18.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/13

1.

Кога трябва да се приеме, че едно трудово правоотношение е правоотношение в „държавния“ сектор по смисъла на клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО (1), и по-специално че става дума за „специфични сектори и/или категории работници“, което следователно може да обоснове последици, които са различни от тези при трудовите правоотношения в частния сектор?

2.

Като се имат предвид обясненията, изложени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО (2) и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО (3), включват ли се последиците от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в понятието условия за наемане на работа по клауза 4 от Директива 1999/70/ЕО? При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправдана ли е по смисъла на клауза 4 разликата между обичайно предвидените от националното право последици от незаконосъобразното прекратяване на срочно трудово правоотношение и на трудово правоотношение за неопределено време?

3.

По силата на принципа за лоялно сътрудничество, забранено ли е държава членка умишлено да опише пред Съда на Европейския съюз в рамките на производство по преюдициално запитване национална правна уредба, която не съответства на действителността, и длъжен ли е националният съд, в отсъствието на алтернативно тълкуване на националното право, което да отговаря на произтичащите от принадлежността към Европейския съюз задължения, да тълкува, ако е възможно, националното право в съответствие с предложеното от държавата тълкуване?