17.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 231/41

—

като главно искане, да отмени частично решение на Европейската комисия от 2 февруари 2017 г. относно схеми за помощи SA.26763 2014/C (ex 2012/NN) приложени от Франция в ползва на предприятията за автобусни превози в областта Île-de-France, в частта, в която в член 1 от него се приема, че регионалната схема за помощи е приложена „незаконно“, при положение че ставало въпрос за съществуваща схема за помощи,

—

при условията на евентуалност, да отмени частично решение на Европейската комисия от 2 февруари 2017 г. относно схеми за помощи, SA.26763 2014/C (ex 2012/NN) приложени от Франция в ползва на предприятията за автобусни превози в областта Île-de-France, в частта, в която в член 1 от него се приема, че регионалната схема за помощи е приложена „незаконно“ за периода преди 25 ноември 1998 г.,

—

да осъди Европейската комисия да заплати всички разноски.

1.

Първото основание, повдигнато като главно, е изведено от факта че въпросната регионална схема за помощи не била приложена незаконно, тъй като задължението за предварително уведомяване не се отнасяло за нея. Всъщност регионалната схема за помощи била съществуваща схема по смисъла на член 108, параграф 1 ДФЕС и на разпоредбите на член 1, буква б) от глава VI от Регламент (ЕС) на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) (наричан по-нататък „Регламентът № 2015/1589“). Според приложимите за съществуващите схеми за помощи норми, прилагането не било незаконно, а Комисията могла само да предпише евентуално полезни мерки, насочени към тяхното изменение или премахване в бъдеще.

2.

Второто основание, повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от факта, че регионалната схема за помощи не представлявала съществуваща схема за помощи. Според жалбоподателите Комисията опорочила обжалваното решение и то било незаконосъобразно, тъй като приела, че десетгодишният давностен срок е бил прекъснат с жалба, подадена през 2004 г. до националния съд от Syndicat autonome des transporteurs de voyageurs (Независим синдикат на предприятията за превоз на пътници“ (наричан по-нататък „SATV“). Всъщност член 17 от Регламент № 2015/1589 предвиждал, че десетгодишният давностен срок се прекъсвал само от действие, предприето от Комисията или от държава членка, която действа по искане на Комисията. Жалбоподателите твърдят, че подаването на жалба до националния съд от SATV не представлява действие, прекъсващо давностния срок по смисъла на тази разпоредба.