This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Договорите на ЕС са обвързващи споразумения между държавите членки на ЕС. В тях се определят целите на ЕС, правилата за институциите на ЕС, начините на взимане на решения и отношенията между ЕС и неговите държавите членки.
Със създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) се поставя началото на процеса по изготвяне на европейските договори, продължил повече от 50 години.
Основните договори са:
Тези договори са изменени с:
След като възникнаха затруднения в някои държави от ЕС при ратифицирането на европейски конституционен договор през 2004 г., европейските лидери се договориха през 2007 г. да свикат междуправителствена конференция за довършване и приемане не на конституция, а на „договор за реформа“ за ЕС.
Договорът от Лисабон, подписан на , беше ратифициран от всички държави от ЕС и влезе в сила на То въведе промени в съществуващите договори и Договорът за ЕО стана Договор за функционирането на ЕС (ДФЕС).
Учредителните договори бяха изменени също така и при приемането на нови държави членки през 1973 г. (Дания, Ирландия и Обединеното кралство1), през 1981 г. (Гърция), през 1986 г. (Испания и Португалия), през 1995 г. (Австрия, Финландия и Швеция), през 2004 г. (Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия), през 2007 г. (България и Румъния) и през 2013 г. (Хърватия).
(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от