществени поръчки за училищата и болниците, насърчаващи доставката на местни биологични храни като в Дания и Малмьо, Швеция. Това съответства на подхода за кръговата икономика на ЕС.

4.3.

Чрез установяването на по-тесни връзки между производителите и потребителите продоволствените системи с по-изразен местен характер и инициативите отдолу нагоре биха могли да играят съществена роля за насърчаването на по-здравословно и по-устойчиво потребление на храни. Участието на гражданското общество и местните общности укрепва тези връзки, както е видно при много инициативи за устойчиви храни в градовете в цяла Европа. Към момента обаче политиките на равнище ЕС не са достатъчно подготвени да извличат поуки от тези опити, а още по-малко да ги подкрепят, когато са обещаващи. Поради това всеобхватната продоволствена политика би могла да помогне както за стимулирането, така и за разработването на общо управление за тези инициативи. Земеделските предприятия се приспособяват към пазарното търсене, но са ограничени от естеството на земеделското производство; промяната в производствените системи отнема време.

4.4.

Хранителната промишленост е изправена пред големи технически, финансови и социални (15) предизвикателства, които са признати в основни инвестиционни програми за иновации и технологичен напредък. В Европа има около 289 000 предприятия за производство на храни, но 3 000 от тях държат почти половината от пазара в ЕС (16). Според проучванията устойчивите продоволствени системи се нуждаят от съчетание от големи и малки земеделски предприятия. Между най-големите предприятия, произвеждащи хранителни продукти в Европа, и сектора на МСП съществуват големи пукнатини. Те могат да бъдат интегрирани по-добре посредством социална Европа. Цифровата икономика предлага възможности за по-тесни връзки между потребителите и производителите. Стопанският сектор приветства прогресивното лидерство по въпросите на устойчивостта и желае ясни рамки.

4.5.

Европейските граждани имат явен интерес от гаранции, че храната им идва от устойчиви източници. Системите на етикетиране не могат да осигурят яснота просто поради сложността на въпроса. В скорошен доклад, изготвен от Karl Falkenberg, се предлага, че европейската „марка“ храни следва да се съсредоточи върху устойчивостта или „да живеем добре и да споделяме справедливо в пределите на планетата“ (17). Това предполага както социален, така и екологичен и икономически акцент. Някои културни въпроси са извън кръга на правомощията на европейските институции, като например напрежението между платената (във веригите на доставки) и неплатената (в кухните на домакинствата) работа, свързана с храните, но има елементи в европейската продоволствена система, които са от основно значение за европейската концепция за храната (или „марка“). Европа е известна с кулинарно и производствено разнообразие. Това не само трябва да се защити, но и активно да се увеличи. Системата на ЕС за лого на качеството (ЗГУ, ЗНП, ХТСХ) е полезна, но обхваща само хранителни специалитети; тя не се ангажира с тенденциите в масовите храни. Предложението на г-н Falkenberg, че трябва да се стремим към справедливост определено следва да предполага „нова договореност“ относно заплатите и справедливото третиране на труда на мигрантите в хранително-вкусовите предприятия в ЕС. Това са чувствителни, но важни въпроси, чрез които всеобхватната продоволствена политика може да предостави практическа подкрепа за социалната хармония в Европа.

4.6.

Особено безпокойство за родителите и агенциите за здравеопазване са неравностойните финансови инвестиции в послания за храните, насочени към децата. Според СЗО това е приоритетен въпрос, защото голяма част от тези послания се отнасят за хранителни продукти с високо съдържание на сол, захар и мазнини (18). С преминаването от традиционни към цифрови медийни форми нараства необходимостта от цялостен подход. През 2016 г. само в Западна Европа са похарчени приблизително 37 милиарда щатски долара за цифрова реклама на храни (19). ЕИСК отбелязва последния призив на потребителите към предприятията за храни и търговия на дребно, с който от тях се иска да престанат да използват персонажите, символизиращи марките им, в рекламни и маркетингови кампании за храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар. При липсата на адекватни действия от страна на бранша правителствата следва да помислят за въвеждане на регулаторни мерки (20).

4.7.

Петдесетгодишната цел за продоволствената политика на ЕС следва да бъде насърчаване на прехода от консуматорството на храни (характеризиращо се с разхищение) към гражданско самосъзнание за храните (характеризиращо се с грижа и отговорност). Преходът към устойчиви хранителни режими от устойчиви продоволствени системи изисква ангажираните потребители да придобият активно гражданско самосъзнание за храните. ЕИСК отново заявява своето предложение за започване на информационна кампания и кампания за повишаване на осведомеността в цяла Европа относно „стойността на храната“. Тя ще бъде необходима за гарантиране на дългосрочна промяна в поведението на потребителите (21).

5.1.

Продоволствената политика е всеобхватна политика, която организира и подпомага рамката на продоволствените системи — от първичното производство (земеделски стопани) през етапа на производството (преработка) до потреблението. Тя разкрива и представя това, което често е под повърхността и скрито. Тъй като храната присъства в толкова много области на живота, например в образованието, здравеопазването, околната среда, търговията, социалните отношения и културата, ползата от наличието на всеобхватна продоволствена политика е, че обществото може да изясни какво иска и какво може да постигне от продоволствената си система. Тя свързва това, което иначе много лесно може да бъде несвързано и разпокъсано. Въпросът с какво се храним, как се храним и как произвеждаме днес храните и на каква цена има последствия за бъдещето.

5.2.

Продоволствената политика има силно влияние върху развитието на селските и градските райони. Тя създава работни места във всички свързани сектори, например селското стопанство и техническата му инфраструктура, преработката на храни, транспорта, търговията, опаковането, продажбите на дребно и услугите в областта на храните и т.н. Тя влияе на препитанието на милиони граждани на ЕС. В хранително-вкусовата промишленост на ЕС са заети 4,25 милиона души; оборотът ѝ е 1 098 милиарда евро; разходите ѝ за научноизследователска и развойна дейност възлизат на 2,5 милиарда евро, а излишъкът от търговията с преработени храни е 25,2 милиарда евро (22). Въпреки икономическото значение на храните за икономиката на ЕС понастоящем няма цялостна продоволствена политика на ЕС. Вместо това продоволствените системи са оформени от различни отделни рамки за политиката, както беше подчертано по-горе.

5.3.

Продоволствената политика, подходяща за 21-ви век, трябва да отговаря на множество критерии: качество на храните (вкус, удоволствие, външен вид и автентичност); здравословност (безопасност, питателност, наличие и познание); околна среда (емисии на CO2, води, земеползване, почви, биологично разнообразие, качество на въздуха и системна устойчивост); социални и културни ценности (идентичност, равен достъп, доверие, избор и умения); стабилна икономика (реална конкуренция и справедливи печалби, достойни работни места, изцяло включени разходи и разумни, конкурентни цени); и добро управление (демократична отчетност, прозрачност, етични процеси и използване на надеждни научни доказателства). Всички съществуващи свързани с храните политики на ЕС могат да се разглеждат под тези направления на политиката.

5.4.

Всеобхватната продоволствена политика трябва да подсилва устойчивите екосистеми и да гарантира, че всички заинтересовани страни и участници във веригата на доставки на храни имат достойни доходи както в ЕС, така и извън него. Цените на храните не отразяват всички производствени разходи, а в повечето случаи разходите, свързани със здравето и околната среда, и социалните разходи не са включени. Стремежът към по-евтини, „по-достъпни“ храни не трябва да ощетява други характеристики и въздействия на производството и потреблението на храни. Всеобхватната продоволствена политика би могла да спомогне за повторното интегриране и съгласуване на цената на храните с техните стойности.

5.5.

Всеобхватната продоволствена политика следва да обедини съществуващите и новите политики с крайната цел за постигане на устойчиви продоволствени системи и здравословно хранене. Това не следва да означава повторно откриване на колелото, като се създава изцяло нова политика или се дават нови правомощия на ЕС, тъй като целта не е да се налага единен стандарт. По-скоро означава приемането на реформи на равнище ЕС за насърчаване на нови и по-устойчиви курсове на действие на всички равнища (местно/общинско, регионално, национално и предприятия), както и разгръщането на инициативи, които вече съществуват, осигурявайки по този начин съгласуваност. Означава интегриране на мерките на равнището на ЕС с това, което най-добре може да се предприеме на други равнища на управление. Биха могли да се създадат фискални режими, които подобряват достъпа до здравословно хранене чрез градско планиране и обществени поръчки, като по този начин се подпомагат местните пазари и заетостта.

5.6.

Една всеобхватна продоволствена политика би трябвало също да стане основа за прекратяване на нелоялните търговски практики по отношение на разликите в качеството и ниското качество на продуктите, а именно производството или продажбата на храни с по-ниско качество в различните държави членки, въпреки че опаковката им е идентична (23).

5.7.

За да се постигнат тези цели, следва да се координират мерките на политиката както по отношение на предлагането, така и на търсенето. Това означава, че наличността и достъпността на храните чрез устойчиво производство също трябва да се координират с повишен достъп и оправомощаване на потребителите да избират здравословни и вкусни режими на хранене. Трябва да се развие съчетание от законодателни промени с цел премахване на регулаторните пречки и осигуряване на фискални стимули и промени в поведението, насърчавани от по-добра информация, образование и повишаване на осведомеността на потребителите и преработвателите. Основната цел е повишаване на осведомеността и подкрепа за стойността на храните на всички равнища, и подпомагане на постепенната, но значителна промяна. Например намаляването на съдържанието на сол е най-ефективно, ако се прави бавно, но систематично. За дружествата обаче няма стимули да променят състава на продуктите си.

5.8.

По отношение на предлагането, една всеобхватна европейска продоволствена политика ще има наистина смисъл за европейските потребители, ако храните, произвеждани в ЕС в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, са конкурентоспособни. Това означава, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор трябва да е в състояние да осигурява храни за потребителите на цени, които включват допълнителни разходи за критерии като устойчивост, хуманно отношение към животните, безопасност на храните и хранителна стойност, но също и справедлива възвръщаемост за земеделските стопани, като в същото време запазва позицията си на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите.

5.9.

Изпълнението на ЦУР осигурява рамка от решаващо значение за съвместни действия с цел устойчиво изхранване на света до 2030 г. Въпросите, свързани с храните и селското стопанство, засягат седемнадесетте ЦУР. По-специално СЗО заявява, че дванадесет от ЦУР изискват действия в областта на изхранването. По самия си характер изпълнението на ЦУР изисква цялостни, основаващи се на сътрудничеството решения, в които участват различни отдели, министерства, сектори и цялата верига на доставки на храни. Това предлага големи възможности за лидерство на ЕС на континентално равнище.

5.10.

Всеобхватната продоволствена политика следва да обедини различни подходи с оглед на изпълнението на ЦУР и да включи съществуващото многостепенно и многосекторно управление, за да се постигне дори още по-интегриран процес на оформяне на политиката. Европа изготвя позиции по различните стълбове на продоволствената система, а именно:

5.11.

Този нов всеобхватен подход следва да бъде динамичен и да ангажира заинтересовани страни от цялата верига за доставки на храни и гражданското общество като цяло, гарантирайки отчетна и прозрачна „хранителна демокрация“.

5.12.

В обобщение, всеобхватната продоволствена политика следва да бъде: 1. устойчива в екологично, социално-културно и икономическо отношение; 2. интегрирана между секторите и равнищата на управление; 3. приобщаваща за всички сфери на обществото; и 4. укрепваща справедливи условия на труд на всички равнища.

6.1.

Точно както основателите на Общия пазар през 50-те години на миналия век са считали храната от основно значение за една по-добра, по-мирна Европа, така днес, шест десетилетия по-късно, ЕИСК подчертава необходимостта да се започне създаването на една по-устойчива продоволствена система в Европа. Натискът сега е добре известен и е доказан. Това ще се реши и трябва да се реши на местно равнище и на равнище държави членки. Необходимо е обаче и общоевропейско действие.

6.2.

ЕИСК предлага да се създаде междусекторна и междуинституционална работна група, в която да участват различни генерални дирекции на Комисията и други институции на ЕС, с цел да се разработи план за действие относно устойчивостта на храните за подпомагане на изпълнението на ЦУР от ЕС. Планът за действие следва да се разработи чрез приобщаващ процес, в който участват заинтересовани страни от веригата за доставки на храни, гражданското общество и изследователи.

6.3.

Комитетът вижда възможност за организиране и разработване на пространство за активното участие на гражданското общество в този процес, основавайки се на импулса, създаден от изслушванията на експерти на ЕИСК по тази тема.

6.4.

От Съвместния изследователски център, ГД „Научни изследвания и иновации“ и научноизследователските агенции на държавите членки се изисква да разработят набор от показатели за устойчиви храни на ЕС, за да се насърчи напредъкът и да се следи постигането на поставените цели. Ще е необходимо съчетание от нови и стари показатели, за да се включат и превърнат свързаните с храните ЦУР и други международни цели (като например за емисиите на парникови газове) в европейски условия.

6.5.

От Комисията, Парламента и Съвета се изисква да проучат осъществимостта на създаването на специализирана генерална дирекция за храните, която би подобрила координацията на задачите и отговорностите по всички свързани с храните политики — от общи методики за анализ на жизнения цикъл до големи информационни масиви за храни и устойчива прехрана. Тази нова генерална дирекция ще осигури необходимата рамка за издигане на храната в приоритет и ще бъде източникът на регулирането, законодателството и правоприлагането според случая.

6.6.

Следва да се създаде нов европейски съвет по продоволствена политика. Някои държави членки вече имат такива органи (например в Нидерландия и Nordic Food Policy Lab (Северна лаборатория за продоволствена политика). Той ще консултира относно преходите, които според науката са необходими за изпълнението на ЦУР и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

6.7.

Преходът към устойчиви европейски продоволствени системи изисква по-добро интегриране на консултациите в областта на здравето, околната среда и икономиката. ЕИСК подкрепя разработването на насоки за устойчиви хранителни режими въз основа на инициативи на Германия, Нидерландия, Швеция и Франция, за да се предостави на потребителите и на промишлеността по-ясно ръководство за това как да балансират доброто хранене с по-малко въздействие върху околната среда, и да се предотвратят фалшиви екологични и здравни претенции, като същевременно се отчитат културните предпочитания. Това следва да се отрази в нова интелигентна система за етикетиране на устойчивите храни.