Незаконодателни актове

Съгласно член 289 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

• незаконодателните актове са решения, които се приемат основно от Европейската комисия след делегиране (делегирани актове) или с цел изпълнение на даден законодателен акт (актове за изпълнение);
• законодателните актове са решения, които се приемат по обикновена или специална законодателна процедура.

Затова, за да бъде приет даден незаконодателен акт, първо законодателен акт трябва да делегира на Комисията правомощия за приемането му. Също така законодателният акт трябва изрично да определя целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането на правомощия на Комисията.

Делегирането на правомощия е предмет на следните условия:

• Европейският парламент или Съвета може да реши да оттегли делегирането;
• делегираният акт може да влезе в сила само ако няма изразено възражение от страна на Европейския парламент или Съвета в рамките на крайния срок, определен от законодателния акт.

Някои незаконодателни актове са приети под формата на регламенти, директиви и решения, които не посочват, към кого са адресирани. В този случай те се подписват от председателя на институцията, която ги е приела.

Регламентите и директивите, които са адресирани към всички държави от ЕС, както и решенията, които не посочват, към кого са адресирани, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на датата, посочена в тях, или, ако такава не е посочена, на 20-ия ден след публикуването им.

Други директиви и решения, които указват към кого са адресирани, се съобщават на адресатите и влизат в сила в момента на уведомлението.