—

да отмени мълчаливото решение от 17 септември 2019 г., потвърдено с изрично решение от 10 октомври 2019 г., за отхвърляне на искането за възстановяване на небонифицираната част от пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди встъпването му в длъжност и прехвърлени към пенсионната схема на Европейския съюз,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за полагане на грижа. Жалбоподателят твърди в това отношение, че в съответствие със задължението си за полагане на грижа институцията на Европейския съюз трябва задължително да уведоми длъжностното лице не само за правилото за жизнения минимум и за отражението му при изчисляването на пенсията, но и за възможността длъжностното лице да забави прехвърлянето на пенсионните си права до ефективното придобиване на пенсионните права.

2.

Второ основание: неоснователно обогатяване. Жалбоподателят счита, че отказът да се възстанови частта от прехвърлените в схемата на Съюза национални пенсионни права, която не е взета предвид при определянето на пенсионните права, може да доведе до необосновано присвояване и следователно до неоснователно обогатяване в полза на Съюза, както и до несправедливо обедняване на съответното длъжностно лице.