Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52015IP0080

    Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела (2015/2582(RSP))

    OB C 316, 30.8.2016, p. 190–193 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    30.8.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 316/190


    P8_TA(2015)0080

    Положението във Венецуела

    Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела (2015/2582(RSP))

    (2016/C 316/22)

    Европейският парламент,

    като взе предвид своите предишни резолюции относно положението във Венецуела, и по-специално резолюцията от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела (1), и резолюцията от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела (2),

    като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно правната сигурност на европейските инвестиции извън Европейския съюз (3),

    като взе предвид изявленията за пресата на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини от 23 февруари 2015 г. във връзка с ареста на кмета на Каракас Антонио Ледесма и положението във Венецуела,

    като взе предвид изявлението на говорителя на генералния секретар на ООН от 26 февруари 2015 г. относно положението във Венецуела,

    като взе предвид изявлението на генералния секретар на Съюза на южноамериканските нации и бивш президент на Колумбия Ернесто Сампер от 25 февруари 2015 г. относно положението във Венецуела и относно смъртта на 14-годишния ученик Клуиверт Роа,

    като взе предвид изявлението на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) от 24 февруари 2015 г.,

    като взе предвид становището на работната група по произволното задържане на Комисията по правата на човека на Общото събрание на ООН от 26 август 2014 г.,

    като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 20 октомври 2014 г. относно задържането на демонстранти и политици във Венецуела,

    като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венецуела е страна,

    като взе предвид доклада на Амнести Интернешънъл за 2014/2015 г., озаглавен „Състоянието на правата на човека в света“, публикуван на 25 февруари 2015 г., и доклада на Хюман Райтс Уоч, озаглавен „Нов военен орган за обуздаване на протестите“, публикуван на 12 февруари 2015 г.;

    като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

    A.

    като има предвид, че на 19 февруари 2015 г. Антонио Ледесма, два пъти избран демократично за кмет на Каракас и един от лидерите на опозицията, беше произволно задържан от тежко въоръжени служители на боливарската разузнавателна служба (SEBIN), без да му бъде показана заповед за арест или доказателства за извършено престъпление; като има предвид, че след задържането му Антонио Ледесма беше обвинен в заговор и престъпно сдружаване — деяния, наказуеми във Венецуела с тежки присъди лишаване от свобода и задържан във военния затвор в Рамо Верде;

    Б.

    като има предвид, че задържането на цивилни лица във военен затвор е несъвместимо с международните стандарти; като има предвид, че Венецуела има задължението да гарантира живот, хуманно отношение и безопасност за всички лица, лишени от свобода, както и да осигури условия на задържане, които са в съответствие с приложимите международни стандарти;

    В.

    като има предвид, че президентът Николас Мадуро съобщи по националното радио и телевизия осуетяването на предполагаем план за дестабилизиране на правителството му по пътя на държавен преврат, в който се считали за замесени ръководството на демократична кръгла маса за единство, членовете на Националната асамблея Мария Корина Мачадо и Хулио Борхес, както и кмета на Каракас Антонио Ледесма; като има предвид, че се твърди, че посочените опозиционни лидери са били свързани и с план за убийството на опозиционния лидер Леополдо Лопес, който беше задържан във военен затвор в продължение на повече от една година; като има предвид, че от задържането си г-н Лопес е бил подложен на физически и психологически изтезания и е понасял задържане в изолация;

    Г.

    като има предвид, че президентът Мадуро съобщи още за странни предполагаеми конспирации от чужбина, планове за дестабилизиране и опити за убийство, които са били многократно докладвани от националната администрация;

    Д.

    като има предвид, че в миналото лидерите на демократичната опозиция многократно и неоснователно бяха обвинявани в участие в предполагаеми планове за дестабилизиране и държавни преврати; като има предвид, че сплашването и малтретирането на лишени от свобода опозиционни лидери и студенти, участвали в протестите през 2014 г., са се увеличили; като има предвид, че Леополдо Лопес, Даниел Себальос и други политици от опозицията все още са произволно задържани, като има предвид, че Мария Корина Мачадо е незаконно и произволно отстранена от длъжност и изгонена от парламента на Венецуела, и като има предвид, че правителството на Венецуела заплашва, че ще снеме имунитета на парламентариста Хулио Борхес;

    E.

    като има предвид, че може да се счита, че презумпцията за невиновност е нарушена, когато човек, срещу когото са повдигнати наказателни обвинения, е задържан в досъдебната фаза на производството без подходяща обосновка, като в този случай задържането придобива значение по-скоро на наказание, а не на мярка за процесуална принуда;

    Ж.

    като има предвид, че според местни и международни организации една година след мирните демонстрации над 1 700 протестиращи са в очакване на съдебен процес, повече от 69 остават в затвора, най-малко 40 души са били убити по време на протестите, а на убийците им не се търси отговорност; като има предвид, че протестиращите бяха посрещнати с прекомерна употреба на сила и системно насилие от страна на полицията, членовете на националната гвардия и ожесточени и неконтролируеми проправителствени въоръжени групи;

    З.

    като има предвид, че една демократична държава не трябва да инкриминира политическите опозиционни лидери и следователно трябва да гарантира участието на всички прослойки в политическия живот на страната, както и правата на човека на тези, които се обявяват за част от опозицията, както беше посочено от Хюман Райтс Уоч на 24 февруари 2015 г.;

    И.

    като има предвид, че членове на Върховния съд открито отхвърлиха принципа за разделение на властите, като публично поеха ангажимент да работят за постигане на напредък на политическата програма на правителството и многократно се произнесоха в полза на правителството, като потвърдиха незачитането от негова страна на правата на човека; като има предвид, че през декември 2014 г., проправителственото мнозинство в Националната асамблея назначи 12 нови членове на Върховния съд чрез гласуване с обикновено мнозинство, след като не успя да събере мнозинство от две трети, за което би било необходимо съгласието на опозицията;

    Й.

    като има предвид, че новата Резолюция 8610 на Министерството на отбраната позволява на военните да използват огнестрелни оръжия за контрол на „публични събрания и мирни демонстрации“; като има предвид, че съгласно член 68 от Венецуелската конституция използването на огнестрелни оръжия и токсични вещества за контрол на мирни демонстрации е забранено; като има предвид, че съгласно международните стандарти, използването на военни сили при операции за обществена сигурност следва да бъде ограничено;

    К.

    като има предвид, че на 24 февруари 2015 г. 14-годишният ученик Клуиверт Роа беше застрелян по време на демонстрация срещу недостига на храна и лекарства в Сан Кристобал в щата Тахира, като стана първата жертва, откакто беше разрешено използването на огнестрелни оръжия за потушаване на протести; като има предвид, че на 25 февруари 2015 г. Главната прокуратура съобщи, че един полицейски служител е обвинен в умишлено убийство, наред с други престъпления;

    Л.

    като има предвид, че свободата на изразяване и правото на участие в мирни демонстрации са основни елементи на демокрацията; като има предвид, че равенството и справедливостта за всички са невъзможни без зачитането на основните свободи и права на всеки гражданин; като има предвид, че съществуват многобройни съобщения, потвърждаващи, че медиите са подложени на увеличаваща се цензура и сплашвания;

    М.

    като има предвид, че Венецуела е държавата с най-големите енергийни резерви в Латинска Америка; като има предвид, че народът на Венецуела страда от остър недостиг на основни стоки, че цените на храните се удвоиха и че се увеличи разпределянето на храни чрез купони; като има предвид, че неспособността на държавата да поддържа законността и реда и растящата политическа поляризация доведоха до това, че Венецуела се превърна в една от държавите с най-много насилие в света;

    Н.

    като има предвид, че единствено зачитането на основните права и свободи и конструктивният и изпълнен с уважение диалог, провеждан в дух на толерантност, могат да помогнат на страната да излезе от тази тежка криза и да преодолява трудностите в бъдеще;

    О.

    като има предвид, че между правителството и опозицията започнаха преговори, наречени „кръгла маса за диалог“ („Mesa de Diálogo“), но за съжаление те бяха прекъснати, без да бъде постигнат успех;

    П.

    като има предвид, че член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) постановява, че европейските инвестиции в трети държави са основен елемент от Общата търговска политика на ЕС и следователно представляват неразделна част от неговата политика в областта на външната дейност, и като има предвид, че съгласно Договора от Лисабон преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) попадат в областите на изключителна компетентност на ЕС, както е установено в член 3, параграф 1, буква д) и членове 206 и 207 от ДФЕС;

    Р.

    като има предвид, че венецуелското правителство носи особена отговорност за спазването на принципите на правовата държава и международното право с оглед на избирането на Венецуела за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН на 16 октомври 2014 г.;

    1.

    Припомня своята дълбока загриженост относно влошаващото се положение във Венецуела и осъжда използването на насилие срещу протестиращите; призовава венецуелските органи незабавно да освободят Антонио Ледесма, Леополдо Лопес, Даниел Себальос и всички мирни демонстранти, студенти и лидери на опозицията, задържани произволно за упражняване на правото си на свобода на изразяване и основните си права в съответствие с исканията, отправени от редица органи на ООН и от международни организации; призовава венецуелските органи да оттеглят необоснованите обвинения срещу тях;

    2.

    Призовава венецуелските органи да гарантират, че Антонио Ледесма, Леополдо Лопес, Даниел Себальос и всички други политически затворници получават всички необходими медицински грижи, от които могат да се нуждаят, както и незабавен, личен и редовен достъп до семействата си и до адвокати по техен избор; изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на условията на затворниците;

    3.

    Призовава правителството на Венецуела да прекрати политическите преследвания и репресии срещу демократичната опозиция и нарушенията на свободата на изразяване на мнение и свободата на демонстрации, и настоятелно призовава за прекратяване на цензурирането на медиите; припомня на органите на властта, че съществуването на опозиционни мнения е задължително за едно демократично общество;

    4.

    Осъжда убийството на Клуиверт Роа и шестима други студенти и изразява своите съболезнования на семействата им; призовава правителството да отмени публикуваната наскоро Резолюция 8610, която позволява на силите за сигурност да използват потенциално смъртоносна сила с огнестрелно оръжие или друго потенциално смъртоносно оръжие с цел потушаване на граждански протести, като нарушава член 68 от Конституцията на Венецуела;

    5.

    Призовава правителството на Венецуела да спазва своята собствена конституция и международните си задължения във връзка с независимостта на съдебната власт, правата на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания, както и политическия плурализъм, тъй като те са основни елементи на демокрацията; призовава правителството на Венецуела да създаде среда, в която защитниците на правата на човека и независимите неправителствени организации да могат да осъществяват своята законна дейност за насърчаване на правата на човека и демокрацията; подчертава, че като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН венецуелското правителство носи особена отговорност за спазването на принципите на правовата държава и международното право;

    6.

    Призовава венецуелското правителство да гарантира, че обвиненията се разследват бързо и безпристрастно, без никаква възможност за безнаказаност, при пълно зачитане на принципа на презумпцията за невиновност и на справедливия съдебен процес; припомня, че спазването на принципа на разделение на властите е фундаментално в една демокрация и че съдебната система не може да се използва като политическо оръжие; призовава венецуелските органи да гарантират сигурността на всички граждани в страната, независимо от политическите им възгледи и принадлежност;

    7.

    Изразява загрижеността си във връзка с възможността от избухване на нови протести, предизвикващи нови актове на насилие, което само би задълбочило разреза между позициите на правителството и тези на опозицията и би поляризирало в още по-голяма степен чувствителното по своя характер развитие на политическите събития във Венецуела; призовава представителите на всички партии и всички прослойки на венецуелското общество да запазят спокойствие както по отношение на действията, така и по отношение на думите си; предупреждава да не се предприемат ходове, които могат да доведат до атмосфера на напрежение и регрес, които биха могли да доведат до делегитимиране или обявяване извън закона на демократичната опозиция и/или до отменяне на изборите;

    8.

    Изразява загриженост по повод на факта, че в година на избори политическата опозиция е жертва на произволни задържания и нападения, което може да постави под въпрос легитимността на изборния процес и неговите резултати;

    9.

    С оглед на предстоящите парламентарни избори призовава венецуелските органи да използват този период за установяване на приобщаващ политически процес, основаващ се на консенсус и съвместна ангажираност, посредством истински национален диалог с пълноценното участие на всички демократични политически сили в рамките на демокрацията, принципите на правовата държава и пълното зачитане на правата на човека; освен това призовава двете страни да обсъдят най-сериозните проблеми, пред които е изправена страната, за да предприемат необходимите икономически и управленски реформи; призовава венецуелските органи да гарантират провеждането на свободни и честни парламентарни избори при напълно приобщаващ процес с включването на всички демократични участници; призовава всички политически участници да запазят политическата борба в рамките на конституционния ред, като устояват на всеки натиск за изостряне на своите действия;

    10.

    Насърчава регионалните партньори на Венецуела, като Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) и Организацията на американските държави, да установят канали за диалог и постигане на разбирателство между страните в конфликта и да гарантират обществената безопасност и защита, както и възстановяването на спокойствие и нормално положение във Венецуела;

    11.

    Настоятелно призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да направят изявления и да вземат мерки, за да покажат солидарност с венецуелския народ по време на този труден период;

    12.

    Настоятелно призовава Комисията и Съвета да проучат и приемат всички мерки, необходими за опазването на европейските интереси и на принципа на правна сигурност за европейските предприятия във Венецуела;

    13.

    Отправя искане до Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), делегацията на ЕС във Венецуела и посолствата на държавите членки да продължат да наблюдават отблизо разследванията и съдебните заседания по дела срещу лидери на опозицията; припомня своето искане за изпращането на ad hoc делегация на Европейския парламент, която да оцени положението във Венецуела и да проведе диалог с всички страни, участващи в конфликта, възможно най-скоро;

    14.

    Припомня предстоящото си искане към върховния представител/заместник-председател на Комисията да призове за незабавно освобождаване на протестиращите, които са произволно задържани от началото на протестите;

    15.

    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националната асамблея на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.


    (1)  Приети текстове, P7_TA(2014)0176.

    (2)  Приети текстове, P8_TA(2014)0106.

    (3)  ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стp. 84.


    Top