13.6.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/16

---

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 625/2014 НА КОМИСИЯТА

от 13 март 2014 година

за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез приемане на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват изискванията за инвеститор, спонсор, първоначални кредитори и институции инициатори във връзка с експозиции към прехвърлен кредитен риск

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 410, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Запазването на икономически интерес има за цел съгласуване на интересите между страните, които съответно прехвърлят и поемат кредитен риск във връзка със секюритизираните експозиции. Когато даден субект секюритизира собствените си задължения, съгласуването на интереси става автоматично, без значение дали крайният длъжник обезпечава своя дълг. Когато е ясно, че инициаторът задържа кредитния риск, не е необходимо той да запазва интерес, тъй като това не би подобрило съществуващото положение.

(2)

Целесъобразно е да бъдат уточнени обстоятелствата, при които се смята, че възниква експозиция към прехвърлен кредитен риск за някои специфични случаи, в които институциите, които не действат като инициатори, спонсори или първоначални кредитори, може да се окажат изложени на кредитен риск във връзка със секюритизираща позиция, включително когато институциите действат като контрагент по дериватен инструмент на секюритизационната сделка, като хеджиращ контрагент по секюритизационната сделка, като доставчик на ликвидно улеснение по сделката, както и когато институциите притежават секюритизиращи позиции в търговския портфейл в контекста на дейност по поддържане на пазара.

(3)

При сделките по пресекюритизация възниква прехвърляне на кредитния риск при първата секюритизация на активи и при второто „преопаковане“ на сделката. Двете нива на сделката и съответните два случая на прехвърляне на кредитен риск са независими по отношение на изискванията, изложени в настоящия регламент. Запазването на нетния икономически интерес и комплексната проверка следва да бъдат подсигурени на всяко ниво на сделката от институциите, които ще бъдат изложени на прехвърлен кредитен риск на съответното ниво. Следователно, ако институцията придобива експозиция само на второто ниво на сделката (при „преопаковането“), изискванията, отнасящи се до запазване на нетен икономически интерес и до комплексната проверка, се прилагат за тази институция само по отношение на второто ниво на сделката. В рамките на една и съща сделка за пресекюритизация институциите, които са придобили експозиция на първото ниво на секюритизацията на активи, следва да спазват изискванията за запазване на икономическия интерес и за комплексна проверка по отношение на първото ниво на секюритизацията на сделката.

(4)

Целесъобразно е по-подробно да се конкретизират следните аспекти: прилагането на задължението за запазване на икономически интерес, включително спазване на задължението при наличието на множество инициатори, спонсори или първоначални кредитори; подробностите относно различните варианти на запазване; начинът на измерване на изискването за запазване при инициирането, а също и текущо; начинът на прилагане на изключения.

(5)	В член 405, параграф 1, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 575/2013 са представени различни варианти, при които изискването за запазване на интерес се смята за изпълнено. Настоящият регламент изяснява подробно начините за съобразяване с всеки от тези варианти.

(6)

Запазването на интерес може да се постигне чрез синтетична или условна форма на запазване, при условие че тези методи са напълно съобразени с един от възможните варианти, посочени в член 405, параграф 1, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 575/2013, към които може да бъде приравнена синтетичната или условната форма на запазване, и при условие че е подсигурено спазването на изискванията за оповестяване.

(7)

Забранява се хеджирането на запазения икономически интерес или неговата продажба, когато тези техники накърняват изискването за запазване, което означава, че те могат да бъдат разрешени, когато не подсигуряват на запазващото икономически интерес лице хеджиране срещу кредитен риск — нито на запазените секюритизиращи позиции, нито на запазените експозиции.

(8)

С цел да се подсигури текущо поддържане на нетен икономически интерес институциите следва да гарантират, че в секюритизационната структура липсват вградени механизми, чрез които минималното изискване за запазване на икономически интерес при инициирането непременно ще намалее по-бързо от прехвърления интерес. Също така не следва да се дава приоритет на запазения интерес по отношение на паричните потоци с цел преференциално извличане на ползи от частично или пълно погасяване, така че той да падне под 5 % от текущата номинална стойност на продадените траншове или секюритизираните експозиции. Освен това кредитната подкрепа, предоставена на институцията, поемаща експозиция към секюритизираща позиция, не следва да намалява непропорционално спрямо равнището на погасяване на базисните експозиции.

(9)

Институциите следва да могат да използват финансови модели, разработени от трети страни, различни от агенции за външна кредитна оценка (АВКО), с цел намаляване на административната тежест и разходите за привеждане в съответствие във връзка с изпълнението на задълженията за извършване на комплексна проверка. Институциите следва да използват финансови модели на трети страни само ако преди да инвестират са положили дължимата грижа да проверят точността на съответните допускания и структурирането на моделите, както и да разберат методологията, допусканията и резултатите на тези модели.

(10)

От съществено значение е допълнително да се конкретизира периодичността, с която институциите правят прегледи на съответствието с изискванията за комплексна проверка, начинът, по който да се преценява уместността на използването на различни правила и процедури за търговския и банковия портфейл, начинът на оценяване на съответствието, когато позициите се отнасят до портфейл за корелационно търгуване, както и да се уточнят някои термини от текста на член 406 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като например „рискови параметри“ и „структурни елементи“.

(11)

Съгласно член 14, параграф 2, Регламент (ЕС) № 575/2013 установени в трети държави субекти, които са включени в консолидирания отчет в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 575/2013, но не попадат пряко в обхвата на прилагане на допълнителните рискови тегла, следва да не бъдат считани за нарушаващи член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при ограничени обстоятелства, като например във връзка с експозиции, държани в търговския портфейл за целите на дейност по поддържане на пазара. Не следва да се смята, че институциите нарушават този член, когато всички подобни експозиции или позиции в търговския портфейл не са съществени и не представляват непропорционално голям дял от търговията, при условие че е налице пълно разбиране относно експозициите или позициите и че се изпълняват подходящи и съизмерими формални правила и процедури спрямо общия рисков профил на съответния субект и на групата.

(12)

За ефективната комплексна проверка на секюритизиращите позиции е необходимо първоначално и текущо предоставяне на информация на инвеститорите относно степента на поетия ангажимент за запазване на икономически интерес и относно данните от съществено значение, включително за кредитното качество и показателите на базисната експозиция. Оповестените данни следва да включват подробни сведения за идентификационните данни на запазващото нетен икономически интерес лице, за избрания вариант за запазване на икономически интерес, както и относно първоначално предвидения и текущия ангажимент за запазване на икономически интерес. Когато са приложими изключенията, предвидени в член 405, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, секюритизираните експозиции следва да бъдат изрично оповестени, когато не се прилага изискването за запазване, както и причината то да не бъде прилагано.

(13)	Настоящият регламент се основава на проектите за регулаторни технически стандарти, представени от Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) на Комисията.

(14)

Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) проведе открити обществени консултации по тези проекти на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от банковия сектор, създадена по член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЕКСПОЗИЦИЯ КЪМ РИСКА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЕКЮРИТИЗАЦИЯ

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„запазващо лице“ означава субект, действащ като инициатор, спонсор или първоначален кредитор, който запазва нетен икономически интерес в схемата на секюритизация в съответствие с член 405, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

б)	„синтетична форма на запазване“ означава запазване на икономически интерес чрез използването на дериватни инструменти.

в)	„условна форма на запазване“ означава запазване на икономически интерес чрез използване на гаранции, акредитиви и други подобни форми на кредитна подкрепа за осигуряване на незабавно прилагане на запазването.

г)	„вертикален транш“ означава транш, който излага притежателя на транша на кредитния риск по всеки издаден транш на секюритизационната сделка на пропорционален принцип.

ГЛАВА II

ЕКСПОЗИЦИЯ КЪМ КРЕДИТЕН РИСК ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЕКЮРИТИЗИРАЩА ПОЗИЦИЯ

Член 2

Особени случаи на експозиция към кредитен риск във връзка със секюритизираща позиция

1.   Когато дадена институция действа като контрагент по кредитни дериватни инструменти или като контрагент, осигуряващ хеджирането, или като доставчик на ликвидно улеснение по секюритизационна сделка, се счита, че тя остава изложена на кредитен риск във връзка със секюритизираща позиция, когато дериватът, хеджирането или ликвидното улеснение поемат кредитния риск на секюритизираните експозиции или секюритизиращите позиции.

2.   За целите на член 405 и член 406 от Регламент (ЕС) № 575/2013 когато ликвидното улеснение отговаря на условията, посочени в член 255, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г., доставчикът на ликвидност не се счита за изложен на кредитен риск във връзка със секюритизираща позиция.

3.   Когато става въпрос за пресекюритизация с повече от едно ниво или секюритизация чрез няколко отделни базисни операции, дадена институция може да се счита за изложена на кредитен риск само във връзка с отделната секюритизираща позиция или сделка, към която приема експозиция.

4.   Приема се, че институциите не са в нарушение на член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на консолидирана основа, при положение че са изпълнени следните условия:

а)	субектът, който държи секюритизиращите позиции, е установен в трета държава и е включен в консолидираната група в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)	секюритизиращите позиции се държат в търговския портфейл на субекта, посочен в буква а), за целите на дейността по поддържане на пазара;

в)	секюритизиращите позиции не са значими по отношение на общия рисков профил на търговския портфейл на групата, посочен в буква а), и не представляват несъразмерен дял от търговската дейност на групата.

ГЛАВА III

ЗАПАЗВАНЕ НА НЕТЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕС

Член 3

Лица, запазващи значим нетен икономически интерес

1.   Запазеният значим нетен икономически интерес не се разделя между различни видове запазващи лица. Изискването за запазване на значим нетен икономически интерес се удовлетворява в пълна степен от което и да е от следните лица:

а)	инициатора или инициаторите;

б)	спонсора или спонсорите;

в)	първоначалния кредитор или първоначалните кредитори.

2.   Ако секюритизираните експозиции са създадени от няколко инициатори, изискването за запазване се удовлетворява от всеки инициатор по отношение на дела от общия размер на секюритизираните експозиции, за които той е инициатор.

3.   Ако секюритизираните експозиции са създадени от няколко първоначални кредитори, изискването за запазване се удовлетворява от всеки първоначален кредитор по отношение на дела от общия размер на секюритизираните експозиции, за които той е първоначален кредитор.

4.   Чрез дерогация от параграфи 2 и 3, ако секюритизираните експозиции са създадени от няколко инициатори или няколко първоначални кредитори, изискването за запазване може да бъде изпълнено в пълна степен от един инициатор или първоначален кредитор, при условие че е спазено поне едно от следните условия:

а)	инициаторът или първоначалният кредитор е учредил и управлява програмата или схемата за секюритизация;

б)	инициаторът или първоначалният кредитор е учредил програмата или схемата за секюритизация и е допринесъл за над 50 % от общия размер на секюритизираните експозиции.

5.   Ако секюритизираните експозиции са спонсорирани от няколко спонсори, изискването за запазване следва да бъде изпълнено от един от следните участници:

а)

спонсорът, чийто икономически интерес е най-добре съгласуван с инвеститорите, както е договорено със съответните спонсори въз основа на обективни критерии, включително структурата на таксите, участието в учредяването и управлението на програмата или схемата за секюритизация и изложеността на кредитен риск във връзка със секюритизиращите позиции;

б)	от всеки спонсор — пропорционално в зависимост от броя на спонсорите.

Член 4

Изпълнение на изискването за запазване чрез синтетична или условна форма на запазване

1.   Изискването за запазване може да бъде изпълнено по начин, еквивалентен на един от вариантите, предвидени в член 405, параграф 1, алинея втора от Регламент (ЕС) № 575/2013, чрез синтетична или условна форма на запазване, когато са изпълнени следните условия:

а)	запазената сума е най-малко равностойна на изискването по варианта, към който може да бъде приравнена синтетичната или условната форма на запазване;

б)	запазващото лице изрично е оповестило, че ще запази постоянен значим нетен икономически интерес в това отношение, включително подробности относно формата на запазване, използваната методология при неговото определяне, както и неговата еквивалентност на един от посочените варианти.

2.   Когато субект, различен от кредитна институция, както е определена в член 4, параграф 1, подточка 1) от Регламент (ЕС) № 575/2013, действа като запазващо лице посредством синтетична или условна форма на запазване, запазеният на синтетична или условна база интерес следва да бъде напълно обезпечен с парични средства и държан отделно като „средства, които принадлежат на клиенти“, съобразно член 13, параграф 8 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).

Член 5

Вариант на запазване а): пропорционално запазване на интерес във всеки от продадените или прехвърлени на инвеститори траншове

1.   Посоченото в член 405, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 запазване на поне 5 % от номиналната стойност на всеки от продадените или прехвърлени траншове може да бъде постигнато също така посредством:

а)

запазване на най-малко 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции, при условие че кредитният риск на такива експозиции е от същия ранг или е подчинен на секюритизирания за същите експозиции кредитен риск. В случай на револвираща секюритизация, както е определена в член 242, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 575/2013, това може да стане чрез запазване на интереса на инициатора, като се приема, че неговият интерес е възлизал на поне 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции и е бил от същия ранг или е бил подчинен на секюритизирания за същите експозиции кредитен риск;

б)

предоставянето в контекста на програма за търговски книжа, обезпечени с активи, на ликвидно улеснение, което може да бъде от най-висок ранг в договорния план за разпределение на загубите, когато са изпълнени следните условия: i) ликвидното улеснение обхваща 100 % от кредитния риск на секюритизираните експозиции; ii) ликвидното улеснение покрива кредитния риск за периода, през който запазващото лице е длъжно да поддържа икономически интерес посредством такова ликвидно улеснение за съответната секюритизираща позиция; iii) ликвидното улеснение се предоставя от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор в секюритизационната сделка; iv) институцията, която придобива експозиция към подобна секюритизация, е получила достъп до съответната информация, позволяваща проверка на спазването на точки i), ii) и iii).

в)	Запазване на вертикален транш, който е с номинална стойност от поне 5 % от общата номинална стойност на всички емитирани траншове на дългови ценни книжа.

Член 6

Вариант на запазване б): запазване на интереса на инициатора за револвиращите експозиции

Запазването, посочено като вариант в член 405, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, може да бъде постигнато чрез запазване на най-малко 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции, при условие че запазеният кредитен риск по тези експозиции е от същия ранг или е подчинен на секюритизирания за същите експозиции кредитен риск.

Член 7

Вариант на запазване в): запазване на случайно избрани експозиции

1.   Групата от най-малко 100 потенциално секюритизирани експозиции, от която са запазени и секюритизирани случайно избрани експозиции, посочени в член 405, параграф 1, буква в), втора алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013, е достатъчно разнообразна, за да се избегне прекомерното концентриране на запазения интерес. При подготовката на процеса на подбор запазващото лице взема под внимание подходящи количествени и качествени показатели, за да се гарантира, че разграничението между запазените и секюритизираните експозиции е действително на случаен принцип. Ако е уместно, при подбора на експозициите запазващото лице на случайно избрани експозиции взема под внимание показатели като дата на емисия, продукт, география, дата на иницииране, падеж, съотношение между заем и стойност, вид собственост, промишлен отрасъл и остатък за изплащане.

2.   Запазващото лице не определя различни отделни експозиции като запазени експозиции в различни моменти, освен ако това е необходимо за изпълнение на изискване за запазване по отношение на секюритизация, при която секюритизираните експозиции варират във времето — поради нови експозиции, които са добавени към секюритизацията, или поради промяна в нивото на отделните секюритизирани експозиции.

Член 8

Вариант на запазване г): запазване на транша за първа загуба

1.   Запазването на транша за първа загуба в съответствие с член 405, параграф 1, буква г), втората алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 се извършва от балансови или задбалансови позиции и може също така да бъде реализирано чрез някоя от следните възможности:

а)

предоставяне на условна форма на запазването, както е посочено в член 1, параграф 1, буква в), или на ликвидно улеснение в контекста на програмата за търговски книжа, обезпечени с активи, което отговаря на следните критерии: i) покрива най-малко 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции; ii) представлява първа загубена позиция във връзка със секюритизацията; iii) покрива кредитния иск за целия период на задължението за запазване; iv) предоставя се от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор в секюритизацията; v) институцията, която придобива експозиция към подобна секюритизация, е получила достъп до съответната информация, позволяваща проверка на спазването на точки i), ii), iii) и iv).

б)	свръхобезпечение — като форма на кредитно подобрение, ако това свръхобезпечение играе ролята на запазване за „първа загуба“ на най-малко 5 % от номиналната стойност на траншовете, емитирани по схемата за секюритизация.

2.   Когато траншът за първа загуба надвишава 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, запазващото лице има възможност да запази само част от такъв транш за първа загуба, когато тази част се равнява на поне 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции.

3.   Във връзка с изпълнението на изискването за запазване на риска на равнище схема за секюритизация институциите вземат предвид съществуването на базисни сделки, в които инициаторите или първоначалните кредитори запазват експозиция за първа загуба на конкретното равнище на сделката.

Член 9

Вариант на запазване д): запазване на първа загуба във всяка секюритизирана експозиция

1.   Запазването на експозицията за първа загуба на равнището на всяка секюритизирана експозиция в съответствие с член 405, параграф 1, буква д), втората алинея се прилага по такъв начин, че запазеният кредитен риск е винаги подчинен на кредитния риск, който е бил секюритизиран във връзка със същите тези експозиции.

2.   Запазването по параграф 1 може да бъде реализирано чрез продажбата при дисконтирана стойност на базисните експозиции от инициатора или първоначалния кредитор, като размерът на отстъпката е поне 5 % от номиналната стойност на всяка експозиция, а сумата на продажбата при дисконтирана стойност подлежи на възстановяване само на инициатора или първоначалния кредитор, когато не е компенсирана от загуби, свързани с кредитния риск по секюритизираните експозиции.

Член 10

Измерване на равнището на запазване

1.   При измерване на равнището на запазване на нетен икономически интерес се прилагат следните критерии:

а)	за момент на възникване се счита моментът, в който експозициите за били секюритизирани за първи път;

б)	изчисляването на равнището на запазване се основава на номиналните стойности, а цената на придобиване на активите не се взема под внимание;

в)	„допълнителният спред“, както е определен в член 242, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, не се взема под внимание, когато се оценява нетният икономически интерес на запазващото нетен икономически интерес лице;

г)

Същият вариант на запазване и същата методология се използват за изчисляване на нетния икономически интерес за периода на действие на секюритизационната сделка, освен ако извънредни обстоятелства налагат промяна и тази промяна не се използва като средство за намаляване на размера на запазения интерес.

2.   В допълнение към критериите, посочени в параграф 1, при условие че липсва вграден механизъм, чрез който запазеният интерес при инициирането да намалява по-бързо от прехвърления интерес, изпълнението на изискването за запазване не се счита за засегнато от намалението на размера на запазения интерес чрез разпределяне на парични потоци или чрез разпределение на загуби, които всъщност намаляват равнището на запазване с течение на времето. От запазващото лице не се изисква постоянно възстановяване или коригиране на запазения интерес до поне 5 % при реализиране на загуби по негови експозиции или при тяхното разпределяне по неговата запазена позиция.

Член 11

Измерване на запазването за неусвоените суми в експозиции под формата на кредитни улеснения

Изчисляването на нетния икономически интерес, който трябва да бъде запазен за кредитни улеснения, включително кредитни карти, се основава единствено на вече усвоените, реализирани или получени суми и се коригира в съответствие с промените в тези суми.

Член 12

Забрана за хеджиране или продажба на запазен интерес

1.   Задължението, посочено в член 405, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013, запазеният нетен икономически интерес да не бъде подлаган на редуциране на кредитния риск, поемане на къси позиции, други действия по хеджиране или продажба се прилага, като се има предвид целта на изискването за запазване и като се взема под внимание икономическата същност на сделката. Хеджирането на нетния икономически интерес не се счита за хеджиране за целите на член 405, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 и може да бъде съответно разрешено само ако запазващото лице не е хеджирано срещу кредитен риск на запазените секюритизиращи позиции или запазените експозиции.

2.   Запазващото лице може да използва всякакви запазени експозиции или секюритизиращи позиции за обезпечаване на финансиране, при условие че тази употреба не прехвърля кредитния риск по тези запазени секюритизирани експозиции или секюритизиращи позиции към трета страна.

Член 13

Изключения от член 405, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 575/2013

Посочените в член 405, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 сделки обхващат секюритизиращите позиции в портфейла за корелационно търгуване, които са референтни инструменти, удовлетворяващи критерия по член 338, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, или са допустими за включване в портфейла за корелационно търгуване.

Член 14

Запазване на консолидирана основа

Институция, която отговаря на изискването за запазване на основата на консолидираното състояние на съответната кредитна институция майка от ЕС, на финансовия холдинг от ЕС или на смесения финансов холдинг от ЕС в съответствие с член 405, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в случай че запазващото лице вече не е включено в обхвата на надзора на консолидирана основа, гарантира, че един или повече от останалите субекти, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, предполага експозиция към секюритизацията, за да се гарантира непрекъснато изпълнение на изискването.

ГЛАВА IV

ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА ЗА ИНСТИТУЦИИТЕ, КОИТО ПРИЕМАТ ЕКСПОЗИЦИЯ КЪМ СЕКЮРИТИЗИРАЩА ПОЗИЦИЯ

Член 15

Възлагане на дейности на външни изпълнители и други общи съображения

1.   Когато липсва информация за конкретните експозиции, които ще бъдат секюритизирани, в това число за експозициите, натрупани преди тяхната секюритизация, или когато те могат да бъдат заменени в съществуваща револвираща секюритизация, институцията се счита за изпълнила задълженията си за комплексна проверка по член 406 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за всяка от секюритизиращите си позиции на основата на съответните критерии за допустимост за тези експозиции.

2.   При възлагането на външни изпълнители на определени задачи в процеса на изпълнение на задълженията, установени в член 406 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително водене на регистри, институциите, които придобиват изложеност към риск във връзка със секюритизация, запазват пълен контрол върху този процес.

Член 16

Уточняване на рисковите параметри и структурните елементи

1.   Рисковите параметри на отделната секюритизираща позиция, посочени в член 406, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, включват следните най-подходящи и съществени параметри:

а)	ранг на транша;

б)	профил на паричния поток;

в)	съществуващ рейтинг;

г)	предишни резултати от подобни траншове;

д)	задължения, свързани с траншове, включени в документацията по секюритизацията;

е)	кредитно подобрение.

2.   Рисковите параметри на експозициите, свързани със секюритизиращата позиция по член 406, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, включват най-подходящите и съществени параметри, като например показателите по член 406, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с експозиции по жилищни ипотечни заеми. Институциите определят подходящи и съпоставими инструменти за анализ на рисковите характеристики на други класове активи.

3.   Допълнителните структурни елементи, както е посочено в член 406, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013, включват дериватни инструменти, обезпечения, акредитиви и други подобни форми на кредитна подкрепа.

Член 17

Периодичност на прегледа

Институциите правят най-малко веднъж годишно преглед на съответствието си с член 406 от Регламент (ЕС) № 575/2013 след придобиване на експозиция към секюритизираща позиция и по-често — веднага след като институциите научат за нарушение на задълженията, включени в документацията за секюритизацията, или за съществена промяна в някой от следните аспекти:

а)	структурните елементи, които могат значително да повлияят върху резултатите на секюритизиращата позиция;

б)	рисковите параметри на секюритизиращите позиции и на базисните експозиции.

Член 18

Стрес тестове

1.   Стрес тестовете по член 406, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 включват всички съответни секюритизиращи позиции и са част от стратегиите и процедурите за стрес тестове, които институциите извършват в съответствие с процедурата за оценка на вътрешната капиталова адекватност, посочена в член 73 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

2.   С цел изпълнение на изискванията за стрес тестовете, посочени в член 406, параграф 1, втората алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите могат да използват съпоставими финансови модели, разработени от трети страни, в допълнение към разработените от АВКО, при условие че при поискване могат да докажат, че преди инвестицията са положили дължимата грижа с цел да проверят точността на съответните допускания и структурирането на моделите, както и да разберат методологията, допусканията и резултатите.

3.   При провеждането на стрес тестовете, посочени в член 406, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в рамките на програмата за търговски книжа, обезпечени с активи съгласно 242, подточка 9) от Регламент (ЕС) № 575/2013, която е подкрепена от ликвидно улеснение, покриващо в пълна степен кредитния риск на секюритизираните експозиции, институциите могат да направят стрес тестове по-скоро във връзка с кредитоспособността на доставчика на ликвидното улеснение, отколкото по отношение на секюритизираните експозиции.

Член 19

Експозиции в търговския портфейл и банковия портфейл

1.   Поддържането на секюритизираща позиция съответно в търговския или банковия портфейл само по себе си не представлява достатъчно основание за прилагането на различни правила и процедури или различна интензивност на прегледа в изпълнение на задължението за комплексна проверка по член 406 от Регламент (ЕС) № 575/2013. При определяне на това, дали да се прилагат различни правила и процедури или различна интензивност на прегледа, под внимание се вземат всички значими фактори, оказващи съществено въздействие върху рисковия профил на всеки от портфейлите и на съответните секюритизиращи позиции, включително размера на позициите, въздействието върху капиталовата база на институцията при неблагоприятни обстоятелства, както и концентрацията на риск в една конкретна сделка, емитент или клас активи.

2.   Институциите гарантират, че всяко съществено изменение, задълбочаващо рисковия профил на секюритизиращите позиции в техния търговски и банков портфейл, се отразява чрез съответните промени в техните процедури за комплексна проверка по отношение на тези секюритизиращи позиции. В тази връзка в своите формални правила и процедури за търговския и банковия портфейл институциите определят обстоятелствата, които може да доведат до преглед на задълженията във връзка с комплексната проверка.

Член 20

Позиции в портфейла за корелационно търгуване

Член 406 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се смята за спазен, когато са изпълнени следните условия:

а)	секюритизиращите позиции или са държани в портфейла за корелационно търгуване и са референтни инструменти по член 338, параграф 1, буква б) от посочения регламент, или отговарят на изискванията за включване в портфейла за корелационно търгуване;

б)	институцията се съобразява с член 377 от посочения регламент, що се отнася до изчисляването на изискванията за собствените средства във връзка с нейния портфейл за корелационно търгуване;

в)	подходът на институцията за изчисляване на собствените средства във връзка с търговския портфейл води до всеобхватно и задълбочено познаване на рисковия профил на нейната инвестиция в секюритизиращи позиции;

г)

институцията е приложила формални правила и процедури, подходящи за портфейла за корелационно търгуване и съизмерими с рисовия профил на нейните инвестиции в съответните секюритизирани позиции, за анализиране и съхранение на съответната информация, посочена в член 406, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

ГЛАВА V

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИНИЦИАТОРИТЕ, СПОНСОРИТЕ И ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ КРЕДИТОРИ

Член 21

Политики за кредитиране

1.   Изпълнението на задължението по член 408 от Регламент (ЕС) № 575/2013 от страна на институциите инициатори или спонсори не предполага включването на типове заемополучатели и кредитни продукти, които са едни и същи за секюритизираните и несекюритизираните експозиции.

2.   Когато институциите спонсори и инициатори не са били ангажирани в първоначалното отпускане на кредити за експозициите, които ще бъдат секюритизирани, или не са активни в отпускането на кредити за специфични видове експозиции, които ще бъдат секюритизирани, тези институции получават цялата необходима информация, за да се прецени дали критериите, приложени към кредитирането на тези експозиции, са също толкова надеждни и точни, както критериите, приложими към несекюритизирани експозиции.

Член 22

Оповестяване на равнището на поетото задължение за поддържане на нетен икономически интерес

1.   В съответствие с член 409 от Регламент (ЕС) № 575/2013 запазващото лице предоставя на инвеститорите най-малко следната информация относно равнището на задължението си за поддържане на нетен икономически интерес в схемата на секюритизация:

а)	потвърждение за идентификационните данни на запазващото лице и за това, дали то е в ролята на инициатор, спонсор или първоначален кредитор;

б)	дали във връзка със запазването на нетен икономически интерес са приложени възможностите, предвидени в член 405, параграф 1, втората алинея, букви а), б), в), г) или д) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)	всяка промяна във възможностите за запазване на нетен икономически интерес, както е посочено в буква б), в съответствие с член 10, параграф 1, буква г);

г)

потвърждение за равнището на запазване при иницииране и за задължението за запазване на текуща основа, което се отнася само до продължаване на изпълнението на първоначалното задължение и не изисква данни относно текущата номинална или пазарна стойност или относно каквито и да било обезценки или намаления на стойността на запазения интерес.

2.   Когато изключенията по член 405, параграф 3 или параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са приложими към сделка по секюритизация, институциите, действащи като инициатор, спонсор или първоначален кредитор, оповестяват информация относно приложимото изключение за инвеститорите.

3.   Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се документира по подходящ начин и се оповестява публично, освен при двустранни или частни сделки, при които непубличното оповестяване се счита за достатъчно от страните. Включването на декларация за задължение за запазване в проспекта за ценни книжа, емитирани като част от програмата за секюритизация, се разглежда като подходящо средство за изпълнение на изискването.

4.   Оповестената информация се потвърждава също така след инициирането със същата периодичност, както периодичността на отчитане на сделката, най-малко веднъж годишно и при което и да е от следните обстоятелства:

а)	при нарушаване на задължение за запазване по член 405, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)	при съществена промяна в резултатите на секюритизиращата позиция или рисковите параметри на секютиризацията, или базисните експозиции;

в)	при нарушение на задълженията, включени в документацията по секюритизацията.

Член 23

Оповестяване на данни от съществено значение

1.   Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори гарантират, че данните от съществено значение в съответствие с член 409 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са лесно достъпни за инвеститорите, без да се налагат прекомерни административни тежести.

2.   Подходящото оповестяване по член 409 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се извършва най-малко веднъж годишно и при следните обстоятелства:

а)	когато се променят съществено резултатите на секюритизиращата позиция или рисковите параметри на секютиризацията, или базисните експозиции;

б)	при нарушение на задълженията, включени в документацията по секюритизацията;

в)

За да може да се приеме, че данните са от съществено значение по отношение на отделните базисни експозиции, в общия случай те се предоставят за всеки кредит поотделно, като в някои случаи се допуска и предоставяне на данните на агрегирана основа. При оценката на това, дали обобщената информация е достатъчна, се вземат под внимание различни фактори, сред които нееднородността на базисния пул и дали управлението на експозициите в такъв пул се основава на самия пул или се извършва на базата на всеки отделен заем.

3.   Изискването за оповестяване е подчинено на всякакви други правни или регулаторни изисквания, приложими към запазващото нетен икономически интерес лице.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(3)  Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета(ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).

(4)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

---