18.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/10

1.

Трябва ли член 3, параграф 2, буква г) от Директива [2008/95/ЕО] (1) да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали заявител на марка е действал добросъвестно са релевантни само обстоятелства, настъпили преди или към момента на подаването на заявката за марката, или могат да се вземат предвид и обстоятелства, настъпили след подаването на заявката като доказателства в подкрепа на факта, че заявителят е действал добросъвестно?

2.

Необходимо ли е да се приложи Решение по съединени дела C-414/99—C-416/99 (2) общо за всички дела, в които се преценява дали притежателят на марка е дал съгласието си за поведение, което може да доведе до отслабване или ограничаване на неговите изключителни права?

3.

Възможно ли е да се направи извод за добросъвестност от страна на заявител на по-късна марка от факта, че притежателят на по-ранна марка е сключил споразумения с него, въз основа на които този притежател е дал съгласие за публикуването на периодични печатни материали, чието наименование е сходно с това на марката, заявена от заявителя на по-късната марка, дал е съгласие за регистрацията на посочените печатни материали от заявителя на по-късната марка и му е предложил подкрепа за тяхното публикуване, въпреки че съответните споразумения не уреждат изрично въпроса за правата на интелектуална собственост?

4.

В случай че обстоятелствата, настъпили след подаването на заявката за марка също могат да бъдат релевантни за преценката дали заявителят на марката е действал добросъвестно, възможно ли е при условията на евентуалност да се направи извод, че заявителят е действал добросъвестно, поради факта че притежателят на по-ранната марка съзнателно е търпял съществуването на спорната марка в продължение на поне десет години?