20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/29

—

да се обяви, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 7 от Директива 90/314/ЕИО (1);

—

да се осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

1.

Като определя тримесечен срок, считано от датата, предвидена за завършване на пътуването за подаване на молба за намеса до гаранционния фонд на потребителя на туристически пакет Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 7 от Директива 90/314.

2.

Член 7 от Директива 90/314 предвижда, че организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, представя достатъчни доказателства, за да гарантира връщането на вложените средства и репатрирането на потребителя в случай на несъстоятелност. Съгласно тълкуването, дадено от общностната съдебна практика тази разпоредба налага на държавите задължение за резултат, което предполага предоставянето на купувача на пакетни туристически пътувания правото на ефективна защита срещу опасността от несъстоятелност на организаторите и по-специално връщане на платените суми и репатриране.

3.

Член 8 допуска държавите-членки да приемат по-строги разпоредби, но само ако те предоставят по-голяма защита на потребителя.

4.

В настоящият случай, съгласно предоставената от националните власти в хода на производството за установяване на неизпълнение на задължения информация, разглежданата италианска правна уредба има за цел да гарантира възможността да бъдат възстановени на държавния бюджет изплатените на потребителите суми и следователно по-скоро да запази финансовите интереси на държавата отколкото да гарантира по-голяма защита на купувачите на пакетни туристически пътувания.

5.

Макар Комисията да разбира интереса на Италия да осигури стабилно и балансирано управление на гаранционния фонд, като улесни неговия регресен иск спрямо туристическия оператор, тя счита, че тази мярка, като налага преклузивен срок за подаване на молбата за намесата на фонда, въвежда условие, което може да лиши потребителя от правата, гарантирани от Директива 90/314.

6.

Вярно е, както поддържат италианските власти, че потребителят може да подаде собствена молба за намеса на фонда веднага след като узнае за обстоятелствата, които могат да попречат на изпълнението на договора. За да се възползва от тази възможност обаче е необходимо той да е узнал за въпросните обстоятелства. Като се изключат обаче хипотезите, в които несъстоятелността на организатора на пътуването е очевидна, тъй като е обявена с установително съдебно решение, в по-голямата част от случаите потребителят не е запознат с истинското имущественото положение на оператора. Следователно нормално е той най-напред да се обърне към него, за да получи възстановяване на платените суми, като изпрати писмо, евентуално покана и накрая съдебно разпореждане за плащане. По този начин има опасност тримесечният срок, предвиденият в член 5 от министерски указ № 349/1999 отдавна да е изтекъл към момента на подаване на молбата за намеса на гаранционния фонд, в резултат на което потребителят би бил лишен от правото да му бъдат възстановени платените суми.

7.

За да поправят неизпълнението, в което се упрекват в настоящото производство, италианските власти първо заявяват, че искат да удължат от три на дванадесет месеца срока за подаване на молбата за намеса на фонда, а после че искат да го отменят.

8.

Освен това те публикуват в Официален вестник на Италианската република съобщение, което има за цел да информира потенциално заинтересованите лица, че за да се осигури защитата на потребителите до отмяната на въпросния срок молбите за достъп до гаранционния фонд могат да се подават във всеки един момент.

9.

Комисията счита, че тези мерки, макар да представляват похвален опит да бъдат поправени последиците от спорното нарушение, не са достатъчни, за да премахнат опасността купувачите на пакетни туристически пътувания да бъдат лишени от правото си на ефективна защита в случай на несъстоятелност на организатора на пътуването.

10.

За да се гарантира напълно правната сигурност, като по този начин се позволи на частноправните субекти да се запознаят с пълният обхват на своите права и да се позовават на тях пред съдилищата, разпоредбите на дадена директива трябва да бъдат приведени в изпълнение с безспорна ефективност, специфика и яснота, а не посредством административни практики, които по естеството си могат да бъдат изменяни по усмотрение на националната администрация.

11.

Паралелното съществуване в италианския правен ред, от една страна, на разпоредба, която не е формално отменена и която предвижда тримесечен преклузивен срок за подаване на молба за намеса на фонда и от друга страна, съобщение на администрацията, което приканва да не се взема предвид този срок, създава очевидно положение на несигурност за купувачите на пакетни туристически пътувания.