This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013CA0242
Case C-242/13: Judgment of the Court (Second Chamber) of 17 September 2014 (request for a preliminary ruling from the Hoge Raad der Nederlanden — Netherlands) — Commerz Nederland NV v Havenbedrijf Rotterdam NV (Reference for a preliminary ruling — Competition — State aid — Article 107(1) TFEU — Definition of aid — Guarantees provided by a public undertaking to a bank to facilitate lending to third party creditors — Guarantees deliberately provided by the director of that public undertaking in disregard of that undertaking’s statutes — Presumption of opposition by the public body that owns that undertaking — Whether the guarantees may be imputed to the State)
Дело C-242/13: Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Commerz Nederland NV/Havenbedrijf Rotterdam NV (Преюдициално запитване — Конкуренция — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за помощ — Гаранции, предоставени от публично предприятие пред банка с цел отпускане на кредити на кредитополучатели, трети лица — Гаранции, предоставени от директора на публичното предприятие при умишлено нарушаване на разпоредбите на устава на това предприятие — Презумпция за противопоставяне от страна на публичния орган, собственик на посоченото предприятие — Възможност да се счита, че гаранциите са предоставени от държавата)
Дело C-242/13: Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Commerz Nederland NV/Havenbedrijf Rotterdam NV (Преюдициално запитване — Конкуренция — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за помощ — Гаранции, предоставени от публично предприятие пред банка с цел отпускане на кредити на кредитополучатели, трети лица — Гаранции, предоставени от директора на публичното предприятие при умишлено нарушаване на разпоредбите на устава на това предприятие — Презумпция за противопоставяне от страна на публичния орган, собственик на посоченото предприятие — Възможност да се счита, че гаранциите са предоставени от държавата)
OB C 421, 24.11.2014, p. 11–12
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
24.11.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 421/11 |
Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Commerz Nederland NV/Havenbedrijf Rotterdam NV
(Дело C-242/13) (1)
((Преюдициално запитване - Конкуренция - Държавни помощи - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Понятие за помощ - Гаранции, предоставени от публично предприятие пред банка с цел отпускане на кредити на кредитополучатели, трети лица - Гаранции, предоставени от директора на публичното предприятие при умишлено нарушаване на разпоредбите на устава на това предприятие - Презумпция за противопоставяне от страна на публичния орган, собственик на посоченото предприятие - Възможност да се счита, че гаранциите са предоставени от държавата))
2014/C 421/14
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподател: Commerz Nederland NV
Ответник: Havenbedrijf Rotterdam NV
Диспозитив
Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали предоставените от публично предприятие гаранции може да се считат за предоставени от контролиращия го публичен орган, са релевантни — заедно с всички признаци, следващи от обстоятелствата на конкретния случай, както и от контекста, в който последните са настъпили — също и обстоятелствата, от една страна, че предоставилият тези гаранции единствен управител на посоченото предприятие е действал неправомерно, като умишлено е запазил в тайна отпускането на тези гаранции и по този начин е нарушил разпоредбите на устава на това предприятие, а от друга страна, че посоченият публичен орган е щял да се противопостави на предоставянето на тази гаранция, ако е разполагал с информация за това. В случай като разглеждания в главното дело обаче тези обстоятелства сами по себе си не изключват възможността да се счита, че съответните действия са извършени от посочения публичен орган.