Извлечение от решението относно Landsbanki Íslands hf. в съответствие с Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции

2010/C 341/05

На 22 ноември 2010 г. Районният съд на Рейкявик постанови, че Landsbanki Íslands hf., рег. № 540291-2259, Austurstræti 16, Рейкявик, („банката“) подлежи на процедура по ликвидация в съответствие с общите правила на раздел Б от Глава XII от Законодателен акт № 161/2002, при условията на точки 3 и 4 от Временна наредба V от същия закон и с правно действие, предвидено в точка 2 от същата наредба, изменена с член 2 от Законодателен акт № 132/2010.

На 7 октомври 2008 г. Органът за финансов надзор пое правата на събранието на акционерите и назначи Комитет за преобразуване на банката. С решение на съда от 5 декември 2008 г. на банката бе разрешено да обяви мораториум върху своите дългове в съответствие със Законодателен акт № 129/2008 (вж. Законодателен акт № 21/1991). Това разрешение бе удължавано на три пъти, за последно на 31 август 2010 г., и изтича най-късно на 5 декември 2010 г., като законът не разрешава допълнително удължаване.

С влезлия в сила на 22 април 2009 г. Законодателен акт № 44/2009 бяха изменени характерът и същността на правото на мораториума върху дълговете, предоставено на финансови предприятия. Съгласно точка 2 от Временна наредба II от Законодателен акт № 44/2009 (Временна наредба V от Законодателен акт № 161/2002) мораториумът върху дълговете подлежи на разпоредбите на член 101, параграф 1, членове 102 и 103 и член 103, буква а) от Законодателен акт № 161/2002, изменен с първия самостоятелен параграф от член 5, членове 6, 7 и 8 от Законодателен акт № 44/2009, все едно че към датата на влизане в сила на закона предприятието вече е било подложено на процедура по ликвидация по силата на съдебно решение. Предвидено бе обаче, че процедурата по ликвидация следва да се възприема като разрешен мораториум върху дълговете, за периода на валидност на разрешението. В Законодателен акт № 44/2009 също бе предвидено, че след изтичане на разрешителното срещу предприятието, без изрично решение на съда, ще започне автоматична процедура по ликвидация съгласно общите правила. С решение на районния съд на Рейкявик на 29 април 2009 г. бе назначен ликвидационен съвет.

Публикувано бе уведомление до кредиторите, като срокът за предявяване на вземанията изтече на 30 октомври 2009 г. Освен това в Официален вестник на Европейския съюз бе публикувана обява 2009/C 125/08 относно удължаването на срока на мораториума. Обявата съдържаше покана за предявяване на вземания и информира за сроковете, които следва да бъдат спазвани. Предявените вземания бяха разгледани на три заседания. Насрочени бяха още две допълнителни заседания за 1 декември 2010 г. и 19 май 2011 г., когато се предвижда да приключи обсъждането на допустимостта на предявените вземания.

Влезлият в сила на 17 ноември 2010 г. Законодателен акт № 132/2010 измени допълнително Законодателен акт № 161/2002, за да се гарантира, че преди да изтече срокът на мораториума, разрешен на предприятието, Комитетът за преобразуване и Ликвидационният съвет на банката могат съвместно да поискат банката да бъде ликвидирана по общите правила съгласно решение на съда, при условие че са изпълнени основните разпоредби на член 101, параграф 2, точка 3 от въпросния закон. Ако молбата бъде удовлетворена, мерките, предприети в рамките на мораториума след влизането в сила на Законодателен акт № 44/2009, не трябва да бъдат променяни.

Решението от 22 ноември 2010 г. бе приложено и взето съгласно въведените със Законодателен акт № 132/2010 изменения. В това решение Съдът заключи, че са изпълнени законодателните изисквания за започване на процедура по ликвидация. Активите на банката възлизат на приблизително 1 138 млрд. ISK (според актуалните прогнози за събиране на вземанията и валутен курс на ISK към 30 септември 2010 г.), а пасивите — на приблизително 3 427 млрд. ISK. Следователно банката е неплатежоспособна и не е в състояние да посрещне изцяло своите дългове към кредитори, като бе изключена вероятността ликвидните затруднения да са временни, вж. член 101, параграф 2, точка 3 от Законодателен акт № 161/2002. Решението на Съда потвърждава също, че в съответствие с цитираните разпоредби, във вида им след влизането в сила на Законодателен акт № 132/2010, мерките, взети по време на мораториум върху дълговете на дадено предприятие след влизането в сила на Законодателен акт № 44/2009, не трябва да бъдат променяни. Това означава, inter alia, че назначаването на Комитета за преобразуване и Ликвидационния съвет на банката остава в сила, като това се отнася и за всички мерки съгласно член 101, параграф 1, членове 102 и 103 и член 103, буква а) от Законодателен акт № 161/2002, вж. точка 2 от Временна наредба V от същия закон. Това също потвърждава, че в този случай класирането на вземанията и другите правни последствия, които по принцип се определят към датата на произнасяне на решението за започване на процедура по ликвидация, трябва да бъдат определени към датата на влизане в сила на Законодателен акт № 44/2009, т.е. 22 април 2009 г.