—

Да бъде отменено решението, постановено на 28 ноември 2018 г. от шести състав на Общия съд на Европейския съюз по дело T-161/17.

—

Да бъде отменено решението на генералния секретар на Парламента от 6 януари 2017 г., което е прието въз основа на член 68 от Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, изменено, и с което е установено парично задължение в размер на 41 554 EUR.

—

Да бъде отменено дебитно известие № 2017-22 от 11 януари 2017 г., с което жалбоподателят е уведомен, че има парично задължение, установено с решение на генералния секретар от 6 януари 2017 г. за възстановяване на недължимо изплатени суми за парламентарни сътрудници и за прилагане на член 68 от Мерките по прилагане на устава и на членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент.

—

Парламентът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

А —

Абсолютно основание за отмяна: Нарушение на правото на Съюза — Грешки при прилагане на правото — Съществено процесуално нарушение — Нарушение на правото на защита

Това основание е изведено от непровеждането на лично изслушване на жалбоподателя и от непредоставянето на преписката, по-специално на доклада на OLAF, от генералния секретар.

Общият съд е нарушил правото на защита на жалбоподателя, по-специално предвид Хартата на основните права на Съюза и член 6 от ЕКПЧ.

Б —

Нарушение на правото на Съюза — Грешки при прилагане на правото — Нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност — Грешка в квалификацията на правното естество на фактите, изопачаване на фактите и доказателствата

Общият съд е изопачил смисъла на доказателствата, приложени от жалбоподателя към писмото му от 14 март 2016 г. до OLAF.

Не може да се твърди, че сумите, изплатени по „изкуствения“ договор, не са използвани по начин, съответстващ на Мерките по прилагане на устава. Няма съответно никаква злоупотреба, свързана с целта или естеството на тези средства, нито пък е нанесена вреда на Парламента.

В —

Злоупотреба с власт — Fumus persecutionis

Дискриминацията, задържането на доказателства, нелоялността и нарушението на правото на защита, допуснати по вина на генералния секретар на Парламента спрямо жалбоподателя, представляват и е трябвало да се счетат от Общия съд за „обективни, относими и съгласувани доказателства [за действия], извършени с единствената или поне определяща цел да се постигнат различни от изложените цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства“, като те разкриват и съдържат fumus persecutionis в ущърб на жалбоподателя.