Επιλέξτε τις πειραματικές λειτουργίες που θέλετε να δοκιμάσετε

Το έγγραφο αυτό έχει ληφθεί από τον ιστότοπο EUR-Lex

Έγγραφο 62021CN0182

    Дело C-182/21: Преюдициално запитване от Landgerichts Düsseldorf (Германия), постъпило на 23 март 2021 г. — Nokia Technologies Oy/Daimler AG

    OB C 252, 28.6.2021, σ. 8 έως 9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    28.6.2021   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 252/8


    Преюдициално запитване от Landgerichts Düsseldorf (Германия), постъпило на 23 март 2021 г. — Nokia Technologies Oy/Daimler AG

    (Дело C-182/21)

    (2021/C 252/14)

    Език на производството: немски

    Запитваща юрисдикция

    Landgericht Düsseldorf

    Страни в главното производство

    Ищец: Nokia Technologies Oy

    Ответник: Daimler AG

    Встъпили страни в подкрепа на ответника: Continental Automotive GmbH, Continental Automotive Hungary Kft., Bury Sp. z.o.o., TomTom Sales B.V., VALEO Telematik und Akustik GmbH (преди Peiker acustic GmbH), Robert Bosch GmbH, Huawei Technologies Deutschland GmbH, TomTom International B.V., Sierra Wireless S.A.

    Преюдициални въпроси

    A.

    Съществува ли задължение за предоставяне с предимство на лицензии на доставчици?

    1)

    Може ли предприятие, което се намира надолу по веригата в икономическия процес, да противопостави възражение за злоупотреба с господстващо положение на пазара по смисъла на член 102 ДФЕС на иск за преустановяване на нарушение на патентни права, предявен от притежателя на разработен от организация по стандартизация патент от съществено значение за стандарт (наричан по-нататък „ПСЗС“), който е поел пред тази организация неотменимо задължение да предостави на всяко трето лице лицензия при FRAND условия, в случаите, когато стандартът, за който спорният патент или части от него е/са от съществено значение, вече е внедрен в предхождащ продукт, получен от ответника по иска за нарушение на патентни права, на чиито доставчици, желаещи да получат лицензия, патентопритежателят отказва да предостави при FRAND условия индивидуална, неограничена лицензия за всички релевантни съгласно патентното право начини на използване на продуктите, с които се внедрява стандартът?

    а)

    Важи ли това по-специално в случаите, в които в съответния сектор на дейност на дистрибутора на крайния продукт е обичайно да се постига яснота по отношение на правната уредба на закрилата на използваните в доставената част патенти чрез получаването на лицензия от доставчиците?

    б)

    Съществува ли предимство при предоставянето на лицензии по отношение на доставчиците на всеки етап от веригата на доставки или само по отношение на онзи доставчик, който се намира непосредствено нагоре по веригата спрямо дистрибутора на крайния продукт на края на веригата за създаване на стойност? От определящо значение ли са търговските практики и в този случай?

    2)

    Изисква ли установената в картелното право забрана за злоупотреба на доставчика да се предоставя при FRAND условия индивидуална, неограничена лицензия за всички релевантни съгласно патентното право начини на използване на продуктите, с които се внедрява стандартът, в смисъл, че крайният дистрибутор (и евентуално купувачите нагоре по веригата) от своя страна повече не се нуждаят да получат индивидуална, отделна лицензия от притежателя на ПСЗС, за да се избегне извършването на патентно нарушение в случай на използването по предназначение на съответната доставена част?

    3)

    При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: поставя ли член 102 ДФЕС специални изисквания по отношение на качеството, количеството и/или други изисквания към онези критерии, въз основа на които притежателят на патент от съществено значение за стандарт решава срещу кои потенциални нарушители на патентни права от различни равнища на същата верига на производство и за създаване на стойност ще предяви иск за преустановяване на нарушение на патентни права?

    Б.

    Конкретизиране на изискванията, произтичащи от решението на Съда по дело Huawei/ZTE (1):

    1)

    Независимо от това, че задълженията за действие (а именно предупреждение за нарушение, искане за предоставяне на лицензия, предложение за лицензия при FRAND условия; предложение за лицензия, адресирано до доставчика, на който следва да се предостави с предимство лицензия), които притежателят на ПСЗС и ползвателят на ПСЗС следва да извършат един спрямо друг, трябва да се изпълнят преди да бъде образувано дело, съществува ли възможност пропуснатите в периода преди образуване на делото задължения за поведение да бъдат допълнително изпълнени в хода на съдебно производство, като правата се запазят?

    2)

    Може ли да се приеме, че е налице действително искане на ползвателя на патента за предоставяне на лицензия, което следва да бъде взето предвид, само когато въз основа на обща преценка на всички аспекти по ясен и недвусмислен начин може да се направи извод за желанието и готовността на ползвателя на ПСЗС да сключи с притежателя на ПСЗС лицензионен договор при FRAND условия, както и да изглеждат тези (които поради липсата на формулирано към този момент предложение за лицензия все още въобще не могат да бъдат предвидени) FRAND условия?

    а)

    Нарушител, който в продължение на няколко месеца не реагира на предупреждението за нарушение, показва ли по този начин по принцип, че не иска да получи лицензия, така че, въпреки устно формулираното искане за предоставяне на лицензия, такова искане липсва, поради което следва да бъде уважен искът за преустановяване на нарушение, предявен от притежателя на ПСЗС?

    б)

    Може ли въз основа на лицензионните условия, представени от ползвателя на ПСЗС в рамките на насрещното предложение, да се заключи, че липсва искане за предоставяне на лицензия, вследствие на което след това да се уважи искът на притежателя на ПСЗС за преустановяване на нарушение, без преди това да се провери дали предложението на притежателя на ПСЗС за индивидуална лицензия (което предхожда насрещното предложение на ползвателя на ПСЗС) въобще отговаря на FRAND условията?

    в)

    Недопустимо ли е да се прави такова заключение при всички случаи, когато съдържащите се в насрещното предложение лицензионни условия, въз основа на които следва да се направи извода за липса на искане за предоставяне на лицензия, са такива, по отношение на които нито очевидно, нито в практиката на върховните юрисдикции има яснота по въпроса, че те са несъвместими с FRAND условията?


    (1)  C-170/13, EU:C:215:477.


    Επάνω