Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Oriol Junqueras i Vies срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 15 декември 2020 г. по дело T-24/20, Junqueras i Vies/Парламент

(Дело C-115/21 P)

(2021/C 163/23)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Oriol Junqueras i Vies (представител: A. Van den Eynde Adroer, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

Първо: Грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването и прилагането в случая на член 13, параграф 3 и член 7, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) (1). Не е имало отнемане на мандата, а прилагане на основание за възникнала несъвместимост, което не е установено в съответствие с член 7, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.). Европейският парламент не може да взема предвид никакво отнемане на мандата на Oriol Junqueras, нито възникването на каквото и да било основание за несъвместимост, установено в съответствие с член 7, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.), тъй като нито едното, нито другото се е случило, а „вземането предвид“ от Европейският парламент осигурява правни последици на решение, каквито същото не би могло да има, и то става обжалваем акт съгласно член 263 ДФЕС, нарушавайки правата на Oriol Junqueras (по-специално член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз[, наричана по-нататък „Хартата“,] и член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз).

Второ: Грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването и прилагането на член 4, параграф 7 от Правилника за дейността [на Европейския парламент]. Обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него се приема, че Европейският парламент няма правомощия да откаже признаването на основанията за несъвместимост съгласно посочения член. Поради неприлагането на член 4, параграф 7 от Правилника за дейността решението на Европейския парламент представлява решение, с което се изменя правното положение на Oriol Junqueras, засягайки правата му (по-специално по член 39 от Хартата и член 9 [от] Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз), поради което обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него се приема, че [това решение] не подлежи на обжалване съгласно член 263 ДФЕС.

Трето: Неправилно тълкуване на членове 8 и 12 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) и член 3, параграф 3 от Правилника за дейността, тъй като основанието за несъвместимост, приложено по отношение на Oriol Junqueras, не се отнася за избирателната процедура. Не може да се заключи, че държавата може да установи посоченото основание за несъвместимост в съответствие с правната уредба на изборния процес, предвидена в Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.). Определението е неправилно от правна страна, тъй като в него за противоречащи на член 39 от Хартата (двата параграфа), член 41 от Хартата (параграфи 1 и 2) и член 21 от Хартата (параграф 2) не са счетени член 13, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) и член 4, параграф 7 от Правилника за дейността, при положение че с тях се въвеждат ограничения на правата по начин, противоречащ на член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата. Определението е неправилно, тъй като в него не се отчита издигането в нормативната йерархия на Хартата като част от първичното право на Европейския съюз. След като с него се прилагат норми, които противоречат на Хартата, е очевидно че обжалваният акт е решение, пораждащо последици за правното положение на Oriol Junqueras, и съответно е обжалваемо съгласно член 263 ДФЕС, поради което обжалваното определение е неправилно от правна страна. При условията на евентуалност, в определението е трябвало да се извърши тълкуване, което да отчита защитаваните от Хартата права и да бъде в съответствие с практиката на Съда на ЕС, на член 13, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) и член 4, параграф 7 от Правилника за дейността, като предвид се вземат също изключителните обстоятелства в конкретния случай и информацията, с която е разполагал Европейският парламент. Обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него не се отчита възможността в конкретния случай да се стигне до извода, че е налице фактическа грешка по смисъла на член 4, параграф 7 от Правилника за дейността, която дава право на Европейския парламент да откаже да обяви мястото за свободно или да признае приложеното основание за несъвместимост. Обжалваното определение съответно е неправилно от правна страна, тъй като обжалваният акт е решение с правни последици за Oriol Junqueras и е обжалваем съгласно член 263 ДФЕС.

Четвърто: Обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него се приема, че съгласно правото на ЕС инициативата на Председателя на Европейския парламент по член 8 от Правилника за дейността не е задължителна. Правната уредба трябва да се тълкува в своята цялост, а член 39 от Хартата (чието прилагане е задължително за държавите членки по силата на член 51, параграф 1 от Хартата), задължението за лоялно сътрудничество, член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6 от Правилника за дейността правят задължително спазването на правата на Oriol Junqueras, ако държавата членка е предупредена за положението от председателя на Европейския парламент съгласно член 8 от Правилника за дейността. В обжалваното определение неправилно се приема, че в случая не са налице особени обстоятелства, превръщащи бездействието на Европейския парламент в обжалваем акт (различни пренебрегнати предходни петиции за запазване на имунитета на Oriol Junqueras и най-вече решение на Съда на ЕС, с което се признава качеството му на избран [член на Европейския парламент] и което позволява да се установи нарушаването на неговите права поради липсата на искане за снемане на имунитета му). В обжалваното определение неправилно се тълкува [виждането], че при особените обстоятелства в конкретния случай отказът да се направи спешно искане за защита по член 8 от Правилника за дейността представлява решение, с което на Oriol Junqueras се отказват определени правни последици, що се отнася до защитата на неговия имунитет, и поради това то е обжалваемо съгласно член 263 ДФЕС.

(1)  ОВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 5.