1.

Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт (ДВ бр. 32/26.4.2022 г. с възприето закриване на съда на 27.7.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределeните им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи;

2.

Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 32 от 26 април 2022 г.), които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на Специализирания наказателен съд), с посочените мотиви и до преместването на съдиите, (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?

3.

Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела? Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?