7.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 68/40

—

като взе предвид Европейската харта за малките предприятия, приета на Европейския съвет във Фейра на 19 и 20 юни 2000 г.,

—

като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микропредприятия, малки и средни предприятия (МСП) (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2011 г., озаглавено „Малък бизнес, голям свят – ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ (COM(2011)0702),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 23 ноември 2011 г., озаглавен „Минимизиране на регулаторната тежест за МСП – Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието — „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2011 г. за регламент за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средни предприятия (2014—2020 г.)(COM(2011)0834),

—

като взе предвид Доклада за европейската конкурентоспособност за 2011 г. на Комисията (COM(2011)0642),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2011 г. относно практически аспекти на преразглеждането на инструментите на ЕС за оказване на подкрепа за финансирането на МСП през следващия програмен период (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно прегледа на „Small Business Act“ (4),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по регионално развитие (A7-0293/2012),

А.

като има предвид, че в период на икономическа криза микропредприятията и МСП страдат от затруднен достъп до финансиране, по-специално до малките кредити, за да подкрепят своето развитие;

Б.

като има предвид, че 25 % от МСП в ЕС са били активни на международния пазар в рамките на единния пазар, но само 13 % са били активни на международния пазар извън ЕС; като има предвид, че само 24 % от микропредприятията изнасят стоки или услуги, в сравнение с 38 % от малките и 53 % от средните предприятия;

В.

като има предвид, че почти една трета от административната тежест, произтичаща от законодателството на ЕС, произлиза на първо място от непропорционалното и неефективно прилагане на национално равнище, което означава, че биха могли да бъдат спестени до 40 милиарда евро, ако държавите членки транспонират по-ефективно законодателството на ЕС (5);

Г.

като има предвид, че повече от 96 % от МСП в Европейския съюз имат по-малко от 50 служители и годишен оборот под 10 милиона евро; като има предвид, че способността на тези МСП да изнасят стоки и услуги извън националните си граници е ограничена, основно поради високите постоянни разходи, свързани с международната търговия, правната несигурност и регулаторната разпокъсаност;

Д.

като има предвид, че 85 % от всички нови работни места в ЕС между 2002 г. и 2010 г. са създадени от МСП, по-конкретно от нови предприятия; като има предвид, че 32,5 милиона души в ЕС са самостоятелно заети лица;

Е.

като има предвид, че промишлеността играе ключова роля в европейската икономика и че генерира 25 % от преките работни места в частния сектор в ЕС и осигурява 80 % от финансираната с частни средства научноизследователска и развойна дейност;

Ж.

като има предвид, че създаването на работни места в екопроизводствата отбелязва положителни нива в периода на рецесията, за разлика от много други сектори, както и че според прогнозите тази тенденция ще остане стабилна през идващите години (6);

З.

като има предвид, че интернет и информационните и комуникационните технологии (ИКТ) спомагат за възможностите на МСП да продават услуги по целия свят и играят жизнено важна роля в превръщането на МСП в по-ефективни участници в икономическия растеж и в създаването на нови работни места;

И.

като има предвид, че според оценките на Комисията политиките, поощряващи преход към екологосъобразна икономика, като ресурсната и енергийната ефективност и политиките в областта на изменението на климата, могат да създадат повече от 9 милиона работни места до 2020 г., по-конкретно в сектора на МСП;

1.

Отбелязва общите структурни и регулаторни предизвикателства, пред които са изправени МСП, като например достъп до финансиране, човешки капитал и организационни ресурси; в тази връзка приветства факта, че Комисията се стреми да насърчава и подкрепя икономическата дейност на МСП на единния пазар и на пазарите на трети държави; изтъква, че по принцип интернационализацията на МСП следва да бъде разглеждана като процес; изтъква, че за да могат успешно да разширяват своята дейност извън ЕС, МСП се нуждаят от консултантски услуги на местно равнище, а не само на трети пазари; подчертава, че тази необходимост трябва да бъде отразена в политиките на ЕС за подкрепа;

2.

Изтъква факта, че МСП са изключително разнообразни; поради това подчертава, че при изготвянето на нови политики по отношение на МСП, Комисията следва да вземе предвид различните предизвикателства, пред които са изправени предприятията, в зависимост от размера им и съответния сектор.

3.

Припомня, че в сравнение с по-големите предприятия, МСП извличат много по-голяма полза от интернационализацията посредством досег до най-добри практики, по-добро усвояване на прекомерното производство, подобрено снабдяване със суровини чрез внос и по този начин – по-добра конкурентоспособност до такава степен, че МСП, които се занимават с износ, неизменно функционират по-добре от тези, които не се занимават с износ, в резултат на което увеличават благосъстоянието за икономиката като цяло и за потребителите;

4.

Отхвърля становището, че предпазването на МСП от ЕС от международната конкуренция може да им помогне да се разрастват и да имат по-добри резултати на международната сцена; счита по-скоро, че ЕС следва да подкрепя конструктивни мерки в полза на своите МСП в международните преговори с оглед на реципрочно намаляване на пречките в интерес на МСП на световно равнище;

5.

Счита, че ефективната защита на МСП срещу нелоялни търговски практики от страна на държави – партньори на ЕС, е също толкова важно, колкото да се подпомогнат МСП, желаещи да се интернационализират; счита, че интернационализация и защита са двете страни на една и съща монета, а именно на процеса на глобализация;

6.

Подчертава, че съобщението следваше да отчита разликите между отраслите, тъй като интернационализирането на МСП в сферата на услугите е напълно различно от интернационализирането на МСП от сектора на производството; отбелязва, че много МСП от сферата на услугите, които представляват по-голямата част от МСП, често не се налага да достигат критичен размер, за да започнат износ, и биха имали полза най-вече от по-открити правила и достъп до ИКТ в целевите държави, като същевременно промишлените МСП биха имали по-голяма полза от подобряване на условията в транспортната логистика и от улесняването на търговията;

7.

Отбелязва, че повечето обществени политики в подкрепа на интернационализацията на МСП от ЕС са насочени към производството и поради това препоръчва те да бъдат коригирани, за да вземат предвид различните нужди на МСП от сферата на услугите; препоръчва по-специално преосмислянето на изискванията за минималния размер за програмите за търговска подкрепа на МСП, които обикновено се основават на модела на износ на промишлените МСП, според който дружеството може да разшири дейността си в международен план, след като достигне критичен размер;

8.

Счита, че макар съобщението да има за цел преодоляване на трудностите, пред които са изправени МСП при намирането на възможности за чуждестранна стопанска дейност, то не подчертава в достатъчна степен, че предоставянето на МСП на насоки, предложения и стимули за интернационализиране е желателна линия на публични действия; счита, че ЕС, отново заедно с държавите членки, следва да подкрепя и насърчава стимули за развитие на МСП в стратегически сектори по проактивен начин чрез добавяне на стойност към вече съществуващи инициативи, особено когато става дума за технологично напреднали производствени дейности с висока добавена стойност, които предлагат конкурентно предимство пред развиващите се икономики; поради това подчертава необходимостта от идентифициране на перспективни нишови пазари, което вече е започнало да става част от други документи, посветени на политики на ЕС, като например доклада на Групата на високо равнище по въпросите на главните базови технологии;

9.

Призовава настоятелно Комисията да стартира колкото е възможно по-скоро многоезичния онлайн портал, предвиден в съобщението, и той да стане напълно оперативен не по-късно от края на 2013 г.; счита, че докато, от една страна, отчита огромното разнообразие от МСП и техните въпроси, порталът следва да не дублира, а по-скоро да представлява връзка между съществуващи портали, да бъде лесно достъпен и лесен за употреба и не следва да води до допълнителни разходи на МСП при търсенето на информация; подчертава, че порталът следва да повиши броя на МСП в ЕС, осъществяващи международна дейност;

10.

Призовава за засилена и по-ефективна подкрепа за МСП на равнище ЕС, както и на национално и регионално равнище по отношение на достъпа им до единния пазар и пазарите на трети държави, особено във връзка с дейностите по насърчаване и достъп до информация, защитата на правата върху интелектуалната собственост, участието в публични търгове, ИКТ, въпросите, свързани със стандартизацията и нормативната уредба; счита, че мрежата „Enterprise Europe“ за предприятията в Европа (EEN) е ефективен инструмент за постигане на тези цели; счита, че въз основа на задълбочена оценка следва да бъде въведен нов модел за управление на EEN с оглед повишаване на ефективността, намаляване на административната тежест и тежестта, свързана с управлението, и осигуряване на възможност на EEN да предоставя подкрепа, ориентирана към специфичните потребности; счита, че тази подкрепа следва да подпомага предприятията при придобиването на необходимите умения и определянето на стратегия за експанзия на чуждестранните пазари и следва да улеснява сътрудничеството между предприятията, като насърчава равновесието между търсенето и предлагането;

11.

Изразява убеждение, че EEN ще бъде от най-голяма полза за МСП в ЕС, ако се укрепят функционирането и управлението на съставните й организации и се повиши осведомеността за нейните услуги за подкрепа;

12.

Настоятелно призовава държавите членки да приемат единна мрежа от бюра на местно и регионално равнище за помощ във връзка с износа, които да бъдат управлявани в сътрудничество с предприятия, търговски камари, университети и други заинтересовани участници, така че МСП да имат едно лице за контакт, което да бъде лесно за намиране, и да получават, на собствения си език и за незабавна употреба, персонализирани съвети и икономически анализ на външни пазари, информация относно подпомагане, възможности за износ, съществуващи пречки пред търговията (както тарифни, така и нетарифни), действащи разпоредби за защита на инвестициите и решаване на спорове, административни формалности и конкуренти на трети пазари; счита, че тези бюра за помощ следва да допринасят за обмена на добри практики, в съответствие с Европейската харта за малките предприятия;

13.

Препоръчва да бъде насочена повече информация към малките и микропредприятията, които представляват групата от МСП, която е най-слабо активна на международно равнище и най-слабо запозната със своя потенциал за износ и ползите, които би могла да извлече от интернационализацията;

14.

Споделя мнението, че програмите за подкрепа, финансирани с публични средства, следва да бъдат приложени във възможно най-ефективната от гледна точка на разходите форма, особено в момент, когато икономиката на ЕС все още се възстановява от най-тежката криза от десетилетия насам; и в това отношение изтъква, че качеството на програмите следва да се запази поне на същото равнище;

15.

Подкрепя предложението да се извърши „картографиране“ на голям брой местни, регионални и национални схеми за подкрепа и схеми на ЕС за подкрепа; счита, че това картографиране следва да включва инициативите на частния сектор и местни инициативи за подпомагане на достъпа на МСП до финансиране, в частност улесняване на достъпа на микропредприятията до кредити, както и оценка на ефективността на вече съществуващите схеми на ЕС за подкрепа; счита, че картографирането следва да се извършва на редовни интервали и да служи като основа за система от критерии и постигнати резултати; счита, че първоначалното картографиране следва да послужи като основа за оценката на ефективността на вече съществуващите схеми на ЕС за подкрепа; отбелязва, че с картографирането не могат да бъдат обхванати всички инициативи, особено ако те са малки или неформални и в случай че това се окаже прекалено скъпо и/или непрактично;

16.

Очаква до края на 2012 г. първите конкретни предложения за оптимизиране и координиране на съществуващите схеми на ЕС за подкрепа, така че те да станат ефективни и да отговарят на нуждите на МСП от ЕС; счита, че действията на ЕС трябва да избегнат всякакво дублиране или разработване на паралелни структури и да демонстрират ясна европейска добавена стойност; счита, че съществуващите национални структури за подкрепа следва да бъдат взети под внимание съгласно принципа на субсидиарност; счита, че обслужването на отделни МСП от ЕС трябва да бъде съсредоточено в определената за най-подходяща спрямо индивидуалните им стопански нужди организация; призовава Комисията да информира редовно компетентните комисии на Парламента относно напредъка по тази текуща дейност;

17.

Изтъква, че една нова дейност на ЕС като тази трябва да има доказана добавена стойност спрямо съществуващите инструменти; вярва, че такава добавена стойност може да бъде открита там, където има географски или съществени пазарни несъвършенства („бели петна“) или когато съществува необходимост от стимулиране на представителството на интересите на търговската политика на ЕС или на събирането на информация за база данни относно достъпа до пазара;

18.

Подчертава, че е необходимо МСП да участват в прегледа на съществуващата рамка за подкрепа; призовава МСП, заедно с EEN и бизнес организациите от ЕС, да бъдат тясно ангажирани при извършването на прегледа;

19.

Настоява наличните в момента инструменти за всички дружества – износители от ЕС, като например базата данни за достъп до пазара и бюрото за помощ при износ, да бъдат адаптирани според нуждите на МСП; оценява откриването на специализирано бюро за помощ за МСП по въпроси, касаещи инструментите за търговска защита (Бюрото за помощ във връзка с инструментите за търговска защита за МСП); препоръчва по-ефективна координация между различните структури за подкрепа за европейските МСП в трети държави;

20.

Счита, че практични и икономически ефективни решения за подпомагане на МСП да преодолеят недостига на оборотен капитал, по-специално капитал за извършването на необходимите първоначални инвестиции и за започване на финансиране на износ, следва да бъдат създадени и изпълнени чрез общата търговска политика на ЕС или друг подходящ инструмент на ЕС, ако въз основа на картографирането това бъде счетено за необходимо и постижимо;

21.

Счита, че докато се използват ефективно съществуващите национални структури, същевременно инициативите на ЕС са необходими на трети пазари, когато има доказана добавена стойност; насърчава сътрудничеството между експертите в публичната и частната сфера, в това число и с екипите за достъп до пазара в ЕС; приема, че МСП от някои по-малки и нови държави членки се намират в необлагодетелствано положение, тъй като не разполагат с дипломатическо представителство, опитни партньори или и двете на някои трети пазари; подчертава, въпреки това, че инициативите на ЕС не се намесват в конкуренцията на трети пазари между отделните дружества от различни държави членки;

22.

Подчертава, че интернационализацията на МСП е процес и за да работят успешно, МСП се нуждаят от мерки за подкрепа още на местно равнище, а не само на трети пазари; признава, че на трети пазари общи действия на ЕС по отношение на лобиране, търговска политика и достъп до пазар, както и допълващи програми за справяне с неефективност на пазара, могат да добавят значителна стойност към процеса;

23.

Призовава Комисията, с цел избягване на дублиране, да създава нови структури само след извършване на преглед на финансирането, опис на наличните консултантски услуги в държавите членки и точен анализ на ефективността им, както и на всяка доказана нужда за създаване на нови структури;

24.

Подкрепя предложението на Комисията за засилване на сътрудничеството между различни сдружения на предприятия, търговски камари и други участници, действащи в рамките на единния пазар и в трети държави, с цел улесняване на бизнес партньорствата и насърчаване на клъстерите и достъпа до нови пазари, като насърчава процеса на интернационализация, от равнището на отделните предприятия до равнището на мрежите или веригите с множество обекти, за да се стимулират по-сложни и по-устойчиви проекти за интернационализация, в които участват различни предприятия и други организации и институции, предоставящи публично подпомагане;

25.

Подчертава значението на територията, в рамките на която работят МСП, и призовава Комисията и държавите членки постоянно да сътрудничат с местните органи, за да насърчават работата в мрежа;

26.

Счита, че създаването на съвместни предприятия или други споразумения за партньорство между или с МСП следва да бъде насърчавано като стратегия за проникване на нови пазари, развиване на проекти за преки инвестиции в рамките на единния пазар и в трети държави и участие в покани за търгове; призовава Комисията да мобилизира ресурси с цел насърчаване на такова транснационално сътрудничество;

27.

Отбелязва, че клъстерите и мрежите често могат да бъдат създавани както виртуално, така и физически; насърчава държавите членки да подкрепят необходимите инструменти и ресурси за подпомагане на виртуалните клъстери и мрежи;

28.

Насърчава държавите членки активно да подкрепят на международни форуми и конференции ролята на Комисията за увеличаване на достъпа на МСП до пазарите на трети държави;

29.

Препоръчва Комисията да разгледа всички измерения, свързани с интернационализацията, а именно внос и износ, включително различни форми на икономически партньорства и сътрудничество; отбелязва, че в съобщението не се поставя достатъчен акцент върху това второ измерение;

30.

Призовава политиките на Съюза за МСП да бъдат по-добре интегрирани, по-специално по отношение на иновациите, растежа, интернационализацията, производителността, ограничаването на разходите и намаляването на бюрокрацията, качеството на човешкия капитал и социалната отговорност;

31.

Приветства новата програма за конкурентоспособността на МСП (COSME); отбелязва успешните дейности по линия на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ); счита, че тези дейности, като например Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни за намаляване на административната тежест и мрежата „Enterprise Europe“, следва да бъдат продължени и разширени в рамките на новата програма; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до финансиране за МСП и укрепване на ролята, която би могъл да играе частният сектор; призовава за опростяване и рационализиране на различните инструменти на Съюза, посветени на достъпа до кредити, гаранции или рисков капитал, по-специално за МСП с планове за интернационализация; призовава за преглед на разходите и наличието на основни банкови услуги за МСП, занимаващи се с трансгранична търговия, по-специално търговия, при която се използват различни валути, включително извън ЕС; насърчава държавите членки да проучат възможността за използване на част от техните постъпления от национални корпоративни данъци за улесняване на достъпа до гаранции по заеми за МСП; подчертава, че всички инструменти и по-специално нефинансовите следва да бъдат приемани въз основа на критична оценка на ПКИ и в тясно сътрудничество с организациите на МСП;

32.

Подчертава необходимостта от значително увеличаване на бюджета за COSME, предвиден в Многогодишната финансова рамка (МФР), особено предвид значителната неефективност на пазара по отношение на финансирането на МСП и необходимостта от увеличаване на подкрепата на ЕС в областта на прехвърлянето на предприятия; в тази връзка счита, че следва да се обърне по-голямо внимание на разграничаването между COSME и „Хоризонт 2020“ по отношение на дейностите и бюджета, с цел улесняване на ориентирането на МСП;

33.

Призовава държавите членки да осигурят наличието на достатъчно механизми за предоставяне на експортни гаранции за МСП;

34.

Отбелязва значението на предприемачите, притежаващи знания и умения, при посрещане на предизвикателствата на стопанската дейност в международен план; призовава Комисията да насърчава програмата „Еразъм за млади предприемачи“ и да разгледа възможността за „Еразмус Мундус за предприемачи“, за да даде възможност на надарени предприемачи да придобият опит в центрове за високи постижения извън ЕС и да работят в мрежа с тях, по-специално чрез обучение във висока бизнес култура, което да им даде възможност да придобият предприемаческа визия в международен мащаб, за да придобият необходимите и основни инструменти, които да им позволят да бъдат конкурентоспособни на световния пазар; призовава Комисията и държавите членки да включат младите предприемачи и индустриалната политика в съответните политики на ЕС, свързани с програмата „Еразъм за всички“;

35.

Приветства предложението на Комисията за преразглеждане на европейската система за стандартизация; подчертава необходимостта от по-съгласувана система от международни стандарти, за да се позволи оперативна съвместимост и да се намалят пречките пред МСП да излязат на международния пазар;

36.

Подкрепя европейска система за стандартизация, включваща по по-систематичен начин МСП в процесите на взимане на решения, като същевременно се спазва доказаният принцип за национално делегиране; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за облекчаване на достъпа до стандартите, разработени от европейските органи по стандартизация, както и на по-ниска цена за МСП, за да се даде възможност за оперативна съвместимост и да се намалят някои от значителните пречки пред излизащите на международния пазар МСП; подчертава, че адаптирането на политиката на ЕС за стандартизация в областта на ИКТ към пазарните и политическите събития е важен инструмент за включването на МСП в електронния бизнес (e-business), електронната търговия (е-commerce), електронното управление на товарния транспорт (e-Freight) и интелигентните транспортни системи (ITS) и др.;

37.

Подчертава, че един прост, ефикасен и достъпен режим в областта на правата върху интелектуална собственост (ПИС) и авторските права е ключът за насърчаване на интернационализацията на МСП; счита, че МСП се нуждаят от ефективна защита на ПИС, за да се насърчи развитието на нови технологии като основа за техните международни дейности;

38.

Подчертава, че МСП не разполагат с ресурси за борба с нарушенията на ПИС, които ги засягат на трети пазари; призовава за конкретни инициативи от страна на ЕС с оглед да се подобри защитата на правата върху интелектуалната собственост на МСП в тези трети държави, което беше постигнато например с бюрото за помощ за МСП по въпросите на ПИС в Китай; отбелязва, че този модел на бюро за помощ понастоящем се разширява, чрез пилотна инициатива, в подбрани държави от АСЕАН и от Южна Америка; подчертава необходимостта от извършване на подходяща оценка на съществуващите бюра за помощ, с оглед на оптимизирането на функционирането на модела преди бъдещото му разрастване; настоятелно призовава Комисията, след като бъдат направени изводите от тази оценка, да се възприемат подобни бюра за помощ на приоритетните пазари, на които ПИС е важен въпрос; призовава Комисията и държавите членки да засилят митническото сътрудничество в ЕС и с трети държави при конфискуването на фалшифицирани стоки и да опростят митническите процедури;

39.

Отбелязва значението на създаването на опростена и прозрачна регулаторна рамка на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки, за да може МСП да получат по-добри възможности за достъп до обществени поръчки, както в ЕС, така и в трети държави, включително чрез прилагането на принципа на еднократност и чрез използването на системи за пренос на данни по електронен път, както и чрез прилагане на „Ръководството за добри практики за облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до обществени поръчки“; счита, че обществените поръчки са ефективен инструмент на публичната политика за увеличаване на капацитета за технически иновации на местните МСП и за подпомагане на растежа им до размерите, които са им необходими за интернационализация; призовава за по-добро определяне на публичните търгове, както и за отварянето им към услугите;

40.

Очаква Комисията да предприеме инициатива, която да гарантира, че МСП от ЕС получават достъп до обществени поръчки на трети пазари на равноправна основа с други дружества; изразява надежда, че наскоро публикуваното предложение за регламент относно пазара на ЕС на обществени поръчки ще засили реципрочността по отношение на отвореността, което ще донесе ползи за МСП от ЕС; изисква ЕС да разработи амбициозна обща промишлена политика, основана на стимулирането на научните изследвания и на иновациите, която се ползва от новаторски механизми за финансиране, като например облигации за проекти, и която подкрепя развитието на МСП, по-специално чрез достъпа до обществени поръчки, за да се запази конкурентоспособността на МСП по отношение на нови големи участници в промишлеността и научните изследвания; призовава ЕС да изтъква предимствата на европейската продукция, като предоставя по-качествена информация на потребителите, по-специално чрез приемане на регламента за маркиране на произхода („произведено в“) на продуктите, внасяни в ЕС;

41.

Настоятелно призовава държавите членки да изготвят във възможно най-кратък срок, но не по-късно от края на 2012 г., окончателен вариант на споразумение за общия патент, тъй като за ЕС е от ключово значение да предлага на поносими цени лесен достъп на предприятията до патентна защита в рамките на единния пазар, подобно на защитата, с която разполагат конкурентите им в САЩ, Китай и Япония;

42.

Препоръчва съществуващите МСП центрове в ЕС да бъдат разширявани само с надлежно вземане предвид на заключенията от оценката на ефективността на съществуващите центрове и общите ръководни принципи; отбелязва, че тези центрове биха работили по-добре заедно със съвместни бюра за помощ, адаптирани към нуждите, като едно гише с единни точки за контакт за МСП от ЕС в трети държави; счита, че инициативите на ЕС следва да се съсредоточават върху области, в които МСП реално работят;

43.

Призовава за по-ясно дефиниране на приоритетни пазари за МСП въз основа на програмата за търговски преговори на ЕС; припомня, че сред приоритетните пазари следва да фигурират пазарите с висок ръст, като тези на държавите от групата БРИК, но следва също така да се вземе предвид възприемането от страна на МСП на възможностите за интернационализация в развитите страни и в съседните региони; поради това счита, че растежът на приемащите пазари и пропуските в съществуващите структури за подкрепа са основни критерии при съставянето на списък с приоритетни пазари; препоръчва няколко от съседните на ЕС държави, особено тези от Западните Балкани и от Средиземноморския регион или тези, с които ЕС има общи граници, да бъдат добавени към списъка, тъй като повечето МСП първоначално изнасят за търговски партньори в съседните страни и тъй като търговията на ЕС с тези държави има важна роля за техния растеж и стабилност;

44.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че специфичните нужди и интереси на МСП са отразени във всички търговски преговори; посочва, че това означава определяне на областите на преговори, в които проблемите засягат в по-голяма степен МСП, отколкото други категории предприятия, и фокусиране върху тях в процеса на договаряне на търговски споразумения с трети държави; подкрепя реформата на многостранната рамка за включване на МСП в СТО и за гарантиране на по-бърз арбитраж и уреждане на спорове за МСП;

45.

Подчертава, че инвестициите в чужбина са формата на интернационализация, която представлява най-голямо предизвикателство за МСП; препоръчва при бъдещо договаряне от страна на ЕС на двустранни инвестиционни договори, да се вземат предвид нуждите на МСП от по-голяма сигурност за техните преки чуждестранни инвестиции;

46.

Счита, че по-добрият, не толкова скъп и по-бърз достъп на МСП до антидъмпингови процедури е ключов за по-добрата им защита от нелоялни търговски практики от страна на търговски партньори; призовава Комисията да обърне подобаващо внимание на този въпрос, когато реформира инструментите за търговска защита на ЕС;

47.

Оценява инициативите за насърчаване на преките контакти между предприятията, предвидени в двустранните споразумения за свободна търговия; припомня, че предизвикателствата при откриването и осъществяването на контакт с потенциални клиенти зад граница и при създаването на надеждни вериги за доставка са сериозна пречка пред МСП, които желаят да навлязат на пазарите за износ и че по-специално малките дружества и микропредприятията разчитат на посредници за продажбата на стоки в чужбина.

48.

Приветства постигането на целта за 2012 г. за намаляване до минимум на административната тежест, но счита, че още много трябва да бъде постигнато; настоятелно призовава Комисията да направи преглед на съществуващото законодателство и да предложи нова амбициозна цел за намаляване на тежестта в съответствие със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа и принципа „Мисли първо за малките предприятия!“; счита, че подобна нова цел следва да бъде нетна цел, отчитаща новото законодателство, прието след като целите са били поставени; препоръчва новата цел да бъде измерима и подлежаща на проверка и да постига качествено подобряване, например чрез намаляване на количеството изисквани от МСП документи, и да гарантира, че МСП не са изправени пред нереалистични срокове за подаване на документите; счита, че Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни следва да има централна и постоянна роля при надзора на напредъка по подобна цел за намаляване на тежестта.

49.

Призовава държавите членки и Комисията да осигурят споразумения, позволяващи на МСП да извършват дейност в цяла Европа и да комерсиализират идеите си, като им предоставят по-добър пазарен достъп и като намалят бюрократичните пречки;

50.

Подчертава своето разочарование относно повърхностното и непоследователно прилагане на теста за въздействието върху МСП от Комисията; настоява, че тестът за МСП следва да присъства систематично като фиксирана глава в оценката на въздействието; призовава Комисията да изясни защо не е проведен подходящ тест за въздействието върху МСП по отношение на пакета относно защитата на данните и да предприеме бързи, конкретни действия за поправянето на този пропуск;

51.

Твърдо подкрепя акцента върху микропредприятията в един по-строг тест за въздействието върху МСП и отбелязва концепцията за изключване по подразбиране на микропредприятията от всяко предложено законодателство; счита обаче, че изключване може да се приложи само когато специфичните нужди на микропредприятията не могат да бъдат взети предвид чрез адаптирани решения или чрез по-леки режими, което да бъде доказано от теста за въздействието върху МСП; поради това настоява за създаването на микроизмерение като неразделна част от теста за въздействието върху МСП, за да се оценяват систематично всички налични възможности; припомня, че никое изключване или адаптирано решение не следва да засяга основните изисквания на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд, основните права на работниците в ЕС или основните принципи на законодателството на ЕС в областта на околната среда; подчертава, че когато микропредприятията са напълно включени в обхвата на една разпоредба, причините за тяхното включване по този начин следва да бъдат ясно демонстрирани от резултатите от теста за въздействието върху МСП;

52.

Подчертава необходимостта от подобряване на ефективността на транспониране на законодателството на ЕС в националното законодателство; призовава Комисията за повече хармонизация на законодателството с цел намаляване на обхвата на допълнителното регулиране на национално равнище и за по-систематично прилагане на теста за въздействието върху МСП; призовава Комисията да оцени в каква степен прилагането на „контролния списък за добро прилагане на законодателството на ЕС“ (7) може да бъде въведено като изискване към държавите членки в полза на единния пазар;

53.

Настоятелно призовава националните правителства да прилагат подход „спазване или обяснение“, подобен на разпоредбите за корпоративно управление; подчертава, че по силата на този подход правителствата ще трябва надлежно да обосновават разпоредбите за изпълнение, които са в повече от изискваните от законодателството на ЕС;

54.

Изразява съжаление, че само няколко държави членки систематично прилагат теста за въздействието върху МСП в своя процес за вземане на решения на национално равнище; призовава Комисията да представи, а Съвета да подкрепи предложение за минималните изисквания, включително насоки за прилагане на тестове за въздействието върху МСП на национално равнище, основано на най-добрите практики, определени от приложения от Комисията тест за въздействието върху МСП, а също и на най-добрите практики на национално равнище;

55.

Призовава за извършване на „проверка на пригодността“ на съществуващото законодателство на ЕС, за да се отстранят несъответствията и остарелите или неефективни правила;

56.

В контекста на проверките за целесъобразност, призовава за определяне на областите, в които съществува прекомерна тежест, несъответствия или неефективно законодателство, оказващи неблагоприятно въздействие върху МСП; призовава Комисията да гарантира постигането на целите на разпоредбите в областта на здравеопазването, безопасността, равенството и социалните въпроси;

57.

Твърдо подкрепя идеята за принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови („one in, one out“) като водещ по отношение на законодателството на ЕС в областта на единния пазар, с което да се гарантира, че не може да бъде въвеждано ново законодателство, налагащо разходи на МСП, без да се прегледат съществуващите изисквания в дадена сфера и без да се определи еквивалентна стойност, която може да бъде премахната;

58.

Призовава ролята на мрежата от представители на МСП да бъде засилена, тъй като тази мрежа носи истинска добавена стойност за комуникацията и координирането между държавите членки и между националното и европейското равнище, от разработването на политики до изпълнението на законодателството; призовава Комисията и националните администрации да гарантират, че пратениците на МСП могат да действат независимо и да прилагат хоризонтален подход, гарантиращ вземането под внимание на интересите на МСП във всички сфери на правото и формулирането на политики; настоява представителите на МСП да бъдат силно ангажирани в процедурите на теста за въздействието върху МСП; насърчава освен това укрепването на организациите на гражданското общество, които извършат дейност за обединяване на МСП в ЕС и призовава да се разглеждат нуждите на организациите на гражданското общество при административните и законодателните процеси;

59.

Подчертава, че е важно провеждането на консултации със социалните партньори при планирането на национални мерки за укрепване и насърчаване на малкото и средно по мащаб предприемачество;

60.

Отбелязва текущото оценяване на определението за МСП, което вече обхваща повече от 99 % от всички стопански дружества в ЕС; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на: а) повишаването на гъвкавостта и смекчаването на стимулите, възпиращи растежа (например чрез удължаване на периодите на преход до 3 години), б) адаптирането на тавана за оборота и за баланса към икономическите тенденции и в) позволяването на по-диференцирано разглеждане на всяка подкатегория;

61.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат специален визов режим в рамките на споразумението от Шенген във връзка с дейностите, свързани с внос и износ;

62.

Подчертава, че единният пазар е ключов фактор в създаването на възможно най-добра среда за МСП; изразява съжаление, че той все още не е реалност в много области, по-специално по отношение на цифровото му измерение; следователно призовава Комисията да настоява за реализирането на цифров единен пазар до 2015 г., включително чрез насърчаване развитието на широколентова инфраструктура и технологии, за да принуди държавите членки да въведат и прилагат съществуващото законодателство и да дават нови предложения там, където все още липсва законодателство за вътрешния пазар, по-специално с оглед на намаляване на разходите и бюрократичните изисквания за стопанска дейност;

63.

Призовава Комисията да ускори темповете на високоскоростните широколентови връзки в регионите на ЕС, за да се гарантира максимално участие на МСП в цифровизиращия се вътрешен пазар;

64.

Отчита, че изчисленията в облак значително могат да увеличат ефективността и продуктивността на МСП; поради това призовава Европейската комисия да разработи европейска рамка за изчисленията в облак, която да бъде отворена за други глобални облаци;

65.

Изразява съжаление, че ЕС изостава след други глобални участници като Япония и Южна Корея, като едва 2 % от интернет връзките ползват оптични кабели; поради това призовава държавите членки и Комисията да ускорят разпространението и въвеждането на ултрависокоскоростна широколентова мрежа;

66.

Признава, че електронната търговия е инструмент, подпомагащ МСП, които желаят да навлязат на нови пазари и да разширят кръга на потребителите си; поради това призовава Комисията да улесни трансграничната търговия, например чрез създаването на надеждна, безопасна и ефективна онлайн платежна система;

67.

Подчертава спешната необходимост ЕС да предостави на МСП и на предприемачите сигурност и възможност за търговия онлайн с цел увеличаване на трансграничната търговия; следователно призовава за опростяване на системите за лицензиране, както и за създаване на ефикасна рамка за авторско право;

68.

Призовава Комисията да насърчава свободното движение на услуги чрез разширяване на обхвата и цялостно прилагане на Директивата за услугите, за да се предостави на МСП и на предприемачите реална възможност за растеж и за предлагане на услуги и продукти на 500-те милиона потребители в ЕС;

69.

Призовава държавите членки да се възползват от предимствата на електронната администрация и да въведат решения за електронно управление;

70.

Насърчава Генералния секретариат на Комисията, в сътрудничество с асоциациите за стопанска дейност и други заинтересовани страни, да основат ежегодна награда в рамките на колегиума на членовете на Комисията, за да почетат члена на Комисията и/или държавата членка, която е приложила принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ по най-ефективния и успешен начин в рамките на европейския семестър;

71.

Призовава за опростяване и по-голяма достъпност на предназначените за МСП инструменти на ЕС; посочва, че твърде често програмите на ЕС са прекалено бюрократични, за да бъдат използвани от МСП;

72.

Подчертава, че е необходимо да се въведат и приложат мащабни мерки за опростяване, включително опростени методи за възстановяване на разходите, което ще помогне на МСП да участват в програми, финансирани от ЕС;

73.

Приветства съобщението от Комисията, озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642), както и работния документ на Комисията относно изпитването по отношение на конкурентоспособността (SEC(2012)0091);

74.

Отчита, че Комисията започна прилагането на концепцията за изпитване по отношение на конкурентоспособността и последваща оценка на законодателството, настоява Комисията да прилага тази концепция съгласувано и задълбочено дори и в случаите, когато промени на разпоредбите за изпълнение на законодателството на ЕС оказват въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността (например при промяна на правилата за тръжната продажба на квоти за емисии); призовава Комисията да докладва редовно за напредъка, постигнат в тази област;

75.

Счита, че следва да се организират регионални кампании с участието на местните граждански организации на предприемачи за насърчаване на предприемаческия дух, посредством които би могла в региона да бъде демонстрирана културата на предприемачество чрез представяне на най-добрите практики и чрез кръгли маси с успели лица, извършващи стопанска дейност;

76.

Подчертава, че свободната търговия и достъпът до световните пазари са важен катализатор за създаване на работни места и растеж, както и решаващ фактор, позволяващ на европейските МСП да заемат водеща позиция на световните пазари; поради това подчертава важността от напредък в търговските преговори, които намаляват допълнително нормативните пречки в областта на търговията, засягащи диспропорционално МСП;

77.

Приветства факта, че в своите различни стратегии и съобщения Комисията признава важността на производствения сектор за устойчивия растеж и заетост в ЕС; отново подчертава необходимостта от интегрирана промишлена политика, основана на принципите на социалната пазарна икономика и подпомагаща преминаването към устойчива и стабилна икономика с ефективно използване на ресурсите;

78.

Посочва важността от насърчаване на участието на МСП в плановете в областта на енергийната ефективност и околната среда на местно и регионално равнище, тъй като тяхното участие в тези сектори значително ще увеличи възможностите за развитие на стопанска дейност;

79.

Признава, че за да могат държавите членки да постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“ за иновативна, интелигентна и приобщаваща Европа, необходимо е те да вземат предвид МСП и микропредприятията и да улеснят създаването им, с оглед на огромния потенциал на подобни предприятия за създаване на заетост, особено за млади хора, а и следователно за намаляване на бедността и социалното изключване; отбелязва, че самостоятелната заетост или създаването на микропредприятие могат да бъдат добра и гъвкава възможност, по-специално за жени;

80.

Признава, че МСП играят важна роля за постигането на социална стабилност, социално сближаване и интеграция, особено в области, изправени пред отрицателни тенденции в демографското развитие; изисква от Комисията и държавите членки да подкрепят МСП при създаването на работен климат, който ще насърчи работещите да спазват нормите на трудовото право и стандартите за безопасни и здравословни условия на труд, като допринасят по този начин за социално благополучие и за борбата с бедността;

81.

Подчертава, че следва да бъдат насърчавани улесненият достъп до микрокредити чрез Европейския механизъм за микрофинансиране и по-нататъшното развитие на този инструмент в рамките на Програмата за социална промяна и социални иновации за периода 2014—2020 г. и бъдещето на Европейския социален фонд (ЕСФ), така че да бъде възможен достъпът до подходящи инструменти за финансиране преди всичко за лица от групи в неравностойно социално положение, създаващи микропредприятия; в тази връзка призовава Комисията да приеме специални указания за кооперации в управляваните от Европейския инвестиционен фонд финансови инструменти;

82.

Отбелязва, че когато става дума за трансграничните услуги, единните звена за контакт могат също, заедно със социалните партньори, да предоставят подробна информация относно действащите условия на труд в страната, където ще се предлагат услугите;

83.

Счита, че предприемачеството и подходящите рамкови условия за конкурентоспособността и растежа на МСП, включително чрез инфраструктурни инвестиции като такива в „зелена“ инфраструктура, могат значително да улеснят изхода от икономическата криза; подчертава необходимостта от насърчаване на предприемаческия потенциал там, където нивото на стартиращите МСП е под средното за всички сегменти на обществото, както и където е нужно предприемачество сред конкретна целева група, а именно младежи и жени;

84.

Счита, че всяко евентуално преразглеждане на нормативната уредба относно финансовите пазари следва да подобри възможността на МСП да набират финансиране чрез капиталовите пазари, така че да бъдат по-малко зависими от банкови кредити;

85.

Счита, че в процеса на текущата реформа на структурните фондове следва да бъдат сериозно взети предвид МСП, когато това е целесъобразно, когато това допринася за регионалните рамкови условия за растеж и когато това създава взаимодействия с други програми и инициативи на ЕС; счита, че бюрокрацията трябва да бъде ограничена, например чрез приемане на пропорционални стандарти в областта на корпоративния одит и финансовото отчитане и чрез въвеждане при преразглеждането на Финансовия регламент на общи правила за всички фондове и програми;

86.

Призовава държавите членки възможно най-бързо да въведат в националното си право Директивата за просрочените плащания, за да спомогнат за предоставянето на допълнителна ликвидност на МСП в условията на настоящата икономическа криза;

87.

Призовава за по-ефективни, по-прости и по-добре координирани инструменти на ЕС за достъп до кредитен или рисков капитал, по-специално за МСП с планове за интернационализация;

88.

Призовава за ефективни гаранции за портфейлите на МСП, предвид увеличените капиталови изисквания за банките, като част от прилагането на процедурата за наблюдение „Базел III“ и процеса на намаляване на степента на задлъжнялост, осъществяван от множество банки понастоящем, при същевременно отчитане на кумулативните последици от законодателството в областта на финансовите услуги;

89.

Подчертава, че дейността на ЕС по отношение на МСП не замества, а по-скоро допълва действията на държавите членки и регионите и е предназначена да подкрепи тези усилия въз основа на принципа „повече за повече и по-малко за по-малко“, при който държавите членки, предоставящи повече подкрепа за МСП, следва да получават повече подкрепа от ЕС; следователно призовава настоятелно държавите членки да прилагат амбициозни програми, основани на стимули за по-нататъшно насърчаване на предприемачеството; призовава такива програми да включват мерки, подобряващи достъпа до финансиране и до пазари, да облекчават административните изисквания и по-добре да включват насочено към предприемачеството образование в училищните програми на всички равнища; счита, че тези мерки следва да подкрепят инициативите на частния сектор, които дават възможност да се съкратят сроковете, необходими за получаване на финансиране в малък размер, като например партньорствата между банките и специалистите в областта на счетоводството; препоръчва за студентите да бъдат организирани редовно академични конкурси, насочени към практиката, при които освен лексикалните им знания се оценява и предприемаческият им дух;

90.

Подкрепя инициативите на частния сектор за улесняване на достъпа на МСП — и по-специално на микропредприятията — до финансиране, като например партньорствата между банките и специалистите в областта на счетоводството, с които се цели съкращаване на 15 дни на срока за получаване на финансиране в малък размер (под 25 000 EUR); счита, че подобни партньорства са ефективни за микропредприятията, тъй като, от една страна, специалистите в областта на счетоводството подготвят и изпращат по интернет всички необходими финансови документи, изисквани от банките, и дават някакво равнище на гаранция относно прогнозите, предоставяни от микропредприятията, а от друга страна, банките предоставят онлайн стандартизирани заявления за финансиране и мотивират отказите на искания за финансиране;

91.

Призовава Комисията да разгледа нови инициативи за набиране на средства за предприемачи и новосъздадени предприятия, като например груповото финансиране (crowd funding), за да прецени как те биха могли да облагодетелстват МСП и да реши дали следва да бъдат насърчавани; освен това посочва необходимостта да се прецени дали би била нужна законодателна рамка по отношение на подобни практики в ЕС;

92.

Призовава Комисията и държавите членки в бъдещата многогодишна финансова рамка да гарантират за МСП по-лесен достъп до европейско финансиране, което следва да подпомогне техния достъп до вътрешния пазар;

93.

Призовава държавите членки и Комисията да улеснят възможностите за инвестиции за създаване на иновативни предприятия, като премахнат пречките, които затрудняват появата на общ за ЕС пазар на рисков капитал;

94.

Посочва, че е необходимо да се открият и премахнат пречките, които затрудняват микропредприятията да прераснат в МСП и МСП да се разрастват допълнително;

95.

Призовава Комисията да се справи с пропуските на МСП по отношение на знанията и уменията в областта на „зелените“ технологии, практики и бизнес модели; посочва, че са необходими действия за определяне на потребностите от умения и за отстраняване на несъответствията в пазара на труда посредством стратегии за образование и професионално обучение и разработване на насочени към МСП програми за обучение и развитие на уменията;

96.

Счита, че в рамките на следващата МФР програмите COSME, „Хоризонт 2020“ и програмите по структурните фондове следва да предвидят достатъчно средства за подкрепа на усилията на МСП по отношение на иновациите и създаването на заетост по устойчив и позволяващ ефективно използване на ресурсите начин;

97.

Призовава да се разработят нови финансови инструменти в програмите за подкрепа на МСП, като COSME, които да вземат под внимание не само финансовото състояние на МСП, но също и така наречените „нематериални активи“, така че достъпът до кредитиране да предвижда форми на признаване на интелектуалния капитал на МСП;

98.

Призовава за разпределяне на амбициозен бюджет за инструмента за МСП, създаден съгласно „Хоризонт 2020“, който ще осигури целева подкрепа за иновативни МСП с висок потенциал за растеж; вярва, че инструментът следва да се прилага посредством единна специализирана структура, приспособена към нуждите на МСП;

99.

Подчертава, че следва да се доразвие потенциалът на инструментите за финансов инженеринг, за да се даде възможност както за разработване на качествени стратегически проекти, така и за участие на частни субекти, по-специално МСП, и частни капитали в европейски проекти. насочва вниманието към факта, че настоящото недостатъчно използване на инструментите за финансов инженеринг, което се дължи на изключителната им сложност, изисква спешен дебат относно тяхното управление;

100.

Подчертава, че структурните фондове — посредством финансовите инструменти — следва да продължат да предоставят финансиране на МСП чрез ценни книжа, гаранции и заеми при облекчени условия, и подчертава, че сложните административни процедури, особено на национално равнище, следва да бъдат опростени, както и че следва да са избягват значителните различия в начина, по който разпоредбите се прилагат съответно от управляващите органи и междинните звена;

101.

Призовава Комисията да начертае пътна карта за конкурентно данъчно облагане на МСП, която да насърчи държавите членки да адаптират своите данъчни схеми с цел да се намалят извънтрудовите разходи за заплати за млади дружества и да се позволи на тези дружества да запазят по-голяма част от печалбата си за реинвестиране в собствената дейност; предлага тази пътна карта да се основава на най-добрите практики и да включва пилотни проекти;

102.

Призовава за повече усилия за прилагането на взаимното признаване с цел улесняване на трансграничните дейности на МСП; призовава за създаването на „едно гише“ за ДДС, за да могат предприемачите да изпълняват задълженията си в държавата на произход за стопанската дейност;

103.

Призовава Комисията да насърчи държавите членки да въведат равнопоставени условия за всички видове финансиране; посочва, че са необходими спешни мерки, за да може предприятията да не зависят в такава степен от дългове; подкрепя въвеждането на данъчна неутралност по отношение на третирането на дяловото и дълговото финансиране;

104.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчат приемствеността сред МСП посредством нормативна среда, улесняваща прехвърлянето на предприятия; препоръчва премахването на фискалните бариери (данък върху наследствата, данък върху даренията и др.), които биха могли да застрашат приемствеността при семейните предприятия;

105.

Подчертава необходимостта от по-ниски данъци в сферата на труда и инвестициите;

106.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки за насърчаване на социалното предприемачество в Европа, по-специално чрез подобряване на достъпа до публично и частно финансиране, намаляване на дискриминацията в заплащането между половете, насърчаване на мерки за баланс между работата и семейния живот и подобряване мобилността и признаването на квалифицираната работна сила, както и чрез подобряване на качеството и наличността на консултации за МСП относно корпоративната социална отговорност (КСО); призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки за насърчаване на социалното предприемачество в Европа, по-специално чрез подобряване на достъпа до публично и частно финансиране и подобряване мобилността и признаването на квалифицираните работници и стажанти; посочва обаче, че това не следва да води до категоризация на „добри“ и „лоши“ предприемачи;

107.

Подчертава значението на надеждното снабдяване със суровини и за МСП в сектора на промишлеността; призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки, за да осигурят по устойчив начин снабдяване със суровини и да повишат ефективното им използване, по-специално като гарантират свободен и справедлив достъп до суровините, търгувани на международните пазари и като развиват ефективното използване и рециклиране на ресурсите, съобразявайки се със съотношението разходи/ползи;

108.

Призовава Европейския съвет да запази бюджета за политиката на сближаване за следващия програмен период, тъй като структурните фондове и Кохезионният фонд са сред най-ефективните инструменти на ЕС за създаване на растеж и работни места, за увеличаване на конкурентоспособността на европейската икономика и за подпомагане на МСП;

109.

Призовава държавите членки да насърчават развитието и конкурентоспособността на различните видове МСП и да разглеждат конкретните им нужди посредством специално създадени за всеки отделен случай мерки; подчертава приноса на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и на Кохезионния фонд за развитието и подобряването на транспортната, енергийната, екологичната и широколентовата инфраструктура и по този начин за създаването на благоприятна бизнес среда, която насърчава инвестициите и засилва конкурентоспособността; подчертава необходимостта от насърчаване на предприемачеството и увеличаване на подкрепата за МСП, признавайки ключовата роля, която те изпълняват при насърчаването на икономическата конкурентоспособност;

110.

Подчертава необходимостта от по-добра координация и взаимодействие между различните политики и инструменти на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище, насочени пряко към МСП; изтъква, че съществуващите политики и финансови инструменти за подкрепа на МСП следва да бъдат третирани по един по-последователен начин и да се допълват взаимно; подчертава необходимостта от намаляване на фрагментирането и от консолидиране и насърчаване на схемите за финансова подкрепа за МСП, за да се осигури по-значимо обединяване и координиране на ресурсите на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище; подчертава, че конкурентоспособността би се повишила също така, ако инвестициите и помощта за МСП са приспособени към регионалното многообразие;

111.

Счита, че целта на финансирането на МСП чрез ЕФРР е да се засили конкурентоспособността във всички региони на Съюза, за да се постигне икономическо, социално и териториално развитие в съответствие с целите на политиката на сближаване;

112.

Подчертава, че структурните фондове, по-специално ЕФРР, са важен инструмент при оказването на подкрепа на иновативни МСП посредством стимулиране на тяхната конкурентоспособност и най-вече на интернационализацията им, и подчертава, че затова допустимостта за такава подкрепа следва да се тълкува във възможно най-широк смисъл; призовава регионите да използват възможностите, които им предоставят правилата, за подкрепа на оперативните си програми;

113.

Подчертава необходимостта да се прилагат финансови стимули за създаването на нови работни места в МСП;

114.

Изтъква, че програмите за европейско териториално сътрудничество подкрепят развитието на мрежи, дейности за обмен на знания и ноу-хау между организации в различни европейски региони и биха могли да бъдат полезен инструмент за създаване на нови възможности за развиване на стопанска дейност;

115.

Счита, че структурните фондове, по-специално ЕСФ, изпълняват важна роля за придобиването на знания и умения, изграждането на мрежи и обмена на добри практики; вярва, че инвестициите в човешки капитал и проектите за сътрудничество имат основен принос за засилване на конкурентоспособността на европейските МСП;

116.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.