—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 6, 7, 8, 11, 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1)(„Директивата за защита на личните данни“),

—

като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (наричана по-долу „Общ регламент относно защитата на данните“) (3), и като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (4),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 6 ноември 2015 г. относно предаването на лични данни от ЕС на Съединените американски щати съгласно Директива 95/46/ЕО след решението на Съда по дело C-362/14 (Schrems) (COM(2015)0566),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 10 януари 2017 г., озаглавено „Обмен и защита на лични данни в един глобализиран свят“ (COM(2017)0007);

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2016 г. по дела C-203/15 Tele2 Sverige AB срещу Post- och telestyrelsen и C-698/15 Secretary of State for the Home Department срещу Tom Watson и други (6);

—

като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията от 12 юли 2016 г. съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (7),

—

като взе предвид Становище 4/2016 на Европейския надзорен орган по защита на данните относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (8),

—

като взе предвид становището на Работната група по член 29 „Защита на данните“ от 13 април 2016 г. относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (9) и нейното изявление от 26 юли 2016 г. (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни (11),

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner Съдът на Европейския съюз анулира Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и поясни, че за адекватна степен на защита на личните данни в трета държава трябва да се счита степен на защита, която „по същество е равностойна“ на гарантираната в Съюза по силата на Директива 95/46/ЕО, разглеждана във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата на ЕС“), с което породи необходимостта от провеждане на преговори по ново споразумение, така че да се гарантира правна сигурност относно начина на предаване на личните данни от ЕС на САЩ;

Б.

като има предвид, че при проучване на равнището на защита, осигурявано от дадена трета държава, Комисията е задължена да направи оценка на съдържанието на приложимите в тази държава правила, произтичащи от вътрешното законодателство или от сключените от нея международни споразумения, както и практиката с цел спазване на тези правила, като в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 95/46/EО трябва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с операцията по предаване на лични данни към трета държава; като има предвид, че тази оценка трябва не само да се позовава на законодателството и практиките, свързани със защитата на личните данни за търговски и лични цели, но и да обхваща всички аспекти на приложимата по отношение на тази държава или на този сектор рамка, и по-конкретно, но не само, правоприлагане, национална сигурност и зачитане на основните права;

В.

като има предвид, че предаването на лични данни между търговските организации от ЕС и САЩ представлява важен елемент от трансатлантическите отношения; като има предвид, че това предаване на данни следва да се осъществява при пълно зачитане на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че една от основните цели на ЕС е защитата на основните права, утвърдени в Хартата на ЕС;

Г.

като има предвид, че в своето Становище № 4/2016 Европейският надзорен орган по защита на данните повдигна няколко пораждащи опасения въпроса относно проекта на Щита за личните данни; като има предвид, че Европейският надзорен орган по защита на данните приветства в същото становище усилията, положени от всички страни, за намиране на решение за предаване на лични данни от ЕС към САЩ за търговски цели съгласно система за самостоятелно сертифициране;

Д.

като има предвид, че в своето Становище 01/2016 относно проекта за решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ Работната група по член 29 приветства значителните подобрения, въведени с Щита за личните данни в сравнение с Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“), като същевременно изрази сериозни опасения във връзка както с търговските аспекти, така и с достъпа на публичните органи до данните, прехвърляни в рамките на Щита за личните данни;

Е.

като има предвид, че на 12 юли 2016 г., след допълнителни обсъждания с администрацията на САЩ, Комисията прие своето Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250, в което обяви адекватната степен на защита за личните данни, които се предават от Съюза към организации в Съединените щати съгласно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

Ж.

като има предвид, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ е придружен от няколко писма и едностранни декларации от администрацията на САЩ, поясняващи наред с другото принципите за защита на данните, функционирането на надзора, правоприлагането и правната защита, както и гаранциите, при които агенциите за сигурност могат да получат достъп до личните данни и да ги обработват;

З.

като има предвид, че в изявлението си от 26 юли 2016 г. Работната група по член 29 приветства направените подобрения в Щита за личните данни в сравнение с механизма за сфера на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и изрази удовлетворението си от това, че Комисията и органите на САЩ са взели предвид изразените от нея опасения; като има предвид, че независимо от това Работната група по член 29 посочва, че много от нейните опасения остават валидни, както по отношение на търговските аспекти, така и на достъпа на публичните органи на САЩ до данните, прехвърляни от ЕС, като например липсата на конкретни правила относно автоматизираните решения и на общо право на възражение, необходимостта от по-строги гаранции за независимостта и правомощията на механизма на омбудсман, както и липсата на конкретни уверения, че няма да се извършва масово и безразборно събиране на лични данни (събиране на масиви от данни);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.