–

за AirHelp Germany GmbH, от E. Stanonik-Palkovits, Rechtsanwältin,

–

за Austrian Airlines AG, от M. Brenner и M. Klemm, Rechtsanwälte,

–

за Европейската комисия, от G. von Rintelen и N. Yerrell, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218, и поправка в ОВ L 39, 2023 г., стр. 68).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между AirHelp Germany GmbH (наричано по-нататък „AirHelp“) и Austrian Airlines AG по повод на отказа на последното да обезщети пътник, чийто директно свързващ полет е претърпял голямо закъснение.

3

Съображения 1, 14 и 15 от Регламент № 261/2004 гласят:

[…]

4

Член 5 от този регламент е озаглавен „Отмяна“ и параграфи 1 и 3 от него предвиждат:

„1.   При отмяна на полет съответните пътници:

[…]

[…]

3.   Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки“.

5

Член 7 от посочения регламент е озаглавен „Право на обезщетение“ и параграф 1 от него предвижда:

„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:

[…]

[…]“.

6

Пътникът е имал потвърдена единна резервация от Austrian Airlines за директно свързващ полет от Яш (Румъния) до Лондон-Хийтроу (Обединеното кралство) през Виена (Австрия). Първият полет по този свързващ маршрут е трябвало да пристигне във Виена на 8 март 2022 г. в 15,50 ч., но стига там едва в 22,53 ч., тоест със закъснение от над седем часа. В резултат на закъснението пътникът изпуска втория полет и достига крайния си пункт на пристигане, Лондон-Хийтроу, чак на следващата сутрин.

7

Самолетът, който първоначално е трябвало да извърши полета от Яш до Виена, попада сред буреносни облаци и е ударен от мълния по време на предишния си полет на 8 март 2022 г., малко преди да кацне в Яш. След първата проверка за безопасност, която е задължителна след такова събитие, техниците констатират видими повреди по инструмент, разположен по външната повърхност на самолета; този инструмент е от съществено значение за авиационната безопасност и служи по-специално за измерване на въздушното налягане. Вследствие на тази констатация става задължително да се извърши задълбочена проверка за безопасност на самолета, а това налага той да остане извън движение за неопределено време.

8

При тези условия Austrian Airlines решава да изпрати на същия ден заместващ самолет от Виена, с който да изпълни въпросния полет, макар и с няколко часа закъснение. Междувременно, около 40 минути преди този самолет да излети от Виена в 19,41 ч., техниците разрешават на повредения от мълнията самолет да излети отново, но само за да извърши единичен полет до Виена, където да бъде подложен на пълна проверка при пристигането си.

9

Потенциалното си вземане във връзка с това закъснение пострадалият от закъснението пътник прехвърля на дружеството AirHelp, което сезира Bezirksgericht Schwechat (Районен съд Швехат, Австрия) с иск за осъждането на Austrian Airlines да заплати обезщетението от 400 евро по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004. Пред посочения съд AirHelp поддържа, от една страна, че ударът от мълния не представлява извънредно обстоятелство, годно да освободи опериращия въздушен превозвач от задължението му да изплати предвиденото в този регламент обезщетение, а от друга страна, че Austrian Airlines не е взело всички необходими мерки, за да превози възможно най-бързо съответния пътник до крайния му пункт на пристигане.

10

Според Austrian Airlines обаче както щетите, които ударът от мълния причинява на самолета, така и задължителната проверка за безопасност, която самолетът преминава заради това, са необичайни и в този смисъл не са „нито предвидими, нито контролируеми“, поради което трябвало да се окачествят като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента. При всички положения, като решило да изпрати заместващ самолет, Austrian Airlines осигурило най-бързото премаршрутиране на съответния пътник от Яш до крайния пункт на пристигане и следователно взело всички необходими мерки, за да преодолее закъснението.

11

С решение от 30 октомври 2023 г. Bezirksgericht Schwechat (Районен съд Швехат) отхвърля иска на AirHelp, като в частност приема, че ударът от мълния трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3. Според посочения съд може да се установи достатъчна причинно-следствена връзка между претърпяното от пътника закъснение и удара от мълния по самолета, който е изпълнил предишния полет и е трябвало да изпълни и полета Яш—Виена. Въпросният съд също така приема, че тъй като изпращането на заместващ самолет позволява на Austrian Airlines да избегне отмяната на полета Яш—Виена, който в крайна сметка е извършен на същия ден, макар и със закъснение, не е било необходимо пак да се сменя самолетът — този път с повредения от мълнията самолет, който действително към 19,00 ч. е имал разрешение отново да излети.

12

Landesgericht Korneuburg (Областен съд Корнойбург, Австрия), пред който AirHelp обжалва това решение и който е запитващата юрисдикция, счита, че решаването на отнесения до него спор предполага Съдът да изясни дали ударът от мълния по принцип представлява извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Тази юрисдикция обяснява, че ако ударът от мълния се квалифицира като извънредно обстоятелство, ще трябва след това тя да провери и дали Austrian Airlines е взело всички необходими мерки, за да избегне претърпяното от пътника закъснение.

13

Освен това посочената юрисдикция уточнява, че в постоянната ѝ практика ударът от мълния се приема за извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3. Тя обаче обмисля евентуално да се отклони от тази съдебна практика, която не се споделя от някои други австрийски съдилища, и да приеме, че състоянието на атмосферата е присъща част от нормалното упражняване на дейността на въздушните превозвачи и следователно нестабилните атмосферни условия, включително мълниите, а също и произтичащите от тях щети, биха могли да са обхванати от отговорността на тези превозвачи, за разлика от сблъсъка с птица, който Съдът квалифицира като извънредно обстоятелство в точка 24 от решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška (C‑315/15, EU:C:2017:342).

14

При тези обстоятелства Landesgericht Korneuburg (Областен съд Корнойбург) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че е налице „извънредно обстоятелство“, когато въздухоплавателното средство, с което е трябвало да бъде извършен полетът, е било засегнато от мълния при непосредствено предходния си полет, което довежда до задължителна проверка за безопасността му от сертифицирани техници, в резултат на което въздухоплавателното средство е допуснато отново до експлоатация едва около пет часа след планираното излитане?“.

15

С единствения си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „извънредни обстоятелства“ по тази разпоредба обхваща удара от мълния по въздухоплавателното средство, с което е трябвало да бъде извършен полетът, което довежда до задължителни проверки за безопасност на това въздухоплавателно средство, станали причина за късното му допускане до експлоатация.

16

Съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7 от Регламента, ако може да докаже, че отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

17

Съгласно постоянната съдебна практика член 5, параграф 3 се прилага и когато пътниците понасят голямо закъснение на полета си при пристигане, тоест закъснение от три часа или повече. Следователно тази разпоредба дава възможност на въздушните превозвачи в случай на такова закъснение да изтъкват наличието на извънредни обстоятелства, за да се освободят от плащане на обезщетението, поискано на основание член 7 от Регламент № 261/2004 (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., SATA International — Azores Airlines (Неизправност на системата за зареждане с гориво), C‑308/21, EU:C:2022:533, т. 19 и цитираната съдебна практика).

18

Тъй като член 5, параграф 3 въвежда изключение от принципа, че пътниците имат право на обезщетение, а и като се има предвид целта на Регламент № 261/2004, която, видно от съображение 1, е да се осигури високо равнище на защита на пътниците, понятието „извънредни обстоятелства“ трябва да се тълкува стриктно (решение от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя), C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 26 и цитираната съдебна практика).

19

Съдът вече е постановил, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращият въздушен превозвач може да изтъкне наличието на извънредно обстоятелство, което е засегнало предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses, C‑74/19, EU:C:2020:460, т. 53 и 54).

20

Понятието „извънредни обстоятелства“ по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 обозначава събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да се преценява за всеки отделен случай (решение от 11 май 2023 г., TAP Portugal (Смърт на втория пилот), C‑156/22—C‑158/22, EU:C:2023:393, т. 18 и цитираната съдебна практика).

21

Съображение 14 от Регламент № 261/2004, в светлината на което трябва да се разглежда член 5, параграф 3 от този регламент, пояснява, че извънредни обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

22

В случая, що се отнася най-напред до първото от двете кумулативни условия, припомнени в точка 20 от настоящото решение, трябва да се отбележи, че не може събитие като удара от мълния по въздухоплавателното средство, което довежда до задължителни проверки за безопасността му, да се приеме за присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач само защото състоянието на атмосферата е присъща част от нормалното упражняване на тази дейност и въздухоплавателните средства са проектирани така, че да могат да издържат на удари от мълния. Следователно не може само по тези причини подобно събитие да бъде изключено от обхвата на понятието „извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, разглеждан във връзка със съображение 14 от този регламент.

23

Всъщност в това съображение законодателят на Съюза включва в понятието „извънредни обстоятелства“ и „метеорологични[те] условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет“, към които спада по-специално рискът от удар на мълния по въздухоплавателното средство.

24

В този контекст следва да се отбележи, че ударът от мълния по естеството си може да се сравни със сблъсъка с чуждо тяло, например птица, което Съдът квалифицира като извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (вж. в този смисъл решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 24).

25

Освен това, когато удареното от мълния въздухоплавателно средство трябва да премине проверки за безопасност, независимо дали е било повредено, или не, този тип проверки — които се дължат единствено на удара от мълния — не може да се смятат за неразривно свързани със системата на работа на летателния апарат, макар тази система да е проектирана да издържа на мълнии (вж. по аналогия решения от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 25, и от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 24).

26

В това отношение ударът от мълния по въздухоплавателното средство, заради който става задължително да се извършат проверки за безопасност, се различава в частност от преждевременната, дори неочаквана неизправност на някои части на въздухоплавателното средство, която поначало представлява събитие, неразривно свързано със системата на работа на въздухоплавателното средство (вж. в този смисъл решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 21 и 24 и цитираната съдебна практика).

27

Ето защо следва да се констатира, че ударът от мълния по въздухоплавателното средство, довел до задължителни проверки за безопасността му, отговаря на първото от двете кумулативни условия за квалифицирането си като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.

28

По-нататък, що се отнася до второто условие — въздушният превозвач да е нямал контрол над обстоятелствата, които изтъква — от практиката на Съда следва, че събитията с „вътрешен“ произход трябва да се разграничават от тези, чийто произход е „външен“ за опериращия въздушен превозвач (вж. в този смисъл решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 39).

29

Понятието „външни събития“ в този смисъл обхваща онези събития, които са резултат от дейността на въздушния превозвач и от външни обстоятелства, които са повече или по-малко чести на практика, но са извън контрола на въздушния превозвач, тъй като възникват вследствие на фактори от природно естество или на действия на трети лица (вж. в този смисъл решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 41).

30

В този контекст честотата на съответното събитие не представлява сама по себе си признак, от който да може да се направи извод дали са налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (вж. по аналогия решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 36 и 37).

31

По тези съображения ударът от мълния по въздухоплавателното средство, довел до задължителни проверки за безопасността му, трябва да се смята за събитие, което се дължи на фактор от природно естество извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач (вж. по аналогия решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 26).

32

Оттук следва, че е изпълнено и второто от кумулативните условия за наличието на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.

33

В това отношение е важно да се отбележи, че квалификацията на подобен удар от мълния като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 позволява да се гарантира императивното изискване за безопасност на пътниците на борда на въздухоплавателното средство, което е една от целите на Регламент № 261/2004, както е посочено в съображение 1 от него, и което предполага да не се създават стимули за въздушните превозвачи да не вземат изискваните мерки, а да отдават предпочитание на запазването и точността на своите полети пред изискването за безопасност (вж. в този смисъл решения от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 25, от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 28, и от 13 юни 2024 г., Finnair (Конструктивен дефект на индикатора за нивото на горивото), C‑385/23, EU:C:2024:497, т. 38).

34

Що се отнася до „необходимите мерки“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, разглеждан в светлината на съображение 14 от този регламент, които такъв въздушен превозвач трябва да е взел, за да избегне настъпването на извънредни обстоятелства, като условие за освобождаването си от задължението да плати на съответния пътник обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004, съгласно постоянната съдебна практика трябва да се вземат предвид само мерките, които може да са негово задължение, стига действително да е възможно в частност от техническа и административна гледна точка да се вземат пряко или непряко такива мерки, без това да му налага непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му, а също и в такъв случай превозвачът да е доказал, че тези мерки са били взети (вж. в този смисъл решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 48).

35

В това отношение е важно да се отбележи, че наистина има предпазни мерки, които позволяват да се избегнат ударите от мълния, например заобикаляне на районите с бури, но въпреки съвременните метеорологични данни и маршрути е доста трудно напълно да се изключи преминаването през някои такива райони, както отбелязва Austrian Airlines в отговора си на поставените от Съда писмени въпроси.

36

Що се отнася пък до „необходимите мерки“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, разглеждан в светлината на съображение 15 от този регламент, които въздушният превозвач трябва да е взел, за да избегне закъснения или отмяна на полети като следствие от извънредните обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати чрез вземането на необходими мерки по смисъла на точка 34 от настоящото решение, съществува постоянна съдебна практика, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004, въздушният превозвач, чийто полет е претърпял голямо закъснение или е бил отменен поради настъпването на такива обстоятелства, трябва още да докаже, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне това да се стигне до отмяна или голямо закъснение на полета в резултат на обстоятелствата, с които се е сблъскал (вж. в този смисъл решения от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 28 и 29, и от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 19).

37

Запитващата юрисдикция има задачата въз основа на всички обстоятелства по спора в главното производство и представените от съответния въздушен превозвач доказателства да прецени дали той е взел такива мерки, без да прави жертви, които са непоносими спрямо капацитета на предприятието му към дадения момент, по-специално като е използвал всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност за пътника, засегнат от голямо закъснение или отмяна на полет, в съответствие по-конкретно с посочената в съображение 1 от Регламента цел да се гарантира високо равнище на защита на пътниците (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., SATA International — Azores Airlines (Неизправност на системата за зареждане с гориво), C‑308/21, EU:C:2022:533, т. 27 и цитираната съдебна практика).

38

По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „извънредни обстоятелства“ по тази разпоредба обхваща удара от мълния по въздухоплавателното средство, с което е трябвало да бъде извършен полетът, което довежда до задължителни проверки за безопасност на това въздухоплавателно средство, станали причина за късното му допускане до експлоатация.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,

трябва да се тълкува в смисъл, че

понятието „извънредни обстоятелства“ по тази разпоредба обхваща удара от мълния по въздухоплавателното средство, с което е трябвало да бъде извършен полетът, което довежда до задължителни проверки за безопасност на това въздухоплавателно средство, станали причина за късното му допускане до експлоатация.