This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62015CN0175
Case C-175/15: Request for a preliminary ruling from the Înalta Curte de Casație și Justiție (Romania) lodged on 20 April 2015 — Taser International Inc. v SC Gate 4 Business SRL, Cristian Mircea Anastasiu
Дело C-175/15: Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 20 април 2015 г. — Taser International Inc./SC Gate 4 Business SRL, Cristian Mircea Anastasiu
Дело C-175/15: Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 20 април 2015 г. — Taser International Inc./SC Gate 4 Business SRL, Cristian Mircea Anastasiu
OB C 236, 20.7.2015, p. 24–25
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
20.7.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 236/24 |
Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 20 април 2015 г. — Taser International Inc./SC Gate 4 Business SRL, Cristian Mircea Anastasiu
(Дело C-175/15)
(2015/C 236/33)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie
Страни в главното производство
Жалбоподател: Taser International Inc.
Ответник: SC Gate 4 Business SRL, Cristian Mircea Anastasiu
Преюдициални въпроси
Следва ли член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на „компетентност[…], която произтича от други разпоредби на настоящия регламент“, попада и положението, в което страните по договор за прехвърляне на правата върху марка, регистрирана в държава — членка на Европейския съюз, са се договорили недвусмислено и безспорно да възложат компетентността за решаване на споровете във връзка с изпълнението на договорните задължения на съдилища от държава, която не е членка на Европейския съюз, и в която е местоживеенето (седалището) на ищеца, когато ищецът е сезирал съд от друга държава — членка на Европейския съюз, на територията на която е местоживеенето (седалището) на ответника?
При утвърдителен отговор:
Следва ли член 23, параграф 5 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не се отнася до клауза за учредяване на компетентност в полза на съдилища на държава, която не е членка на Европейския съюз, така че сезираният на основание член 2 от регламента съд следва да определи дали е компетентен да разреши спора в съответствие с нормите на международното частно право, уредени в неговото национално законодателство?
Може ли да се приеме, че спор с предмет изпълнение по съдебен ред на задължението за прехвърляне на правата върху регистрирана марка в държава членка на Европейския съюз — задължение, поето по силата на договори, сключени между страните по този спор — се отнася до право, „за ко[е]то се изисква да бъде депозиран[о] или регистриран[о]“ по смисъла на член 22, точка 4 от регламента, като се има предвид обстоятелството, че според законодателството на държавата, в която е регистрирана марката, прехвърлянето на правата върху дадена марка подлежи на вписване в Регистъра на марките и на публикуване в Официалния бюлетин за индустриална собственост?
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли член 24 от регламента в положение като представеното в горния преюдициален въпрос съдът, сезиран на основание член 2 от регламента, да установи, че не е компетентен да реши спора, дори и ответникът да се е явил пред този съд, включително и в последната фаза на производството, без да оспори неговата компетентност?
(1) ОВ L 12, стр. 1, Специално издание на български език, глава 19, том 3, стр. 74).