Йерархия на нормите на ЕС

Йерархията на нормите се отнася до идеята, че в една правна система съществува вертикален ред на правните актове, като тези от по-ниските нива на йерархията са подчинени на тези от по-високото ниво.

Договорът от Лисабон запази йерархията на правните актове, предложена в нератифицирания Договор за създаване на Конституция за Европа.

На върха на йерархията на нормите на ЕС е първичното право, което се състои от:

• учредителните договори на ЕС (Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)) и протоколите към тях;
• Хартата на основните права (член 6 от Договор за Европейския съюз); и
• общите принципи, установени от Съда на Европейския съюз.

На следващо място в йерархията са международните споразумения с държави извън ЕС или с международни организации. Тези споразумения са отделни от първичното и вторичното право и образуват уникална категория.

Под него е вторичното право, което включва всички законодателни и незаконодателни актове, приети от институциите на ЕС, които позволяват на ЕС да упражнява своите правомощия.

Законодателните актове са регламенти, директиви и решения, приети по обикновена или специална законодателна процедура (член 289 от ДФЕС).

Те са на по-високо ниво от незаконодателните актове, които включват по-специално делегирани актове и актове за изпълнение.

Докато делегираните актове (член 290 от ДФЕС) дават възможност на Европейската комисия да допълва или изменя несъществени части от законодателните актове на ЕС, актовете за изпълнение (член 291 от ДФЕС) определят подробни правила, позволяващи тяхното еднакво прилагане.