19.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/3

1)

Съвместима ли е с член 7 от Директива 2003/88/ЕО национална правна разпоредба като член 41а, параграф 2 от Wiener Besoldungsordnung 1994 (Правилник за възнагражденията на служителите на администрацията на град Виена от 1994 г.), която не предвижда каквото и да било финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по смисъла на член 7 от Директива 2003/88/ЕО (1) за работник или служител, който е поискал прекратяване от определена дата на трудовото или служебното си правоотношение?

В случай на отрицателен отговор, [съвместима ли е с член 7 от Директива 2003/88/ЕО] национална правна разпоредба, съгласно която всеки работник или служител, който е поискал прекратяване на трудовото или служебното си правоотношение, трябва да направи всичко необходимо, за да изчерпи неизползвания си платен годишен отпуск в оставащото му до това прекратяване време, като в такива случаи има право на финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск само ако е подал молба да го използва, считано от датата, на която е заявил желанието си за прекратяването на трудовото или служебното правоотношение, но не е бил в състояние да го изчерпи в частта, за която иска обезщетение?

2)

Следва ли да се приеме, че работникът или служителят има право на финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в случаите, когато поради неработоспособност не е бил в състояние да го изчерпи непосредствено преди прекратяването на трудовото или служебното правоотношение само ако: а) е уведомил работодателя си за неработоспособността (например поради заболяване) без ненужно забавяне (и следователно по принцип преди прекратяването на трудовото или служебното правоотношение), и б) е представил доказателство за неработоспособността си (например поради заболяване) (по-специално болничен лист) без ненужно забавяне (и следователно по принцип преди прекратяването на трудовото или служебното правоотношение)?

В случай на отрицателен отговор, съвместима ли е с член 7 от Директива 2003/88 национална правна разпоредба, съгласно която работник или служител, който поради неработоспособност не е бил в състояние да изчерпи платения си годишен отпуск непосредствено преди прекратяването на трудовото или служебното си правоотношение, има право на финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск само ако: а) е уведомил работодателя си неработоспособността (например поради заболяване) без ненужно забавяне (и следователно по принцип преди прекратяването на трудовото правоотношение), и б) е представил доказателство за неработоспособността си (например поради заболяване) (по-специално болничен лист) без ненужно забавяне (и следователно по принцип преди прекратяването на трудовото или служебното правоотношение)?

3)

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (вж. решения от 18 март 2004 г., C-342/01 [Gomez], т. 31, от 24 януари 2012 г., C-282/10 [Dominguez], т. 47 — 50 и от 3 май 2012 г., C-337/10 [Neidei], т. 37) държавите членки могат да приемат законови разпоредби, предвиждащи в полза на работника или служителя по-големи от гарантираните с член 7 от Директива 2003/88 минимални права по отношение на платения годишен отпуск и на обезщетението за неизползването му. Правата по член 7 от Директива 2003/88 имат непосредствен ефект (вж. решения от 24 януари 2012 г., C-282/10 [Dominguez], т. 34 — 36 и от 12 юни 2014 г., C-118/13 [Boilacke], т. 28).

При такова тълкуване на член 7 от Директива 2003/88 фактът, че националният законодател е предвидил в полза на определена категория лица право на финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което значително надхвърля предвиденото в тази разпоредба от директивата, означава ли, че поради пряката приложимост на член 7 от Директива 2003/88 лицата, на които в нарушение на същата директива националният закон не е предоставил право на финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, имат право на такова обезщетение в значително по-голям от предвидения в посочената разпоредба от директивата размер също като лицата, които националната правна уредба поставя в по-благоприятно положение?