15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/104

1.1

ЕИСК одобрява и подкрепя предложението на Комисията за директива относно управлението на организациите за колективно управление на цифровите права и за многотериториално лицензиране в областта на музиката в единния пазар.

1.2

Комитетът счита, че приложното поле е добре избрано поради значението на музиката на пазарите за културно съдържание онлайн и ще даде възможност за придобиване на знания за трансгранично управление на правата, което по-късно може да послужи за модел или най-малкото за стимул за продажби по интернет на мултимедийно съдържание и на книги.

1.3

ЕИСК взе под внимание оценката на въздействието (1) както и реакциите на професионално заинтересованите страни и на потребителите; Комитетът споделя гледната точка, според която е необходимо да се определи единна правна рамка за организациите за управление и да се създаде някаква форма на европейски лицензионен паспорт за музиката онлайн.

1.4

ЕИСК подчертава необходимостта в преходния период да се окаже подкрепа на организациите за колективно управление на авторски права, за да могат те да се адаптират към тази форма на трансгранично разпределение, която им създава технически и материални проблеми, познати на Комитета.

1.5

ЕИСК одобрява предложеното правно основание (членове 50-54 от ДФЕС), което се отнася до свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги на вътрешния пазар. Във връзка с прилагането на Директивата относно услугите би трябвало да се има предвид, че организациите за колективно управление са субекти с нестопанска цел и имат характерни особености, които ги отличават от предприятията.

1.6

Творците често се намират в много несигурно положение, защото успехът им не е сигурен и доходите им са нередовни. Организациите за колективно управление могат да помагат на творците да осъществяват културни дейности, като им предоставят подкрепа за най-уязвимите репертоари, както и на начинаещите артисти. Тъй като се основават на принципа на солидарността, организациите за колективно управление подпомагат авторите, които срещат трудности, и подкрепят лансирането на нови таланти. На практика организациите за колективно управление спомагат осезаемо за развитието на европейската култура и на културната индустрия.

2.1

Според Комисията достиженията на правото на Общността в областта на авторското право понастоящем се свеждат до дефиниране на авторското право и сродните му права до ограниченията, изключенията и свързаните с тях разпоредби.

2.2

Много малко разпоредби на директивата за авторското право и свързаните актове (2) разглеждат колективното управление на правата и нито една от тях не създава рамка за функционирането на организациите за колективно управление на авторски права. Вече са установени и се разработват задължителни стандарти за тяхното управление и за прозрачността, но това е в резултат на съдебната практика на Съда и на решения на Комисията.

2.3

На практика обаче правото в отделните държави членки е различно; различни са и правилата за организациите за управление на авторски права, но значително се различават най-вече редът, условията и практиките за контрол на използването на събраните средства и на разпределението в полза на правоимащите и в тях често липсва прозрачност. В няколко държави дори бяха констатирани практики, граничещи със злоупотреба със социални блага.

2.4

Предложението цели „да създаде подходяща нормативна уредба за колективно управление на авторски права, които се управляват от организации за колективно управление на авторски права от името на носителите на права, като се предвидят:

2.5

Само подходящ правен акт (в случая директива) на европейско равнище може да даде възможност за постигане на така поставените цели, при спазване на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

2.6

ЕИСК одобрява целите на предложението и другите правни разпоредби, предвидени за тяхното постигане. Комитетът одобрява също така правното основание, избрано за директивата: членове 50 и 51 до 54 от ДФЕС и факта, че предложението няма да се отрази на бюджета.

3.1

ЕИСК вече се произнесе (3) относно основните стандарти, които би трябвало да бъдат установени в задължителна форма по отношение на колективното управление на правата и функционирането на организациите за управление на авторски права, за да се гарантира справедливо разпределение на средствата, събирани в полза на авторите и други правоимащи, прозрачно функциониране на управлението, което би трябвало да бъде контролирано от членовете на организациите за управление и от независим административен или съдебен орган за контрол на сметките, който би трябвало да публикува периодичен доклад за дейността на всяка организация за управление на авторски права, както това вече се прави в много държави членки.

3.2

Духът на проекта за директива би трябвало да е в съответствие с този на директивата за авторското право, според който всяка хармонизация на авторското право и на сродните му права трябва да се основава на високо равнище на защита. В действителност тяхната защита допринася за запазване и развитие на творчеството в интерес на авторите, изпълнителите, продуцентите, предприятията и публиката като цяло.

3.3

Фактът, че е избран музикалният пазар за законодателно предложение може да се обясни с относителната важност на музиката в европейския пазар спрямо предлагането на други произведения на културата и по технически причини, тъй като музиката не изисква езиково адаптиране.

3.4

Би било за предпочитане да се представят два проекта за директива, едната от общ характер относно организациите за колективно управление на авторски права, а другата относно многотериториалното лицензиране за разпространението на музика онлайн.

3.5

Все пак ЕИСК може да приеме идеята за единна директива, като се има предвид първостепенната роля на организациите за колективно управление на авторски права в разпространението на музиката; именно те са в най-добра позиция да управляват лицензите, да събират възнагражденията за носителите на права и да се заемат с разпределянето им. Но избирайки свободно да поверят управлението на своите права на дадена организация за колективно управление на авторски права, носителите на права трябва да запазват възможността да контролират ползването им и да проверяват дали финансовото управление е прозрачно и справедливо.

3.6

ЕИСК счита, че доброволни стандарти, каквито искат организациите за управление, биха били недостатъчни, за да се гарантират на авторите и на правоимащите открити, ясни и единни правила за управление, към каквито те се стремят. Необвързващи правила на практика биха допринесли за запазването на прекалено голямо многообразие и роля на териториалните правила, които доминират и фрагментират европейския пазар на разпространение на културно съдържание онлайн.

3.7

ЕИСК счита, че директивата е подходящ акт, тъй като уеднаквява законодателството, като в същото време дава възможност на държавите членки да адаптират прилагането в съответствие с националните условия и особености.

3.8

По отношение на организациите за управление на авторски права, ЕИСК одобрява напълно твърдението, че „колективното управление на авторски права във всички сектори следва да се промени по отношение на ефикасността, точността, прозрачността и отчетността във връзка с услугите, предоставяни на членовете и ползвателите“. Тези изисквания се вписват съвсем естествено в контекста на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и в съобщенията на Комисията, озаглавени „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“ и „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ и за проследяване на „Зелената книга относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз“

3.9

„В Препоръка на Комисията 2005/737/ЕО относно колективното трансгранично управление на авторското право и сродните му права за законни онлайн музикални услуги държавите членки се призовават да насърчават създаването на регулаторна среда, подходяща за управлението на авторското право и сродните му права за законното предлагане на музикални услуги онлайн, и да подобрят управлението и стандартите по отношение на прозрачността на организациите за колективно управление на авторски права.“

3.10

Препоръките обаче не са задължителни стандарти; предложението за директива запълва тази празнота.

3.11

Освен това „настоящото предложение допълва Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, чиято цел е да се създаде нормативна уредба, която да осигури свобода на установяване и свобода на движението на услуги между държавите членки. Организациите за колективно управление на авторски права са предмет на Директива 2006/123/ЕО в качеството си на доставчици на услуги по колективно управление.“ ЕИСК си задава въпроса за прилагането „mutatis mutandis“ на Директивата относно услугите като цяло по отношение на организациите за колективно управление. Би трябвало да се проучат по-детайлно особеностите на тези организации, които са с нестопанска цел.

3.12

Следователно предложението за директива е създадено в пълна съгласуваност с настоящото право и перспективите, начертани от програмите за развитие на вътрешния пазар и в съответствие с международните споразумения, по които държавите членки са страни, затова ЕИСК одобрява предложените разпоредби.

3.13

Както Комисията, така и ЕИСК, в пълно съответствие с предходните си становища, насърчава възможността за рамка на управление и прозрачност, която би кодифицирала съществуващите принципи и би предоставила по-добра рамка от правила за управление и прозрачност, увеличавайки възможностите за контрол на организациите за колективно управление на авторски права. Само годишният преглед на управлението, както от всички членове, така и от независим орган или институция, може да гарантира доброто управление.

3.14

ЕИСК обаче си задава въпроси по отношение на техническия капацитет на много от организациите за управление, които понастоящем работят на територията на Общността, да поемат без трудности управлението на многотериториалното лицензиране.

3.15

Друг важен проблем е обединяването на репертоарите; Комисията предлага „европейски паспорт“, който би улеснил значително това обединяване и впоследствие лицензирането. Това „би позволило да се определят общи правила (…) и да се създадe конкурентен натиск върху организациите да развият по-ефективни лицензионни практики“. ЕИСК споделя този подход.

3.16

Комитетът одобрява също така правното основание на член 50 от ДФЕС (предишен член 44 от ДЕО) относно свободата на установяване, както и членове 53 (предишен член 47) и 62 (предишен член 55) от ДФЕС, като последният препраща към членове 51-54 от ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги.

4.1

Авторското право и сродните му права трябва да насърчават създаването на художествени произведения чрез справедливо и пропорционално възнаграждение на носителите на тези права и на техните наследници за срок от 50 до 95 години съгласно защитените права и законодателствата на държавите членки на СОИС. Това възнаграждение би трябвало да гарантира достатъчна материална сигурност, за да им позволи да продължават да творят. На практика в музикалния, както и в други сектори, много малко автори могат да преживяват с приходите от своите права, по-специално поради функционирането на организациите за колективно управление на авторски права, които те определят като непрозрачно, и контрола на производството и на разпределението от страна на транснационалните олигополи.

4.2

На практика по-голямата част от сумите, дължими от ползвателите на лицензи, се събират от националните и международните организации за събиране и управление на правата, които ги разпределят между членуващите в тях автори:

4.3

Въпреки това делът, принадлежащ действително на носителите на права, напр. във Франция, по принцип е между 9 и 10 % от приходите на музикалната индустрия, независимо дали става дума за продажба на CD или за онлайн разпространение, макар че разходите за онлайн разпространение са много по-ниски, отколкото офлайн. Продуцентските дружества, особено „големите“, получават съответно около 50 % от офлайн и над 60 % от приходите онлайн; средствата за текущи разходи, получавани от организациите за колективно управление на авторски права, често са много високи и членството поражда задължението за авторите да предоставят на дружеството изключителни права върху всички свои произведения. Освен това продуцентите често фактурират на авторите разходи за реклама или за други дейности, които още повече намаляват дела им.

4.4

ЕИСК подчертава, че проектът за директива отговаря на нуждите от хармонизация на вътрешния пазар, съгласно избраното правно основание и в същото време на исканията за прозрачност, справедливост и контрол над управлението, отправяни от носителите на права, а също и за справедливо възнаграждение на членовете на организациите за колективно управление на авторски права; твърде много от членовете имат чувството, че никога не получават нищо, докато малък брой членове си поделят „лъвския пай“ (4); но подчертава също така, че неизгодните договори, налагани от големите издатели и разпространители от музикалния сектор, остават в сила и ще продължат да възпрепятстват повечето автори и правоимащите да получават справедливо възнаграждение за своята работа. Ето защо според Комитета проектът за законодателен документ е непълен и не гарантира реално насърчаване на културата и на литературните и художествените произведения чрез адекватно възнаграждаване на авторите и творците.

4.5

В крайна сметка става дума за „минимални разпоредби“, които оставят на държавите членки голяма свобода при въвеждането в националното законодателство, за да им се даде възможност да отговорят по-добре на исканията на авторите и творците и за да се насърчи по най-добрия начин културата и нейното разпространение. Ето защо ЕИСК не споделя анализа на някои парламенти, които считат, че проектът за директива може да наруши принципа на субсидиарност, тъй като е твърде императивен и подробен. Освен това Комитетът призовава Комисията да обсъди начина, по който авторите действително ще се възползват от намаляването на разходите за онлайн разпространението на музика, тъй като допълнителните приходи се присвояват от един единствен участник на пазара, който по този начин се надява да компенсира спада на приходите от офлайн разпространението. Всъщност големите компании, чрез неблагоприятни договори и усилено лобиране за особено репресивни закони по отношение на онлайн обмена, се стремят да запазят една икономика на недостига, при наличието на интернет, който позволява неограничено масово разпространение на много ниска цена.

4.6

Артистите би трябвало да имат по-добри възможности да контролират рекламата на своите произведения онлайн и приходите, които те генерират. Би следвало да могат да разпространяват пряко някои произведения, безплатно или на ниска цена, за да ги популяризират; създадена е възможност за нови източници на финансиране на работата на авторите чрез интернет, като например покана за финансиране от страна на слушателите на бъдещи продукции. Директивата би трябвало да даде възможност за до-добър контрол и повече възможности за авторите.

4.7

ЕИСК приветства член 38, в който държавите членки се призовават да предвидят налагането на санкции, за да се гарантира спазване на разпоредбите, въведени в тяхното национално законодателство.

4.8

Дял II разглежда първата част на директивата относно организацията и функционирането на всички видове организации за колективно управление на авторски права. Изискванията за прозрачност и задълженията за информиране, въпроси, за които ЕИСК настоява особено много, са разгледани удовлетворително в глава 5 от дял II (членове 17-20).

4.9

Допълнителни разпоредби засилват още повече изискванията за прозрачност. В член 8 се разглеждат по-специално надзорните функции, даващи на членовете гаранции за добро управление, и ЕИСК подкрепя разпоредбите, предвидени за тази цел. Дял IV относно споровете (членове 34-40), сред които процедурите за подаване на жалби (член 37), допълва ефективно разпоредбите относно функционирането на организациите за колективно управление на авторски права, като дава възможност на членовете да оспорват управление, за което считат, че нарушава техните права.

4.10

По отношение на някои предложени критерии, за да не се налага на малките организации за колективно управление на авторски права многотериториалното лицензиране, ЕИСК посочва, че има опасност на пазара да се извършат сливания, което би могло да предизвика нарушаване на конкуренцията в ущърб на по-малките участници, като например онези от някои държави с по-малобройно население или на някои национални малцинства, чиито принос към европейските култури може да изисква специални мерки за подкрепа, за да участват на европейския пазар на лицензите. ЕИСК счита, че поради тези съображения за културно многообразие, в съответствие с член 107 от ДФЕС, по-малките организации за колективно управление на авторски права в тези държави би трябвало да имат достъп до публична подкрепа, за да могат да представят пряко своите каталози на европейско равнище и сами да предлагат многотериториално лицензиране.

4.11

Разпоредбите, предвидени с цел да се избегнат конфликти на интереси и да се гарантира прозрачно и ефективно управление, както и информиране на членовете на организациите за колективно управление на авторски права, са целесъобразни; в частност член 9, който установява задълженията на лицата, ръководещи действително организацията за колективно управление на авторски права.

4.12

Дял III, (членове 21-33) се отнася за европейските лицензи в областта на музиката онлайн. Член 21 („Многотериториално лицензиране на вътрешния пазар“) въвежда принципа за ефективен контрол на спазването на разпоредбите на дял III от страна на компетентните органи (вж. определенията им в член 39).

4.13

Член 22 („Капацитет за обработка на данни, свързани с многотериториални лицензи“) се отнася за главните разпоредби от 2-рата част. Организациите за колективно управление на авторски права, компетентни за издаването на многотериториални лицензи, трябва да имат капацитет да обработват електронно по ефикасен и прозрачен начин данните, необходими за администриране на лицензите, за фактуриране на ползватели, за събиране на приходите от авторски права и за разпределяне на суми, дължими на носителите на авторски права. ЕИСК одобрява подробните изисквания (параграф 2) и факта, че съдържат минимални условия, но подчертава практическите трудности, които ще бъдат срещани, за да се прецени дали представляват пречка или не.

4.14

Изискванията към организациите за колективно управление на авторски права са необходими. Съгласно член 23 („Прозрачност на информацията за репертоара по многотериториални лицензи“) „това включва представляваните музикални произведения, управляваните права, изцяло или частично, и обхванатите държави членки“, а член 24 („Точност на информацията за репертоара по многотериториални лицензи“) изисква от организациите за колективно управление на авторски права да въведат процедури, даващи възможност на носителите на авторски права и на други организации за колективно управление на авторски права да възразят срещу съдържанието на данните, посочени в член 22, параграф 2, или срещу информацията, предоставена съгласно член 23. ЕИСК счита, че организациите за колективно управление на авторски права трябва да приемат всяка форма на правно доказателство и тогава да извършват своевременно необходимите корекции.

4.15

Необходимостта организациите за колективно управление на авторски права да контролират използването на правата от страна на доставчиците на услуги, на които те са предоставили многотериториални лицензи, ги задължава да дадат възможност да се отчита онлайн действителното използване на правата чрез метод, признат от доброволните стандарти и съществуващите практики. ЕИСК одобрява възможността дружеството да откаже да приеме отчет в собствен формат, ако е предложило начин това да се прави съгласно признат стандарт за електронен обмен на данни.

4.16

ЕИСК подчертава, че използването на открити и свободни стандарти, в това число за фактурирането онлайн (член 25), би било подходящо и приемливо решение при всички обстоятелства и това би трябвало да бъде уточнено тук.

4.17

ЕИСК одобрява изискванията, заложени в член 25, по отношение на фактурирането: точност, бързина, веднага след използването на многотериториални лицензи, както и задължението на доставчика да се предоставят средства за правна защита в случай на оспорване на фактурата. Плащането на носителите на права трябва да се извършва съгласно критериите за точност и навременност (член 26). ЕИСК одобрява подробните изисквания за информиране на носителите на права, придружаващо плащането, както и обосноваване на получените хонорари.

4.18

ЕИСК подкрепя също така разпоредбите на член 27, 28 и 29 („Задължение за представляване на друга организация за колективно управление на авторски права за многотериториално лицензиране“), които дават възможност на организации за колективно управление на авторски права, които не биха предоставили или предложили да се предоставят многотериториални лицензи за права върху произведения, включени в техния собствен репертоар, да поискат от други организации за колективно управление на авторски права, които отговарят на изискванията по директивата, да сключват споразумения за представителство, с които да представляват тези права.

4.19

ЕИСК призовава формулировката да бъде уточнена: има ли или няма изискване за приемане на представителството при обстоятелствата, предвидени в член 29, параграф 1?

4.20

ЕИСК одобрява също така разпоредбите на член 30, свързани с получаването на многотериториални лицензи („Възможност за получаване на многотериториални лицензи“), на член 31 („Многотериториално лицензиране от дъщерни предприятия на организации за колективно управление на авторски права“) и на член 32 („Лицензионни условия за онлайн услуги“).

4.21

ЕИСК e съгласен с дерогацията (член 33), съгласно която изискванията по дял III не се прилагат за организации за колективно управление на авторски права, които въз основа на доброволно обединяване на необходимите права, предоставят многотериториален лиценз за онлайн права върху произведения, изискван от радио- или телевизионен оператор на негови радио- или телевизионни програми.