21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/59

1.1

Проблемът с неконтролираните потоци отпадъци като цяло и пластмасовите отпадъци в частност е сериозен, тъй като те често се оказват изхвърлени в околната среда, било в незаконни сметища, било в морската среда. Макар и пластмасовите отпадъци в околната среда да са проблем от световен мащаб, решения за него очевидно трябва да се търсят на местно равнище, като конкретните подходи се определят въз основа на местните условия и възможности.

1.2

В Зелената книга за Европейска стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда са включени множество статистически данни от ЕАОС и Евростат и са цитирани публикации, книги, научни доклади и др. Препоръчваме тези данни да бъдат категоризирани и анализирани, за да бъдат по-лесни за разбиране и за използване при изготвянето на заключения относно подходящото третиране на потоците пластмасови отпадъци.

1.3

Когато става въпрос за водната среда и морската среда, пластмасовите отпадъци представляват голяма част от видимите плаващи замърсители. Проблемът се влошава от разграждането на пластмасовите материали, в резултат на което те стават невидими и попадат в хранителната верига. Изключително важно е да се повиши точността на анализите на потоците от материали и отпадъци, съдържащи пластмаси, включително анализът на начините, по които тези отпадъци навлизат в морската среда. Не трябва да се толерира нарушаването на действащите правила относно неправилното депониране. Наличието на пластмасови отпадъци в морската среда е недопустимо.

1.4

ЕИСК оценява високо инициативите за смекчаване на този сериозен проблем, организирани от групи, представляващи различни интереси. ЕС би могъл да предложи поемането на международна инициатива за организиране на почистването на най-големите натрупвания на плаващи пластмасови отпадъци в океаните. Той следва да предприеме всички възможни стъпки, за да предотврати попадането в морето на пластмасови отпадъци с произход от Европа; освен това следва да разгледа възможността за използване на програми за подпомагане на развитието за насърчаване и подпомагане на по-устойчиви практики за управление на отпадъците в развиващите се страни, и по-конкретно за намаляване на натрупването на пластмасови отпадъци от тези страни в океаните.

1.5

В съответствие с йерархията на отпадъците, на първо място следва да се полагат усилия за генериране на по-малко пластмасови отпадъци. Някои приложения на пластмасите биха могли да бъдат забранени, ако съществуват по-екологични и приложими алтернативи.

1.6

Комитетът отбелязва още, че за да бъде успешно рециклирането, се изисква да бъдат идентифицирани и разделени потоците от отпадъци както при източника – при възникването им – така и при събирането им. Според ЕИСК е необходим по-добър преглед на целия процес на събиране на битови отпадъци, за да се установят и разпространят най-добрите практики. Комитетът приканва Комисията да проучи дали избраните различни системи за събиране на отпадъците нямат различно въздействие, по-конкретно за попадането на пластмасови отпадъци в околната среда.

1.7

Комитетът стига до извода, че трите ключови законодателни акта на ЕС, свързани с пластмасовите отпадъци (Рамковата директива за отпадъците, Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки и Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване) не се прилагат правилно в целия ЕС. С оглед на това ЕИСК настоява да се подобри тяхното прилагане и, при необходимост, да се пристъпи към тяхното актуализиране. Трябва да се направи подходяща оценка на нежеланите последици и да се коригират евентуалните пропуски, установени след щателен експертен анализ на достатъчно количество съответни данни и процеси. Усилията за по-ефективно оползотворяване и рециклиране като цяло би трябвало да спомогнат за преодоляването на посочените в Зелената книга проблеми, свързани с пластмасовите отпадъци.

1.8

Накрая ЕИСК изтъква все по-важната роля, която могат да изпълняват потребителите, и подкрепя изложените в Зелената книга аргументи във връзка с предоставянето на повече възможности да бъдат информирани относно онова, което купуват: „Информираните потребители могат да играят решаваща роля за насърчаване на по-устойчиви модели за производство на пластмаса и пластмасови продукти, с които се подобрява ефективността на ресурсите. При насочване на поведението на потребителите ясната, разбираема и сбита информация би била от основно значение за тяхната информираност относно съдържанието на пластмаса в даден продукт и потенциално вредните му добавки/оцветители (…). Пълна продуктова информация относно вида пластмаса и нейната рециклируемост може да се предоставя и извън съществуващите схеми с цел да се позволи на потребителите да правят информиран избор при покупката на пластмасови продукти.“

1.9

Множество заинтересовани страни участват в програмата на ЕС за отпадъците и пластмасовите отпадъци. Те предложиха инициативи за възможно най-ефективно намаляване на пластмасовите отпадъци и оползотворяване на тези ценни ресурси. Техните познания и експертен опит са добра основа за постигане на сравнително бърз напредък към постепенно прекратяване на депонирането на пластмасови отпадъци. Гражданското общество играе жизненоважна роля в усилията за насърчаване на щателното изпълнение и промяната на поведението.

2.1

Целта на Зелената книга е да се даде начало на широка дискусия относно възможните отговори на свързаните с пластмасовите отпадъци предизвикателства пред обществената политика, които понастоящем не са подробно разгледани в законодателството на ЕС в областта на отпадъците.

2.2

Характеристиките на пластмасата пораждат специфични предизвикателства пред управлението на отпадъците:

2.3

Каквито и да са настоящите затруднения, по-доброто управление на пластмасовите отпадъци също предлага нови възможности. Въпреки че по принцип термопластмасите са напълно подлежащ на рециклиране материал, понастоящем се рециклира само малка част от отпадъците от термопластмаси.

2.4

По-доброто рециклиране ще допринесе за постигането на целите на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (1) и за намаляване на емисиите на парникови газове и вноса на суровини и изкопаеми горива. Освен това прилагането на подходящо разработени мерки за рециклиране на пластмасата би могло да подобри конкурентоспособността и да създаде нови икономически дейности и работни места.

2.5

Зелената книга, в която се посочва, че се основава на подход на оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ), би трябвало да спомогне за извършаване на преоценка на рисковете за околната среда и човешкото здраве, произтичащи от съдържащата се в продуктите пластмаса, когато те се превърнат в отпадъци.

2.6

Също така тя би трябвало да подпомогне напредъка на усилията за включване на въздействията, свързани с жизнения цикъл на пластмасите – от добива на суровини до края на жизнения цикъл – в цените на пластмасовите продукти.

3.1

Според ЕИСК е необходим по-добър преглед на целия процес на събиране на битови отпадъци, за да се установи какво точно е най-добра практика и какви мерки са подходящи за различните равнища на БВП, климатичните условия, наличната земя и т.н. Най-добрите практики следва да бъдат съобразени с конкретните условия в отделните държави членки и региони и чак след това да бъдат разпространявани.

3.2

Проблемът с неконтролираните потоци отпадъци като цяло и пластмасовите отпадъци в частност е сериозен, тъй като те често се оказват изхвърлени в околната среда, било в незаконни сметища, било в почвата (напр. в резултат на използването на синтетични покрития в селското стопанство) или в морската среда. Макар и пластмасовите отпадъци в околната среда да са проблем от световен мащаб, решения за него очевидно трябва да се търсят на местно равнище; те обаче следва да се прилагат в целия ЕС.

3.3

Трябва да разберем важността на пластмасата в нашето ежедневие. Проблемът е не в самата пластмаса, а в неправилния начин, по който третираме отпадъците си, включително пластмасовите. Приетите мерки следва да бъдат ориентирани най-вече в тази посока, тъй като предотвратяването на генерирането на отпадъци и постепенното им намаляване е основен принцип на устойчивостта.

3.4

За да бъдат статистическите данни, предоставени в Зелената книга, по-лесни за разбиране и използване, препоръчваме те да бъдат категоризирани по начин, който да позволява сравняване на данните и идентифициране на тенденциите, което на свой ред да даде възможност да бъдат предложени варианти за решаване на проблема.

3.5

За тази цел трябва да се прави разлика между термопластмасите – т.е. пластмасите, които се смятат за основната част от проблема, тъй като се изхвърлят в околната среда, въпреки че подлежат на рециклиране и могат да бъдат повторно използвани – и термореактивните материали (смоли), които се произвеждат в далеч по-малки количества, използват се за производството на техническо оборудване и са или напълно нерециклируеми, или много трудни за рециклиране понастоящем.

3.6

Повечето пластмаси са идеални за гориво, но изгарянето не е най-доброто решение за PVC. Изгарянето на пластмасите заедно с други съставки в отпадъците в много случаи би могло да бъде най-добрият подход, за да се избегне използването на свежо масло или газ при възпламеняването. Отговорът би могъл да дойде от анализа на жизнения цикъл; в съобщението на Комисията обаче този анализ е само бегло споменат.

3.7

Основният акцент на Зелената книга би трябвало да бъде поставен върху термопластмасите, по-конкретно пластмасовото фолио (технически материал и опаковки, използващи PE, PP и PVC) и опаковките за напитки (особено от PET), които преживяват бум в световен мащаб, заменяйки масово стъклото и ламарината, и които, ако се изхвърлят неконтролирано, също представляват заплаха за морската среда.

3.8

Синтетичните влакна (PE, PP и полиамиди), произхождащи от различни тъкани/текстилни и нетъкани промишлени и потребителски продукти, и пяната, използвана в опаковки и възглавници, също могат да се озоват в околната среда, тъй като употребяваните текстилни изделия не се събират. Тази съставка в отпадъците не е спомената в съобщението.

3.9

Що се отнася до замърсяването на морската среда, пластмасовите отпадъци представляват голяма част от видимите плаващи замърсители, както и невидимите частици. Това е проблем за морската фауна, включително за птиците, бозайниците (делфини, китове), костенурките и други животни. Все пак ниската плътност на пластмасите би могла също така да улесни мерките за почистване.

3.10

Поради това според Комитета е изключително важно да се повиши точността на анализите на потоците от материали и отпадъци, съдържащи пластмаси, включително анализа на начините, по които тези отпадъци навлизат в морската среда. Трябва да се обърне внимание на основните потоци от материали и да се подходи поетапно, като първо се предприемат мерки по отношение на най-важните потоци.

3.11

На сушата има два основни източника на отпадъци, които замърсяват морските води:

Друг сериозен източник е безотговорното (умишлено или от небрежност) изхвърляне на отпадъци от кораби и изгубените рибарски мрежи. За съжаление на този етап не е представен анализ на тези източници, който да позволи да се извадят надеждни заключения.

3.12

Комитетът посочва, че предвид световния мащаб на проблема в морската среда мерки за решаването му трябва да бъдат приети и приложени и на световно равнище. Комитетът препоръчва да се вземат мерки, които да гарантират, че в ЕС отпадъците от какъвто и да било вид не просто се изнасят за изхвърляне в други части на света (ако има такива случаи). Ако отпадъците могат да се използват повторно, то тогава вече не са отпадъци и би трябвало да се разглеждат като полезен приток на суровини.

3.13

Комитетът отбелязва още, че за да бъде успешно рециклирането, се изисква да бъдат идентифицирани и разделени потоците от отпадъци както при източника – при възникването им – така и при събирането им. Трябва да се въведат нови технологии за сортиране, чрез които например да могат да се отделят металите, пластмасите и целулозните фибри от потока смесени битови отпадъци. Комитетът посочва още, че макар и тези технологии да са енергоемки, несъмнено си струва да се инвестира в по-нататъшното им развитие.

3.14

Множество заинтересовани страни участват в програмата за отпадъците и пластмасовите отпадъци. Те предложиха инициативи за възможно най-ефективно намаляване на пластмасовите отпадъци и оползотворяване на тези ценни ресурси. Техните познания и експертен опит са добра основа за постигане на сравнително бърз напредък към постепенно прекратяване на депонирането на пластмасови отпадъци. Подобни инициативи заслужават подходяща подкрепа.

4.1.1

Дава ли действащата законодателна рамка възможност за предприемане на подходящи мерки по отношение на пластмасите? Съгласно действащата Рамкова директива за отпадъците се изисква 50 % (като тегло) от битовите отпадъци да бъдат рециклирани, като по този начин непряко се създава инфраструктура за разделно събиране. Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки осигурява правната рамка за повишаване на отговорността на производителите; същото се отнася и за Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) за пластмасите в такива продукти. Комитетът стига до извода, че тези три законодателни акта не се прилагат правилно в целия ЕС. С оглед на това ЕИСК настоява да се подобри тяхното прилагане и, при необходимост, да се пристъпи към тяхното актуализиране. Трябва да се направи подходяща оценка на нежеланите последици и да се коригират евентуалните пропуски, установени след щателен експертен анализ на достатъчно количество съответни данни и процеси.

4.1.2

Как биха могли да се планират най-добре мерките за насърчаване на по-масовото рециклиране на пластмасите? Всичко, което трябва да се направи в допълнение, е да се формулират правилно целите в тези директиви. Това обаче изисква да се поддържа равновесие между целите за рециклиране и енергоемкост, както за да се спестят на потребителя големи разходи, така и за да се избегне намаляването на екологичната ефикасност. Така например докато рециклирането на широко разпространените пластмаси PE и PET е финансово достъпно и ефективно от екологична гледна точка, рециклирането на по-малко разпространените пластмаси би изисквало скъпоструващ превоз до малкото места, където, поради ниското търсене на рециклирането им, са разположени специализираните заводи. Транспортирането на дълги разстояния би направило рециклирането по-неразумно от екологична гледна точка в сравнение с оползотворяването на енергията. Проблемът е да се постигне постоянен поток със стабилно качество в изискваните обеми. В това отношение полезни биха могли да бъдат насоките от ОЖЦ.

4.1.3

Възможно ли е настоящото равнище на депониране да бъде намалено в достатъчна степен посредством пълното и ефективно прилагане на изискванията за преработване на отпадъците, заложени в съществуващото законодателство относно депонирането? Един конкретен проблем е противоречието между целта за намаляване при източника на отпадъците от опаковки като тегло и изискването за повече рециклиране. Това е така, тъй като усилията за намаляване на теглото, при запазване на изискваните характеристики за предпазване, включват използването на многопластови опаковки, съставени от най-различни пластмаси, които на практика не подлежат на рециклиране. Трябва да се използва концепцията „проектиране за рециклиране“ вместо да се правят опити за намаляване на теглото. Разпоредбите в тази област трябва да се променят, като в същото време се запазят възможно най-прости.

4.1.4

Друг полезен подход би бил да се насърчават, например посредством цените или с друг вид подкрепа, новаторските решения на конкретни проблеми при опаковането; така например една опаковка за мляко или сок, която да може да се рециклира изцяло и икономично, би била печеливша на пазара (и може би дори съществува).

4.1.5

Какви мерки биха били подходящи и ефективни за насърчаване на повторната употреба и оползотворяването на пластмаса за сметка на депонирането? Много важен аспект е строгото и ефективно спазване на изискванията за преработване на отпадъците в текущото законодателство за депониране на сметища. Последователното прилагане на разпоредбите е жизненоважно условие за увеличаване както на рециклирането, така и на правилно контролираното изхвърляне на пластмасовите отпадъци. Постепенното прекратяване на депонирането на пластмасови отпадъци очевидно може да даде тласък на оползотворяването и рециклирането; за тази цел обаче е необходимо да бъде разработена подходяща инфраструктура.

4.1.6

Какви допълнителни мерки могат да бъдат подходящи, за да се придвижи оползотворяването на отпадъците по-нагоре в йерархията на отпадъците? Фактическа забрана на депонирането на сметища или прекалено високо облагане на обектите би довело само до масово увеличаване на оползотворяването на енергията от смесени отпадъци, включително от пластмаси. Постепенното прекратяване на депонирането на пластмасови отпадъци трябва да се регулира внимателно, за да се гарантира, че това няма да доведе просто до масово изгаряне на отпадъците. Изгарянето все пак е за предпочитане пред изхвърлянето, особено пред неконтролираното незаконно изхвърляне.

4.1.7

За да се постигне желаният резултат от въвеждането на данък върху оползотворяването на енергия, той трябва да се обмисли много внимателно и да се разгледа в по-широк контекст, т.е. трябва да се обърне внимание на въздействието върху алтернативните потоци и, например, върху възможното използване на практически чист въглеводороден елемент от полиолефинови пластмаси за производството на течни алтернативни горива.

4.1.8

Трябва ли в Европа да се насърчава разделното събиране на всички пластмасови отпадъци в домакинствата, съчетано със схеми на плащане въз основа на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“? Желателно е пластмасите да се отделят от другите потоци от материали, както и да се предвидят санкции за противодействие на лошите практики, но не бива да подценяваме някои от трудностите, свързани с този процес. Сред тях са основните икономически и екологични проблеми, които затрудняват рециклирането на пластмасите, а именно трудното транспортиране на големи количества (било то и лек материал) на дълги разстояния. Възможни са изключения във връзка с налагането на разделното събиране на всеки производител на отпадъци, в случаите когато транспортните разходи надвишават предимствата на рециклирането и има малко пластмаси за разделяне.

4.1.9

За да се увеличи рециклирането на пластмасовите отпадъци, необходими ли са конкретни цели в това отношение? Въпреки че е възможно, би било целесъобразно да се включват конкретни цели в Рамковата директива за отпадъците, след като се оцени ефикасността на настоящата директива.

4.1.10

Необходимо ли е да се въведат мерки за предотвратяване на неотговарящото на стандартите рециклиране или изхвърлянето на подлежащи на рециклиране пластмасови отпадъци, изнасяни за трети държави? Пластмасовите отпадъци за рециклиране се превърнаха в стока, с която се търгува в световен мащаб. Депонирането им на сметища в трети страни е малко вероятно, тъй като чуждестранните субекти не биха купували пластмасови отпадъци за тази цел. Разходите за превоз на пластмасови опаковки са много високи, което прави износа за депониране малко вероятен. Много е трудно да се даде определение за „неотговарящо на стандартите рециклиране“, както и да се следи прилагането на съответните разпоредби, поради което мерките за ограничаването му са повече или по-малко неприложими и лесни за заобикаляне.

4.1.11

Би ли била допълнителната доброволна дейност, по-конкретно от страна на производителите и търговците на дребно, подходящ и ефективен инструмент? Доброволната дейност, особено от страна на производителите и търговците на дребно, би могла да бъде подходящ и ефективен инструмент за постигане на по-висока ефективност на ресурсите в жизнения цикъл на пластмасовите продукти, особено във връзка със споразуменията за използване на пластмасови опаковки с улесняващи рециклирането елементи (съчетание на материали, цветове, и др.).

4.2.1

Има ли възможност за разработване на системи за връщане на депозит или системи за лизинг за определени категории пластмасови продукти? Необходимо е усилията да бъдат насочени към личното и доброволно поведение на потребителите, без това да пречи на осигуряването на по-целенасочени процеси за събиране и рециклиране на отпадъците – процеси, които зависят до голяма степен от наличието на финансиране от местните власти, освен ако не са наистина икономически изгодни за операторите. Като се има предвид, че почти всички органи, дори и в Германия, вече изпитват недостиг на средства, има смисъл да се предлагат решения, които не изискват големи субсидии, което би означавало да останат повече пари за образование, здравеопазване, социални грижи, опазване на обществения ред и др.

4.2.2

Възможностите за въвеждане на системи за връщане на депозита и други подобни системи са ограничени. Такива системи обаче вече съществуват в отношенията между стопанските субекти и не се нуждаят от специална подкрепа. Една област, в която биха могли да се използват, е тази на опаковките за напитки. Отделянето на поток от отпадъци по системата за връщане на депозит от останалата част може да породи известно объркване у потребителите, като направи събирането на отпадъци без депозит по-неефективно, а сортирането – по-малко икономично. Ето защо е целесъобразно въвеждането на тази система да бъде съпътствано от добри информационни мерки, основани на надежден анализ.

4.2.3

Според Вас каква информация е необходима на потребителите, за да могат да допринасят пряко за ефективността на ресурсите при избора на пластмасови продукти? Никак не е лесно да се осигури пряко участие на потребителите. За да се промени ефективно поведението на потребителите, е необходимо не само да се повиши тяхната осведоменост, но и най-вече да се осигурят лесни за ползване продукти и системи, които да улеснят потребителите и да им дадат възможност да направят правилен избор както при закупуването на продукти, така и при изхвърлянето на отпадъци. Много е важна информацията, която се отнася до правилното третиране на пластмасите при разделното събиране на битови отпадъци, т.е. етикетирането на продуктите или инструкциите за сортиране. Задължителната информация за химическия състав на отпадъците, които подлежат на рециклиране, би трябвало да бъде представена по ясен и разбираем начин, за да могат потребителите да вземат информирано решение.

4.2.4

По какъв начин информацията за химическия състав на пластмасите може да достигне до всички участници във веригата за рециклиране на отпадъци? Информацията за химическия състав на пластмасите или продуктите от пластмаса е лесно достъпна до момента на продажбата. Спорно е доколко тази информация е ценна за потребителите – ще бъде възможно единствено чрез лесни за разбиране и четене системи, като успоредно с това при производството на пластмаси или други материали за опаковане се използват вещества, чиято безопасност е била проверена въз основа на изпитвания на експозиция и удар (REACH).

4.2.5

Как могат да се преодолеят предизвикателствата, произтичащи от използването на пластмасови микрочастици в продукти или промишлени процеси и на наночастици в пластмасите? Въпросът за пластмасовите микрочастици и наночастиците в пластмасите изисква анализ на степента, до която тези компоненти – в по-голямата си част инертни съставки, използвани в малки концентрации – могат да попаднат в околната среда в количества, които представляват риск. В действителност това са два отделни въпроса: един за пластмасовите микрочастици, или по-скоро пластмасовите остатъци, и втори за наночастиците. Двата въпроса следва да се разглеждат поотделно предвид техния произход и въздействие. Все още се знае твърде малко за тяхното въздействие върху околната среда, потенциалните рискове за здравето на хората и последиците за морските видове. Правилното управление на отпадъците като цяло би позволило да се реши голяма част от този проблем. Счита се, че пластмасовите отпадъци са явление от последните 50 години, което има значение в случаите, когато доказано създават или увеличават рисковете за човешкия живот и околната среда.

4.3.1

Необходимо ли е политиката относно проектирането на продукти да обърне внимание на планираното остаряване на пластмасовите продукти и да поощрява повторната употреба и модулното проектиране с цел намаляване на пластмасовите отпадъци? Пластмасовите отпадъци от някои продукти са резултат от тяхното остаряване на фона на техническите нововъведения. При други – дограмата за прозорци, автомобилните части, мебелите, стоките за бита, медицинското оборудване, строителните материали, електрическата и отоплителна изолация, обувките, дрехите и много други – трайността е от решаващо значение. Тези продукти имат малък дял от общия обем пластмасови отпадъци и обикновено не са част от битовите отпадъци. Мерките на политиката относно трайността на продуктите не биха оказали голямо въздействие върху количеството на отпадъците, но могат да навредят на конкурентоспособността на продуктите от ЕС. Критериите за екопроектиране като цяло няма да засегнат тази област, тъй като се отнасят предимно до функционирането и екологичната ефективност на основния продукт, а не до неговите пластмасови компоненти.

4.3.2

Необходимо ли е да се въведат пазарни инструменти, които да отразяват по-точно разходите, свързани с околната среда, от производството на пластмаса до окончателното ѝ обезвреждане? Интернализирането на външните фактори за пластмасовите компоненти на продукта, както и за други суровини, трябва да бъде проучено детайлно, като се има предвид голямото разнообразие от продукти, и по този начин на практика да се избегне прекомерна административна тежест, ограничаване на конкурентоспособността и в същото време стимулиране на вноса. За всички конкурентни на пластмасите материали би трябвало да се правят необходимите анализи на жизнения цикъл и би трябвало да се гарантира ефективно, че те се прилагат и спрямо стоките, внесени от трети страни.

4.3.3

Как най-ефективно може да се реши проблемът с краткотрайните пластмасови продукти и пластмасовите продукти за еднократна употреба? Проблемът с краткотрайните пластмасови продукти и пластмасовите продукти за еднократна употреба може да се реши най-ефективно чрез разделното им събиране по вид пластмаса и съответното им сортиране. Някои държави правят това успешно, а други не поради по-високите разходи.

4.4.1

За какви приложения си струва да се насърчава използването на биоразградими пластмаси? За момента е трудно да се посочи област, в която да е доказано, че биоразградимите пластмаси имат предимства без странични ефекти. Биоразградимите пластмаси следва да се предпочитат за приложения, при които рециклирането е невъзможно, например когато пластмасовото изделие е смесено с храни и други отпадъци, предназначени предимно за компостиране. При всички случаи трябва да се гарантира, че тези пластмаси са ясно различими и отделими, за да се избегне замърсяване в процеса на рециклиране. Анализът на жизнения цикъл следва да подсили тяхната екологична и икономическа надеждност, преди да бъдат предложени за по-широка употреба.

4.4.2

Уместно ли ще бъде да се завишат съществуващите правни изисквания, като се направи ясно разграничение между естествено компостируеми и технически биоразградими пластмаси? Тези проблеми трябва да се обсъдят на експертно равнище въз основа на подходяща информация и данни. Необходимо е да се натрупат допълнителни знания по този въпрос.

4.4.3

Използването на оксо-разградими пластмаси ще изисква ли някакъв вид намеса с цел да се предпазят процесите на рециклиране? ЕИСК не разполага с достатъчно информация, за да подкрепи или отхвърли употребата на оксо-разградими пластмаси.

4.4.4

Какъв следва да е подходът към биопластмасите в контекста на управлението на пластмасови отпадъци и опазването на ресурсите? За да може да се насърчи използването на биопластмаси, това следва да се основава на задълбочен анализ на жизнения цикъл. Трябва да се има предвид, че „био“ не е непременно нещо ново (така например в миналото са били използвани пластмаси на основата на казеин) и опитът от миналото трябва да бъде оценен много критично. Биопластмасите не са биоразградими; биоразградимостта е свойство на материала, свързано с молекулярната структура на полимера.

4.5.1

Какви действия, различни от описаните в настоящата Зелена книга, могат да се предвидят за намаляване на отпадъците в морските води? Анализите на начина, по който пластмасовите отпадъци достигат морската среда – независимо дали вследствие на аварии или чрез системни процеси – трябва да бъдат потвърдени и разширени на международно и европейско равнище. Въз основа на това следва да се обмисли възможността за пълна забрана на изхвърлянето на отпадъци, включително пластмаси, в морето. Разбира се, желателно е да се полагат непрекъснати усилия за информиране на обществеността (включително почистване на плажове и други дейности), за да се постигне цялостна промяна в обществените нагласи.

4.5.2

Как определянето на количествена цел за целия ЕС за намаляване на отпадъците в морските води може да осигури добавена стойност на мерките за цялостно намаляване на пластмасовите отпадъци? Определянето на количествени цели за намаляване на отпадъците в океаните няма да допринесе по никакъв начин за действителното ограничаване на пластмасовите отпадъци, тъй като всъщност това са отпадъци, които не са били изхвърлени по каналите за отпадъци, което означава, че никога не са били третирани, от правна гледна точка, като отпадъци. В това отношение би трябвало да бъде поставено за цел да се ограничи неправилното поведение на хората, изхвърлящи отпадъци на неподходящи за целта места. Това на практика означава да се предоставят стимули на обществеността на национално и най-вече на местно равнище, включително когато хората са на почивка на друго място; „ангажираността“ и отговорността вървят ръка за ръка. Положителният опит и добрите практики трябва да бъдат разпространявани.

4.5.3

Как би могъл ЕС да насърчи по-ефективно международните действия за подобряване на управлението на пластмасови отпадъци в световен мащаб? Що се отнася до предлагането на евентуални международни мерки за управление на морската среда и крайбрежните региони, трябва да започнем проучвания за оценка на ситуацията там, където такива не са били провеждани досега, и да предложим решения на проблемите, които ще бъдат установени в рамките на двустранни и многостранни преговори с трети страни и региони.

4.5.4

ЕИСК оценява високо инициативите за смекчаване на този сериозен проблем, организирани от групи, представляващи различни интереси. ЕС би могъл да предложи поемането на международна инициатива за организиране на почистването на най-големите натрупвания на плаващи пластмасови отпадъци в океаните. Той следва да предприеме всички възможни стъпки, за да предотврати попадането в морето на пластмасови отпадъци с произход от Европа; освен това следва да разгледа възможността за използване на програми за подпомагане на развитието с цел насърчаване и подпомагане на по-устойчиви практики за управление на отпадъците в развиващите се страни, и по-конкретно за намаляване на натрупването на пластмасови отпадъци от тези страни в океаните.