20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/117

Докладчик:

г-н Stéphane BUFFETAUT

1.1

Началото на стратегическата рамка на енергийния съюз беше поставено през февруари 2015 г. Следователно тя ще започне да придобива форма през 2016 г. В нейната основа са дискусиите, проведени от различни мозъчни тръстове и видни личности в Европа относно идеята за европейска енергийна общност – проект, иницииран от института „Jacques Delors“ и от г-н Jerzy Buzek. Европейският икономически и социален комитет още от самото начало подкрепи напълно тази инициатива.

1.2

Редица държави членки не възприеха идеята много положително, тъй като тя предполага преразглеждане на договорите – процедура, която е най-малкото рискована в тези времена на евроскептицизъм. Въпреки това идеята за по-добра координация на енергийните политики, потребността от ефективна енергийна дипломация, необходимостта да се води борба срещу изменението на климата, нарастващата енергийна зависимост на Европейския съюз, необходимостта от свеждане до минимум на свързания с доставките външен натиск, въвеждането на енергийния преход и мерките за социална защита в засегнатите от него сектори са основания в подкрепа на инициатива на европейско равнище. Така се роди енергийният съюз, облекчен в институционален план, но насочен към постигане на ефективност чрез изпълнение на конкретни точки на сближаване и последователни ангажименти.

1.3

Добре е да припомним, че ЕИСК подкрепи на ранен етап инициативата за създаване на европейски енергиен съюз и най-малкото за по-добра координация на енергийната политика (1) и дипломацията в областта на енергетиката и енергийния преход, като в същото време подчерта необходимостта от цялостно включване на гражданското общество като пряко засегнато не само като потребител, но също и като активен участник в енергийния преход, който не може да има успех без ангажимента, и дори активното включване на гражданското общество, което в утрешния ден ще произвежда още повече от днес децентрализирана енергия.

1.4

Съобщението на Комисията има за цел да направи първи преглед на деветте месеца на енергийния съюз. Очевидно е, че подобен преглед на актуалното състояние не може да бъде изчерпателен и истински показателен предвид сериозността на предизвикателствата и дълбочината на промените, които трябва да бъдат извършени. Ето защо следва да се подхожда предпазливо към първите показатели, които представляват едва началото на политика, която би трябвало да бъде следвана упорито и дългосрочно, в сътрудничество с държавите членки.

1.5

Рамката, в която тази политика ще бъде осъществявана, е известна: ангажиментите, поети по време на 21-вата конференция на страните (COP21), голямата геополитическа нестабилност в областта на енергетиката, европейските цели по отношение на климата и енергетиката, сигурността на доставките, енергийната ефективност и декарбонизацията на европейските икономики, развитието на инфраструктурата и доизграждането на вътрешния пазар на енергия. Видно е, че политическите предизвикателства са огромни и не могат да бъдат решавани само чрез административни и регулаторни мерки. Това, от което се нуждаем, е силна и единна, но реалистична визия, която да се споделя от държавите членки и да взема предвид реалностите в икономиката и наличните технически възможности, тъй като фактите са по-силни от политическата воля.

1.6

ЕИСК приветства този първи доклад относно състоянието на енергийния съюз за 2015 г., но изразява съжаление във връзка с някои пропуски в таблицата за оценка на изпълнението на тази инициатива. Тяхното коригиране би укрепило подхода, който Комисията предлага и би увеличило ангажираността на гражданското общество към този проект, включващ енергиен преход, който може да породи безпокойство.

1.7

Комитетът смята, че важните елементи за анализ, приети от Комисията, са правилни, но би трябвало да бъдат допълнени. В настоящия вид на текста става въпрос за:

ЕИСК смята, че социалното измерение на енергийния съюз не е достатъчно подчертано и че този аспект следва да бъде един от критериите за оценка на енергийния съюз. Всъщност този съюз би трябвало, от една страна, да окаже положително въздействие върху създаването на работни места, конкурентоспособността и иновациите, но, от друга страна, би могъл да засегне някои сектори на дейност, поради което ще са необходими мерки за социално подпомагане и обучение. Важно е тези мерки да бъдат превантивни, за да се избегне безработицата за засегнатите лица, а също и въведените обучения да изпреварят бъдещото развитие на енергийния сектор. Следователно би било целесъобразно следващият годишен доклад да включи социалното измерение в критериите за оценка. Освен това е наложително да се проучат икономическите последици от избора на различните варианти, които предполага енергийният преход, още повече, че социалното отражение е тясно свързано с икономическите последици от този избор.

1.8

По отношение на въпроса за енергийната ефективност, Европейската комисия смята, че сама по себе си тя би представлявала източник на енергия. ЕИСК настоятелно препоръчва да не се приема тази формулировка, която е объркваща и неточна от научна гледна точка, тъй като никой първичен енергиен източник не може да бъде „заменен“ от икономии на енергия. Тази забележка по никакъв начин не променя факта, че енергийната ефективност наистина е въпрос от голямо значение за бъдещето на европейската енергийна система. Увеличаването на енергийната ефективност във всички области на енергопотреблението може да бъде мощно средство за намаляване на разходите за европейската икономика.

1.9

Комитетът би желал и гражданското общество редом със социалните партньори да вземе участие в процеса, свързан с годишния доклад. Сдруженията на потребители, сдруженията, представляващи семействата, представителите на бизнеса, земеделските стопани, сдруженията за защита на околната среда, учените и изследователите, с една дума – гражданското общество, са напълно заинтересовани от тази европейска дейност. Поради това ЕИСК призовава за създаването на европейски енергиен диалог, който ще даде възможност за по-добро включване на гражданското общество в обсъждането и прилагането на европейската енергийна политика. Този диалог може да се структурира около годишен доклад за състоянието на енергийния съюз и да се фокусира върху основните точки, определени за неговото прилагане.

1.10

По отношение на статистическите данни, ЕИСК отбелязва, че някои от тях са твърде стари, дори несъществуващи. Това означава, че трябва да се положат усилия за получаване на по-актуални данни от държавите членки, тъй като в противен случай проследяването на последиците от изграждането на енергийния съюз ще се осъществи трудно.

1.11

Накрая ЕИСК подчертава, че енергийният съюз не се изразява само в административните процедури за наблюдение и информация. Те са полезен и необходим инструмент в услуга на политика, чиито цели трябва да бъдат споделени от държавите членки с подкрепата на гражданското общество.

2.1

Документът е на първо място доклад за напредъка, имащ за цел да направи преглед на изграждането на енергийния съюз, а не политически текст. В него данните, събрани от държавите членки, са анализирани от гледна точка на политическите критерии, определени от Комисията. Следователно методологията на Комисията се основава на анализа и проследяването на изграждането на енергийния съюз, като се използват основните ключови показатели. Това проследяване по дефиниция е трудно, защото решенията в областта на енергийната политика зависят от развитието на пазара и геополитическите събития, спрямо които държавите членки трябва да реагират с известна експедитивност. По този начин дългосрочните цели може да станат жертва на краткосрочните потребности и следователно проследяването трябва да се извършва, без да се прилага твърде строг подход.

2.2

При всички положения Комисията е установила шест теми, шест стратегически аспекта за анализ с цел измерване на реалното изпълнение на ангажиментите на държавите за осъществяването на енергийния съюз:

2.3

Следователно Комисията възнамерява да извърши първоначалното измерване на реализацията на енергийния съюз именно в светлината на тези тематични области.

3.1

Що се отнася до декарбонизацията, Комисията счита, че Европейският съюз е най-ефективната от големите световни икономики поради факта, че общият БВП на региона за периода 1990—2014 г. се е увеличил с 46 %, а емисиите на парникови газове са намалели с 23 %. Би трябвало обаче да се измери въздействието на кризата, която засегна света и по-специално Европа, на продължаващата икономическа стагнация и на деиндустриализацията на ЕС върху тези числа, които може би не са толкова добри, колкото изглеждат!

3.2

Комисията подчертава също така, че Европейският съюз произвежда повече от половината от електроенергията си без емисии на парникови газове. Следва да се отбележи, че този резултат не би бил възможен без приноса на енергиите, които понякога се оспорват или изоставят в някои държави членки (ядрената енергия или водноелектрическата енергия, получена от язовирите, например).

3.3

Заявената цел остава „по-нататъшно оттегляне от икономиката, задвижвана от изкопаемите горива“. В тази връзка настоящият спад и волатилността на цените на петрола не са благоприятен фактор, макар и целта за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници до 20 % до 2020 г. да изглежда постижима. Енергийната политика, обаче, не може да се основава на отрицателен и ограничителен подход. Следователно ЕИСК би желал да се оцени, доколкото е възможно, ролята, която биха могли да играят в бъдеще ресурси като вятърната и морската енергия, водородът и др., и тяхното развитие да се подкрепя от амбициозна политика в областта на научноизследователската и развойната дейност.

3.4

Комисията отбелязва, че преходът към енергийни източници с ниска въглеродна интензивност ще изисква значителни инвестиции. В тази връзка непрекъснат срив на цените на петрола би направил сравнителния разход за тези инвестиции още по-голям. Затова внимателно ще се следи за конкретното изпълнение на ангажиментите, поети в Париж в контекста на конференцията на страните.

3.5

ЕИСК подчертава, че резултатите, постигнати на СОР 21, за първи път предоставят основа за опазване на климата в световен план и по този начин придават легитимност на значителните усилия, положени от Европа, които биха имали слабо въздействие върху изменението на климата, ако останалата част от света не беше поела по същия път. Следователно можем да следваме европейската пътна карта в духа на Парижкото споразумение и да направим така, че всяка държава членка да може да даде своя пълен принос към опазването на климата в зависимост от собствения си капацитет.

3.6

Комисията посочва, че е въвела механизми и инструменти, които разглеждат самата енергийна ефективност като източник. ЕИСК настоятелно препоръчва да не се използва тази формулировка, която е източник на объркване, освен че не е точна от научна гледна точка, тъй като никой първичен енергиен източник не може да бъде „заменен“ от икономии на енергия. Пестенето на енергията със сигурност е необходимост, но не представлява енергия. Факт е, че енергийната ефективност е важен параметър в бъдещата европейска енергийна система. Увеличаването на енергийната ефективност във всички области на енергопотреблението може да бъде мощно средство за намаляване на допълнителните разходи за европейската икономика. В идеалния случай едно увеличаване на енергийната ефективност, пропорционално на увеличаването на разходите за дадена енергия, би могло да стабилизира цените на настоящето им равнище.

3.7

Но значителното увеличаване на енергийната ефективност неизбежно изисква значителни инвестиции от страна на потребителите, предприятията и обществените организации (сгради, инфраструктура, автомобили и др.). От една страна, общото ограничаване на инвестициите ще определи скоростта на подобренията. От друга страна, определени сектори на европейското общество ще могат да понесат значителни инвестиции и да се възползват от значителни икономии, докато други няма да бъдат в състояние да го направят. Това би могло да задълбочи икономическите различия между различни части на Европейския съюз. Ето защо ЕИСК смята, че трябва да се предвидят съпътстващи мерки, за да се гарантира, че енергийната ефективност ще е от полза за всички.

3.8

Завършването на вътрешния енергиен пазар ще изисква нова инфраструктура за пренос на енергия, електропроводи или газопроводи, тоест– скъпоструващи инвестиции. Комисията с право приветства постигнатия напредък в тази област и изразява задоволство от създаването на форума в Копенхаген, който със сигурност е полезен за установяването на проблемите, но сам по себе си не представлява решение. В ход са редица споразумения за сътрудничество между държавите, като тези между Полша и Литва или между Норвегия и Швеция. Въпреки това знаем, че са възможни разногласия между някои държави членки относно проекти като Северен поток, за който се чуха критики в Полша, балтийските държави и Швеция. Поради това е необходимо да се гарантира, че инвестиционните решения не са в противоречие с духа на енергийния съюз. Освен това някои политически решения могат да имат голямо значение за инвестициите, което означава, че тези решения трябва да се разглеждат от всички страни и да се претеглят внимателно от техническа и научна гледна точка.

3.9

Следва да се подчертае, че Комисията признава, че потребителите – физически лица, семейства или предприятия – искат повече прозрачност по отношение на цените и разходите за енергия, които в допълнение трябва да бъдат оценявани с оглед на положението на основните ни конкуренти. ЕИСК твърдо подкрепя този подход за предоставяне на прозрачна и достъпна информация, за който често е настоявал. Все пак, в момент, когато енергийната бедност се увеличава, е целесъобразно отново да се утвърди необходимостта от универсална енергийна услуга и да се разполага със специфични показатели за ролята, която услугите от общ икономически интерес могат да играят в това отношение. Нашите общества живеят от енергията, която обуславя комфорта в ежедневието ни, придвижването, общуването, живота на нашите предприятия. ЕИСК изразява желание гражданското общество да бъде представлявано в органите, в които на европейско равнище се определят условията за функционирането на универсалните услуги. Потребителите трябва да могат да участват пълноценно в определението на тази универсална услуга и да бъдат в състояние да проследяват нейното осъществяване на практика.

3.10

ЕИСК все по-ясно осъзнава, че е необходимо, изхождайки от тази гледна точка, да се започне ново обсъждане относно започналата в края на 90-те години либерализация на пазара за производство на енергия. Тази либерализация беше съпътствана, подмолно и въз основа на уместни като цяло доводи, от инструменти, които не съответстват на пазара, като например субсидии (за устойчиво производство на енергия) и ограничения (например в сферата на емисиите на CO2). За предприятията и работниците от сектора сигурността на рамката за инвестиции е важна, тъй като става дума за значителни суми и дълъг периодът на възвръщаемост. Несигурността, произтичаща от постоянните промени в енергийната политика, не поощрява поемането на риск и по този начин ограничава технологичните иновации за насърчаване на устойчивото развитие в енергийния сектор на ЕС.

3.11

За гражданите успехът на енергийния съюз ще се измерва също и с много конкретни елементи, включително равнищата на цените, които на първо място зависят от данъците върху енергията, достъпността на мрежите, сигурността на доставките (предотвратяване на общите прекъсвания или повредите в захранването), предназначената за потребителите информацията относно използваните от тях материали, която трябва да бъде проста и незабавно разбираема (енергийни етикети за електронното оборудване или домакинските уреди, измерване на консумацията на автомобилите) (2).

3.12

Следва да се отбележи също, че взетите в областта на енергийната политика решения оказват силно въздействие върху работниците и служителите в предприятията. Енергийният преход предполага развитие и промени на технологиите. Появяват се нови професии, други може би ще изчезнат поради затварянето или намаляването на някои видове предприятия (мини за добив на въглища или атомни електроцентрали). Други професии ще се развиват или трансформират, например майсторът на покриви, който реди керемиди или плочи, ще трябва да се научи да монтира слънчеви панели. Поради това при изпълнението на различните глави на енергийния съюз следва надлежно да бъде взета под внимание необходимостта от предоставяне на обучение за служителите и занаятчиите в пряко или косвено засегнатите сектори. Ще е необходимо също да се гарантира запазването на високоспециализираните умения, които са много ценни в условията на икономическа конкуренция (например в областта на ядрената енергетика). Но трябва също да се предвиди подкрепата и преквалификацията на работниците, които биха загубили работата си в резултат на промените, обусловени от енергийния преход. Също така, ще е целесъобразно да се извърши предварителна оценка на икономическите последици от взетите политически решения, за да измери въздействието им, по-специално в контекста на много силна световна конкуренция.

3.13

Що се отнася до самите предприятия, целите за декарбонизация, енергийна ефективност и намаляване на енергопотреблението ще трябва да отчитат в пълна степен конкуренцията в световен мащаб, особено по отношение на определени енергоемки отрасли (черна металургия, производство на алуминий, автомобилни гуми, химическа промишленост …). Транспортният сектор поставя особено голямо предизвикателство по отношение на целите в областта на въглеродните емисии. Всички видове транспорт трябва да допринасят за намаляване на емисиите в зависимост от интензивността на тяхното потребление на изкопаеми горива. Всъщност наличните технологии предлагат жизнеспособни решения за пътувания на кратки разстояния, и следователно, на практика, в рамките на градовете. Пътуванията на дълги разстояния, с изключение на електрическия железопътен транспорт, са зависими от изкопаемите горива. Преминаването от един към друг вид транспорт може да допринесе за декарбонизацията, но е трудно за осъществяване в Европа. За тази цел инвестициите трябва да бъдат по-добре насочени към интегриране на различните видове транспорт в полза на по-малко замърсяващите. Енергетиката е също така геополитическо оръжие и зависимостта на стратегическите дейности е опасна в политически план както за съответните държави, така и за техните гражданите, които са работници и служители, потребители или предприемачи. Поради това следва да се избягва изнасянето на производства, което би довело едновременно до загуба на икономическа мощ, ценни умения и независимост.

3.14

Енергийната сигурност, солидарността и доверието между държавите членки са от съществено значение за успеха на енергийния съюз в свят, който е много нестабилен от гледна точка на енергийната геополитика. Не можем да не се съгласим с идеята, че увеличаването на енергийната ефективност, възобновяемите и местните източници на енергия ще спомогне за намаляване на зависимостта и уязвимостта на Европейския съюз. Това е очевидно. Реализирането ѝ обаче трябва да бъде постигнато при поносими икономически условия.

3.15

Необходимостта от стабилизиране на дипломатическите отношения на ЕС с неговите партньори от Изтока, Юга, Близкия Изток и от Запада е фактор за развитие и независимост за енергийния съюз. ЕИСК смята, че е наложително да се провежда ясна и единна енергийна дипломация спрямо третите държави, която да се ръководи от добре разбраните интереси на Европейския съюз.

3.16

Комисията с право подчертава, че научните изследвания и иновациите са от съществено значение, ако искаме да ускорим енергийния преход. На няколко пъти ЕИСК подчерта спешната необходимост от координиране на усилията на държавите членки в тази област и от започване на съвместни проекти за намаляване на разходите и споделяне на резултатите от научните изследвания. Целите в областта на енергетиката ще бъдат постигнати именно чрез напредък в научноизследователската и развойната дейност и чрез регулация. Във връзка с това една от целите на европейския енергиен съюз би трябвало да бъде мобилизиране на усилията в рамките на общи проекти и избягване на разпиляването на средствата, което вреди на научната, техническата и икономическата ефективност. Това очевидно изисква мобилизирането на средства, но е малко вероятно схемата за търговия с емисии, която към днешна дата функционира незадоволително, да бъде достатъчна за тази цел. Нашата схема за търговия с емисии страда поради прекалено ниската цена на сертификатите за търговия с въглеродни емисии, дължаща се както на прекалено голямото предлагане на налични права, което въобще не позволява да се постигне преследваната цел за намаление на емисиите, така и на ефекта от субсидиите за някои видове зелена енергия.

3.17

ЕИСК подкрепя подхода на Комисията за пряко участие на социалните партньори в процеса на енергийния преход, което очевидно ще изисква усилия в областта на обучението и адаптирането към нови технологии и нови професии. Енергийният преход не може да се осъществи без мобилизиране на участниците в социалния и икономическия живот. Трябва обаче да им се осигурят средствата, които са им необходими, за да участват активно в промяната, а не просто да я понасят пасивно или с примирение. Освен това ще бъде целесъобразно да се предложи преквалификация на работниците, които ще загубят своите работни места в енергийния сектор.

3.18

И накрая, Комисията разработва визията си за реализацията на енергийния съюз. Тя призовава за процес на надеждно и прозрачно управление. При това добавя, че този процес трябва да се опира на законодателството; но ЕИСК смята, че дадена политика не може да се ограничава само до законодателни процедури или административно планиране. Успехът на дадена енергийна политика може да бъде гарантиран само чрез политическо действие на съответните правителства, обединяването на хората около ясни и разбираеми цели, отчитането на икономическите реалности, развитието на иновациите, подкрепата на гражданското общество и използването на лостовете на пазарната икономика. Идеята за годишен доклад за проследяване е необходима, но не е достатъчна сама по себе си. Докладът винаги е официален документ, който рискува да изпадне в технократска абстрактност. За да се избегне това, ЕИСК смята, че е необходимо да се постигне истински европейски диалог в областта на енергетиката, в който да се включат гражданите, били те потребители, представители на екологични организации, работници и служители, предприемачи, земеделски стопани, жители на градовете и селата, пенсионери – тоест (3) гражданското общество, което, като цяло, всеки ден се сблъсква с енергийните въпроси по много конкретен начин. Бъдещето трябва да се подготвя, а не безучастно да се понася, но в това бъдеще ще има „произвеждащи потребители“, потребители, производители и „спестители“ на енергия. Именно в преодоляването на бюрократичните аспекти и в решителния ангажимент за политическо действие се съдържат условията за успеха на енергийния съюз.