Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62017CN0225

    Дело C-225/17 P: Жалба, подадена на 27 април 2017 г. от Islamic Republic of Iran Shipping Lines, Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Khazar Sea Shipping Lines Co., IRISL Europe GmbH, IRISL Marine Services and Engineering Co., Irano Misr Shipping Co., Safiran Payam Darya Shipping Lines, Shipping Computer Services Co., Soroush Sarzamin Asatir Ship Management, South Way Shipping Agency Co. Ltd, Valfajr 8th Shipping Line Co. срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 17 февруари 2017 г. по съединени дела T-14/14 и Т-87/14, Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет на Европейския съюз

    OB C 231, 17.7.2017, p. 15–17 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    17.7.2017   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 231/15


    Жалба, подадена на 27 април 2017 г. от Islamic Republic of Iran Shipping Lines, Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Khazar Sea Shipping Lines Co., IRISL Europe GmbH, IRISL Marine Services and Engineering Co., Irano Misr Shipping Co., Safiran Payam Darya Shipping Lines, Shipping Computer Services Co., Soroush Sarzamin Asatir Ship Management, South Way Shipping Agency Co. Ltd, Valfajr 8th Shipping Line Co. срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 17 февруари 2017 г. по съединени дела T-14/14 и Т-87/14, Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет на Европейския съюз

    (Дело C-225/17 P)

    (2017/C 231/20)

    Език на производството: английски

    Страни

    Жалбоподатели: Islamic Republic of Iran Shipping Lines, Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Khazar Sea Shipping Lines Co., IRISL Europe GmbH, IRISL Marine Services and Engineering Co., Irano Misr Shipping Co., Safiran Payam Darya Shipping Lines, Shipping Computer Services Co., Soroush Sarzamin Asatir Ship Management, South Way Shipping Agency Co. Ltd, Valfajr 8th Shipping Line Co. (представители: M. Taher, Solicitor, M. Lester QC, Barrister)

    Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

    Искания на жалбоподателите

    Жалбоподателите искат от Съда:

    да отмени решението на Общия съд от 17 февруари 2017 г. по съединени дела T-14/14 и T-87/14,

    да уважи исканията на жалбоподателите пред Общия съд, и по-специално:

    да отмени „мерките от октомври 2013 г.“ (Решение 2013/497 на Съвета (1) за изменение на Решение 2010/413 (2) и Решение 971/2013 на Съвета (3) за изменение на Регламент 267/2012 (4)) и „мерките от ноември 2013 г.“ (Решение 2013/685 на Съвета (5) за изменение на Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение 1203/2013 на Съвета (6) за прилагане на Регламент 267/2012) в частите, които се отнасят до жалбоподателите,

    при условията на евентуалност, да установи, че мерките от октомври 2013 г. не са приложими по отношение на жалбоподателите, тъй като са незаконосъобразни, и

    да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени в производството по обжалване и в производството пред Общия съд.

    Основания и основни доводи

    Жалбоподателите искат мерките да се обявят за неприложими на следните основания:

    1.

    Първо, Общият съд допуснал грешка, като приел, че мерките от октомври 2013 г. имат валидно правно основание.

    2.

    Второ, Общият съд допуснал грешка, като приел, че мерките от октомври 2013 г. не нарушават принципа res judicata, принципа на правна сигурност, принципа на оправданите правни очаквания и принципа ne bis in idem, както и че не нарушават правото на ефективни правни средства за защита.

    3.

    Трето, Общият съд допуснал грешка, като приел, че с мерките от октомври 2013 г. ответникът не е злоупотребил с властта си.

    4.

    Четвърто, Общият съд допуснал грешка, като приел, че ответникът не е нарушил правото на защита на жалбоподателите.

    5.

    Пето, Общият съд допуснал грешка, като приел, че мерките от октомври 2013 г. не представляват неоправдано и непропорционално засягане на основните права на жалбоподателите.

    Жалбоподателите искат отмяна на решението на следните основания:

    1.

    Първо, Общият съд допуснал грешка, като не установил допуснатите от ответника редица явни грешки в преценката относно изпълнението на критериите за включване на жалбоподателите в мерките от ноември 2013 г.

    2.

    Второ, Общият съд допуснал грешка, като приел, че ответникът не е нарушил правото на защита на жалбоподателите, като ги е включил и в мерките от ноември 2013 г.

    3.

    Трето, Общият съд допуснал грешка, като приел, че включването на жалбоподателите в мерките от ноември 2013 г. не е в нарушение на принципа res judicata, принципа на правна сигурност, принципа на оправданите правни очаквания и принципа ne bis in idem, както и че не нарушава правото на ефективни правни средства за защита.

    4.

    Четвърто, Общият съд допуснал грешка като приел, че мерките от ноември 2013 г. не представляват неоправдано и непропорционално засягане на основните права на жалбоподателите.


    (1)  Решение 2013/497/ОВППС на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 272, 2013 г., стр. 46).

    (2)  Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39).

    (3)  Регламент (ЕС) № 971/2013 на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 272, 2013 г., стр. 1).

    (4)  Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1).

    (5)  Решение 2013/685/ОВППС на Съвета от 26 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 316, 2013 г., стр. 46).

    (6)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1203/2013 от 26 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 316, 2013 г., стр. 1).


    Top