Европейски парламент

Европейският парламент (ЕП) е единствената пряко избирана институция на Европейския съюз (ЕС) и едно от най-демократичните събрания в света. Неговите 720 члена представляват 450 милиона граждани на ЕС. Те се избират на всеки 5 години от избирателите в 27-те държави — членки на ЕС. Хората, избрани в ЕП, се наричат членове на Европейския парламент (членове на ЕП).

Броят на членовете на ЕП, избрани във всяка държава — членка на ЕС, по същество се определя от нейното население. Разпределението на местата до края на парламентарния мандат 2024—2029 г. е следното: Белгия: 22, България: 17, Чехия: 21, Дания: 15, Германия: 96, Естония: 7, Ирландия: 14, Гърция: 21, Испания: 61, Франция: 81, Хърватия: 12, Италия: 76, Кипър: 6, Латвия: 9, Литва: 11, Люксембург: 6, Унгария: 21, Малта: 6, Нидерландия: 31, Австрия: 20, Полша: 53, Португалия: 21, Румъния: 33, Словения: 9, Словакия: 15, Финландия: 15 и Швеция: 21.

Разпределението на местата за парламентарния мандат 2024—2029 г. ще бъде актуализирано в съответствие с Решение (ЕС) 2023/2061 на Европейския съвет, а общият брой на избраните членове на ЕП ще бъде 720.

Около 39 % от членовете на ЕП са жени. Членовете на ЕП могат да сформират групи според политическите си принципи, а не по тяхната националност.

Според резултатите от учредителната сесия на ЕП за парламентарния мандат 2024–2029 г., публикувани на 23 юли 2024 г., местата бяха разпределени между осем политически групи, както следва:

• Група на Европейската народна партия (188 членове на ЕП),
• Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (136),
• Патриоти за Европа (84),
• Група на Европейските консерватори и реформисти (78),
• Група Обнови Европа (77),
• Група на Зелените/Европейски свободен алианс (53),
• Група на левицата в Европейския парламент - GUE/NGL (46).
• Европа на суверенните нации (25).

На тази дата 33 члена на ЕП не принадлежаха към нито една политическа група.

Основните функции на ЕП са, както следва:

• Законодателни правомощия. За повечето правни актове на ЕС ЕП дели законодателна власт със Съвета на Европейския съюз чрез обикновената законодателна процедура.
• Бюджетни правомощия. ЕП споделя бюджетните правомощия със Съвета при гласуването на годишния бюджет, като с подписа на Председателя на ЕП той се обявява за окончателно приет и надзирава изпълнението на бюджета.
• Правомощия за контрол върху институциите на ЕС, по-специално на Европейската комисия. ЕП може да даде или не своето одобрение за назначаване на членовете на Комисията и има правомощието да разпусне Комисията като орган, като внесе вот на недоверие. Той също така упражнява своето правомощие за контрол върху дейностите на ЕС посредством писмени и устни въпроси, задавани на Комисията и Съвета. Той създава специални комисии и анкетни комисии, чиито правомощия не се ограничават непременно до дейностите на институциите на ЕС, а може да се разширят до действия, предприети от държавите членки при прилагането на политиките на ЕС.

Договорът от Лисабон укрепи ролята на ЕП, като го постави на равна нога със Съвета, като:

• разширява обикновената законодателна процедура за 40 нови области, включително селско стопанство, енергийна сигурност, имиграция, правосъдие и вътрешни работи, здравеопазване и структурни фондове;
• засилва ролята на ЕП при приемането на бюджета на ЕС — ЕП е отговорен за приемането на целия бюджет заедно със Съвета;
• предоставя възможност на членовете на ЕП да дават съгласието си по широк кръг международни споразумения, договорени от ЕС, като например международни търговски споразумения;
• въвежда нови правомощия, с които да информира за дейностите на Европейския съвет, ротационното председателство на Съвета и Европейската служба за външна дейност;
• дава право на ЕП да предлага промени в Договорите;
• разширява правомощията на ЕП за контрол при избора на председател на Европейската комисия и чрез одобряване на членовете на Комисията с гласуване на съгласие.

Членовете на ЕП присъстват на пленарните сесии на ЕП в Страсбург и Брюксел, както и на заседанията на дадена комисия и политическа група в Брюксел.

Член 223, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква ЕП да приеме устав за членовете на ЕП. Той определя правила, регламентиращи изпълнението на задълженията на членовете на ЕП.

Кодекс за поведение изисква членовете на ЕП да действат единствено в интерес на обществото и да извършват работата си безкористно, почтено, открито, усърдно, честно, отчетно и защитавайки репутацията на ЕП.

Съгласно член 232 от Договора за функционирането на Европейския съюз от ЕП се изисква да приеме процедурен правилник — вътрешните правила за организацията и функционирането на ЕП.