Регламент

Регламентите са правни актове, определени с член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и имат пряка приложимост във всички държави — членки на ЕС. Регламентът е част от вторичното право на ЕС, съвкупността от закони, която произтича от принципите и целите, заложени в договорите на ЕС (първично право).

Един регламент е адресиран до абстрактни категории лица, а не до точно определени лица. Това е, което го отличава от дадено решение, дефинирано в член 288 от ДФЕС. Той е задължителен в своята цялост.

Регламентът трябва да се спазва напълно от тези, за които се отнася. Той е правен акт, задължителен за:

• институциите на ЕС;
• държавите — членки на ЕС;
• лицата, за които се отнася.

Даден регламент се прилага пряко във всички държави — членки на ЕС. Това означава, че:

• се прилага незабавно като норма във всички държави — членки на ЕС, без да е необходимо да бъде транспониран в националното законодателство;
• създава права и задължения за физическите лица и те следователно може да се позовават на него директно пред националните съдилища;
• може да се използва като отправна точка от физическите лица при техните отношения с други лица, държави — членки на ЕС или органи на ЕС.

Регламентът е приложим във всички държави — членки на ЕС, считано от датата на влизането му в сила (дата, която той определя или, ако това е невъзможно, 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС). Неговите правни последици са едновременно, автоматично и еднакво задължителни във всички национални законодателства.

Съгласно член 290 от ДФЕС Европейската комисия може да приема делегирани регламенти за определяне или за допълване на някои детайли или аспекти на даден регламент или директива на ЕС.

Съгласно член 291 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът могат да упълномощават Комисията да приема регламенти, за да гарантира, че законодателството се прилага по един и същ начин в целия ЕС.