1)

Член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че кандидат „се укрива“ по смисъла на тази разпоредба, когато съзнателно избягва националните органи, компетентни да извършат неговото прехвърляне, за да го осуети. Може да се презумира, че случаят е такъв, когато прехвърлянето не може да се извърши, тъй като кандидатът е напуснал отреденото му жилище, без да уведоми компетентните национални органи за своето отсъствие, при условие че е бил уведомен за своите задължения в това отношение, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство. Посоченият кандидат запазва възможността да докаже, че не е уведомил тези органи за своето отсъствие поради основателни причини, а не поради намерението си да ги избегне.

Член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на производство за обжалване на решение за прехвърляне заинтересованото лице може да се позове на член 29, параграф 2 от този регламент, като изтъкне, че срокът за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укрило.

2)

Член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се удължи срокът за прехвърляне най-много до осемнадесет месеца, е достатъчно преди изтичането на шестмесечния срок за прехвърляне молещата държава членка да уведоми компетентната държава членка за обстоятелството, че заинтересованото лице се е укрило, като същевременно посочи новия срок за прехвърляне.

3)

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле попада въпросът дали член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допуска прехвърлянето съгласно член 29 от Регламент № 604/2013 на търсещо международна закрила лице в държавата членка, която съгласно този регламент е обичайно компетентна за разглеждането на неговата молба за международна закрила, когато в случай че в посочената държава членка се предостави такава закрила, би имало сериозна опасност търсещото закрила лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение по смисъла на посочения член 4 поради условията на живот, които биха го очаквали като лице, което се ползва от международна закрила в посочената държава членка.

Член 4 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такова прехвърляне на търсещото международна закрила лице, освен ако съдът, сезиран с жалба против решението за прехвърляне, не установи въз основа на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни и с оглед на гарантирания от правото на Съюза стандарт на закрила на основните права, че действително съществува опасност за търсещото закрила лице, поради обстоятелството че в случай на прехвърляне то би се оказало независимо от своята воля и личния си избор в положение на крайна материална нищета.