Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52013AE4038

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Засилване на партньорствата с гражданското общество за по-ефикасно осъществяване на стратегията за региона на Балтийско море през периода 2014 – 2020 г.“ (проучвателно становище)

OB C 341, 21.11.2013, p. 1–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Засилване на партньорствата с гражданското общество за по-ефикасно осъществяване на стратегията за региона на Балтийско море през периода 2014 – 2020 г.“ (проучвателно становище)

2013/C 341/01

Докладчик: г-н SMYTH

На 15 април 2013 г. заместник-министърът на външните работи на Република Литва г-н Vytautas Leškevičius поиска от името на бъдещото литовско председателство Европейският икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Засилване на партньорствата с гражданското общество за по-ефикасно осъществяване на стратегията за региона на Балтийско море през периода 2014-2020 г.“

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 юли 2013 г.

На 492-рата си пленарна сесия, проведена на 18 и 19 септември 2013 г. (заседание от 19 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 148 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1

Настоящото становище застъпва тезата, че прилагането на принципа на партньорство, утвърден в кодекса на поведение за партньорство на Комисията, е ефективен начин за укрепване на партньорствата с гражданското общество при изпълнението на стратегията за региона на Балтийско море.

1.2

Кодексът на поведение за партньорство се ползва с подкрепата на Европейския парламент, Комитета на регионите и ЕИСК, но все още не е приет от Съвета. Тази ситуация продължава да бъде предизвикателство за поддръжниците на принципа на партньорство.

1.3

ЕИСК признава, че политическата подкрепа за кодекса на поведение сред балтийските държави членки е непълна и че културата на партньорство трябва да бъде укрепена.

1.4

ЕИСК препоръчва в стратегията за региона на Балтийско море неформално да се възприеме изложения в кодекса на поведение процес и да се приложи в рамките на текущото ѝ развитие и изпълнение.

1.5

В региона на Балтийско море има натрупани достатъчно организационен опит и компетентност, върху които да се гради, за да се поеме предвидената в кодекса на поведение роля на засилено наблюдение.

1.6

Балтийският регион би могъл също така да почерпи опит от стратегията за региона на река Дунав, като създаде Балтийски форум на гражданското общество. ЕИСК изигра важна роля в сформирането на Дунавския форум на гражданското общество и е готов да изпълнява подобна координираща роля и по отношение на Балтийския регион.

2.   Стратегии за макрорегионално сътрудничество

2.1

Концепцията за макрорегион влезе за първи път в речника на ЕС през 2007 г. като част от политическия дебат за подходящите форми на териториално управление. Впоследствие бяха приети стратегии за макрорегионално сътрудничество за региона на Балтийско море (2009 г.) и региона на река Дунав (2011 г.).

2.2

Като пръв опит за сътрудничество на макрорегионално равнище, в началото стратегията за региона на Балтийско море беше тест за този нов модел регионално сътрудничество. В основата ѝ стои виждането, че в регион като този на Балтийско море единственият начин да се намери решение на сериозни проблеми като морската безопасност, замърсяването на околната среда и възможностите за достъп, е посредством ефективно сътрудничество. Освен това точните географски граници на един макрорегион могат да варират в зависимост от определението и характера на проблема, който трябва да бъде решен. Тази мисъл беше изложена сбито от един бивш еврокомисар по регионалната политика, който каза, че една макрорегионална стратегия се определя „въз основа на предизвикателствата и транснационалните възможности, които изискват колективни действия“.

2.3

Стратегията за региона на Балтийско море има три основни цели: да опази морето, да свърже региона и да повиши неговия просперитет. За да постигнат тези цели, държавите членки и Комисията договориха план за действие с 15 приоритетни области и около 80 различни водещи проекта.

2.4

Стратегията за региона на Балтийско море се опира на съществуващите равнища на сътрудничество в региона и е в ход вече четвърта година. Тя създаде висока степен на сътрудничество между участващите държави и региони. Многостепенното управление послужи за координиране на усилията на националните и регионалните власти за подобряване на морската безопасност и намаляване на степента на еутрофикация в Балтийско море. ЕС организира годишни форуми на гражданското общество в контекста на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) от въвеждането ѝ през 2009 г.

2.5

Работата по стратегията не застраши икономическите показатели на региона. През 2010 г. регионът на Балтийско море се възстанови по-бързо от други части на Европа и през цялата 2011 г. поддържа стабилно равнище на растеж. През 2012 г. темпът на растеж намаля до 1,5 %, но все пак остана над средния за ЕС. Според Форума за развитие на региона на Балтийско море прогнозите за 2013 г. остават сдържани, но въпреки това се очаква регионът да постигне по-добри резултати от останалата част на Европа.

3.   Принципът на партньорство

3.1

ЕИСК отдавна поддържа мнението, че за да се гарантира цялостната ефективност на политиката на сближаване на ЕС, е необходимо истинско партньорство. Партньорството е средство за постигане на устойчиво икономическо и социално развитие. То е залегнало в механизма за изпълнение на политиката на сближаване и е утвърдено официално в член 11 от Регламента за общоприложимите разпоредби.

3.2

Тълкуването на член 11 от държавите членки е проблематично, като някои страни приемат принципа на партньорство само на думи, докато други го подкрепят напълно. През април 2012 г. Комисията предложи кодекс на поведение за партньорство при прилагането на общата стратегическа рамка в опит да установи формален механизъм за ефективно участие на всички заинтересовани страни в политиката на сближаване.

3.3

Предложеният от Комисията кодекс на поведение за партньорство съдържа набор от минимални изисквания, необходими за постигане на висококачествено партньорство при усвояването на фондовете, като същевременно на държавите членки се гарантира запазването на оптимална степен на гъвкавост относно начина, по който организират участието на отделните партньори. В Европейския кодекс на поведение за партньорство се посочва, че „публичните органи, икономическите и социалните партньори и структурите, представляващи гражданското общество, могат да създадат, в своята област на намеса, платформи или организации шапки, посредством които да улеснят своето участие в партньорството. Те могат да определят един свой представител, който да изразява вижданията на платформата или на организацията шапка в рамките на партньорството. Сред принципите, които партньорите следва да вземат предвид, когато определят своите представители, са: компетентност, способност за активно участие и подходяща степен на представителност“.

3.4

Предложенията на Комисията се ползват с подкрепата на Европейския парламент, ЕИСК и Комитета на регионите. Европейският съвет обаче извади кодекса на поведение от общия набор от предложения на Комисията. За да бъде преодоляна тази неприемлива патова ситуация, са необходими съгласувани действия от страна на всички поддръжници на принципа на партньорство.

3.5

В кодекса на поведение се определят три категории партньори, които да провеждат партньорството в политиката на сближаване:

—

компетентните регионални и местни, градски и други публични органи;

—

икономическите и социалните партньори;

—

структурите, представляващи гражданското общество, включително партньорите от областта на опазването на околната среда, неправителствените организации и организациите, отговарящи за утвърждаването на равенството и недискриминацията.

3.6

В него се утвърждава и набор от принципи за участието на различните категории партньори в изготвянето на програми, информацията, която трябва да бъде предоставена за тяхното участие, както и различните етапи на прилагане. Според Комисията партньорите следва да участват в:

—

анализа на различията и потребностите на развитието спрямо тематичните цели, включително тези, които са посочени в препоръките за отделните държави;

—

избора на тематичните цели, ориентировъчния размер на отпуснатите от европейските структурни и инвестиционни фондове („ЕСИФ“) средства и основните очаквани резултати;

—

списъка на програмите и механизмите на национално и регионално равнище, с които се гарантира координацията между ЕСИФ и други инструменти за финансиране, национални и на Съюза, както и с ЕИБ;

—

уредбата, с която се гарантира интегриран подход към използването на ЕСИФ за териториалното развитие на градски, селски, крайбрежни и рибарски райони и на райони с особени териториални характеристики;

—

уредбата, с която се гарантира интегриран подход към специфичните нужди на географските райони, които са най-тежко засегнати от бедност, или на целевите групи, изложени на най-висок риск от дискриминация или изключване, със специална насоченост към маргинализираните общности;

—

прилагането на хоризонталните принципи, определени в членове 7 и 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) за средствата по линия на политиката за сближаване.

3.7

Що се отнася до изготвянето на програмите, партньорите следва да участват в:

—

анализа и идентифицирането на потребностите;

—

определянето или избора на приоритети и свързаните с тях конкретни цели;

—

отпускането на финансиране;

—

определянето на специфичните за съответната програма показатели;

—

прилагането на хоризонталните принципи, определени в членове 7 и 8 от РОР;

—

състава на мониторинговите комитети.

3.7.1

Кодът съдържа и подробен набор от принципи за правилата за членство и управление на партньорствата и мониторинговите комитети.

3.7.2

За да могат много от по-малките НПО и организации на гражданското общество да вземат ефективно участие в този нов процес на партньорство, следва да се помисли как да им бъде предоставена подходяща техническа и финансова помощ.

3.8

Въпреки че стратегията за региона на Балтийско море беше изготвена в резултат на безпрецедентна по своя мащаб консултация със заинтересованите страни, следва да се отбележи, че описаният в кодекса на поведение принцип на партньорство до голяма степен не се прилага в Балтийския регион. В някои държави членки тепърва предстои да се осигури политическа ангажираност с принципа на партньорство.

3.9

Има няколко структури и организации, които работят успешно в региона на Балтийско море, с широко представителство на заинтересовани страни от гражданското общество. Те биха могли да бъдат основата на едно Балтийско партньорство или организация шапка, както се предвижда в кодекса на поведение. Няма нужда да се дублира това, което вече е постигнато.

3.10

По отношение на сътрудничеството с Русия, един нов партньорски подход между членовете на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS) би могъл да има демонстративно въздействие, аналогично на въздействието на стратегията за региона на Балтийско море върху стратегията за Северозападния федерален окръг.

3.11

Ако кодексът на поведение получи широка подкрепа, това ще спомогне отново да се катализира подкрепата на заинтересованите страни за стратегията за региона на Балтийско море, дори в този изключително труден период и през следващите години. Също както стратегията за региона на Балтийско море беше разглеждана като тест за макрорегионалното сътрудничество, прилагането на принципа на партньорство би било друг челен опит за Балтийския регион.

3.12

Приложението по-долу съдържа споразумението за партньорство и многостепенно управление между Съвета и Европейския парламент, което би могло да бъде основата на делегирания акт, с който да се въведе изменен кодекс на поведение за партньорство.

Брюксел, 19 септември 2013 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE

ПРИЛОЖЕНИЕ

Текст на член 5 от Европейския кодекс на поведение в областта на партньорството, договорен между Съвета и Европейския парламент на 19 декември 2012 г.

Партньорство и многостепенно управление

1.

За споразумението за партньорство и съответно за всяка програма дадената държава членка организира, в съответствие със своята институционална и правна рамка, партньорство с компетентните регионални и местни органи. Партньорството включва също следните партньори:

а)

компетентните градски и други публични органи;

б)

икономическите и социалните партньори;

в)

съответни структури, представляващи гражданското общество, включително партньорите от областта на опазването на околната среда, неправителствените организации и организациите, отговарящи за утвърждаването на социалното приобщаване, равенството на половете и недискриминацията.

2.

В съответствие с подхода на многостепенно управление държавите членки привличат партньорите, посочени в параграф 1, в подготовката на споразуменията за партньорство и докладите за напредъка, докато траят изготвянето и изпълнението на програмите, включително за участие в мониторинговите комитети на програмите в съответствие с член 42.

3.

На Комисията се определят правомощия да приема делегиран акт в съответствие с член 142 с цел да предвиди европейски кодекс на поведение, за да се подпомогнат и улеснят държавите членки при организиране на партньорството в съответствие с параграфи 1-2. Кодексът на поведение определя рамката, в която държавите членки осъществяват партньорството в съответствие със своята институционална и правна рамка и своите национални и регионални правомощия. Като зачита във всяко отношение принципите на субсидиарност и пропорционалност, кодексът на поведение определя следните елементи:

а)

основните принципи за прозрачни процедури, които трябва да се следват с оглед на идентификацията на съответните партньори, включително, ако е приложимо, техните организации шапки, за да се улеснят държавите членки при определянето, в съответствие с тяхната институционална и правна рамка, на най-представителните съответни партньори;

б)

основните принципи и най-добри практики във връзка с участието на различни категории съответни партньори, съгласно посоченото в параграф 1, при подготовката на споразумението за партньорство и програмите, информацията, която трябва да бъде предоставена за тяхното участие, а така също и различните етапи на прилагане;

в)

най-добрите практики във връзка с формулирането на правилата за членство и вътрешните процедури за мониторинговите комитети, които трябва да бъдат определени по целесъобразност от държавите членки или мониторинговите комитети по програмите в съответствие с приложимите разпоредби на настоящия регламент и правилата за отделните фондове;

г)

основните цели и най-добри практики в случаите, когато управляващият орган включва съответните партньори в подготовката на поканите за предложения, и особено най-добрите практики за избягване на потенциални конфликти на интереси в случаи, при които съответните партньори могат да бъдат потенциални бенефициери, и за включване на съответните партньори в подготовката на докладите за напредъка и във връзка с мониторинга и оценката на програмите в съответствие с приложимите разпоредби на настоящия регламент и правилата за отделните фондове;

д)

примерните области, теми и най-добри практики, за да могат компетентните органи на държавите членки да използват европейските структурни и инвестиционни фондове, включително техническата помощ, за укрепване на институционалния капацитет на съответните партньори в съответствие с приложимите разпоредби на настоящия регламент и правилата за отделните фондове;

е)

ролята на Комисията за разпространението на добрите практики;

ж)

основните принципи и най-добри практики, които ще улеснят държавите членки при оценяване на осъществяването на партньорството и добавената му стойност.

Разпоредбите на кодекса на поведение по никакъв начин не противоречат на приложимите разпоредби на настоящия регламент или на правилата за отделните фондове.

4.

В рамките на четири месеца от приемането на настоящия регламент Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за делегирания акт относно Европейския кодекс на поведение за партньорство, приет в съответствие с член 142 съгласно параграф 3. Делегираният акт не може да определя дата за своето влизане в сила, която да е преди деня на приемането му след влизането в сила на настоящия регламент.

5.

При прилагането на настоящия член нарушаването на задължение, наложено на държава членка или по силата на настоящия член от регламента, или с делегиран акт, приет в съответствие с член 5, параграф 3, не може да представлява неправомерен акт, водещ до финансови корекции по смисъла на член 77 от настоящия регламент.

6.

Поне веднъж годишно за всеки от европейските структурни и инвестиционни фондове Комисията провежда консултации с организациите, които представляват партньорите на равнището на Съюза, относно изпълнението на подкрепата от европейските структурни и инвестиционни фондове и докладва за резултата на Европейския парламент и на Съвета.
Top