20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/110

Докладчик:

г-н Mário SOARES

1.1

ЕС пристъпи към по-ефективна интеграция и либерализация на европейските пазари на обществени поръчки при преразглеждането на Споразумението за държавните поръчки (СДП) в хода на търговските преговори с трети държави и в рамките на наскоро сключените от Европейския съюз търговски споразумения. Тези реформи доведоха до по-широко отваряне на европейските пазари на обществени поръчки за предприятията от развитите или развиващите се държави, въпреки че тези държави не отвърнаха с еквивалентно предложение и европейските предприятия продължават да се сблъскват с ограничителни и дискриминационни практики в третите държави. Това отваряне е още по-необходимо, тъй като обществените поръчки представляват около 20 % от световния БВП и в настоящия контекст на криза публичните инвестиции в инфраструктурата и поръчките за строителство и доставки в развитите и развиващите се икономики представляват основен лост на икономическия растеж през следващите години.

1.2

В много свои становища Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е заявявал подкрепата си за целта, която си е поставил Европейският съюз за по-широко отваряне за международната конкуренция на пазарите на обществени поръчки на всички държави. Комитетът е подчертавал и необходимостта от опростяване на правилата за обществени поръчки, по-специално за МСП, както и за спазване на принципите на прозрачност, недискриминация и равно третиране. Освен това той многократно е отправял искане за по-силно присъствие на социалните и екологичните аспекти, както и на зачитането на основните права на човека и защитата на потребителите при провеждането на европейската търговска политика, в съответствие с член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който призовава за по-голяма съгласуваност с принципите и целите на Съюза.

1.3

Комитетът разбира загрижеността на Комисията, която желае да гарантира по-широко отваряне на пазарите на обществени поръчки в трети държави за европейските предприятия, и е наясно с ефекта на лоста, който измененото предложение за регламент, предмет на настоящото становище, може да предизвика по отношение на достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза.

1.4

Комитетът смята, че предложението за регламент може да представлява първа крачка по пътя към гарантиране на по-широко отваряне на пазарите за обществени поръчки, по-специално по време на текущите преговори в областта на обществените поръчки в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ, както и в рамките на преговорите относно търговско споразумение с Япония, или на преговорите за присъединяване на Китай към Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация (СТО), предвид факта, че пазарите на обществените поръчки в тези държави не са толкова отворени, колкото тези на Европейския съюз, но така също и по отношение на държавите, които не са подписали СДП, като Русия, Бразилия или Аржентина.

1.5

Същевременно Комитетът осъзнава дълбоките различия, съществуващи в Съвета и Европейския парламент както относно уместността, така и относно ефикасността на предложението за регламент.

1.6

Комитетът подчертава абсолютната необходимост да се гарантира, че конкуренцията с предприятията от трети държави в контекста на възлагането на обществени поръчки ще бъде свободна и лоялна. Въпреки това ЕИСК изразява съмнения, че настоящото предложение за регламент може да постигне целта за балансирано отваряне на пазарите на обществени поръчки в трети държави. Комитетът счита, по-специално, че в новото предложение за регламент липсва амбиция, тъй като обхватът му се ограничава само до корекция в цената за договори на стойност, равна или надхвърляща 5 000 000 евро, и отбелязва, че само 7 % от всички обществени поръчки са на стойност, надхвърляща 5 000 000 евро. Също така смята, че санкцията, стигаща до 20 % от цената на офертите, не е достатъчна и трябва да бъде разглеждана за всеки отделен случай. Комитетът предлага да се приложат мерки за корекция на цените за поръчки, чиято прогнозна стойност е по-голяма или равна на 2 500 000 евро.

1.7

Комитетът се пита също така дали забраната държавите членки да прилагат ограничителни мерки, надхвърлящи определените в регламента, не е равностойна на либерализация de facto на обществените поръчки под прага от 5 000 000 евро за предприятията от трети държави, без съответната компенсация. По тази причина подкрепя неотложната необходимост от балансирано и взаимно отваряне на пазарите на обществени поръчки между ЕС и трети държави.

1.8

Комитетът изразява съжаление, че в предложението за регламент не се съдържа препратка към целта за устойчиво развитие, при положение че Комисията е включила тази цел като важен елемент на съобщението си „Търговията – за всички“ и че многократно е обявявала, че ще отчита устойчивото развитие във всички подходящи аспекти на споразуменията за свободна търговия (енергия, суровини и обществени поръчки) (1).

1.9

Комитетът изразява съжаление, че с новия регламент се заличават членове 85 и 86 от Директива 2014/25/ЕС, защото тези разпоредби са амбициозни и съответстващи в по-голяма степен на целта за отчитане на устойчивото развитие, тъй като включват социално измерение, свързано с трудностите на европейските предприятия да печелят търговете за обществени поръчки в трети държави в резултат на неспазването на разпоредбите на международното трудово право в тези държави. Освен това Комитетът смята, че би било полезно да се проучи по-подробно възможността за включване на някои от тези елементи в настоящото предложение за регламент.

1.10

Комитетът е на мнение, че в регламента трябва да се развие по-амбициозен подход за популяризирането на целите за устойчиво развитие, спазването на основните права и защитата на потребителите в процедурата за възлагане на обществени поръчки в трети държави. Според Комитета неспазването на тези основни правила може да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейските предприятия. Той смята, че определението за „ограничителна мярка или практика“ от член 2 от предложението трябва да включва неспазването на тези основни правила. Комитетът смята също, че докладът, който Комисията трябва да представи най-късно до 31 декември 2018 г. и най-малко веднъж на всеки три години (член 16 от предложението), би трябвало да обхваща не само достъпа на икономическите оператори до процедурите по възлагане на обществени поръчки в трети държави, но и спазването на социалните и екологични правила, както и зачитането на основните права на човека и защитата на потребителите в процедурите по възлагане на обществени поръчки в трети държави. Докладите на Комисията относно прилагането на регламента също трябва надлежно да отчитат този аспект.

1.11

ЕИСК отправя искане с настоящото предложение за регламент да се припомни, че предприятията от трети държави, участващи в процедури за възлагане на обществени поръчки в ЕС, са длъжни да спазват разпоредбите, целящи да насърчават зачитането на устойчивото развитие и укрепването на социалното и екологичното измерение, както и зачитането на основните човешки права, защитата на потребителите, социалната и професионалната интеграция или реинтеграция на хората с увреждания, предвидени в директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС относно обществените поръчки. Това е от съществено значение за свободната и лоялна конкуренция на вътрешния пазар.

1.12

Комитетът подкрепя изцяло неприлагането на регламента по отношение на най-слабо развитите и най-уязвимите държави съгласно Регламента за ОСП (2), но припомня на Комисията, че трябва да бъдат предприети допълнителни мерки, за да се насърчи участието на най-слабо развитите и уязвими държави в пазарите на обществени поръчки в ЕС.

1.13

Комитетът одобрява и неприлагането на регламента по отношение на европейските МСП. Той обаче желае да напомни на Комисията, че МСП се нуждаят от специална помощ както по отношение на достъпа до „трансгранични“ поръчки в Европейския съюз, така и по отношение на достъпа до обществени поръчки в трети държави.

2.1

ЕИСК е сезиран едновременно от Европейската комисия и от Европейския парламент да представи становище относно измененото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза и за определяне на процедури за подпомагане на преговорите относно достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки на трети държави.

2.2

Разходите за обществени поръчки като цяло се оценяват на около 20 % от световния БВП. В настоящия контекст на криза публичните инвестиции в инфраструктурата и поръчките за строителство и доставки в развитите и развиващите се икономики вероятно представляват един от основните лостове на икономическия растеж през следващите години.

2.3

ЕС постепенно постигна интегрирането на своите пазари на обществени поръчки и тяхното отваряне благодарение на по-ефективно либерализиране на европейските пазари на обществени поръчки вследствие на преразглеждането на Споразумението за държавните поръчки (СДП) на СТО, което влезе в сила през април 2014 г., както и в хода на търговските преговори с трети държави [по-специално в рамките на наскоро сключените от Европейския съюз търговски споразумения (например споразуменията между ЕС и Корея, ЕС и Централна Америка, ЕС и Колумбия/Перу, ЕС и Молдова, ЕС и Грузия, ЕС и Украйна)].

2.4

Въпреки това европейските предприятия продължават да се сблъскват с ограничителни и дискриминационни практики в третите държави. Тези практики са дължат на няколко фактора:

2.5

Трябва също така да се отбележи, че много търговски партньори на Европейския съюз запазват преференциите за местните производители или стоки или преференциите в полза на малките и средните предприятия (например „Buy American Act“ (закона „Купувайте само американски стоки“) в САЩ, „Buy Chinese Policy“ (политиката „Купувайте китайски стоки“) в Китай, наложените със закон преференциални маржове в Бразилия, националните преференции на регионално равнище в Австралия), което de facto изключва предприятията от ЕС от участие в тези обществени поръчки (3).

2.6

Що се отнася до отворените за конкуренцията обществени поръчки в трети държави, европейските предприятия често са възпрепятствани да участват ефективно в тръжните процедури поради препятствия „отвъд границата“ (като различни правила за сертифициране и стандартизация, процедури за лицензиране, непрозрачни или дискриминационни процедури и т.н.), които са още по-сложни и по-проблемни от техническа гледна точка, тъй като тяхното установяване, анализиране и отстраняване отнемат повече време, а отнасящите се до тях стандарти и практики са ограничителни. Комитетът вече е посочил този проблем в свое предишно становище.

2.7

В този труден контекст поради липсата на механизъм за постигане на съществено отваряне на пазарите на обществени поръчки в трети държави, ЕС се опитва от няколко години да създаде инструмент, предвиждащ възможността за въвеждане на ограничения при отсъствието на реципрочност или в случай на ограничителни и дискриминационни мерки, наложени на европейските предприятия от трети държави.

2.8

Следва да се отбележи, че ЕС е имал и има възможност да ограничи достъпа до обществени поръчки в ЕС за предприятията от държави, които не предлагат третиране, сходно на това, с което се ползват предприятията от тези държави в Европейския съюз, по отношение на обществените поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Тази възможност обаче никога не е използвана. В действителност Директива 2004/17/ЕО (преразгледана с Директива 2014/25/ЕС, която влезе в сила на 18 април 2016 г.) предвижда възможността за отхвърляне на оферти, при които над 50 % от продуктите са с произход от трета държава, с която Съюзът не е сключил международна спогодба (член 58), както и възможността (член 59) Комисията да предложи на Съвета да вземе решение за спиране или ограничаване за определен период на достъпа до обществени поръчки в Европейския съюз на предприятия от държави, които не предоставят третиране, съпоставимо с това, което Европейският съюз предоставя на предприятията от тази държава, или за държави, в които трудностите са свързани с несъответствие с международните стандарти в областта на трудовото право. Тези разпоредби са включени в членове 85 и 86 от Директива 2014/25/ЕС.

2.9

От своя страна общата директива относно обществените поръчки 2004/18/ЕО (изменена с Директива 2014/24/ЕС) не съдържа подобни разпоредби; следователно в различните държави членки са съществували и съществуват различни практики, както по отношение на чуждестранните оференти, така и по отношение на офертите, които обхващат продукти и услуги с произход от трети държави. В някои държави членки е налице равно третиране, в други държави членки това зависи от наличието или отсъствието на международни задължения, произтичащи от Споразумението за държавните поръчки в рамките на СТО или от двустранни договори.

2.10

С цел да се реши проблемът, породен от липсата на разпоредби в общата директива относно обществените поръчки, както и от факта, че някои трети държави не искат да отворят своите пазари на обществени поръчки за международната конкуренция, но се възползват от сравнително лесния достъп до европейския пазар, през 2012 г. Комисията внесе предложение за регламент, целящо въвеждането на известна реципрочност при достъпа до обществените поръчки.

2.11

Първото предложение на Комисията от 2012 г. най-напред припомня общия принцип, съгласно който в рамките на вътрешния пазар на ЕС продуктите и услугите от чужбина, ползващи се от ангажиментите, които ЕС е поел по отношение на достъпа до пазара, в процедурите за възлагане на обществени поръчки се третират по същия начин като продуктите и услугите с произход от ЕС; освен това в него това третиране обхваща и стоките и услугите с произход от най-слабо развитите държави.

—

Децентрализиран стълб (член 6), позволяващ на възложителят да уведоми Комисията за намерението си да отхвърли някои оферти, в които стойността на стоките и услугите, за които не са поети международни ангажименти, възлиза на над 50 % от общата стойност на включените в офертата стоки и услуги. Комисията може да даде одобрението си при съществена липса на реципрочност между ЕС и държавите, от които произхождат стоките и услугите. Комисията одобрява също и отстраняването, когато съответните стоки и услуги са обхванати от ограничителни условия за достъпа до пазара, наложени от ЕС в международно споразумение.

—

Централизиран механизъм (членове 8 – 13), който позволява на Комисията да започне разследване. Комисията може да започне такова разследване по собствена инициатива или по искане на държава членка или заинтересована страна с цел да се провери наличието на ограничителни практики в областта на обществените поръчки в третите държави. Комисията може да се споразумее със заинтересованата държава с цел решаване на проблема и подобряване на условията за достъп на предприятия от ЕС до пазара в тази държава, или, в случай на неуспех, да наложи ограничителни мерки с временен характер. Сред тези ограничителни мерки биха могли да бъдат по принцип изключването на някои оферти, при които делът на продуктите или услугите с произход от въпросната трета държава надхвърля 50 % (затваряне на европейския пазар), или прилагането на задължителна финансова санкция за продукти и услуги с произход от съответната трета държава. Разследването на Комисията следва да завърши в срок от 9 месеца. В обосновани случаи този период може да бъде удължен с три месеца.

2.12

Парламентът прие доклада си през 2014 г. (4), като изрази известно несъгласие с децентрализираната процедура. Според Парламента само Комисията, а не местните органи, може да реши да отстрани дадена оферта, тъй като международната търговия е от изключителната компетентност на ЕС. Следователно той предложи децентрализираната процедура да се интегрира в централизираната процедура. Бяха повдигнати и други спорни въпроси, като например липсата на реципрочност по отношение на спазването на социалните и екологичните правила и стандартите на МОТ, липсата на определение за съществено отсъствие на реципрочност, като Парламентът предложи и презумпция за липса на реципрочност в случай на несъответствие с международните разпоредби в областта на трудовото законодателство. Парламентът изрази и загриженост, че регламентът не защитава европейските екологични и социални правила.

2.13

От своя страна, Съветът не успя да вземе решение на първо четене. Петнадесет държави членки реално не одобриха предложението и формираха блокиращо малцинство. Най-важните сред тях са Германия, Великобритания, Нидерландия и Швеция, както и някои държави от Източна Европа. Те изразиха опасения, че на световно равнище такъв инструмент ще бъде възприет като протекционистична мярка. Държавите, които начело с Франция подкрепиха предложението, получиха решение за провеждане на техническа дискусия през 2014 г. с надеждата, че е възможно да се постигне консенсус по време на италианското председателство (втората половина на 2014 г.). За съжаление това не се случи и през януари Комисията прие изменено предложение (5), с надеждата положението да бъде деблокирано в Съвета.

3.1

Комисията представя новото предложение като търсене на възможност да се поправят някои отрицателни последици от предишното. В новото предложение Комисията премахва децентрализираната процедура, която беше критикувана, защото налага голяма административна тежест и води до известно раздробяване на вътрешния пазар. Комисията премахва и възможността за пълно затваряне на европейския пазар, като се запазва възможността за налагане, след разследване на Комисията, на финансови санкции в размер на 20 % за оферти, при които делът на продуктите или услугите с произход от държави, прилагащи ограничителни или дискриминационни практики, надхвърля 50 %. Тази мярка за корекция на цените важи само за поръчки, чиято прогнозна стойност е по-голяма или равна на 5 млн. евро, което според Комисията намалява опасността от ответни мерки от страна на третите държави. В предложението се предвижда също мярката за корекция на цените да не се прилага нито спрямо европейските малки и средни предприятия (МСП), нито спрямо оферентите или продуктите с произход от най-слабо развитите и най-уязвимите държави, съгласно определението в Регламента за прилагане на схема от общи тарифни преференции.

3.2

По различни поводи ЕИСК е изразявал подкрепата си за целта, която си е поставил Европейският съюз за по-широко отваряне на обществените поръчки на всички държави за международната конкуренция, но Комитетът също така е подчертавал и необходимостта да се отстояват принципите на опростяване на правилата в областта на възлагане на обществени поръчки, прозрачност, недискриминация, равно третиране, социална и екологична отговорност, както и зачитането на основните права (6).

3.3

Комитетът разбира загрижеността на Комисията, която желае да гарантира по-широко отваряне на пазарите на обществени поръчки в трети държави за предприятията от ЕС. Комитетът изразява съгласие и с мнението, че предложението за регламент може да представлява първа крачка в текущите преговори в областта на обществените поръчки в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ, както и в рамките на търговските преговори с Япония и на преговорите за присъединяване на Китай към СДП, предвид факта, че пазарите на обществените поръчки в тези държави не са толкова отворени, колкото тези на Европейския съюз, но така също и по отношение на държавите, които не са подписали СДП, като Русия, Бразилия или Аржентина.

3.4

Въпреки това ЕИСК се съмнява, че след като бъде приет регламентът може да помогне за постигането на целта за отварянето на пазарите на обществени поръчки в трети държави. Комитетът счита, че в новото предложение за регламент липсва амбиция поради ограничаването на неговия обхват; въздействието му върху отварянето на пазарите на обществени поръчки в третите държави е твърде несигурно и рискува да бъде твърде ограничено.

3.5

Според самата Комисия едва 7 % от всички публикувани обществени поръчки са на стойност над 5 000 000 евро. Те обаче съставляват 61 % от стойността на обществените поръчки в ЕС. Въпреки това, предвид факта, че регламентът ще се прилага само за поръчки, които не попадат в обхвата на международните ангажименти на Европейския съюз, следва да се запитаме какъв дял от обществените поръчки ще бъде обхванат, особено след евентуалното присъединяване на Китай към СДП и евентуалното финализиране на преговорите със САЩ и Япония. Рискът прилагането да бъде сведено до много малък брой поръчки и много малък брой държави може значително да намали ползата от регламента. Комитетът предлага да се приложат мерки за корекция на цените за поръчки, чиято прогнозна стойност е по-голяма или равна на 2 500 000 евро.

3.6

Също така е жалко, че в предложението за регламент не се съдържа позоваване на устойчивото развитие, въпреки че Комисията насочва вниманието върху него в съобщението си „Търговията – за всички“, когато казва, че „ще взема предвид аспектите, свързани с устойчивото развитие, във всички съответни области на споразуменията за свободна търговия (например във връзка с енергетиката и суровините или с обществените поръчки)“ (7). Необходимо е по-силно присъствие на социалните и екологичните аспекти, както и на зачитането на основните права на човека и защитата на потребителите при провеждането на европейската търговска политика, в съответствие с член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който призовава за повече съгласуваност с принципите и целите на Съюза.

3.7

Новите директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС относно обществените поръчки и концесиите, целящи да насърчават зачитането на устойчивото развитие и укрепването на социалното и екологичното измерение, както и на основните човешки права, защитата на потребителите, а така също и социалната и професионалната интеграция или реинтеграция на хора с увреждания. Това е от съществено значение за свободна и лоялна конкуренция на вътрешния пазар. ЕИСК счита, че би било полезно с настоящото предложение за регламент да се припомни, че предприятията от трети държави, участващи в процедури за обществени поръчки в ЕС, са длъжни да спазват тези разпоредби.

3.8

Комисията говори за ограничителни мерки или практики, но не споменавана трудностите, свързани със спечелването на търгове за обществени поръчки в трети държави поради неспазване от страна на конкурентните предприятия на социалните и екологичните правила, както и неспазването на основните права на човека и защитата на потребителите. Според Комитета, неспазването на тези основни правила може да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейските предприятия, и той смята, че определението за „ограничителна мярка или практика“ от член 2 от предложението трябва да включва неспазването на тези основни правила. Комитетът смята също, че докладът, който Комисията трябва да представи най-късно до 31 декември 2018 г. и най-малко веднъж на всеки три години (член 16 от предложението), би трябвало да обхваща не само достъпа на икономическите оператори до процедурите по възлагане на обществени поръчки в трети държави, но и спазването на социалните и екологични правила, както и зачитането на основните права на човека и защитата на потребителите в процедурите по възлагане на обществени поръчки в трети държави. Докладите на Комисията относно прилагането на регламента също трябва да отчитат този аспект.

3.9

Имаме основания да се съмняваме в успеха на новия регламент предвид разделението, което съществува в Съвета и което е в основата на блокирането на регламента. Всъщност премахването на децентрализирания стълб може да доведе до ново блокиране, особено предвид останалите промени.

4.1

Комитетът приветства уточнението, направено в член 1, параграф 5 от предложението за регламент, в което се посочва, че държавите членки не могат да прилагат ограничителни мерки, които надхвърлят определените в регламента, по отношение на икономическите оператори, продуктите и услугите от трети държави. Ползата от това уточнение е, че се внася повече последователност при прилагането на европейските правила в областта на обществените поръчки по отношение на чуждестранни оператори. Същевременно Комитетът си задава въпроса дали тази забрана не е равностойна на либерализация de facto на пазарите на обществени поръчки под прага от 5 000 000 евро за предприятията от трети държави, и без никаква компенсация. Всъщност в момента някои държави членки прилагат ограничения по отношение на обществените поръчки, които не попадат в обхвата на международни задължения, а член 85 от Директивата 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, изрично предвижда възможността за отхвърляне на оферти, при които над 50 % от продуктите идват от държави, с които ЕС не е сключил международни споразумения. В предложения регламент този член е заличен.

4.2

Комитетът изцяло подкрепя неприлагането на регламента по отношение на най-слабо развитите и най-уязвимите държави съгласно Регламента за ОСП (член 4) и с цел това изключване да бъде ефективно и да донесе ползи за най-слабо развитите държави и техните предприятия, призовава Комисията да включи обяснения относно обществените поръчки в Европейския съюз, както и връзка към публикациите в Официален вестник (TED) в Export Helpdesk, предназначен за развиващите се държави, с цел обезпечаване на техническата помощ, която е необходима на предприятията в развиващите се държави, желаещи да получат информация относно това как функционират правилата в областта на обществените поръчки в Европейския съюз.

4.3

Комитетът одобрява и неприлагането на регламента по отношение на европейските МСП (член 5). Той обаче желае да напомни на Комисията, че МСП се нуждаят от специална помощ както по отношение на достъпа до „трансгранични“ поръчки в Европейския съюз, така и по отношение на достъпа до обществени поръчки в трети държави. Този подход е съвместим с особеното внимание, което се отделя на МСП в съобщението на Комисията „Търговията за всички“. Целта за подобряване на достъпа на МСП до пазарите на обществени поръчки трябва да бъде вписана в рамките на главата от ТПТИ, посветена на МСП, както и в бъдещите търговски споразумения, съдържащи такива глави. ЕИСК вече се обяви против определянето на квоти за МСП по отношение на обществените поръчки, по модела на Small Business Act (Законодателен акт за малкия бизнес) в САЩ, но призовава за активна политика в подкрепа на участието на МСП, за да им се гарантира достъп до повече обществени поръчки (8). Също така Комитетът вече е посочил необходимостта от подобряване на базата данни на Комисията за достъп до обществените поръчки (Market Access Database) с цел, от една страна, тя да съдържа надеждна и достъпна информация относно тръжните процедури, формалностите и техническите спецификации в тръжната документация, които реално възпрепятстват участието в трети държави, и от друга страна, да предоставя статистически бази данни и показатели за въздействието на изкривяването на конкуренцията (9).

4.4

Комитетът разбира загрижеността на Комисията във връзка с липсата на правен инструмент, който позволява да се гарантира ефективен достъп на европейските предприятия до пазарите на обществени поръчки на трети държави, тъй като Регламент (ЕС) № 654/2014 относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила не се прилага, ако липсва международно споразумение. Процедурата по разследване, предвидена в членове 6 до 8 от регламента, обаче изглежда особено бавна и неефективна. На първо място, Комитетът изразява своите съмнения що се отнася до голямата свобода за преценка, оставена на Комисията във връзка с решението за целесъобразността за провеждане на разследване. След това, по отношение на продължителността на разследването: противно на твърденията на Комисията, в новото предложение тя не е намалена, като общата възможна продължителност остава 12 месеца. Този срок изглежда особено дълъг, тъй като в много случаи, и особено в случаите, когато Комисията започва разследване по собствена инициатива, тя вече разполага с редица доказателства и често вече е разглеждала темата в пространството за диалог, което съществува с третите държави. Комитетът разбира също така необходимостта разследването да се преустановява по време на провеждането на евентуални търговски преговори. Въпреки това, предвид продължителността на търговските преговори и тяхното прилагане, смята, че е желателно да се определи срок за временно преустановяване, който да не надвишава две години.

4.5

Комитетът смята, че фактът, че разследването може да доведе единствено до корекция на цената с 20 % за договори, надхвърлящи 5 000 000 евро – разпоредба, включваща голям брой изключения – лишава регламента от неговата ефективност.

4.6

Комитетът изразява съжаление, че с новия регламент се заличават членове 85 и 86 от Директива 2014/25/ЕС, тъй като тези разпоредби са амбициозни и съответстващи в по-голяма степен на целта за отчитане на устойчивото развитие поради включването на социалното и екологичното измерение. Освен това Комитетът смята, че би било полезно да се проучи по-подробно възможността за включване на някои от тези елементи в настоящото предложение за регламент.