25.5.2018

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 129/49

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/763 НА КОМИСИЯТА

от 9 април 2018 година

за определяне на практически разпоредби относно издаването на единни сертификати за безопасност на железопътни предприятия съгласно Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 653/2007 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно безопасността на железопътния транспорт (1), и по-специално член 10, параграф 10 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Необходими са разпоредби за хармонизиране на подхода за сертифициране на безопасността на равнището на ЕС и за насърчаване на сътрудничеството между всички страни, участващи в процеса на оценяване на безопасността, с оглед да се намалят сложността, продължителността и цената на процедурата за сертифициране.

(2)

Като се има предвид натрупаният опит в подготовката на споразумения за сътрудничество съгласно член 11, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/798, ранното влизане в контакт със заявителя под формата на координация („предварителна процедура“) се оценява като добра практика, улесняваща създаването на отношения между страните, участващи в процеса на оценяване на безопасността. Следва да се предлага такава предварителна процедура преди подаването на заявление за единен сертификат за безопасност, с оглед да се даде възможност на сертифициращия орган да се запознае с използваната от заявителя система за управление по въпросите на безопасността, да изясни как ще се провежда процесът на оценяване на безопасността и съответно как ще се вземат решения, както и да провери дали заявителят е получил достатъчно информация и знае какво се очаква от него. Даваните в контекста на предварителната процедура разяснения следва да не влияят върху резултата от оценяването.

(3)

Агенцията следва да следи за датите на изтичане на всички валидни единни сертификати за безопасност с област на дейност в повече от една държава членка и следва да споделя тази информация със съответните национални органи по безопасността, с оглед да улеснява планирането на техните съответни дейности по оценяване на безопасността.

(4)

Агенцията следва да публикува и поддържа в актуално състояние упътване за подаване на заявление, което да е безплатно и да съдържа описание и (когато е необходимо) обяснение на изискванията, определени в настоящия регламент. С цел хармонизиране на подхода за обмен и записване на информация в единния уеб сайт („the one-stop shop“), упътването за подаване на заявления следва да включва също примерни образци, подготвени от Агенцията в сътрудничество с националните органи по безопасността.

(5)	Агенцията и националните органи по безопасността следва да въведат вътрешни разпоредби или процедури за осигуряване на спазването на изискванията за оценяване на безопасността.

(6)

За да се избягва каквото и да е дублиране на оценки и за да се намали административната тежест за заявителя, Агенцията и националните органи по безопасността следва да вземат предвид в съответните случаи споразуменията за сътрудничество и многостранните споразумения, сключени в съответствие с член 11 от Директива (ЕС) 2016/798.

(7)

В случаите, при които предвидената област на дейност е ограничена до територията на една държава членка и заявителят възнамерява да оперира до една или повече гари, разположени в близост до границите в съседни държави членки, имащи подобни характеристики на мрежата и подобни правила за опериране, той следва да може да действа по този начин без да е необходимо разширяване на неговата област на дейност с обхващане на територии в тези съседни държави членки. При подаването на заявление за единен сертификат за безопасност заявителят следва да избере сертифициращ орган по безопасността в съответствие с член 10, параграф 5 и параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798. В случаите, при които ролята на сертифициращ орган по безопасността се изпълнява от Агенцията, тя следва да се консултира със съответните национални органи по безопасността и следва да взема под внимание съответните трансгранични споразумения.

(8)

В случаите, при които Агенцията изпълнява ролята на сертифициращ орган по безопасността, заявителят следва да има право да подаде досието по своето заявление на един от официалните езици на Европейския съюз, без каквото и да е задължение да го превежда. Този принцип е валиден без да засяга възможността на националния орган по безопасността да определя своя езикова политика по отношение на частта от заявлението, посочена в член 10, параграф 3, буква б) от Директива (ЕС) 2016/798. По време на оценяването националният орган по безопасността следва да има право да изпраща до Агенцията свързани с оценяването документи на език на своята държава членка, без каквото и да е задължение да ги превежда.

(9)

Сертифицирането следва да се основава на оценка на способността на заявителя да спазва приложимите за железопътните предприятия изисквания за система за управление по въпросите на безопасността, включително съответните национални правила и изискванията съгласно приложимата техническа спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Експлоатация и управление на движението“, и съответно на оценка на способността да ги прилага последователно. След издаването на единен сертификат за безопасност, заявителят следва да продължи да използва своята система за управление по въпросите на безопасността по член 9 от Директива (ЕС) 2016/798.

(10)

Агенцията и националните органи по безопасността следва да вписват цялата съответна информация и резултата от оценяването в единния уебсайт, в качеството на придружителна информация и обосновка за вземаните решения на всеки етап от процеса на оценяване на безопасността. Ако Агенцията и националните органи по безопасността разполагат със собствени информационни системи за управление в областта на оценяването на безопасността, по същите причини те трябва да осигуряват предаване на цялата релевантна информация до единния уебсайт.

(11)

Агенцията и националните органи по безопасността следва да разработят вътрешни разпоредби или процедури за управление на издаването на единни сертификати за безопасност, с оглед намаляване на административната тежест и разходите на заявителя. Във връзка с това, заявителят следва да има възможност да подава в досието по заявлението си копия на оригинални документи. След издаването на единен сертификат за безопасност оригиналните документи следва да са на разположение за проверка от страна на Агенцията и на националните органи по безопасността.

(12)

Необходимо е да се хармонизира категоризацията на проблемите в процеса на оценяване за да се гарантира, че заявителят разбира степента на острота на евентуални въпроси, повдигнати от Агенцията или от национален орган по безопасността. Тази категоризация е особено важна, когато в процеса участват няколко национални органи по безопасността.

(13)

За да се осигури ефективно извършване на оценяванията от Агенцията и националните органи по безопасността и за да се укрепи взаимното доверие помежду им, Агенцията и националните органи по безопасността следва да гарантират, че участващият в оценяванията персонал притежава необходимите видове компетентност. За тази цел следва тези видове компетентност да бъдат идентифицирани.

(14)

Съгласно член 31, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/798, новият режим за сертифициране на безопасността ще започне да се прилага от 16 юни 2019 г. Но съгласно член 33, параграф 2 от посочената директива, държавите членки имат възможност да уведомят Агенцията и Комисията, че са удължили периода за транспониране и следователно могат да продължат да издават сертификати в съответствие с Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) в периода до 16 юни 2020 г. Поради това е необходимо да се изясни как новият режим следва да се прилага едновременно с предишния на места, където предвидената област на дейност включва една или повече такива държави членки.

(15)

В случаите, при които даден национален орган по безопасността установи, че няма да може да издаде сертификат за безопасност в съответствие с Директива 2004/49/ЕО преди 16 юни 2019 г., или съответно 16 юни 2020 г. за държавите членки, които са направили уведомление на Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, Агенцията, когато действа като сертифициращ орган по безопасността, следва да вземе под внимание резултатите от оценяването, извършено от този национален орган по безопасността, отнасящи се за оценката на съответните елементи, посочени в член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО, с оглед да се избегне дублиране на дейности при оценяването.

(16)

Издаденият от Агенцията единен сертификат за безопасност следва да се признава като еквивалентен на частта от сертификат за безопасност по член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО. Това сертифициране е валидно в целия ЕС за еквивалентни железопътни транспортни дейности. Поради това държавите членки, подали уведомление до Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, следва да приемат издаваните от Агенцията единни сертификати за безопасност като еквивалентни на частта от сертификатите за безопасност по член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО.

(17)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на член 21 от Директива 96/48/ЕО на Съвета (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

В настоящия регламент са определени практическите разпоредби, които трябва да се прилагат от железопътните предприятия при подаването на заявления за единни сертификати за безопасност или за подновяване и актуализиране на такива сертификати посредством единния уебсайт („one-stop shop facility“) по член 12 от Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета (4) („информационно-комуникационна система за обслужване на едно гише“).

Също така, в настоящия регламент са определени практическите разпоредби, които трябва да се прилагат от сертифициращите органи по безопасността при оценяването на заявление за единни сертификати за безопасност или за подновяване или актуализиране на такива сертификати, както и за координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„сертифициращ орган по безопасността“ („safety certification body“) означава органът, отговарящ за издаването на единен сертификат за безопасност, като този орган може да е или Агенцията, или национален орган по безопасността;

2)

„дата на получаване на заявлението“ („date of receipt of the application“) означава: а) в случаите, при които като сертифициращ орган по безопасността действа Агенцията — първият общ работен ден на Агенцията и на съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, след потвърждаването на получаването на досието по заявлението; б) в случаите, при които като сертифициращ орган по безопасността действа национален орган по безопасността — първият работен ден в съответната държава членка след потвърждаването на получаването на досието по заявлението;

3)

„предварителна процедура“ („pre-engagement“) означава предхождащ подаването на заявление процедурен етап, по време на който заявителят може да поиска допълнителна информация относно следващите етапи на процеса на оценяване на безопасността от сертифициращия орган по безопасността и от съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

4)	„ненапълно преодолян повод за загриженост“ („residual concern“) означава маловажен проблем, установен при оценяването на заявление за единен сертификат за безопасност, който не е причина да се откаже издаване на такъв сертификат и чието проследяване може да бъде отложено за последващ надзор;

5)

„съответната дата“ („relevant date“) означава 16 юни 2019 г., освен за държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, че са удължили периода за транспониране на посочената директива, като в такъв случай съответната дата е 16 юни 2020 г.

Член 3

Отговорности на Агенцията и на националните органи по безопасността

1.   В допълнение към издаването на единни сертификати за безопасност, сертифициращият орган по безопасността отговаря за изпълнението на следните задачи:

а)	планирането, изпълнението и мониторинга на извършваните от него оценъчни дейности;

б)	определянето на правила за координация между съответните страни.

2.   Сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, са длъжни при поискване от заявителя да приемат провеждането на предварителна процедура и да предоставят всякакви разяснения, поискани от него в рамките на предварителната процедура.

3.   За целите по издаването на единни сертификати за безопасност, сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, са длъжни, всеки за своята собствена част, да съставят следната информация:

а)	цялата съответна информация относно различните етапи от оценяването, включително основанията за взетите по време на оценяването решения и посочване на всяко евентуално ограничение или условие за използване, включено в единния сертификат за безопасност;

б)	резултата от оценяването, включително обобщени заключения и, в съответните случаи — становище относно издаването на единен сертификат за безопасност.

4.   В случаите, при които Агенцията действа като сертифициращ орган по безопасността, тя трябва да състави информацията, посочена в параграф 3, буква б) в текста за крайния резултат от оценяването.

5.   Агенцията трябва да следи за датите на изтичане на всички валидни единни сертификати за безопасност с област на дейност в повече от една държава членка и да споделя тази информация със съответните национални органи по безопасността.

6.   Националните органи по безопасността трябва да споделят с Агенцията и с останалите национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, цялата релевантна информация, която би могла да повлияе на процеса за оценяване на безопасността.

7.   Агенцията трябва да публикува и поддържа в актуално състояние упътване за подаване на заявление, което да е безплатно, да е на всички езици на Европейския съюз и да съдържа описание и (когато е необходимо) обяснение на изискванията, определени в настоящия регламент. Упътването за подаване на заявление трябва да включва също образци, разработени от Агенцията в сътрудничество с националните органи по безопасността.

8.   Националните органи по безопасността трябва да публикуват и да поддържат в актуално състояние упътване за подаване на заявление, което да е безплатно и да съдържа обяснение на националните правила, прилагани по отношение на предвидената област на дейност, и на действащите национални процедурни правила.

9.   Агенцията и националният орган по безопасността трябва да определят вътрешни разпоредби или процедури за управление на процеса на оценяване на безопасността. Тези разпоредби или процедури трябва да са съобразени със споразуменията по член 11 от Директива (ЕС) 2016/798.

10.   На всеки единен сертификат за безопасност се дава уникален европейски идентификационен номер (EIN). Агенцията трябва да определя структурата и съдържанието на европейските идентификационни номера и да ги предоставя на разположение на своя уебсайт.

11.   В случаите, при които заявителят е посочил в своето заявление, че възнамерява да извършва дейност до гари в съседни държави членки, имащи подобни характеристики на мрежите си и подобни експлоатационни правила, и тези гари са близо до границата, единният сертификат за безопасност се издава с валидност и за тези гари без да е необходимо да се иска разширение на областта на дейност, след съответна консултация с националните компетентни органи по безопасността на съседните държави членки, проведена от сертифициращия орган по безопасността. Преди издаването на единен сертификат по безопасността е необходимо националните органи по безопасността на съответните държави членки да потвърдят пред сертифициращия орган по безопасността, че са спазени съответните нотифицирани национални правила и са изпълнени задълженията, произтичащи от съответните трансгранични споразумения.

12.   За целите по оценяването на заявления сертифициращият орган по безопасността трябва да приема разрешения, потвърждения или сертификати за продукти или услуги, извършвани от железопътни предприятия или от техни контрактори, партньори или доставчици, които са издадени в съответствие със съответното законодателство на ЕС, като доказателства за способността на железопътните предприятия да изпълняват съответните изисквания, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2018/762 (5).

Член 4

Отговорности на заявителите

1.   Без това засяга допустимите срокове за провеждане на оценяване, посочени в член 6, заявителят трябва да подаде заявлението за единен сертификат за безопасност или съответно за актуализация или подновяване на такъв сертификат посредством единния уебсайт преди следните дати, в зависимост от съответния случай:

а)	планираната дата на всяка нова железопътна транспортна дейност;

б)	планираната начална дата на железопътна транспортна дейност с условия, отличаващи се от посочените в действащия единен сертификат за безопасност, след като е направена значителна промяна в типа, обхвата или областта на дейност;

в)	датата на изтичане на действащия единен сертификат за безопасност.

2.   При подаването на заявление за нов единен сертификат за безопасност заявителят трябва да предостави информацията, посочена в приложение I.

3.   При подаване на заявление за актуализация или подновяване на единен сертификат за безопасност заявителят трябва да предостави посочената в приложение I информация и да опише настъпилите изменения след издаването на действащия сертификат.

Ако по време на надзорните дейности след предходната оценка бъдат установени значителни несъответствия с изискванията, които могат да застрашат безопасната работа или да породят сериозни рискове за безопасността, или всякакви други проблемни области, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да вземат решение дали е необходимо ново оценяване на цялото досие по заявлението.

4.   Направеният от заявителя избор на сертифициращ орган по безопасността е обвързващ докато процесът на оценяване на безопасността бъде завършен или приключен.

5.   В случаите, при които заявителят иска предварителна процедура, той трябва да подаде чрез единния уебсайт информацията, посочена в точки 1 — 6 от приложение I.

6.   Когато подаденото досие съдържа копия на документи, издадени от организации, различни от сертифициращия орган по безопасността, заявителят трябва да пази оригиналите поне 5 години след изтичането на периода на валидност на единния сертификат за безопасност. В случай на подновяване или актуализиране, заявителят трябва да пази оригиналите на подадените във връзка с това заявление документи, които са издадени от субекти, различни от сертифициращия орган по безопасността, в продължение на поне 5 години след изтичането на периода на валидност на подновения или актуализиран единен сертификат за безопасност. При поискване от Агенцията или от националните органи по безопасността заявителят е длъжен да осигурява достъп до тези оригинални документи.

Член 5

Език

1.   В случаите, при които Агенцията действа като сертифициращ орган по безопасността, използваният за заявлението език трябва да бъде както следва:

а)	за частта от досието на заявлението, посочена в член 10, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798 — на един от официалните езици на ЕС по избор на заявителя;

б)

за частите от досието на заявлението, посочени в член 10, параграф 3, буква б) от Директива (ЕС) 2016/798, както и за частите от досието на заявлението, посочени в точка 8.1 от приложение I — на езика, определен от съответната държава членка и посочен в упътването за подаване на заявление по член 3, параграф 8 от настоящия регламент.

2.   Всяко взето от Агенцията решение относно издаването на единен сертификат за безопасност, включително основанията, посочени в решението за крайния резултат от оценяването и, в съответните случаи, в единния сертификат за безопасност, трябва да е на езика по параграф 1, буква а).

Член 6

Процедурни етапи и срокове

1.   Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да прилагат процеса, определен в приложение II.

2.   Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да направят оценка, всеки за своята част, дали досието на заявлението съдържа изискваните документирани данни, посочени в приложение I. Сертифициращият орган по безопасността трябва да информира заявителя без излишно забавяне и, при всички случаи, не по-късно от един месец след датата на получаване на заявлението, дали заявлението е пълно.

3.   Решението относно издаването на единен сертификат за безопасност трябва да бъде взето не по-къснo от четири месеца след датата, на която заявителят е бил информиран, че заявлението е пълно, ако е изпълнено посоченото в параграфи 5 — 7.

4.   Ако заявителят бъде информиран, че подаденото досие е непълно, сертифициращият орган по безопасността, в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва бързо да поискат необходимата допълнителна информация, като посочат също своите основания и подробно описание на сроковете за отговор от заявителя.

Сроковете за предоставяне на допълнителна информация трябва да са разумни, пропорционални на трудността на осигуряването на изискваната информация и съгласувани със заявителя веднага след като той бъде информиран, че досието му е непълно. Ако заявителят не предостави изискваната информация в съгласувания срок, сертифициращият орган по безопасността може да реши да удължи срока за отговор на заявителя, или да уведоми заявителя, че заявлението му е отхвърлено.

Решението относно издаването на единен сертификат за безопасност трябва да бъде взето не по-късни от четири месеца след датата, на която заявителят е подал изискваната допълнителна информация.

5.   Дори в случай, че досието на заявлението е пълно, Агенцията или всеки съответен национален орган по безопасността, имащ отношение към предвидената област на дейност, може да поиска допълнителна информация по всяко време преди да вземе решението си, като в такъв случай трябва да определи разумен срок за предоставянето на тази информация. Такова искане води до удължаване на времевия график, посочен в параграф 3 от настоящия член, съгласно условията, определени в приложение II.

6.   Времевият график по параграф 3 от настоящия член може да бъде удължен от Агенцията заради следните периоди, посочени в член 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/798:

а)	периода на сътрудничество за съгласуване на взаимно приемлива оценка;

б)	периода, в който въпросът е отнесен до Апелативния съвет за арбитраж.

7.   Времевият график може да бъде също удължен заради времето, необходимо на заявителя да уреди инспекционно посещение на неговите обекти или одит на неговата организация.

8.   Единните сертификати за безопасност трябва да съдържат информацията, посочена в приложение III.

Член 7

Комуникации

1.   По отношение на всеки посочен в член 12 проблем сертифициращият орган по безопасността, националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, и заявителят трябва да комуникират чрез единния уебсайт.

2.   Статусът на всички етапи от процеса на оценяване на безопасността, резултатът от оценяването и решението относно заявлението се съобщават на заявителя чрез единния уебсайт.

3.   Без това да засяга посоченото в параграф 1, в подготвените от Агенцията и от националните органи по безопасността упътвания за подаване на заявление трябва да са посочени разпоредби за комуникиране помежду им и със заявителя.

4.   При получаване на заявление за единен сертификат за безопасност единният уебсайт издава съответно потвърждение, че заявлението е получено.

Член 8

Период на валидност на единните сертификати за безопасност

Единните сертификати за безопасност са валидни за период от пет години.

Ако обаче е необходимо този период да е по-кратък с оглед на осигуряването на ефективен контрол на рисковете, засягащи безопасността на железопътните дейности, сертифициращият орган по безопасността може да реши, в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, да предостави единен сертификат за безопасност за период, по-кратък от пет години. В такъв случай сертифициращият орган по безопасността трябва да посочи основанията за своето решение в текста за резултата от оценяването, регистриран в съответствие с член 9.

Член 9

Управление на информацията

Сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да регистрират в единния уебсайт цялата съответна информация и резултата от оценяването по член 3, параграф 3. Агенцията трябва също така да регистрира в единния уебсайт текста за окончателния резултат от оценяването по член 3, параграф 4.

В случаите, при които националните органи по безопасността използват система за управление на информацията при обработването на адресираните до тях заявления, те трябва да прехвърлят цялата съответна информация в единния уебсайт.

Член 10

Разпоредби за посещения и инспекции на обектите на железопътни предприятия и за одити

1.   При предприемане на посещения и инспекции на обектите на заявители и съответно на одити, както тези дейности са посочени в член 10, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/798, целите и обхватът на посещенията и инспекциите на обектите на заявители и на одитите, както и ролята, възлагана на всеки от органите, трябва да бъдат координирани между Агенцията и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

2.   При предприемане на посещения и инспекции на обектите на заявители и съответно на одити, както тези дейности са посочени в член 10, параграф 5 и параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, органът, отговарящ за провеждането на посещението, инспекцията или одита, трябва да изготви доклад, в който да са посочени идентифицираните при оценката проблеми и да е уточнено дали те са решени според предоставените данни по време на посещението, инспекцията или одита и ако това е така — по какъв начин са решени. В доклада могат да бъдат включени и допълнителни проблеми съгласно член 12, които да бъдат разрешени от заявителя в рамките на съгласуван времеви график.

3.   При организирането на посещения и инспекции на обектите на заявители и съответно на одити, както тези дейности са посочени в член 10, параграф 5 и параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, заявителят трябва да предостави подробна информация кой ще го представлява, както и информация относно правилата и процедурите за безопасност на обекта, които е необходимо да бъдат спазвани от органа, отговарящ за провеждането на посещението, инспекцията или одита. Времевият график за посещенията, инспекциите и одитите, включително за предоставянето на посочената по-горе информация, трябва да бъде съгласуван между съответните органи и заявителя.

Член 11

Координация между Агенцията и националните органи по безопасността

1.   В случаите, при които като сертифициращ орган действа Агенцията, тя трябва да провежда координация по време на различните етапи от процеса на оценяване на безопасността със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност. Агенцията и националните органи по безопасността трябва да обсъждат всички евентуални проблеми във връзка с процеса на проверяване на безопасността, включително всеки евентуален недостатък, както и всички евентуални искания за допълнителна информация, които биха повлияли на времевия график на оценяването или биха могли да засегнат работата на останалите национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

2.   Без това да засяга посоченото в параграф 1, всеки орган, участващ в процеса на оценяване на безопасността, може да влиза в пряк контакт със заявителя по проблеми, свързани с неговата част от оценяването.

3.   Преди да вземат решение за издаването на единен сертификат за безопасност, Агенцията и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да изпълнят следните стъпки:

а)	да обсъдят резултатите от своите съответни оценки;

б)	да постигнат съгласие за отсрочване за последващ надзор на разглеждането на евентуални ненапълно преодолени поводи за загриженост;

в)	да се споразумеят относно евентуални ограничения или условия за използване, които да бъдат включени в единния сертификат за безопасност.

4.   В случаите, при които заявителят е изготвил план за действие по отношение на ненапълно преодолени поводи за загриженост по параграф 3, точка б), националните органи по безопасността трябва да се споразумеят кой от тях ще проследява изпълнението на плана за действие. За тази цел националните органи по безопасността трябва в съответните случаи да се координират помежду си, в съответствие с разпоредбите по член 8, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/761 (6), и да информират Агенцията за своята уговорка и за резултата от съответните им надзорни дейности.

Агенцията трябва да взема под внимание информацията за резултата от надзорните дейности, извършени от съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, по отношение на последвалите събития във връзка с ненапълно преодолените поводи за загриженост, за да реши дали тези поводи за загриженост могат да бъдат приключени при оценяването на заявление за актуализация или подновяване.

5.   Агенцията трябва да пази писмени данни за координационните дейности и да ги регистрира в единния уебсайт в съответствие с член 9.

Член 12

Категоризация на проблемите

1.   Сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да категоризират проблемите, установени при оценяването на досието на заявлението както следва:

а)	„Тип 1“: проблеми, по които е необходим отговор от заявителя, за да бъде разбрано досието на заявлението;

б)	„Тип 2“: проблеми, които могат да доведат до изменение на досието на заявлението или до малко по своя характер действие от страна на заявителя; видът на действието се оставя на преценката на заявителя и не трябва да попречи на издаването на единен сертификат за безопасност;

в)

„Тип 3“: проблеми, по които е необходимо да бъде предприето специфично действие от заявителя, чието завършване може да бъде отложено за период след издаването на единния сертификат за безопасност; действието за решаване на проблема се предлага от заявителя и трябва да бъде одобрено от страната, установила наличието на проблема;

г)

„Тип 4“: проблеми, изискващи изменение на досието на заявлението или предприемане на специфично действие от заявителя; единният сертификат за безопасност не се издава докато съответният проблем не бъде решен, или в сертификата се включват ограничения или условия за употреба във връзка с този проблем; всяко евентуално действие за решаване на проблема се предлага от заявителя и трябва да бъде одобрено от страната, установила наличието на проблема.

2.   След отговора на заявителя или предприетото от него действие във връзка с проблема, сертифициращият орган по безопасността или съответният национален орган по безопасността трябва да направи повторна оценка на установения от него проблем, да го прекласифицира както е уместно и да зададе един от следните статуси за всеки от установените проблеми:

а)	„Висящ проблем“ („Issue pending“)— в случай че предоставените от заявителя данни са незадоволителни и е необходима допълнителна информация;

б)	„Ненапълно преодолян повод за загриженост, подлежащ на надзор“ („Residual concern for supervision“) — ако продължава да съществува ненапълно преодолян повод за загриженост;

в)	„Приключено разглеждане на проблема“ („Issue closed out“) — ако е даден подходящ отговор от заявителя и не са останали ненапълно преодолени поводи за загриженост.

Член 13

Компетентност на участващия в оценяванията персонал

1.   Агенцията и националните органи по безопасността трябва да гарантират, че участващият в оценяванията персонал притежава следните видове компетентност:

а)	познаване на съответната регулаторна рамка, отнасяща се за оценяванията;

б)	познаване на функционирането на железопътната система

в)	подходяща степен на способности за критичен анализ;

г)	опит в оценяването на системи за управление по въпросите на безопасността или на подобни системи за управление в железопътния сектор, или съответно на система за управление по въпросите на безопасността в сектор, характеризиращ се с еквивалентни оперативни и технически предизвикателства;

д)	умения за решаване на проблеми, комуникация и работа в екип;

е)	всякакви други видове компетентност, необходими за дадено конкретно оценяване.

В случай на работа в екип, различните видове компетентност могат да бъдат споделени между членовете на екипа.

Персоналът, провеждащ посещения, инспекции и одити, както тези дейности са посочени в член 10, трябва също да демонстрира знания и опит в областта на умения за интервюиране.

2.   С оглед осигуряване на правилно прилагане на посоченото в параграф 1, Агенцията и националните органи по безопасността трябва да създадат система за управление по въпросите на компетентността, която да включва:

а)	разработване на профили за компетентност за всеки съответен вид работа, длъжност или роля;

б)	набиране на персонал в съответствие с определените профили за компетентност;

в)	поддържане, усъвършенстване и оценяване на компетентността на персонала в съответствие с определените профили за компетентност.

Член 14

Преразглеждане по член 10, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/798

1.   Ако сертифициращият орган по безопасността издаде отрицателно решение, включващо отказ за издаване на единен сертификат за безопасност, изключване от част от мрежата в съответствие с отрицателна оценка съгласно посоченото в член 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/798 и посочване на ограничения и условия за употреба, различни от поисканите в заявлението, заявителят може да поиска преразглеждане на решението.

2.   Искането за преразглеждане се подава от заявителя чрез единния уебсайт и включва списък на всички евентуални въпроси, които според заявителя не са били правилно разгледани по време на процеса на оценяване.

3.   Не се приема като доказателство евентуална допълнителна информация, предоставена след приемането на решението относно издаване или отказ за издаване на единен сертификат за безопасност.

4.   Сертифициращият орган по безопасността, в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да осигури безпристрастност на процеса на преразглеждане.

5.   Процесът на преразглеждане трябва да е насочен към проблемите, обосноваващи различието на решението на сертифициращия орган по безопасността спрямо искането на заявителя.

6.   В случаите, при които като сертифициращ орган по безопасността действа Агенцията, преразглеждането трябва да бъде извършвано в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

7.   Сертифициращият орган по безопасността съобщава чрез единния уеб сайт своето решение за потвърждение или за адаптиране на първоначалното решение на всички имащи отношение към оценяването страни, включително на заявителя.

Член 15

Преходни разпоредби

1.   В случаите, при които национален орган по безопасността установи, че няма да може да издаде сертификат за безопасност в съответствие с Директива 2004/49/ЕО преди съответната дата за съответната държава членка, той трябва незабавно да информира заявителя и Агенцията.

2.   Ако случаят е като посочения в член 10, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, заявителят решава дали заявлението да продължи да бъде оценявано от националния орган по безопасността, или да бъде прехвърлено на Агенцията. Заявителят трябва да информира за своето решение и двете институции, след което се прилага следното:

а)

в случаите, при които заявителят е решил да използва като сертифициращ орган по безопасността Агенцията, националният орган по безопасността трябва да предаде на Агенцията досието по заявлението и резултатите от оценяването, посочени в член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО. Агенцията и националният орган по безопасността трябва да си сътрудничат и да съдействат на заявителя да допълни своето заявление, така че то да съответства на допълнителните изисквания съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2016/798;

б)

в случаите, при които заявителят е решил да използва като сертифициращ орган националния орган по безопасността, е необходимо националният орган по безопасността да продължи оценяването на заявлението и да реши дали да бъде издаден единен сертификат за безопасност в съответствие с член 10 от Директива (ЕС) 2016/798 и с настоящия регламент. Органът трябва да съдейства на заявителя да допълни своето заявление, така че то да съответства на допълнителните изисквания съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2016/798.

3.   В случай, че заявителят възнамерява да развива дейност в повече от една държава членка, сертифициращ орган по безопасността трябва да е Агенцията, като се прилага процедурата по параграф 2, буква а).

4.   При всички случаи заявителят трябва да представи преработеното заявление след съответната дата за съответната държава членка посредством единния уебсайт. Сертифициращият орган по безопасността трябва да съдейства на заявителя за изпълнението на тази задача.

5.   След съответната дата всяко железопътно предприятие, установено в съответната държава членка, чийто сертификат за безопасност, издаден съгласно Директива 2004/49/ЕО, се нуждае от подновяване или актуализация поради промени на типа, обхвата и областта на дейност, трябва да подаде посредством единния уебсайт ново заявление за единен сертификат за безопасност, в съответствие с настоящия регламент.

6.   В случаите, при които предвидената област на дейност не е ограничена само до една държава членка, евентуален единен сертификат за безопасност, издаден от Агенцията в периода между 16 юни 2019 г. и 16 юни 2020 г. трябва да изключва мрежата или мрежите във всяка от държавите членки, които са изпратили уведомление до Агенцията и до Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798 и още не са транспонирали тази директива и не са въвели в сила своите национални мерки за транспониране. Националните органи по безопасността на държавите членки, които са направили такова уведомление, са длъжни:

а)	да третират единните сертификати за безопасност като еквивалентни на частта от сертификатите за безопасност, издадена в съответствие с член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО;

б)	от 16 юни 2019 г. да издават такива сертификати за безопасност в съответствие с член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2004/49/ЕО, чийто период на валидност не надхвърля съответния период на единния сертификат за безопасност.

7.   В случаите по параграф 2, буква а) и параграф 6 от настоящия член националният орган по безопасността трябва да сътрудничи и да координира с Агенцията поемането от нейна страна на оценяване на елементите, посочени в член 10, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798. При изпълнението на това Агенцията трябва да приеме оценката по член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО, извършена от националния орган по безопасността.

Член 16

Отмяна

Регламент (ЕО) № 653/2007 се отменя, считано от 16 юни 2019 г. Той обаче ще продължи да се прилага до 15 юни 2020 г. по отношение на държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, че са удължили периода за транспониране на тази директива.

Член 17

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 16 юни 2019 г. в държавите членки, които не са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798. От 16 юни 2020 г. той се прилага във всички държави членки. Но член 15, параграфи 1, 2, 3 и 7 се прилагат от 16 февруари 2019 г. и съответно член 15, параграф 6 се прилага от 16 юни 2019 г. във всички държави членки.

---

(1)  ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 102.

(2)  Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44).

(3)  Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 6).

(4)  Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2004 (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 1).

(5)  Делегиран регламент (ЕС) 2018/762 на Комисията от 8 март 2018 година за определяне на общи методи за безопасност по отношение на системите за управление по въпросите на безопасността в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1158/2010 и (ЕС) № 1169/2010 (вж. страница 26 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  Делегиран регламент (ЕС) 2018/761 на Комисията от 16 февруари 2018 година за определяне на общи осигуряващи безопасност методи за надзор от националните органи по безопасността след издаването на единен сертификат за безопасност или на разрешение за безопасност в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1077/2012 на Комисията (вж. страница 16 от настоящия брой на Официален вестник).

---

---

---

---